Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2019 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в
публичното заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Председател: Росен Димитров
при секретаря Милена Кюркчиева като
разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 13366 по описа за 2017
г., за да се произнесе, взе пред вид:
Ищецът К.А.Д., ЕГН **********,
чрез пълномощника си адв. Я. Д.е предявил иск против Н.Б.НА Б.А.З., гр.
София с правно основание чл. 511 от КЗ, във вр. чл. 506 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД за
заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, получени в резултат на ПТП
на 12.10.2016 г. в размер на сумата от 35
000 лв., ведно със законна лихва върху нея, считано от датата на изтеклия 3 месечен срок за произнасяне по претенцията –
08.06.2017 г. до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата молба се
твърди, че на 12.10.2016 г. около 09.30 часа в гр. София, л.а. БМВ с peг********,
с неустановен водач се е движил по бул. „Царица Йоанна“ към бул. „д-р Петър
Дертлиев“, при което преминавайки през метално заграждение участва в ПТП
последователно с насрещно движещия се л.а. „Фолксваген“, модел „Венто“ с peг. №
********управляван от ищеца К.А.Д. и специален автомобил „Мерцедес“ модел
„Арокс“, с peг. № СВ ******, управляван от Р.Р.Г., след което водачът му
напуска местопроизшествието. Сочи се, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
виновно и противоправно поведение от страна на водача на л.а. БМВ с peг********,
който е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП,
в резултат на което е реализирал пътния инцидент.
Ищецът твърди, че в резултат
от процесното ПТП е получил телесни увреждания, по повод на които е бил приет в
УМБАЛСМ „Н.И.ПИРОГОВ“, където му е поставена диагноза - фрактура на стернума (гръдната
кост), в резултат от което е претърпял интензивни болки и страдания, които
продължават и към момента, както и редица психологически последици, изразяващи
се в емоционални травми, изживян стрес и душевни страдания.
В исковата молба се
излага, че доколкото автомобилът, чиито водач е станал причина за настъпилите
вреди е с обичайно местопребиваване на територията на Испания е налице
хипотезата на чл. 511, ал. 3 КЗ за ангажиране отговорността на ответника НББАЗ
– като институция, отговаряща за репарирането на причинените вследствие на ПТП
вреди.
В тази връзка се
излага, че ищецът е сезирал ответника НББАЗ с Претенция за изплащане на
обезщетение вх. № 2-0946/08.03.2017 г. на основание чл. 511, ал. 3 КЗ за
претърпяна щета № 05-16-GF-531-E, за което е отправено искане до Застраховатля
за заплащане на сума в размер на 60 000 лв., но предвид изтеклия 3 месечен срок
за произнасяне и липсата на такова, ищецът предявява настоящия иск и моли съда
да постанови съдебно решение, с което да го уважи. Претендира и разноски по
делото.
Ответникът Н.Б.НА Б.А.З.,
чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск досежно вида и обема
на претърпените неимуществени вреди. Не оспорва настъпването на ПТП на
12.10.2016 г., наличието на вина на водача на л.а. „БМВ“ с испанска регистрация
с peг********, както и механизма на ПТП. Оспорва предявения иск по размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия поради това, че не е използвал обезопасителен колан и/или е
управлявал своето превозно средство с неразрешена и/или несъобразена скорост.
Доказателствата са
гласни и писмени.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От представените по
делото доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие от 12.10.2016 г.,
Албум и Констативен протокол за ПТП К 904 се установява, че на 12.10.2016 г.,
около 09.30 ч. в гр. София, на бул. Царица Йоанна срещу бл. 775 е настъпило ПТП
между л.а. марка „БМВ“, модел „серия 5“, с рег********, управляван от
неустановен водач и л.а. „Фолксваген“, модел „Венто“, с рег. № ********управлряван
от К.А.Д. – ищец по делото и специален автомобил – марка „Мерцедес“, модел „Арокс“,
с рег. № СВ ******, управляван от Р.Р.Г., като водачът на л.а. марка БМВ, с рег********
е напуснал местопроизшествието след настъпване на ПТП.
Вино от представената
Претенция за заплащане на обезщетение вх. № 2-0946/08.03.2017 г., ищецът К.А.Д.
е сезирал НББАЗ за изплащане на обезщетение за претърпяна щета № 05-16-GF-531-E
на основание чл. 511, ал. 3 КЗ, доколкото лекият автомобил, чиито водач е причинил
ПТП е с обичайно местопребиваване на територията на Испания.
Представена е и медицинска
документация – Лист за преглед на пациент от 12.10.2016 г. и Протокол от
Ултразвуково изследване на коремни органи, във връзка с проведеното лечение и
изследвания но ищеца.
По делото е изслушана
и приета комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, чието
заключение съдът възприема като обективно и професионално. От същото се
установява следният механизъм на ПТП – на 12.10.2016 г., около 09:30 ч. по бул.
„Царица Йоана“ в района на бл. 775, в посока от бул. Панчо Владигеров към бул.
д-р Петър Дертлиев се е движил л.а. БМВ с peг********, управляван от неизвестен
водач със скорост около 70 км/ч. В определен момент водачът му е предприел
завиване наляво по-рязко от необходимото, или за да се престрои в лява лента,
или за да изпреварва, което е довело до неконтролирано странично занасяне на автомобила,
при което л.а. БМВ се е насочил диагонално наляво като е придобил ротация в
посока обратна на движението на часовниковите стрелки. Движейки се със сложно
ротационно движение е достигнал намиращия се на разделителния остров метален
предпазен парапет, като се е ударил в него, разрушавайки част от него с дължина
17 м., след което е навлязъл насрещното платно за движение. В същото време в
платно за движение в посока от центъра на София през бул. Петър Дертлиев и бул.
Луи Пастьор към бул. Панчо Владигеров и Околовръстен път, в средната пътна
лента се е движел л.а. „Фолксваген Венто“, с рег. № ********управляван от К.А.Д.
със скорост около 50 км/ч., при което л.а БМВ е навлязъл с предната си част в
средната лента и е настъпил удар на предната дясна част на л.а. Фолксваген
Венто и предната част на дясната страна на л.а. БМВ. Времето за движение на л.а
БМВ между удара в парапета и удара с л.а Венто е било около 1,27 сек., поради
което водачите на двата автомобила не са имали техническа възможност да предотвратят
удара между тях. Лекият автомобил БМВ, след втория удар е отблъснат назад на
около 2 метра, при което с остатъчната си кинетична енергия е продължил да се
движи наляво, навлязъл е с предната си част в най-дясната лента на платното за
насрещно движение, където в същото време се е движил бетоновоз „Мерцедес
Арокс“, с рег. № СВ ******, управляван от Р.Р.Г. със скорост не повече от 20
км/ч. и тъй като е препречил пътя на ботоновоза е настъпил удар между тях, при
което л.а. БМВ се е подврял под бетоновоза и е влачен от него около 2 метра,
след което и двата автомобил са спрели.
Съгласно експертния
извод причината за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на л.а. БМВ, който е допуснал неконтролирано движение наляво на
автомобила си, като водачите на л.а. Фолксваген Венто и на т.а. Мерцедес не са
имали техническа възможност да предотвратят настъпилите удари с този автомобил.
От заключението на
вещото лице се установява, че автомобилът Фолксваген Венто е заводски оборудван
с триточков колан на мястото на водача, който е най-ефективен при челен удар,
тъй като задържа водача да не излети напред и да се удари във волана и челното
стъкло.
Видно от експертизата,
при ищеца К.Д.е установено следното травматично увреждане - счупване на
гръдната кост, което се дължи на удар с или върху твърд тъп предмет. Посоченото
увреждане причинява трайно затруднение в движението на снагата за срок около
2-3 месеца. Съгласно заключението на вещото лице, при такава травма в първите часове
и дни болките са особено интензивни, а впоследствие отзвучават, като след преминаването
на този период, при нормално протичане на оздравителния процес се установява
пълно възстановяване в обема на движенията на снагата.
Съгласно експертното
мнение, фрактура на гръдната кост може да се получи, както при удар в интериора
на автомобила при непоставен обезопасителен колан (най. често при водача,
т.нар. „воланна травма“), така и при поставен предпазен колан, като в някои
случаи дори самият обезопасителен колан действа като травмиращ фактор. Видно от
заключението на вещото лице, в конкретния случай не са установени други
травматични увреждания на скелета на гръдния кош, вътрегръдните органи, както и
в областта на главата, което дава основание на експерта да счете, че ищецът К.Д.е
бил с поставен предпазен колан.
От разпита на свидетеля
С.М.– съпруга на ищеца се установява, че след ПТП, ищецът е закаран в Пирогов,
където след като е бил прегледан е установено, че има счупване на гръдна кост,
но не се налага оперативно лечение и е изписан. Свидетелката сочи, че след
настъпване на ПТП, съпругът й е бил много зле и не е могъл да диша приблизително
половин година, а също така не е могъл да се храни и облича, като тя му е
помагала да прави това. При всяко физическо усилие е имал силни болки, което е
налагало да приема медикаменти за тях. От показанията й се установява, че през
2016 г., преди да настъпи ПТП, съпругът й е бил работещ пенсионер, работел е в
частна фирма – печатница, но тъй като се изискват физически усилия, след
катастрофата сам се е отказал да работи, а не поради медицинска забрана.
Психически травмата му се е отразила лошо, бил е под въздействието на
катастрофата около половин година, а сега вече е поутихнала. Понастоящем не
може да се натоварва физически и продължава да получава задушаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
По допустимостта:
Съгласно чл. 380, ал. 1 от КЗ, лицето, което желае да
получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Като предпоставка за предявяване на иска
пред съда, когато ответник е НББАЗ, чл.
511, ал. 3 от КЗ предвижда съответно приложение на чл. 380 КЗ.
Разпоредбата на
чл. 511, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и НББАЗ и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията
пред бюрото. В настоящия случай, писмената претенция пред НББАЗ е предявена на 08.03.2017
г., а исковата молба е подадена в съда на 18.10.2017 г., като ответникът НББАЗ не
се е произнесъл по претенцията в срока по чл. 496, ал. 1, КЗ, поради което,
съдът намира, че увреденото лице е процесуално легитимирано да предяви иск за
неимуществените вреди.
По основателността:
Претенцията е за репариране на вреди при специфичните
условия, визирани в чл. 513, ал. 1 вр. чл. 511 от КЗ. Цитираната разпоредба
регламентира възможността увредено от транспортно произшествие лице,
реализирано на територията на Република България от МПС с чуждестранна
регистрация от държава – членка на системата „Зелена карта“, да реализира
правото си на обезвреда спрямо НББАЗ, гр. София. Съгласно чл. 506, ал. 2 КЗ,
бюрото е представително национално бюро на З.те за Р. България в Съвета на
бюрата, като участва и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“
и задължителната застраховка „ГО“ на автомобилистите в държавите членки и в
държавите, подписали Многостранното споразумение. Съгласно чл. 513, ал. 1 КЗ, в
случаите на съдебен иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл. 511, ал.
1 или 2, и при спазване на реда по чл. 511, ал. 3 бюрото е единствено
процесуално легитимирано пред компетентния български съд, освен ако искът е
предявен срещу застрахователя на виновния водач.
Освен специфичните предпоставки на 513, ал. 1 КЗ, за да
се ангажира отговорността на бюрото, следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител – да е причинена вреда, същата да е причинена
в резултат от противоправно и виновно поведение, както и да е налице пряка
причинно - следствена връзка между противоправното поведение и причинената
вреда.
По делото се установи безспорно, а посоченото
обстоятелство не се и оспорва от ответната страна в процеса, че на 12.10.2016
г., около 09.30 ч. в гр. София е настъпило
ПТП между л.а. БМВ, с peг******** и л.а. „Фолксваген Венто“, с рег. № ********управляван
от ищеца К.А.Д. и специален автомобил „Мерцедес“ модел „Арокс“ с peг. № СВ ******,
управляван от Р.Р.Г..
От приетата по делото
експертиза се установи механизма на настъпване на процесното МПС, който също не
е оспорен от ответна страна. Съгласно експертизата, л.а. БМВ, с peг******** се
е движил по бул. „Царица Йоанна“ към бул. „д-р Петър Дертлиев“ със скорост на
движение около 70 км/ч., при което водачът му е предприел рязко завиване
наляво, което е довело до неконтролирано странично занасяне на автомобила,
същият се е насочил диагонално наляво, достигнал е намиращия се на
разделителния остров метален пешеходен предпазен парапет, ударил се е в него като
е разрушил част от парапета, след което е навлязъл в насрещното платно за
движение, където е реализирал челен удар с движещия се л.а. „Фолксваген Венто“,
с рег. № ********управляван от ищеца по делото К.Д.със скорост около 50 км/ч..
Няма спор и относно обстоятелството, че л.а. БМВ с peг******** е управлявано от
неизвестен водач, който след настъпването му е напуснал местопроизшествието.
От заключението на приетата
по делото експертиза се установи, че причината за настъпване на процесното ПТП
са субективните действия на водача на л.а. БМВ, който е допуснал неконтролирано
движение на автомобила си, в резултат на което е реализирал последователно удар
с л.а. „Фолксваген Венто“, а впоследствие и с т.а. „Мерцедес“, както и че в
случая ударът е бил непредотвратим за водача на л.а. „Фолксваген Венто“.
В тази връзка, съдът
намира за установено по делото, че процесното ПТП е настъпило поради виновно и
противоправно поведение от страна на водача на л.а. БМВ, с peг********, който е
нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, както и на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водача на ППС е
забранено да превишава, посочените стойности/съотв. за населено масто – над 50
км./ч.
При наличие
на противоправно поведение на извършителя на деликта, съгласно въведената с чл.
45, ал. 2 от ЗЗД презумпция, вината се предполага до доказване на противното, а
тежестта за оборването й е на ответната страна, която не беше оборена от
ответника по делото.
На следващо
място, съдът намира за доказано по делото, че причиненият
вредоносен резултат – уврежданията на ищеца са настъпили като пряко следствие на процесното ПТП.
Поради
изложеното, съдът намира, че са налице всички кумулативни елементи от
фактически състав на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД.
По делото
се установи и специфичният елемент на визираната в чл. 513, ал. 1, КЗ, във вр.
чл. 511 КЗ и чл. 506 КЗ безвиновна отговорност на НББАЗ, поради което съдът
намира, че предявеният иск срещу ответника за заплащане на обезщетение за
причинените вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
По отношение
на размера:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда, съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при
непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди от процесния
деликт се изразяват в изпитаните болки и страдания от получените травматични
увреждания от ПТП, посочени по - горе при излагане на фактическата страна по
казуса. Съдът следва да вземе предвид характера и степента на увреждането,
претърпените болки и страдания за период от време от няколко месеца, които в първите часове и дни след ПТП са били
особено интензивни, а впоследствие са отзвучали. Следва да се отчете и
обстоятелството, че полученото увреждане е причинило на ищеца трайно
затруднение в движението на снагата за срок около 2-3 месеца, през който период
същият е изпитвал затруднения при движение. От показанията на разпитаната
свидетелка по делото се установи, че през този период, съпругът й е имал силни
болки при всяко физическо усилие, което е налагало приемането на медикаменти, а
също така е имал затруднения при дишане, хранене и обличане, поради което се е
нуждаел от помощ за това. Съдът взема предвид и обстоятелството, което се
установи от свидетелските показания, че към момента на настъпване на процесното
ПТП ищецът е бил на 65 годишна възраст и въпреки, че същият е бил в пенсионна
възраст, той е продължавал да работи в частна фирма, но след това, тъй като се
е налагало да се натоварва физически се е отказал да работи.
Съдът, при определяне
размера на обезщетението, отчита и обстоятелството, че получената от ищеца травма
е била без риск за живота му, както и че по повод на същата е било проведено
само консервативно лечение, т.е. не се е налагало провеждането на оперативно
лечение. Следва да се вземе предвид от съда също така, че към момента
състоянието на ищеца е възстановено и съгласно експертното мнение, след
нормално протичане на оздравителния процес се установява пълно възстановяване в
обема на движенията на снагата.
Като взе всички тези факти пред вид, настоящият състав
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в
размер на 15 000 лв., като счита този размер за справедлив и обоснован с
оглед претърпените от ищеца болки и страдания, тяхната продължителност и
интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната. Над
уважения размер до претендирания размер от 35 000 лв., искът за неимуществени
вреди следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен.
Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.2 ЗЗД, ако увреденият
е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и
недоказано възражението на ответника за наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца. В тази връзка следва да се посочи, че
не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по
пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат
от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение. Съгласно
трайната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК – напр. решение №
206/12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г., ІІ ТО на ВКС, за да е налице принос на
увредения към щетата е необходимо не само извършваните от последния действия да
нарушават предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. Обективният характер на съпричиняването е признат изрично
от Върховния съд в ППВС № 17/1963 г., което има характер на задължителна
съдебна практика по см. на чл. 280, ал.1 ГПК, като със същото е прието, че
обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява единствено
наличието на причинна връзка между поведението му и настъпилия вредоносен
резултат.
От приетото по делото заключение на КСМАТЕ, което съдът
кредитира напълно се установи, че автомобилът, в който е пътувал ищецът е
фабрично оборудван с триточков колан на мястото на водача, който е
най-ефективен при челен удар, т.к. задържа водача да не излети напред и да се
удари във волана и челното стъкло. Съгласно заключението на вещите лица, обаче
в настоящия случай не може да се направи
категоричен извод дали ищецът е бил или не с поставен предпазен колан. Наред с
това при липса на конкретни данни, вещото лице автоексперт е приел, че
скоростта на движение на л.а. Фолксваген Венто е била около 50 км./ч. От
заключението на медицинската част на експертизата се установи също така, че
получената от ищеца фрактура на гръдната кост може да се получи, както при удар
в интериора на автомобила при непоставен обезопасителен колан /най-често при
водача, при т.нар. „воланна травма“/, така и при поставен колан, като в редица
случаи, дори, самият обезопасителен колан действа като травмиращ фактор. Съгласно
експертното заключение всичко зависи от положението на тялото в момента на
удара, силата на удара и вида на колана. В тази връзка, експертът е уточнил, че
в медицинската документация не е детайлизирано дали фрактурата е била с
разместване или не, но обстоятелствата, че счупването е било само на гръдната
кост, както и че дробовете са чисти показва, че силата на удара не е била много
голяма, но достатъчна, за да счупи гръдната кост. В нокретния случай при ищеца
не са били установени други травматични увреждания на скелета на гръдния кош,
вътретгръдните органи, както и в областта на главата, което е дало основание на
вещото лице да направи извод, че в момента на ПТП, пострадалият е бил с
поставен предпазен колан. Изводът на вещото лице е, че травмата при ищеца може
да се получи и при поставен предпазен колан.
При тези данни, съдът намира, че по делото не се доказа
по кагегоричен начин, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан в нарушение
на разпоредбата на чл. 137в ЗДвП.
Съдът намира, че по делото не се установи също така, че
ищецът е управлявал своето МПС с неразрешена и/или несъобразена скорост, в
нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с което да е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат. Във връзка с изложеното, съдът намира,
че липсва причинна връзка между поведението на ищеца и настъпилия вредоносен
резултат, поради което счита, че не е налице основание за намаляване на
отговорността на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД.
На следващо място, върху така определеното обезщетение за
неимуществени вреди следва да се присъди и законна лихва за забава считано от
08.06.2017 г. – датата на изтичане на 3-месечният срок за произнасяне по
претенцията на ищеца, с оглед депозирането й на 08.03.2017г. на основание чл.
511, ал.3 КЗ във вр. чл. 496, ал.1 КЗ.
С оглед изхода на делото, на ищеца на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да се присъдят разноски в размер на 107,15 лв. – за платен депозит за експертиза. От страна на
ищеца е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение, но поради липса на доказателства за направени такива, както и
поради липса на списък по чл. 80 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение не
следва да се присъждат.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на СГС сумата от 600,00 лв., представляваща платена държавна
такса.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.3 ГПК
на ответника следва да се присъдят разноски в размера на 142,85 лв. – платен
депозит за експертиза. Възражението на ищеца за прекомерност на основание чл.
78, ал. 5 ГПК на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на
2400 лв. с ДДС е основателно, поради което същото следва да се намали до
минималния размер, предвиден по Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, който съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004
г. е в размер на 1896 лв. с ДДС, поради което и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
на ответника следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1083.42 лв..
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Н.Б.НА Б.А.З.“, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „********да заплати на К.А.Д., ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Я. Д., със съдебен адрес:*** на основание чл. 511, ал. 1 КЗ, във вр. чл. 506 КЗ, във
вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева – представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – болки и страдания от телесни увреждания, получени в
резултат от ПТП на 12.10.2016 г., ведно със законна лихва върху тази
сума от 08.06.2017 г. до
окончателното
й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния претендиран
размер от 35 000 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Н.Б.НА Б.А.З. да заплати на К.А.Д., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 107,15 лв. – разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
да заплати по сметка на СГС сумата 600,00 лв.,
представляваща платена държавна такса.
ОСЪЖДА К.А.Д., ЕГН ********** да заплати на Н.Б.НА Б.А.З. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1226,27 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: