№ 3324
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИЛИАНА Б. РАШКОВА
ЦЕКОВСКА
при участието на секретаря Л.Ч
като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА
Административно наказателно дело № 20251110200671 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Я. И. З., ЕГН: **********, срещу електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано
техническо средство или система Серия К № 9231079, издаден от СДВР, с
който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал 2, т. 5 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 400,00
(четиристотин) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
С жалбата се иска обжалваният ЕФ да бъде отменен като
незаконосъобразен, като са изложени аргументи в тази насока.
Жалбоподателят, редовно призован за съдебно заседание, не се явява.
Представлява се от упълномощен защитник – адв. Г. Й. от ПАК, който моли
съда да уважи жалбата по изложените в нея съображения, и да отмени
обжалвания ЕФ. Твърди, че ЕФ е връчен на юридическо лице, а не на
физическо. Претендира разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. По
делото са депозирани писмени бележки от упълномощен от АНО
юрисконсулт, който моли съда да остави жалбата на Я. З. без уважение и да
потвърди ЕФ като законосъобразен. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, поискано от жалбоподателя.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събрания и проверен по
делото доказателствен материал, достигна до следните изводи
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Към 03.06.2024 г. лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „АМГ ГТ 43
4МАТИК“, с рег. № *** бил собственост на Я. И. З., ЕГН: ********** и на
търговско дружество „Трибуто“ ЕООД, ЕИК: *********.
На същата дата в 19:56 ч. в гр. София било установено управлението на
гореописания лек автомобил по бул. „Цариградско шосе“ до номер 139, с
посока на движението от бул. „Копенхаген“ към бул. „Брюксел“. МПС било
управлявано със скорост 121 км/ч (след приспаднат толеранс от -3%) при
ограничение на скоростта 80 км/ч, въведено с пътен знак В-26 в населено
място. Нарушението било установено и заснето с АТСС CORDON M2
MD1193.
За горното деяние на 06.06.2024 г. на Я. З. – законен представител на
„Трибуто“ ЕООД бил издаден електронен фиш Серия К № 92310749 от СДВР.
Същият му е бил връчен на 20.12.2024 г., а на 23.12.2024 г. била подадена
жалба срещу него.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
Съдът установи горната фактическа обстановка въз основа на
приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – заверени копия на справка за собственост на ППС,
заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
протокол за проверка № 035-СГ-ИСИС/21.03.2024 г., справка - преглед на
вписан тип средство за измерване, решение за одобрение на типа на уреда за
измерване, протокол за използване на АТСС, справка от АИС АНД, ежедневна
форма на отчет, сертификат за завършен курс на обучение, справка картон на
водач, снимков материал към ЕФ.
Посочените доказателства и доказателствени средства, ценени заедно и
поотделно, са непротиворечиви и допълващи се, навеждат до единен извод за
времето мястото, начина на извършване на деянието и неговото авторство.
Предвид това и доколкото не са налице основания за съмнения относно
истинността на обстоятелствата, които отразяват, съдът им се доверява при
формирането на фактическите си изводи по делото и ги кредитира в цялост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на
чл. 58д, т. 4 от ЗАНН, а именно – електронен фиш, в предвидения в чл. 59, ал.
2 от ЗАНН 14-дневен срок от връчването на същия и от правнолегитимирана
страна – санкционираното лице. Поради това същата е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради което
обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен. Съображенията на съда
за това са следните:
Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш“ се съдържа в § 1,
т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният
фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг
носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа
на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани
2
технически средства.
В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП са посочени задължителните реквизити, които
трябва да съдържа електронния фиш, а именно – наименование на
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, данни за мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката
начините за доброволното заплащане.
В настоящия случай в обжалвания електронен фиш АНО е посочил
съответната структура на МВР, на територията на която е извършено
нарушението, а именно – СДВР. Правилно са посочени времето, мястото,
начина на извършване на нарушението, нарушените законови разпоредби,
както и собственика на МПС, с което е извършено деянието. Видът и размерът
на наложеното наказание, срокът, сметката, начините за доброволното
заплащане също са ясно описани в електронния фиш.
Видно от справката за собственост на МПС (л. 9), към момента на
извършване на нарушението негови собственици са били както Я. З., така и
„Трибуто“ ЕООД. Следователно, дали електронният фиш е издаден и връчен
на З. като физическо лице, или като законен представител на юридическото
лице, е без значение за законосъобразността на електронния фиш. В случая
електронния фиш е издаден на З. в качеството му на законен представител на
„Трибуто“ ЕООД, следователно твърдението на жалбоподателя, че
електронният фиш е издаден на ЮЛ, а не на негов представител, е невярно.
Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното
техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в
същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на
движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която
същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за
експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил,
съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните
предписания.
Нарушението е установено с техническо средство - преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации, вписано в регистъра на одобрените за
използване типове за измерване и видно от приложения протокол от
метрологична проверка, като същото е преминало успешно последваща
проверка.
Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с
ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, когато стойността на скоростта,
която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В настоящия случай се установи, че ограничението
на скоростта на пътния участък, на който е било управлявано МПС, е било 80
км/ч, като същото е било въведено с пътен знак „В-26“ в населено място.
МПС се е движело със скорост от 121 км/ч (след приспаднат толеранс от 3%),
3
което означава, че скоростта на движение е била превишена с 41 км/ч. поради
това съдът намира, че е осъществен от обективна страна съставът на
административно нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят. От
субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк
умисъл.
Въпреки горното, съдът констатира, че АНО неправилно е приложил
материалния закон по отношение на вида и размера на наложеното наказание
и поради това, електронният фиш следва да бъде отменен като неправилен.
За констатираното нарушение, АНО е наложил на жалбоподателя
административно наказание глоба в размер на 400,00 лева на основание чл.
182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, водач, който превиши
разрешената скорост извън населено място, се за превишаване от 41 до 50
km/h - с глоба 400 лв.
От доказателствата по делото, в частност протокола за използване на
АТСС и от приложения към ЕФ снимков материал, с категоричност се
установи, че нарушението е извършено в населено място. Когато
нарушението е извършено в населено място, нарушителят се санкционира по
реда на чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, водач,който
превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, за
превишаване над 40 km/h - с глоба 600 лв. Предвид изложеното, съдът
достигна до извода, че АНО неправилно е приложил материалния закон във
връзка с определянето на наказанието на извършителя на нарушението.
Въпреки че от събрания и проверен по делото доказателствен материал се
установи, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна, за
съда не съществува възможност да измени обжалвания ЕФ като наложи
наказание по чл. 182, ал. 1 вместо по ал. 2 от ЗДвП, доколкото в ал. 1 е
предвидено налагането на по-тежко наказание за извършеното нарушение и по
този начин би влошил положението на жалбоподателя. Отделно от това,
липсва изрична законова разпоредба, която да предвижда подобно
правомощие на съда.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че издаденият електронен фиш
следва да бъде отменен като неправилен.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят.
Същият е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение в срок и е представил доказателства за направени такива в
размер на 600,00 лева (договор за правна защита и съдействие – л. 34).
Предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото,
обстоятелството, че по делото е проведено едно съдебно заседание и
доколкото е поискано присъждането на разноски в минимален размер
съобразно чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, съдът намира, че следва да уважи направеното искане и да
присъди в полза на жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, Наказателно отделение, 1-ви
състав
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 2, т. 1 във вр. с ал.
1 от ЗАНН електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система Серия К № 92310749,
издаден от СДВР, с който на Я. И. З., ЕГН: **********, на основание чл. 189,
ал. 4 във вр. с чл. 182, ал 2, т. 5 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 400,00 (четиристотин) лева за нарушение на чл.
21, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати в полза на Я. И. З., ЕГН: **********, сумата в
размер на 600,00 (шестстотин) лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство в настоящото съдебно
производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София град, в 14-дневен срок от датата на съобщаване
на страните за неговото изготвяне.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5