Решение по дело №1621/2015 на Районен съд - Пазарджик

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                        

 №           ,гр.Пазарджик, 20.07.2015 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и петнадесета година, в състав:

                  

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

          

при секретаря М.К.,

като разгледа докладваното от съдията ВЪЛЧЕВА  гр. дело №1621 по описа на съда за 2015 година и за да се произнесе,  взе  предвид следното:

 

          Предявен е иск за развод по взаимно съгласие с правно основание чл.50 от СК.         

            Подадена е молба от Н.И.Г., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 11, за адв.Н.И.К. и А.Т.В.-Г., с ЕГН **********,***, съдебен адрес:***, офис 11, за адв.В.Д.К., в която молителите твърдят, че са съпрузи от 13.08.1999г., когато сключили граждански брак. От брака си имат едно непълнолетно дете - Т. Н. Г., с ЕГН **********, родено на ***г. в гр.Пловдив. Заявяват, че са постигнали сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, като са се споразумели по всички въпроси по чл.51 ал.1 от СК. Изложили са споразумението си.

            Молят съда, след като се убеди в тяхното сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод, както и в това, че постигнатото споразумение отговоря на изискванията на чл.51 ал.1 от СК, да постанови решение, с което да допусне развод по взаимно съгласие без да издирва мотивите за прекратяване на брака и да утвърди постигнатото помежду им споразумение. Представят писмени доказателства.

            Така подадената молба се поддържа от молителите лично и от пълномощника на молителката в проведеното по делото съдебно заседание. Представят допълнителна писмена молба, с която привеждат споразумението си в частта относно издръжката на ненавършилото пълнолетие дете в съответствие с разпоредбата на чл.142 ал.2 от СК.    

            Районният съд, като се запозна с твърденията, изложени в молбата и допълнителната писмена молба и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

                От представените и приети по делото писмени доказателства, безспорно се установява, че молителите са съпрузи и че са сключили граждански брак на 13.08.1999 год. в гр.Септември, за което е съставен Акт за граждански брак №21/1999 год. на Община Септември. От брака си страните имат родено едно непълнолетно дете – син Т. Н. Г., с ЕГН **********, роден на *** год. 

            Съпрузите лично в съдебно заседание изразиха твърдото си и непоколебимо взаимно съгласие за развод. Заявиха, че поддържат изцяло писменото споразумение по чл.51 ал.1 от СК и допълнителното споразумение, подписани от тях.

            С оглед на горното и като взе предвид разпоредбата на чл.51 ал.1 от СК, съдът намира, че постигнатото от молителите споразумение не противоречи на закона, морала и добрите нрави, както и че са защитени изцяло интересите на роденото от брака непълнолетно дете, поради което ще следва да бъде утвърдено от съда. Бракът между страните ще следва да се прекрати, с оглед на изразеното от същите сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за развод.

            По изложените съображения и на основание чл.50 от СК, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р    Е   Ш   И:

 

ДОПУСКА РАЗВОД между Н.И.Г., с ЕГН **********,*** и А.Т.В.-Г., с ЕГН **********,***, сключили граждански брак на 13.08.1999 год. в гр.Септември, обл.Пазарджик, за което е съставен Акт за граждански брак №21/1999 год. на Община Септември, поради сериозното и непоколебимо взаимно съгласие на съпрузите за развод, без да издирва мотивите им за прекратяване на брака.

УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между страните по чл.51 от СК, както следва:

            След    прекратяването на брака, непълнолетното дете Т. Н. Г., с ЕГН ********** ще живее в бившето им семейно жилище, което е с адрес: гр.Пазарджик, ул."***" №***, заедно с майка си А.Т.В.-Г..

            Упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака дете Т. Н. Г., с ЕГН ********** се предоставят на майката А.Т.В.-Г., като бащата - Н.И.Г. ще има право на лични контакти с детето при следния режим: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на втория ден, както и по един месец през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

            Бащата Н.И.Г. ще заплаща на непълнолетното си дете Т. Н. Г. месечна издръжка в размер на 95 лв., считано от влизане на решението в сила, лично и със съгласието на неговата майка и законна представителка А.Т.В.-Г..

            Семейното жилище, което е с адрес: гр.Пазарджик, ул.„***" №*** и е собствено на - Д. Н. Г. и Т. Н. Г. след прекратяване на брака ще се ползва от съпругата А.Т.В.-Г..

            Съпрузите заявяват, че не претендират и няма да си дължат издръжка помежду си.

            След прекратяване на гражданския брак, съпругата ще носи предбрачното си фамилно име и трите й имена ще са А.Т.В..

            Страните заявяват, че по време на брака си са придобили две МПС-та, за които се договорили така:

            В дял на съпругата А.Т.В.-Г., с ЕГН ********** да бъде поставен и тя да стане изключителен собственик на МПС- марка „Шкода", модел „Фабия", ДК № **** шаси №****.;

            В дял на съпруга Н.И.Г., с ЕГН ********** да бъде поставен и той да стане изключителен собственик на МПС- марка „Ланчия", модел „Либра", ДК №****, шаси №****.

            Парични уравнения няма да се дължат за придобитата движима собственост.

            Сключеният по време на брака Договор за банков кредит от 12.10.2010г. с „БАНКА „ДСК" АД в размер на 30000 евро, със срок на погасяване 180 месеца от сключването, респективно - 12.10.2025г. остава в тежест на А.Т.В.- Г., с ЕГН **********, която се задължава да изплаща същия по начина, предвиден в договора.

            Страните заявяват, че нямат претенции един към друг за недвижими вещи, спестовни влогове и други движими вещи, поради което всички имуществени отношения помежду им са уредени.

            ОСЪЖДА Н.И.Г., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд допълнителна държавна такса по делото в размер на 20 лева, както и държавна такса върху присъдената издръжка и с оглед постигнатото споразумение в размер на 68,40 лева и държавна такса върху поставения в дял лек автомобил в размер на 12 лева.

            ОСЪЖДА А.Т.В.-Г., с ЕГН **********,*** да заплати в полза на Пазарджишкия районен съд държавна такса върху поставения в дял лек автомобил в размер на 10 лева.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.                       

         

          РАЙОНЕН СЪДИЯ: