Р Е Ш Е Н И Е
№204
гр. Враца 28.06.2023
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА, касационен
състав, в публично съдебно заседание на 30.05.2023 г. /тридесети май две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
КРАСИМИР ГЕОРГИЕВ
при секретаря СТЕЛА
БОБОЙЧЕВА и с участието на прокурора
ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА КАН дело № 257 по описа на
АдмС – Враца за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Т.С.В.“ ЕООД, депозирана чрез адв.
Д. Н. против Решение № 44 от 02.02.2023г., постановено по
АНД № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено НП №06-2200082/30.09.2022
г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Враца.
В касационната жалба
се твърди, че оспореното решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон и в противоречие с доказателствата и действителната
фактическа и правна обстановка. Сочи се, че въззивният съд не се е съобразил с
факта, че пред граждански състав на Районен съд Враца има образувано дело по
иск на служителката В.с който се претендира обезщетение за неизползван отпуск
за календарните 2020г. и 2021г. и че не е получавала обезщетение по реда на
чл.224 КТ. Оспорва решението и за това, че съда не е взел предвид също така, че
ДИТ е издала предписание и след това и НП, след като е била наясно, че
констатираното от нея нарушение по чл.224 от КТ се оспорва.
В с.з. касаторът, редовно призован,
се представлява от адв.Н., който поддържа касационната жалба по съображенията
изложени в нея. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - Дирекция “Инспекция по труда“ гр.Враца, редовно
призован, се представлява от ** М. К., която в с.з. и в представено по делото
писмено становище излага аргументи за неоснователност на касационната жалба, а
оспореното решение като обосновано, правилно и законосъобразно моли да остане в
сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за допустимост на
касационната жалба, но неоснователност на същата, а оспореното решение намира
за правилно. Отправя искане касационната инстанция да потвърди решението на
районният съд и остави без уважение касационната жалба.
В
настоящото производство не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият
съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, изразените от
страните доводи и съображения и след извършване на служебна проверка на
обжалваното решение, съгласно чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена от
надлежна страна в съответствие с установения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и
същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Предмет на касационен контрол за законосъобразност е Решение № 44/02.02.2023г.,
постановено по АНД № 944/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено
НП № 06-2200082/30.09.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ – гр. Враца, като с последното за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ и на основание чл.399 и чл.416, ал.5, вр. чл.415, ал.1 КТ на „Т.С.В.“ ЕООД,
в качеството му на юридическо лице - работодател е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
Административнонаказателната отговорност на касатора в настоящото
производство е била ангажирана за това, че при извършена документална проверка от Дирекция
„ИТ" - Враца на 15.09.2022 г., в сградата на ДИТ на „Т.С.В.“ ЕООД, за
обект: ******************, работодателя не е представил ведомости за работна
заплата или разплащателни документи, с които да удостовери, че е изпълнил
задължителна принудителна административна мярка №1 по протокол на Д „ИТ“ Враца
№ ПР 2225247/05.08.2022г. в указания срок 31.08.2022г. Задължителното
предписание №1 се изразява в следното: Работодателят „Т.с.В.“ ЕООД да начисли и
изплати обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск
в размер на 40 работни дни за 2020г. и 2021г. на Д. Г. В., съгласно чл.224 ал.1 КТ във вр. с чл.228, ал.3 от КТ. Съставен е АУАН № 06-2200082/15.09.2022г., в
който е прието, че нарушението е извършено на 01.09.2022 г. - първият работен
ден след изтичане на срока, за изпълнение на принудителната административна
мярка. Констатациите в АУАН били възприети и в потвърденото от РС – Враца НП № 06-2200082/30.09.2022 г.
За да постанови този
резултат, въззивният съд е приел, че АУАН е съставен и НП издадено от
материално и териториално компетентни органи, в предписаната форма и съдържат
предвидените в закона задължителни реквизити, при липса на допуснати съществени
процесуални нарушения. При преценката за съответствието на процесното НП с
материалния закон, във връзка с представените и подробно анализирани по делото
писмени и гласни доказателства, съдът е формирал изводи, че извършването на
нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството, е доказано по
безспорен и категоричен начин.
Касационната
инстанция не споделя тези изводи на Районния съд.
Решението е валидно и
допустимо, но неправилно по следните съображения.
От приложените пред
първата инстанция писмени доказателства е установено, че на 22.06.2020г. с
протокол № ПР2220050 са дадени 6 броя предписания, за изпълнението на които е
извършена проверка на 05.08.2022г. При извършената проверка е констатирано, че
след като е прекратено трудовото правоотношение на касатора с работничката Д. Г.
В., липсват данни тя да е ползвала полагащия й се платен годишен отпуск за 2020
и 2021г. в размер на 20 дни за всяка година, както и че липсват данни след
прекратяване на трудовото правоотношение на последната да е начислено и
изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 40 работни дни за двете години /2020г. и 2021г./ и е прието,
че е нарушен чл.228, ал.3 от КТ вр. с чл.224, ал.1 от КТ. В тази връзка е
издадено предписание работодателят „Т.с.В.“ ЕООД да начисли и изплати
обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 40 работни дни за 2020г. и за
2021г. на Д. В., като е даден срок до 31.08.2022г. Извършена е проверка на
05.09.2022г. и е констатирано, че и това предписание не е изпълнено, поради
което е съставен АУАН № 06-2200082 за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. В
дадения от закона тридневен срок пред Директора на Д „ИТ“ Враца е направено
писмено възражение от дружеството-касатор, което твърди, че работничката В. е
ползвала платеният си годишен отпуск за 2020г. и 2021г., а за неизползваният
платен годишен отпуск за 2022г. й е изплатено обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ, поради което смята, че не е извършил описаното с акта нарушение.
При издаване на
процесното наказателно постановление директора на Д „ИТ“ Враца е приел
възражението за неоснователно, като се е позовал единствено, че липсват
доказателства за това. В нарушение на задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, а
именно да извърши разследване на спорните обстоятелства, каквото в случая е
налице, АНО е издал процесното НП без изясняване на тези обстоятелства.
В случая АНО не се е
съобразил, че се касае за трудов спор, чието разрешение е единствено от
компетентността на гражданския съд. Вярно е, че съгласно приложимата норма на
чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ, за да не се допускат и да се преустановяват
нарушения на трудовото законодателство, както и за да се предотвратяват и да се
отстраняват вредните последици от тях, контролните органи на инспекцията по
труда дават задължителни предписания на работодателите, органите по
назначаването и длъжностните лица. Предвид
естеството на спора в настоящия случай, отнасящо се до формирането и
изплащането на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, издаването на
временна принудителна мярка по искане на служителя /каквито данни
в случая липсват/ не е възможно преди произнасянето на гражданския съд. Този
спор представлява "трудов спор" по смисъла на чл. 357, ал. 1 от КТ.
Съгласно чл.360, ал.1 от КТ тези спорове са подсъдни на общите съдилища и се
разглеждат по реда на ГПК. Дирекция "Инспекция по труда" не е
компетентна да разрешава трудови спорове между работници или служители и
техните работодатели. В конкретния случай от съществено значение е
обстоятелството, че работодателят отрича, че изобщо дължи обезщетение по
чл.224, ал.1 от КТ на В., с която трудовите правоотношения са прекратени,
поради което е недопустимо под формата на даване на задължителни предписания по
реда на чл 404, ал.1, т.1 от КТ да се разрешава правния спор относно
дължимостта на претендираното обезщетение и неговия размер.
За яснота следва да
се посочи, че случаят не е идентичен със случаите, в които съответният
работодател е начислил съответното обезщетение във ведомостта за заплати или е
признал дължимостта му в друг издаден от него документ, но поради определени
причини не го изплаща. В тези случаи действително Инспекцията по труда може да
се намеси като издаде задължително предписание за изплащане на обезщетението,
което е признато за дължимо. В случая обаче видно от направеното възражение
пред административнонаказващия орган даденото предписание не е дадено в
хипотезата на чл. 404, ал. 3 от КТ, нито
е свързано с нея по някакъв начин, а е насочено директно към разрешаване на
спора относно дължимостта на обезщетението за неизползван платен годишен отпуск
за 2020г. и 2021г. и задължението на работодателя да я начисли и изплати за
съответните години. Следователно в хода на административното производство
контролният орган, респ. административнонаказващия орган е пропуснал релевантни
за правоотношението факти и не е изяснил действителните отношения между
страните, което води до незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление. Самата разпоредба на чл.404, ал.1, т.12 от КТ, на основание
която е дадено предписанието от 05.08.2022г. дава правомощие на органите по
чл.400 и чл.401 от КТ по своя инициатива да дават задължителни предписания на
работодател само за ИЗПЛАЩАНЕ на неизплатени трудови възнаграждения и
обезщетения след прекратяване на трудовите правоотношения. От тук следва, че
неизплатеното обезщетение след прекратяване на трудовото правоотношение трябва
да е безспорно, да е начислено/признато от работодателя, но неизплатено. По
спорните въпроси, Инспекцията по труда не може да се намесва, тъй като навлиза
в прерогативите на гражданския съд
Този извод – наличие
на трудов спор, се подкрепя и от събраните в хода на административно-наказателното
производство пред РС Враца гласни доказателства. От разпита на свидетелката
Славова, която е водила счетоводството на дружеството-касатор се установява, че
служителката В. през 2020г. и 2021г. е ползвала платен годишен отпуск, за което
е подавали молби и съответно са издавани заповеди за отпуск. Нито в
административната преписка, нито пред въззивната инстанция е представено
трудовото досие на работничката Д. В., разплащателните ведомости, от което да
се заключи дължимостта на процесното обезщетение по отношение на Д. Г. В., а
така също и неговия размер.
Съотнасянето на установените
факти към разпоредбата на чл.415, ал.1 от КТ, без да са установени спорните
обстоятелства е довело като краен резултат до незаконосъобразно издадено
наказателно постановление.
Като е стигнал до
изводи, различни от изложените, районният съд е постановил неправилно решение,
поради неправилно прилагане на материалния закон.
По изложените по-горе съображения
касационната инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено,
а с постановеното от касационният състав решение същият следва да се произнесе
по съществото на спора.
При този изход на спора разноски
следва да бъдат присъдени в полза на касатора, но имайки предвид изрично
заявеното в о.с.з., че не се претендират такива, настоящата инстанция не дължи
произнасяне по тях.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №
44/02.02.2023г., постановено по АНД
№ 944/2022 г. по описа на Районен съд – Враца, с което е потвърдено Наказателно
постановление № 06-2200082/30.09.2022г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр.Враца и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 06-2200082/30.09.2022г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” гр.Враца, с което на „Т.С.В.“ ЕООД *** е наложена
имуществена санкция от 1500,00 (хиляда и
петстотин) лева на основание чл. 399 и чл. 416, ал. 5 от КТ, за извършено
нарушение на 415,
ал. 1 от КТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.