№ 51177
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110166102 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявени от „Първа инвестиционна банка“ АД /ищец/ срещу Н.
А. Н. /ответник/ установителни искове, за сумите по които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№ 27933/2024г. по описа на СРС, 55 състав, както следва:
иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 9 ЗПК вр. чл.430
ТЗ за установяване съществуване на вземане за сумата 4000.00 лева - непогасена
главница, дължима по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка
...........................едно със законната лихва от подаване на заявление по чл.417 ГПК
– 10.05.2024г., до окончателното плащане;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.430, ал.2 ТЗ вр. чл.
7 от Договора за установяване съществуване на вземане за сумата 13966.58 лева
- договорна лихва за периода от 08.06.2011г. – 20.07.2015г.;
иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуване на вземане за сумата 4.60 лева - мораторна лихва
върху главницата за заемна сума за периода 07.05.2024г.-09.05.2024г.
иск с правно основание чл. 92 ЗЗД вр. т.8 от Договора за установяване
съществуване на вземане за сумата 4741.97 лева - наказателна лихва върху
главницата за заемна сума за периода 08.06.2011г.- 20.07.2015г.
иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за установяване съществуване на вземане за
сумата 99.00 лева – обезщетение за вреди от неизпълнението на задължението по
договора, от които 39.00 лева годишна такса за поддръжка за 2015г. на основание
т. 10 от договора и 60.00 лева – разноски за връчване на покана за доброволно
изпълнение.
Ищецът - „Първа инвестиционна банка“ АД, твърди, че между него и ответника
Н. А. Н. е сключен договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
1
с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ........................ Заявява, че
по силата на договора на ответника била отпусната сумата в общ размер от 4000.00
лева. За ползвания овърдрафт оправомощения държател ползвал гратисен период със
срок до 45 дни, а вслучай, че до падежната дата погаси изцяло дебитното салдо по
картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период,
банката не начислява лихва върху дебитното салдо. Уговорено било, че при
непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до
края на последния отчетен период, длъжника заплаща на банката, след изтичане на
първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размер, както следва: за
извършени безналични плащания на ПОС терминал – 16%, за всички останали
тансакции – 18%. При неплащане на месечна погасителна вноска или надвишаване на
разрешения кредитен лимит се начислява наказателна лихва в размер на договорения
лихвен процент с надбавка 12%. Твърди, че отношенията се уреждат и с Общи
условия за този вид кредит, предоставени на ответника. Релевира, че предоставената
сума под формата на овърдрафт е усвоена поетапно на посочени в исковата молба
дати, последната от които 03.10.2010г. Твърди, че усвоения банков кредит – овърдрафт,
е погасяван, като последната платена вноска била извършена на 02.08.2013г., като
кредитът бил в просрочие, считано от 03.10.2010г. Релевира, че поради неплащане в
срок и съгласно чл. 13.1.1. от Общите условия банката е изпратила до длъжника
покана за доброволно изпълнение на задълженията в 7-дневен срок, с указание, че в
противен случай вземането се приема за предсрочно изискуемо. Твърди се, че
задължението не е платено в предоставения срок, поради което и банката е обявила
вземането си по договора за предсрочно изискуемо, считано от 07.05.2024г.
Обосновава правен интерес от депозиране на исковата молба с издадената в негова
полза заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК и постъпилото срещу нея възражение по чл. 414 ГПК. Моли исковете да
бъдат уважени. Претендира разноски. Представя доказателства и прави
доказателствени искания.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по
чл. 131 ГПК от ответника, с който оспорва предявените искове. Признава
обстоятелството, че между страните е сключен процесният договор. Релевира
възражение, че вземането е погасено по давност преди обявяването му за предсрочно
изискуем с изтичането на три години от падежа на всяка вноска, тъй като вземането
има периодичен характер, защото касае револвиращ кредит.
Съдът, след като извърши проверката по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК, намира
следното:
Исковата претенция е допустима, тъй като исковата молба е депозирана в срока
по чл.415 ГПК.
Съдът обявява на страните, че с оглед характера на договора като такъв, сключен
с потребител, ще се занимае служебно с въпроса за наличието на неравноправни
клаузи в него съгласно чл. 7 ГПК.
Ищецът носи тежестта да установи наличието на валиден договор за заем, по
силата на който е предоставил заемната сума на ответника, размера на усвоения
кредит, наличието в него на валидно обвързващи клаузи за договорна и наказателна
лихва, направени разходи по изпращане на покана за доброволно изпълнение и
наличието на уговорка за дъжлимост на такса поддръжка; обявена предсрочна
изискуемост на кредита, размера на непогасения остатък по дълга по пера, както и че
2
договорът отговаря на изискванията по ЗПК, в частност ГПР е изчислен
законосъобразно.
В тежест на ответника е, при установяване на горните обстоятелства от ищеца, да
докаже изпълнение.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК между страните следва да се отделят
обстоятелствата, които се признават и които не се нуждаят от доказване, а именно че
между страните е сключен процесния договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна
сметка ........................
Приложените към исковата молба и документи са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на делото, поради което същите следва да бъдат
приети.
С оглед служебното задължение по чл. 7 ГПК настоящият съдебен състав намира
за необходимо по делото да се допусне съдебно-счетоводна експертиза, която да даде
отговор на формулираните въпроси от ищеца в исковата молба и по формулираните
два въпроса от ответника в отговора на исковата молба, както и на следните въпроси:
кога и по какъв начин е била усвоена заемната сума от ищеца; има ли постъпили
плащания по договора, кога и как са отнесени към погасяване на задълженията; да се
посочат вземанията по размер и по пера /главница, възнаградителна лихва, мораторна
лихва и наказателна лихва/, като търсените лихви се изчислят при съобразяване на
падежа на всяка вноска – 45 дни след тегленето на конкретната сума, и в рамките на
периода, претендиран от ищеца; как е изчислена като процент търсената наказателна
лихва, която се търси, от какви компоненти е съставена и променяни ли са тези
компоненти в търсения период от банката.
В отговора на исковата молба ответникът е поискал спиране на принудителното
изпълнение по заповед за незабавно изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 27933/2024г. на
СРС, 55 състав, за вземания на заявителя „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Н.
А. Н., по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ...........................ъз основа на
която заповед и изпълнителен лист е образувано изп.д.№ 758/2024г. на ЧСИ А.Б..
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните
правни изводи:
Възможност да бъде спряно принудителното изпълнение е предвидена в чл. 420,
ал. 1 ГПК, който текст изисква длъжникът да е представил надлежно обезпечение на
кредитора по реда на чл. 180 и 181 ЗЗД.
При все това, другата алтернатива за спиране на изпълнението, без да е
необходимо обезпечение, е предвидена в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 ГПК, когато
искането за спиране е подкрепено с писмени доказателства, че длъжникът не дължи
вземането; че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с
потребител; че неправилно е изчислен размер на вземането по договор, сключен с
потребител. В случая молителят се позовава на първата хипотеза от този текст -
наличието на доказателства, от които съдът може да направи обосновано заключение,
3
че длъжникът не дължи сумите по издадената заповед, както и на втората хипотеза -
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.
Законовата формулировка "вземането не се дължи" е лаконична и не съдържа
ограничаващи я критерии, тоест длъжникът може да обоснове с всякакви
правоизключващи, правопрекратяващи и правопогасяващи факти твърдението си за
недължимост на сумата, като единствено е длъжен да ги подкрепи с писмени
доказателства. Касае се за доказателства, които да разколебаят удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение и да
оправдаят спиране на изпълнението. Преценката е винаги конкретна и тя се основава
на представените в заповедното производство документи – тези, представени със
заявлението по чл. 417 от ГПК и тези, представени с възражението и искането за
спиране от страна на длъжника. Действително, законът не е предвидил изрично тези
доказателства да са убедителни, но практика е наложила съвсем логично, че тези
писмени доказателства, трябва да създадат у съда съмнение за дължимостта на
вземането, предмет на заповедта по чл. 417 ГПК. Напълно споделима е тезата, че
правата на длъжника следва да бъдат защитени, но оказването на тази защита следва
да бъде в предвидените от закона рамки и без да надхвърля допустимото, след която
граница биха били накърнени пък правата на кредитора.
В случая, искането за спиране на длъжника се основава на направеното
възражение за изтекла погасителна давност за вземането на кредитора към момента на
издаване на заповедта за изпълнение. Действително, погасителната давност не
погасява самото материално вземане, а възможността за неговото принудително
изпълнение. Именно това се цели и с направеното с искането за спиране – да се
избегнат неблагоприятните последици от осъществяване на едно изпълнително
производство в случай, че действително се установи в предстоящото исково такова по
установяване на вземанията, тяхното евентуално погасяване по давност, в каквато
насока е възражението в отговора на исковата молба, то такова възражение е годно да
обоснове твърдение по т. 1 на чл. 420, ал. 2 от ГПК. Не е необходимо съдът да
постановява по този въпрос, той действително би бил разгледан и разрешен само в
исковото производство, достатъчно е той да прецени на този етап наличието на
обоснована вероятност той да е настъпил.
Изложеното в достатъчна степен обосновава извод, че на настоящия етап от
производството ответникът следва да се ползва от привременната потребителска
защита, в съответствие със задължителната практика на СЕС по тълкуването на чл. 7
ал. 1 от Директива 93/123/ЕО - принципа за ефективност, според който процесуалните
правила следва да се прилагат по начин да не възниква значителен за потребителя риск
да не получи ефективна защита на правото си /в този смисъл са разбиранията,
изложени в определения по ч.т.д.№ 871/2021г. на І т.о. , т.д.№ 707/2023 г. и т.д.
4
1627/2023г. на ІІ т.о. ВКС. Следователно процесуалният закон предоставя възможност
на съда, разглеждащ иска, да постанови обезпечителна мярка чрез спиране на
предварителното принудително изпълнение до влизане в сила на решението, с което се
решава въпросът за дължимостта на вземането. Независимо от това, тази защитата на
потребителя не може да се определи като отговаряща на условията за ефективност, тъй
като изисква предоставянето на обезпечение, когато длъжникът се позовава на
обстоятелства като настоящите – възражение за изтекла погасителна давност.
Практически това означава, че потребителят може само да „изпълни“ задължението
чрез плащане, без възможност да предостави друг вид обезпечение. Паричната сума за
обезпечение се депозира по сметка на съда, тя не носи граждански плодове и
предоставянето й може да създаде значителни затруднения в личния живот на
потребителя. Изискването за обезпечение не отчита обстоятелството, че изпълнението
може да бъде насочено срещу жилището на длъжника и с цел да се преустановят
изпълнителните действия, той ще следва да търси други източници на средства за
осигуряване на сумата на обезпечението, чрез които може да влоши финансовото си
състояние.
Освен това, видно от доказателствата по делото, вземането е обявено за
предсрочно изискуемо през 2024г., като последното усвояване на кредита е сторено
през 2010г., като след тази година и до подаване на заявлението по чл. 417 ГПК не се
твърди да са предприети действия по принудително изпълнение.
Тези факти дават възможност на съда да допусне с висока степен на вероятност
погасяването на правото на принудително събиране на вземането, т.е. неговата
евентуална недължимост.
С оглед всичко това този съдебен състав приема, че молбата по чл. 420, ал. 2, т. 1
от ГПК е основателна и следва да бъде уважена.
Така мотивиран, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА, на основание чл.420, ал. 2 ГПК, принудителното изпълнение по заповед
за незабавно изпълнение, издадена на 31.05.2024г. по ч.гр.д.№ 27933/2024г. на СРС, 55
състав, за вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД, ...................., срещу Н. А. Н.,
ЕГН **********, по договор за издаване на револвираща международна кредитна
карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка ...........................ъз
основа на която заповед и изпълнителен лист е образувано изп.дело № 758/2024г. на
ЧСИ А.Б..
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства: че между страните е сключен процесният договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по
5
разплащателна сметка ........................
ПРИОБЩАВА към материалите по делото ч.гр.д.№ 27933/2024г. на СРС, 55
състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която
след преглед на материалите по делото и справка при заемодателя да отговори на
поставените въпроси от ищеца в исковата молба и на следните въпроси на съда: както
и да посочи:
кога и по какъв начин е била усвоена заемната сума от ищеца;
има ли постъпили плащания по договора, кога и как са отнесени към погасяване
на задълженията;
да се посочат вземанията по размер и по пера /главница, възнаградителна лихва,
мораторна лихва и наказателна лихва/, като търсените лихви се изчислят при
съобразяване на падежа на всяка вноска – 45 дни след тегленето на конкретната
сума, и в рамките на периода, претендиран от ищеца;
как е изчислена като процент търсената наказателна лихва, която се търси, от
какви компоненти е съставена и променяни ли са тези компоненти в търсения
период от банката.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. А., телефон: ......................, **********.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 600 лева,
вносими от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им.
На страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между
тях, както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми,
свързани с евентуални разноски в исковото производство или пък принудително
изпълнение на задълженията (разноски в изпълнителния процес).
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.03.2025г.
от 15:40 ч., за когато да се призоват страните.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характера на проект за доклад по делото по смисъла на чл. 140, ал. 3 ГПК, който при
липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото съдебно заседание,
може да бъде обявен за окончателен доклад по делото по смисъла на чл. 146 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в част, в която се спира принудителното изпълнение,
подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчване
на съобщението. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в останалата част не подлежи на обжалване.
6
Препис от определението да се изпрати на страните, като на ищеца се
изпрати препис от писмения отговор на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7