Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …………./…………….2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на четвърти март през 2020
година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА Д.
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия СВЕТЛОЗАР
ДИМИТРОВ
секретар Алина Т., като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 658 по описа
за 2018 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 164723
от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53857/2015 г. на СРС, 141
състав, постановено по втората фаза на делбата, е постановено
изнасяне на публична продан на
основание чл.348 ГПК, на допуснатия до делба между съделители и дяловете им 2/8 идеални части за
К.С.Б., и по 3/8
идеални части за А.А.П. и С.А.Д., недвижим имот апартамент №31, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор, 68134.2820.1994.2.4, находящ се в гр. София, ж.к. ********, в
жилищна сграда бл. ********Със същото решение първоинстанционният съд се е
произнесъл и относно предявените от съделителите претенции по
сметки, като е осъдил К.С.Б. да заплати на другите двама съделители съобразно
квотата на Б. в съсобствеността, следните суми : 1/ на А.А.П. сумата 725,20
лева на основание чл.30, ал.З ЗС, представляващи
действително направените разходи за периода 2008 г. - 2013 г. включително,
равняващи се на увеличената стойност на общата вещ, като е отхвърлен иска за
разликата над 725.20 лв. до пълния предявен размер от 1867.59 лева, сумата 111,78
лева на основание чл.59 ЗЗД сумата, представляваща стойност на заплатени
задължения на Б. за данък върху общия недвижим имот, такса битови отпадъци и
мораторни обезщетения в заплащането на последните, съгласно приходна квитанция
№ **********/ 14.05.2015г., за периода от 2010г. до 2015г. включително, и
сумата 2520.0 лева, на основание чл.30,
ал.З ЗС представляваща доходи от наем от общата вещ, получавани от Б. за
периода от м.06.2014г. до м.08.2015г. включително, и 2/ на С.А.Д. сумата 111,78 лева на основание
чл.59 ЗЗД сумата, представляваща стойност на заплатени задължения на Б. за
данък върху общия недвижим имот, такса битови отпадъци и мораторни обезщетения
в заплащането на последните, съгласно приходна квитанция № **********/
14.05.2015г., за периода от 2010г. до 2015г. включително, и сумата 2520.0 лева, на основание чл.30, ал.З ЗС
представляваща доходи от наем от общата вещ, получавани от Б. за периода от
м.06.2014г. до м.08.2015г. включително, като са отхвърлени предявените от К.С.Б.
срещу А.А.П. и С.А.Д., искове с
основание чл.61, ал.2 ЗЗД, за осъждане на всяка от тях да заплати на ищцата сумата
от по 8370,00 лева, претендирана като стойност на припадащите се на
притежаваните от П. и Д. идеални части от допуснатия до делба жилищен имот,
полезни разноски/ извършени подобрения в имота за периода 2013 г. - 2014 г. по
договори за изработка, посочени в решението. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и относно
разноските.
Това
решение е обжалвано в срок от съделителя К.С.Б. чрез пълномощник
адв.А.М., само в частите, в които е отхвърлени предявените от нея претенции по
сметки срещу другите две съделителки за по 8370,00 лв., и в частите в които е
осъдена жалбоподателката да заплати на другите две съделителки парични суми по
предявените срещу нея насрещни претенции по сметки, с оплаквания за
неправилност на решението в тези обжалвани части. По отхвърляне на предявената от нея претенция
по сметки за подобрения в имота, направени в период, когато двете ответници не
са били съсобственици на вещта, са допуснати процесуални нарушения при събирането
на доказателствата и оценка от решаващия съд на събраните такива, както и при
уточнението на тази претенция, направена пред въззивния съд с молба от
12.03.2018 г. по реда на чл.129 от ГПК, е
посочила, че е извършила ремонта на жилището като съсобственик и държател на
частите на други съсобственик, без съгласието на другия съсобственик, при което
има право на обезщетение съгласно чл.61, ал.2 от ЗЗД, тъй като е действала и в
свой интерес, и в чужд интерес за запазване на имота. По отношение на уважените
срещу нея искове по сметки, излага оплаквания за необоснованост на решението
поради несъобразяване с доказателствата, сочещи че за периода м-06-2014 г.-19.05.2015
г. другите две съделителки-ищци по тази претенция, не са били съсобственици, че
не са доказали реално да са направили разходи за заплащане на данъци за имота
като не счита, че държането на разписките за това установява направата на такъв
разход, а по претенцията за подобрения в имота възравява, че се сочи да са
направени в имота по време, когято претенздиращите не са били съсобственици на същия-такъв
е бил техния дядо, при което нямат право на обезщетение за полезни разноски. Моли решението да се отмени в обжалваните
части и предявените от нея претенции по сметки да се уважат, както и да се
отхвърлят предявените срещу нея претенции по сметки изцяло. Прави искане и за
разноските в производството.
Въззиваемите страни по жалбата- съделителите А.А.П. и С.А.Д., чрез
пълномощник адв.Ц.М., оспорват същата с възраженията, че решението в
обжалваните части не страда от сочените в жалбата пороци. По реда на чл.129 от ГПК с млоби от 12.03.2018 г. и от 04.04.2018 г. са уточнили предявените от тях
претенции по сметки така : че А.А.П. е вложила средства 6111лв. за извършване
на подобрения в чужд имот-делбения имот, но преди да е негов съсобственик, от
която сума иска К.Б. да й заплати част според дела на последната в
съсобствеността, а по отношение на претенциите на двете срещу К. Богоеваза
полагащата имв се част от събирания наем уточняват, че такава им се дължи от
момента на придобиване от тях на дялове от съсобственост ана жилището м.05.2015
г.-м.08.2015 г. по 672 лв. на всяка, в който смисъл да се счита, че се намалява
размера на иска. Не са направили искане за разноски във въззивното
производство.
Софийски градски съд,
действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно
чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение
е валидно, в обжалваните части и допустимо. В частта
по начина на извършване на делбата и отхвърления частично иск на А.П. срещу К.Б.
над 725,20 лв. до 1867,59лв. за подобрения, решението не е обжалвано, влязло е
в сила и не е предмет на въззивна проверка за допустимост и правилност.
При произнасянето си
по правилността на обжалваното решение в обжалваните части, съгласно чл.269,
изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013
г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на
процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално
правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за
обжалване.
ПО ИСКОВЕТЕ НА К.Б. ПО ЧЛ.61, АЛ.2 ОТ ЗЗД ЗА НАПРАВЕНИ ОТ НЕЯ ПОДОБРЕНИЯ
За да отхвърли този иск, първоинстанционният съд е приел, че не са били
събрани по делото доказателства за наличие както на основанието така и на
размера на исковата претенция, като се е
позовал на посочената от приетата по делото СТЕ че не може да се направи оценка
на сочените от ищцата полезни разходи, а събраните частни документи-договори за
изработка и протоколи за приемане на работата е счел като съставени само за
целите на настоящия процес. Пред въззивния съд е допуснато и прието ново
заключение на СТЕ по реда на чл.266, ал.3 от ГПК, като от повторната такава,
изготвена от в.л.А.Х., която не е оспорена, и съдът кредитира при преценката й
по чл.202 от ГПК, се установява, че при извършване на описаните от ищцата
дейности по жилището и в посочения то ищцатаъ период, е налице увеличение в
стойността на имота с 15 843,00 лв.
Въззивният съд намира, че предявените от К.Б. срещу А.А.П. и С.А.Д. искове
са такива с основание чл.61, ал.2 от ЗЗД, като съобрази и направеното уточнение
на исковете пред въззивния съд, доколкото ищцата по тях твърди да е подобрила
имота като съсобственик-владелец на своята ид.част и както държател на частите
на другите съсобственици, за което не е имала съгласието на другите
съсобственици. Въззивният съд отчита факта, установен с влязлото в сила решение
по допускане на делбата, че К.Б. става съсобственик на делбеното жилище на
23.01.1994г. като наследник на майка си, и от този момент до 19.05.2015 г. е
съсобственик на жилището с баща си С.Б., както и че от 19.05.2015 г., в
резултат на правна сделка-дарение, делът на С.Б. в съсобствеността от 3/ 4 и.ч.
е придобит от А.А.П. и С.А.Д. поравно, или по 3/ 8 ид.ч. от всяка. Ищцата К.Б. твърди
с молбата си по чл.346 от ГПК по сметки, че е направила подобренията в
съсобствения имот в периода 2013-2014 г., т.е. по време, когато съсобственици
на същия са били тя и нейния баща, като ответниците по исковете А.А.П. и С.А.Д.
нямат никакъв дял в съсобствеността. Съгласно закона, заинтересованите
съсобственици отговарят през гестора и дължат обезщетение за припадащата се на
дела им част от разноските, с които той е обеднял, до размера на обогатяването
си, съизмеримо с увеличената стойност на съсобствения имот вследствие на
подобренията, понеже полезността на подобренията ползва всички
съсобственици. Отговорността
за обезщетяване обаче тежи върху лицето, което е било собственик към момента на извършване на
подобренията, тъй като именно при него е настъпило обогатяването - решение №
2349 от 29.12.1995 г. по гр. д. № 2926/1994 г. на ВС, IV ГО; решение № 1162 от
18.11.2008 г. по гр. д. № 4998/2007 г. на ВКС, II ГО; решение № 57 от
19.05.2017 г. по гр. д. № 3457/2016 г. на ВКС, I ГО , и по изключение и към
неговите универсални правоприемници като приемници на права и задължения. В
случая обаче, ответниците А.А.П. и С.А.Д. първо не са били съсобственици на
имота към периода на извършване на твърдените подобрения, и второ, те са частни
правоприемници на своя дядо, и не отговарят за негови евентуални задължения към
другите съсобственици, вкл. и за подобрения в имота, направени преди дарението
от 19.05.2015 г. Ето защо исковете на К.Б.
срещу А.А.П. и С.А.Д. се явяват неоснователни, независимо от това дали
твърдените подобрения са действително извършени. Така предявените искове подлежат
на отхвърляне и поради съвпадане крайния решаващ извод на двете съдебни
инстанции, макар и по различни мотиви, изложени от въззивния съд, решението в
тези обжалвани части следва да се потвърди.
ПО ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ.30, АЛ.3 ОТ ЗС
За да уважи така предявените от А.А.П. и С.А.Д. срещу К.С.Б.
искове, първоинстанционният съд е приел за установено, че в периода м.06.2014г.
до м.08.2015г. включително К.С.Б. като съсобственик е отдавала под наем на
трето лице делбения имот изцяло и само тя е получавала наема в размер на 480,00
лева месечно, или общо за този период е получила 7200 лева, и съответно дължи
на всяка от другите две съсобственици-ищци част от дохода от вещта, съответна
на дела й, или по 2700,00 лева. Но е уважил исковете в предявени от всяка от
ищците размери от по 2520,00 лева, доколкото е приел за недопустимо
увеличението на размерите, направено с писмената защита . Въззивният съд
споделя тези изводи частично и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях, с
изключение на частта относно периода и размера, за който исковете са
основателни, като намери, че оплакването с въззивната жалба е основантелно. До
19.05.2015 г. двете ищци по тези искове А.А.П.
и С.А. Д.притежават дял от съсобствеността и не са правоимащи лица да получат
съответната част от наема. Това право те придобиват съгласно чл.30, ал.3 от ЗС
от момента, в който придобият дял от съсобствеността, а именно от 19.05.2015 г.
и исковете им се явяват основателни и
доказани само за периода 19.05.2015-31.08.2015 г., или за 3 месеца 3х480 лв.=1440лв. х 3/ 8 = 540 лв. за всяка от ищците според деля в
съсобственоста. И за още 13 дни от м.май
2015 г. х 15,48 лв./ден (480 лв. : 31 дни ) = 201,29 лв. х3/ 8 = 75,48 лв. за всяка от ищците
. Или общо за периода по 615,48 лв. им се дължат
от ответницата по тези искове К.Б.. Въззивнитя съд не може да зачете изявление
за намаляване на исковите претенции, направени с молбата от 04.04.2018 г. като
направено след срока по чл.214 от ГПК. Ето защо за разликата над 615,48 лв. и
за период м.06.2014 г.-18.05.2015 г. исковете по чл.30, ал.3 от ЗС са
неоснователни и подлежат на отхвърляне. Това налага отмяна на решението в тази
обжалвана част и отхвърляне на исковете над горепосочените размери и период, и
потвърждаването му в останалите обжалвани части по тези искове.
ПО ИСКОВЕТЕ ПО ЧЛ.59 ОТ ЗЗД
За да уважи така предявените от А.А.П. и С.А.Д. срещу К.С.Б. искове, първоинстанционният
съд е приел за установено, че ищците са направили общ разход 223,56 лева за платен данък върху недвижим
имот, такса битови отпадъци и мораторни обезщетения за задълженията на К.Б. за
имота, направени разходите от ищците в периода 2010 г.-14.05.2015 г. в който делбената
вещ не е била все още съсобствена между страните по делото, при което ищците
имат право на обезщетение по чл.59 от ЗЗД като платили чужд дълг. Доколкото платежният документ е в държане на А.П.
и С.Д., съдът е приел, че те са погасили посочените задължения, съществували в
тежест на К.Б., с което плащане тя се обогатила за тяхна сметка, а те съответно
са се обеднили, и при липсата на доказателства самата К.Б. да е погасила тези
свои задълженията за съсобствения имот, е уважил исковете за по 111,78 лева,
дължими от ответницата на всяка от ищците. Въззивният съд споделя тези изводи
частично и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях. Неоснователно е
оплакването по въззивната жалба на К.Б., че простото държане на разписките
доказвало плащане на сумите по тях от ищците. Съгласно презумпцията на чл.109
от ЗС, която не е оборена по делото- ищцата нито твърди тя да е платила дълга,
нито че документа за плащането й е отнет или не е върнат от ищците, нито
доказва такива факти, и с оглед чл.77, ал.2 от ЗЗД следва извод, че след като
ищците разполагат с документ за платено задължение, то те са платили същото,
изпълнявайки чужд дълг, с което са обеднели и при което имат право да получат
от длъжника размера на обедняването си ,
поравно, или по 111,78 лв. и исковете им се явяват основателни и доказани.
Решението в тези обжалвани части подлежи на потвърждаване поради съвпадане
изводите на двете съдебни инстанции.
ПО ИСКА НА А.А.П. И С.А.Д. СРЕЩУ К.С.Б. ЗА НАПРАВЕНИ ПОДОБРЕНИЯ В ДЕЛБЕНИЯ
ИМОТ
Първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на иска като
такъв по чл.30, ал.3 от ЗС, вместо по чл.61, ал.2 от ЗЗД. Съобразно направяното
пред въззивния съд уточнение на предявения иск, сумата се търси за направени
подобрения в чужд имот, доколкото към момента на извършването им ищцата А.П. не
е била съсобственик на имота още. както е изяснено с решение № 108 от
08.07.2015 г. по гр. д. № 415/2015 г., г. к., І г. о. на ВКС „ В основанието на
претенцията за присъждане на вземане за стойност от извършени подобрения в чужд
имот е забраната за неоснователно обогатяване като общ принцип на
облигационното право. законодателят провежда принципа чрез източниците на
облигационни отношения, предвидени в чл. 72 и чл. 74 ЗС, чл. 60 - 62 ЗЗД и чл.
59 ЗЗД. Съставите задават правната рамка на отношенията между подобрителя и
собственика на имота, но определянето на действителното правно основание на
облигационните отношения, които са възникнали от подобряването на чуждия имот,
е дейност на съда по приложението на материалния закон. съдът я извършва въз
основа на фактическите твърдения и петитума на исковата молба, но и в
съответствие с установеното по делото. следователно въведените в исковата молба
твърдения за качеството, в което ищецът е извършил подобренията в чуждия имот
(владелец, гестор или държател) или зададеният в исковата молба начин, по който
е определен размерът на съдебно предявеното вземане не ограничават съдът да
даде защитата според действително осъщественото правно основание. чрез тях
ищецът въвежда факти, които индивидуализират съдебно предявеното вземане, но
представляват и предложена от него квалификация на предявения иск, която не е
обвързваща за съда.“. Отношенията между икщцата А. П. и ответницата К.Б. в
случая се уреждат от нормата на чл.61, ал.2 от ЗЗД предвид установеното, че
ищцата е подобрител на чужд имот, но е действала със знанието на
съсобствениците му- нейни майка и дядо, установено по делото от събраните
свидетелски показания , но също и в свой интерес, доколкото е била и държател
на имота-живеела е в него / установено от показанията на св.Х.Д./. Пред
въззивния съд въззиницата-ответник К.Б. оспорва само качеството на ищцата като
подобрител, като възразява, че същата не е била собственик на имота към момента
на твърдяното подобрение, но не оспорва другите приети за установени с
първоинстанционното решение факти на размера на вложените средства от А.П.
2900,80лв. каквато е и увеличената стойност на имота в резултат на тях, нито е
оспорила приетия от първоинстанционния съд полагащ се на ответница та размер от
тях от 725,20 лв. и полагащия се на ответницата дял от тях/съответен на 2/ 8
ид.ч./. Ето защо К.Б. отговаря в случая като заинтересован съсобственик през гестора А.П. и
й дължи обезщетение за припадащата се на дела на Б. част от разноските, с които
П. е обедняла, до размера на обогатяването си, съизмеримо с увеличената
стойност на съсобствения имот вследствие на подобренията, като в процесния
случай тези две стойности съвпадат според заключението на вещото лице , прието
пред първоинстанционния съд. Ето защо искът е основателен и доказан за сумата
725,20 лв., и в тази част решението следва да се потвърди, като въззивният съд
следва да поправи квалификацията на чл.61, ал.2 от ЗЗД вместо чл.30, ал.3 от
ЗС.
По разноските :
Само въззивницата К.Б. е направила искане за разноски предвъззивния съд, и
според изхода на спора и частичното уважаване на жалбата, отвтениците й дължат
по съразмерност, съответна част от разноските, сторени от въззивницата.
Възражението на насрещните страни по чл.78, ал.5 от ГПК въззивният съд намира
вслучая за неоснователно, тъй като делото се отличава с фактическа и правна сложност, пред въззивния съд са
събирани нови доказателства, при което 1200лв. адвокатско
възнаграждение,предвид и броя и цената на исковете, не се явява прекомерен.По
списъка по чл.80 от ГПК се сочат общо 1860,80лв. разноски, за които е доказано
да са направени по делото, то които ответниците дължат по съразмерност на уважената част от жалбата- уважена за общо
3809,04 лв. отхвърлен размер, сумата 1183,52 лв. поравно или всяка една по
591,76 лв.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 164723 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53857/2015 г. на
СРС, 141 състав, В ЧАСТТА в която е осъдена К.С.Б. да заплати на А.А.П. и С.А.Д.
поотделно, сумата над 615,48 лв. до 2520,00
лв. и за период м.06.2014 г.-18.05.2015 г. на основание чл.30, ал.3 от ЗС лева, представляваща доходи от наем от общата
вещ, получавани от Б., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ
предявените по реда на чл.346 от ГПК обективно съединени искове от А.А.П.,
ЕГН ********** и С.А.Д. ЕГН **********
срещу К.С.Б., ЕГН: **********, на
основание чл.30, ал.3 от ЗС за заплащане на всяка една от ищците поотделно на
сумата 1904,52 лв. (разлика над 615,48 лв. до 2520,00 лв.) представляваща доходи от наем от общата вещ, получавани от К.Б. за период
м.06.2014 г.-18.05.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 164723 от 06.07.2017 г., постановено по гр.д. № 53857/2015 г. на
СРС, 141 състав, № 114270 от 10.05.2017 г., В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ, като променя правната
квалификация на иска на К.Б. срещу А.П. уважен за сумата 725,20 лв. от такава
по чл.30, ал.3 от ЗС на такава по чл.61, ал.2 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН ********** и С.А.Д. ЕГН
********** ДА ЗАПЛАТЯТ всяка една поотделно на К.С.Б., ЕГН: **********, по 591,75 лв. разноски за въззивната
инстанция на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните само в частта по исковете на К.Б. срещу А.А.П. и С.А.Д. по чл.61, ал.2 от ЗЗД за сумите от по 8370 лв. за подобрения .
В останалите части решението не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.