Решение по дело №2571/2017 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 1412
Дата: 16 ноември 2017 г. (в сила от 17 ноември 2017 г.)
Съдия: Велина Брайкова Дублекова
Дело: 20175300502571
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ № 1412

 

гр. Пловдив, 16.11.2017 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, IХ-ти гр. състав, в закрито заседание на шестнадесети  ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ШИПОКЛИЕВА

                         ЧЛЕНОВЕ: ФАНЯ РАБЧЕВА

                                                          ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Велина Дублекова въззивно гражданско дело № 2571/ 2017 г. по описа на ПдОС, IХ-ти гр. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.437 ГПК вр. чл. 435, ал.2 и сл. от ГПК, образувано по жалба, вх. № (по описа на ПдОС) 31216/ 17.10.2017 г., от Община Пловдив, ЕИК *********, с адрес гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ №1, чрез пълномощник юрисконсулт Р.А., против Постановление, № 468/ 12.09.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20178230400321, по описа на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823 и район на действие Окръжен съд – Пловдив.

С обжалваното постановление е оставено без уважение възражението на жалбоподателя да бъде намалено адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя, както и да бъдат намалени таксите по ТТРЗЧСИ.

С жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното постановление, като се излагат съображения, че Община Пловдив е заплатила дълга по изпълнителното дело в срока за доброволно изпълнение, след получаване на поканата за доброволно изпълнение. Развиват се аргументи, че в разноските по изпълнителното дело, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79 от ГПК, не се включва адвокатското възнаграждение на пълномощника на взискателя. В условията на евентуалност се поддържа направеното пред съдебния изпълнител възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се релевират доводи, че производството не се отличава с фактическа и правна сложност предвид ниския обем на оказаната до момента правна помощ, както и съобразно извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане на пълния размер на дължимата по изпълнителното дело сума. Сочи се, че единствените действия от страна на пълномощника на взискателите по делото се състоят в подаването на молба за образуване на изпълнителното дело, която е молба е бланкетна, поради което се поддържа становище, че се дължи адвокатско възнаграждение в минимален размер от 200 лв. Поддържа се аргумент, че с плащането на дълга длъжникът не е дал повод за извършване на посочените в чл.10, т.2 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения процесуално представителство, защита, съдействие или действия с цел удовлетворяване на парични вземания от страна на взискателя по изпълнителното дело, както се поддържа становище, че начисляване на разноски за водене на изпълнително дело, съставляващи извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания в полза на взискателя за процесуално представителство, се следва само и единствено при възникване на основание за това.  

 С оглед на изложените аргументи се иска обжалваното постановление да бъде отменено, като съдът постанови решение, с което да отмени дължимостта на посочения в ПДИ адвокатския хонорар, в условията на евентуалност се иска адвокатското възнаграждение да бъде намалено поради прекомерност до минималния размер от 200 лв. съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както да бъде намален размера на пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Ответниците по жалбата К.В.К., ЕГН **********, и М.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.М., със съдебен адрес ***, с писмено възражение оспорват жалбата като неоснователна, по изложени във възражението доводи и аргументи, като молят съда жалбата да бъде оставена без уважение. 

Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М. Кирова, в които са изложени аргументи за неоснователност на жалбата.

Пловдивски окръжен съд като обсъди доводите на страните и взе предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Изпълнителното производство е образувано по писмена молба на взискателите К.В.К., ЕГН **********, и М.К.К., ЕГН **********, чрез пълномощник адв. С.М. ***, въз основа на изпълнителен лист, издаден по в. гр. д. № 184/ 2017 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, по силата на който длъжникът Община Пловдив е осъден да заплати на всеки от взискателите сумата от по 42 544,43 лв. - главница, ведно със законната  лихва от 01.01.2015 г. до окончателното плащане. С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано налагането на запор върху банковата сметка на длъжника в конкретно посочена банка, както в полза на взискателите да бъдат присъдени съдебно- деловодните разноски за изпълнението и адвокатски хонорар. Към молбата е приложено пълномощно и договор за правна помощ и съдействие, с предмет завеждане и процесуално представителство по образуваното на основание цитирания по- горе изпълнителен лист изпълнително дело, договореното възнаграждение е в общ размер от 2 572 лв., платено в брой, по 1 286 лв. от всеки от взискателите.  

До длъжника Община Пловдив е изпратена покана за доброволно изпълнение, изх. № 8597/ 31.08.2017 г., с посочен размер на целия дълг от 117 582, 84 лв., от които за всеки от взискателите главница в размер на 42 544,43 лв. и законна лихва, за периода 01.01.2015 г. – 14.09.2017 г., в размер на 11 672,90 лв., и дължими разноски по изпълнителното дело в размер на 2 572 лв. и такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 6 576,18 лв.

ПДИ е връчена на длъжника на 31.08.2017 г., като в срока за доброволно изпълнение, на 05.09.2017 г. е заплатена сумата от 117 393,76 лв., което обстоятелство се установява от приложеното по делото платежно нареждане.  

С молба от 07.09.2017 г. длъжникът Община Пловдив е оспорил дължимостта на включеното в разноските адвокатско възнаграждение за пълномощник на взискателите, като поддържа становище, че адвокатският хонорар е извън обхвата на разноските по изпълнението по смисъла на чл.79 от ГПК. На следващо място, е оспорил, че не са представени доказателства за извършено плащане от взискателите на адвокатското възнаграждение. В условията на евентуалност, е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска неговото редуциране до сумата от 200 лв., дължима само за образуване на изпълнителното производство на основание чл.10, т.1 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като от страна на процесуалния представител на взискателя не са предприемане никакви процесуални действия освен за образуване на изпълнителното дело, респ. да бъде намален размерът на възнаграждението поради липса на правна и фактическа сложност. Направено е възражение по отношение на начислената сума за пропорционалната такса за събрано вземане по т.26 от ТТЗЧСИ, като се поддържа, че същата е дължима в размер на 6 514, 43 лв.

С Постановление № 468/ 12.09.2017 г. за произнасяне по искане на основание чл.78, ал.5 от ГПК, издадено от помощник- частен съдебен изпълнител, възражението на длъжника е оставено без уважение, като е отказано да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение и на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ, за което длъжникът е редовно уведомен на 14.09.2017 г.

Жалбата е депозирана в кантората на ЧСИ Кирова на 21.09.2017 г.

Предвид изложеното по-горе, настоящият състав приема, че жалбата се явява подадена от надлежна страна - длъжника, в срока по чл.436, ал.1 ГПК и срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване, в хипотезата на чл.435, ал.2 ГПК, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата, в частта й с която се иска отмяна на обжалваното постановление относно адвокатското възнаграждение, е неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК е възприето общото правило, че в изпълнителното производството разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. За да не бъдат възложени разноските в негова тежест, следва да се е осъществила някоя от хипотезите по чл. 79, ал.1 ГПК, изключващи отговорността на длъжника за разноските – делото да се прекрати съгласно чл.433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия да бъдат изоставени от взискателя или да бъдат отменени от съда. Длъжникът не отговаря за разноски, ако не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното производство. При извършено плащане след образуване на изпълнителното производство, дори и в срока за доброволно изпълнение, длъжникът дължи направени от взискателя разноски във връзка с изпълнението, в това число и за заплатено адвокатско възнаграждение. Длъжникът отговоря за дължимите от взискателя авансови такси за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на фактическата и правна сложност на делото и за окончателната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ (Решение № 82/ 08.05.2012 г., гр. д. 1891/ 2010 г., IV г. о. на ВКС). Взискателят като страна в изпълнителното производство има право да ангажира адвокатска защита за образуване и процесуално представителство по изпълнителното дело, като разноските за един адвокат за сметка на длъжника. Същите се включват в разноските по изпълнението по чл.79, ал.1 от ГПК, поради което неоснователни са  поддържаните в тази връзка от жалбоподателя доводи, които доводи не намират опора в закона и в установената съдебна практика. В подкрепа на казаното е и приетото по т. 6 на ТР № 2/ 26.06.2015 г., по т. д. № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което, възнаграждението за един адвокат на първоначалния взискател се включва в разноските по изпълнението и се ползва с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал.1, т.1 от ГПК.

Неоснователно е поддържаното възражение, че при извършено плащане в срока за доброволно изпълнение, то в тежест на длъжника следва да бъде присъдено претендираното от взискателя адвокатското възнаграждение, дължимо само за образуване на изпълнителното производство в размер на 200 лв. Взискателят при образуване на изпълнително дело с предмет събиране на парично вземане поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника е в правото си да ангажира адвокатска защита за образуване на изпълнителното производство и за процесуално представителство, защита и съдействие по същото, като към този релевантен момент, при сключване на договора за правна защита и съдействие и съответно заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, взискателят не може да предвиди обема на изпълнителните действия, които ще са необходими да бъдат предприети за събиране на дълга. Последното изцяло зависи от поведението на длъжника в хода на образуваното изпълнително производство. Но при всички случаи фактът, че длъжникът плаща дълга в срока за доброволно изпълнение, определен от съдебния изпълнител с получаване на поканата за доброволно изпълнение, не е основание адвокатското възнаграждение за процесуално представителство и защита да остане в тежест на взискателя, тъй като с поведението си – липсва на доброволно изпълнение на дълга до момента на образуване на изпълнителното производство, длъжникът е дал повод взискателят да предяви изпълнителния лист и съответно е станал причина за образуване на изпълнителното производство. Плащането в срока за доброволно изпълнение е доброволно изпълнение, но в рамките на вече образувано производство по принудително събиране на вземането, като за длъжника е налице интерес да плати, за да избегне реално насочване на принудително изпълнение върху неговото имущество и плащане на допълнителни разноски за това. В настоящия случай е налице осъдително решение на въззивна инстанция, подлежащо на изпълнение, въз основа на което взискателите са се снабдили с изпълнителен лист, предявили са същият поради липса на доброволно изпълнение от страна на длъжника по отношение на присъдените с решението суми и са сключили договор за правна помощ и защита с адвокат, с предмет образуване на изпълнително производство и процесуална защита по него, както и са заплатили в брой договореното възнаграждение при сключването на договора, които обстоятелства се доказват от представения по изпълнителното дело договор за правна помощ и съдействие, от който договор се установя както обемът на договорената адвокатска защита, така и фактът на плащане на адвокатското възнаграждение, тъй като същият има характер и на разписка за получената в брой сума. Поради това договореното и заплатено адвокатско възнаграждение от всеки от взискателите се дължи от длъжника. За пълнота на мотивите следва да се посочи, че цитираното от жалбоподателя Решение № 368/ 31.03.2017 г., по гр. д. № 715/ 2017 г., на IХ-ти гр. състав на ПдОС, е постановено при различна фактическа обстановка. В настоящия случай не се установяват предприети от страна на длъжника фактически действия за доброволно изпълнение преди образуване на изпълнителното дело и съответно не се установяват фактически действия от страна на взискателите, съставляващи отказ за оказване на необходимо съдействие и създаване на условия да получат дължимите от длъжника им суми.       

На следващо място неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като договореното адвокатско възнаграждение от всеки от двамата взискатели е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно разпоредбата на чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения В настоящия случай от представения договор за правна защита и съдействие се установява, че всеки от взискателите е сключил договор с адв. М. с предмет завеждане и процесуално представителство по образуваното на основание цитирания по- горе изпълнителен лист изпълнително дело, като договореното възнаграждение е в общ размер от 2 572 лв., платено в брой, по 1 286 лв. от всеки от взискателите. При материален интерес за всеки от взискателите в размер на сумата от 54 064 лв. (42 544,43 лв. главница и 11 519,67 лв. лихва за забава, изчислена в размер на законната лихва към датата на депозиране на молбата за образуване на изпълнителното дело – 30.08.2017 г., считано от 01.01.2015 г. ) минималният размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство по него, на основание чл. 10, т.1 и т.2 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1 275,96 лв. Договореното адвокатско възнаграждение е с 10,04 лв. над минималния размер, с оглед на което съдът не намира същото за прекомерно.

С жалбата е направено искане за намаляване на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ, като не са развити конкретни оплаквания. Предвид императивния характер на разпоредбата на чл.83, ал.2 от ЗЧСИ, съгласно която процентът на пропорционалната такса според материалния интерес не може да надвишава максимално определения в ТТРЗЧСИ размер, то съдът дължи аритметична проверка на така определената такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ и без да са наведени конкретни оплаквания.

В мотивите на съдебния изпълнител по чл. 436, ал.3 от ГПК, както в мотивите на обжалваното постановление не са изложени конкретни съображения по отношение на определения размер на таксата за изпълнение на парично вземане, бланкетно е посочено, че формираната пропорционална такса е съобразена с ТТРЗЧСИ и е изчислена върху вземането съгласно изпълнителния лист. Също така не става ясен точният размер на пропорционланата такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ, начислена от съдебния изпълнител. Такъв размер не е конкретизиран нито в мотивите на съдебния изпълнител по чл.436, ал.3 от ГПК, нито в мотивите на обжалваното постановление. В изпратената до длъжника ПДИ е посочена сумата 6576,18 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ, но доколкото от данни по делото се установява, че взискателите са заплатили авансови такси в размер на 48 лв., за което е издадена и сметка № 22475/ 30.08.2017 г. и е направено своевременно искане да им се присъдят съдебно- деловодните разноски за изпълнението, както и че като разноски за изпълнението е посочена само сумата за адвокатското възнаграждение в размер от 2 572 лв., не е ясно дали в сумата от „6576,18 лв. такси по Тарифата“ са включени авансовите такси от 48 лв. Последното се установява при извършената от съда аритметична проверка на сумата 6 576,18 лв., с оглед на което съдът приема, че пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ е начислена от съдебния изпълнител в размер на 6 528,18 лв. с включен ДДС.  

Настоящият въззивен състав намира, че дължимата пропорционална такса следва да бъде изчислена по т.26, б „е“ от Тарифата върху сумата от 110 818,20 лв., като в размера на паричното вземане се включва главницата в размер на 42 544,43 лв. за всеки от взискателите, законната лихва, изчислена върху главницата от 42 544,43 лв., за периода 01.01.2015 г. – 04.09.2015 г. (предвид извършеното на 05.09.2017 г. плащане), в размер на 11 578,67 лв. (всичко главница и лихва в общ размер от 108 246,20 лв.) и присъденото заплатено от взискателите адвокатско възнаграждение в размер на 2572 лв. С оглед на изложеното и при направените съответни изчисления съдът намира, че пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по настоящото изпълнително дело възлиза на сумата от 6 523,63 лв. с включено ДДС, до който размер и следва да бъде редуцирана определената от съдебния изпълнител такса. Ето защо, по изложените съображение обжалваното постановление следва да бъде отменено в частта, с която е отказано да бъдат намалени дължимите такси по ТТРЗЧС, като съответно бъде намалена таксата за изпълнение на парично вземане по т.26 от ТТРЗЧСИ до сумата от 6 523,63 лв. с включен ДДС.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Постановление № 468/ 12.09.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20178230400321, по описа на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823 и район на действие Окръжен съд – Пловдив в частта, с която е отказано да бъде намален размерът на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса за изпълнение на парично вземане по т. 26 от ТТРЗЧСИ по изпълнително дело № 20178230400321, по описа на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823 и район на действие Окръжен съд – Пловдив, на 6 523,63 лв. /шест хиляди петстотин двадесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ с включен ДДС.

ПОТВЪРЖДАВА Постановление № 468/ 12.09.2017 г., постановено по изпълнително дело № 20178230400321, по описа на ЧСИ М. Кирова с рег. № 823 и район на действие Окръжен съд – Пловдив в останалата му част.

 Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.                                               2.