№ 1363
гр. Варна, 20.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100501381 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на И. Н. К.
– К. чрез адвокат Б. Б. срещу решение № 1300 от 19.04.2023 г., постановено
по гр.д.№ 12759 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, дванадесети
състав, с което е отхвърлен предявения от въззивницата срещу Д. Б. Д. иск по
член 143, алинея 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата
сумата от 3 615,06 лева, заплатена от нея в периода от 24.11.2016 г. -
19.09.2022 г. от ищеца, като поръчител във вътрешните им отношения с
ответника по изп.д.№ 20167120401851 по описа на ЧСИ Илиана Станчева,
образувано по молба на „Райфайзенбанк България“ ЕАД за неизпълнение на
задължения по договор за потребителски кредит от 28.03.2014 г., като общо
посочената сума включва: 1184,16 лева – разноски в изпълнителното дело, 1
448,80 лева – законна лихва и 982,10 лева - главница, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба /23.09.2022 г./ до
окончателното плащане; както и е осъдена въззивницата на основание член
78, алинея 3 от ГПК да заплати на Д. Б. Д. сумата от 700 лева, представляваща
1
разноски за адвокатско възнаграждение в производството.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на решението в атакуваните му части, както и за
постановяването му при нарушение на процесуалните правила. Сочи се, че
районният съд е направил неверен извод, че ищцата не е поръчител, а
съдлъжник по кредита, а от събраните доказателства се установява безспорно,
че във вътрешните им отношения те са кредитополучател и поръчител. Иска
се решението да бъде отменен и вместо него да се постанови друго, с което
искът да бъде уважен изцяло.
Въззиваемият Д. Б. Д. чрез адвокат Д. Х. в писмен отговор е оспорил
жалбата като неоснователна, като е изложил подробни аргументи в подкрепа
на тезата си. Желае се потвърждаване на решението.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
В исковата и уточнителните молби се твърди, че с договор за
потребителски кредит от 28.03.2014 г. ответникът Д. Д. е качеството на
кредитополучател е изтеглил потребителски кредит от „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД в размер на 10 484,95 лева. Сочи се, че в договора за кредит
ищцата била посочена като „съдлъжник“, но във вътрешните си отношения с
ответника била поръчител /уточнителна молба от 24.11.2022 г./. Излага, че
през 2016 г. ответникът спрял да изпълнява задълженията си по договора за
кредит, като по молба на банката било образувано ч.гр.д.№ 9018/2016 г. по
описа на Районен съд - Варна, по който бил издаден изпълнителен лист, въз
основа на който било образувано изп.д.№ 20167120401851 по описа на ЧСИ
Илиана Станчева. По изпълнителното дело бил наложен запор на банковите
сметки и трудовото възнаграждение на ищцата и за периода 24.11.2016 г.-
19.09.2022 г. била удържана сума от 3 615,06 лева. Ищцата поддържа, че
доколкото е заплащала чуждо задължение, има основание да получи
удържаната сума обратно от ответника. Уточнява се, че ответникът е получил
сумата по договора за кредит по негова лична сметка и е използвал
средствата за покриване на свои нужди.
В срока по член 131, алинея 1 от ГПК ответникът е депозирал отговор на
исковата молба, с който поддържа, че предявените искове са неоснователни.
Не оспорва, че е сключил процесният договор за потребителски кредит с
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД. Твърди, че усвоената сума е използвана за
2
семейни нужди – ремонт на имот и семейна почивка. Сочи се, страните са
били съпрузи до 2016 г., когато бракът е прекратен с развод, поради което и
ищцата е солидарен длъжник по договора за кредит по смисъла на член 121 от
ЗЗД, а не поръчител по член 138 от ЗЗД, както и, че съпрузите отговарят
солидарно за задължения поети за задоволяване на нужди на семейството.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско
отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните
и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от ГПК, счита за
установено от фактическа и правна страна следното:
Правната квалификация на иска се определя от изложеното основание и
заявения петутим. При непълнота и противоречие във фактическите
твърдения от основанието на иска исковата молба е нередовна, поради което
и законосъобразно първоинстанционният съд я е оставил без движение и е
решил спора след направеното уточнение, като е определил
правната квалификация на иска по член 143 от ЗЗД - личен регресен иск на
поръчител срещу длъжника. В случая ищцата следва да установи при
условията на пълно и главно докзване /нейна е доказателствената тежест
съгласно член 154, алинея 1 от ГПК/ действителен договор за потребителски
кредит, по силата на който ответникът дължи претендираните вземания, чиято
изискуемост е настъпила; действителен договор за поръчителство, сключен
между кредитора /банката/ и ищцата, обезпечаващ вземания срещу ответника;
изпълнение на задълженията на длъжника по договора за потребителски
кредит от страна на поръчителя; размера и вида на заплатените суми.
Няма спор по делото, че на 28.03.2014 г. между ответника и
„Райфайзенбанк /България/“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит
за сумата от 10 484,95 лева, както и, че страните са били в граждански брак,
който е прекратен с развод през 2016 г. не се спори и по другите факти по
делото.
Спорът се свежда до това дали ищцата има качеството на поръчител по
договора, както твърди в исковата и уточнителните молби, или качеството на
съдлъжник, тоест солидарен длъжник, както твърди ответника.
Видно от представения договор страни по него са „Райфайзенбанк
България“ ЕАД като кредитор, Д. Б. Д. като кредитополучател/ и И. Н. Д.а и
3
Д. Б.а С. като съдлъжници. В член 6 от договора е посочено, че
кредитополучателят, съответно съдлъжниците, при условията на член 121 от
ЗЗД и следващи се задължават да погасяват всички дължими суми /член 6.1./,
да информират банката за настъпили промени /член 6.2.-член 6.4./ и други. В
член 8.1. е постигнато съгласие за неизпълнение на договора да се счита
просрочие от страна на кредитополучателя/съдлъжника на която и да е вноска
или част от вноска по договора. Според член 9.2. банката има право
едностранно с писмено уведомление до кредитополучателя/ съдлъжника да
обяви всички усвоени и непогасени по договора суми, начислена лихва и
комисионни за предсрочно и незабавно изискуеми.
При тълкуване клаузите на договора за кредит въззивният съд стигна до
извод, че ищцата няма качеството на поръчител по него, а се установява, че И.
Н. К. /с фамилия Д.а по време на сключването на договора за кредит/ е поела
задължението по кредита солидарно с ответника Д. Б. Д..
Поръчителството, уредено в член 138 и следващи от ЗЗД, е договор, по
силата на който едно лице /поръчител/ се задължава спрямо кредитора на
друго лице да отговаря за неизпълнение на неговото задължение, тоест това е
договор, който се сключва между кредитора и поръчителя, а не между
длъжника и поръчителя /каквито са твърденията на ищцата, че вътрешните
отношения между нея и ответника са поръчителство/. Поръчителят отговаря
за чужд дълг, докато при уговорена солидарна задълженост всеки от
солидарните длъжници дължи на свое независимо основание. Солидарна
отговорност е налице във всички случаи, когато кредиторът има възможност
да изисква от всеки от длъжниците цялото си вземане, като изпълнението на
един погасява дълга и освобождава всички длъжници - член 122 от ЗЗД. В
конкретния случай ищцата ведно с ответника и третото, неучастващо в делото
лице, са поели солидарна отговорност към банката, произтичаща от договор
за кредит от 28.03.2014 г. Ищцата несъмнено има качеството на солидарен
длъжник, независимо от факта, че сумата по кредита е усвоена от
кредитополучателя. Още повече, че в договора за кредит никъде не е
уговорено, че същият ще бъде обезпечен с договор за поръчителство с
посочените в него като съдлъжници лица.
Като краен извод се налага, че ищцата няма изобщо качеството на
поръчител по договора за кредит от 28.03.2014 г., следователно предявеният
иск подлежи на отхвърляне.
4
С оглед идентичните крайни изводи, до които достигна въззивният
съд, то обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде
потвърдено.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и съобразно
разпоредбата на член 78, алинея 3 от ГПК, въззивницата следва да бъде
осъдена да заплати направените в хода на производството съдебно-деловодни
разноски, които са в размер на 700 лева съобразно представения списък по
член 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Водим от горното и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1300 от 19.04.2023 г., постановено по
гр.д.№ 12759 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, дванадесети състав.
ОСЪЖДА И. Н. К. ЕГН ********** от *** да заплати на Д. Б. Д. ЕГН
********** от *** сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната
инстанция, на основание член 78, алинея 3 от ГПК,
Решението не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея
3, точка 1, изречение първо от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5