Решение по дело №180/2023 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145- 178 от АПК.

Образувано е по жалба на М. М. К. и Ш. А. Б. против заповед №18-1535/07.02.2023г. на Началника на СГКК-гр.Пазарджик, с която са изменени КККР на гр.Пещера съгласно скица-проект №15-135821 от 07.02.2023г., като са нанесени нови обекти в сграда с идентификатор 56277.501.224.3 и нанасяне на самостоятелни обекти в нея, а именно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.1 с площ от 58,79кв.м., схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.2 с площ от 8,46кв.м. и промяна в границите на сграда с идентификатор 56277.501.224.3.

Оспорената заповед била издадена на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.51, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и заявление вх.№01-716910 от 08.12.2022г. на Д. А. Н..

Заповедта била издадена в противоречие с материалния закон, тъй като собственици на сграда с идентификатор 56277.501.224.3 били Д. А. Н. и наследниците на А. А. К. - М. М. К., Ш. А. Б. и В. А. К.. Наследниците не били уведомени за исканото изменение и не били давали съгласие за търпимост на нововъзникналите сгради,

Административният орган бил нарушил ЗКИР и АПК за издаване на ИАА – не били уведомени съсобствениците за започнатата процедура по издаване на адм.акт, което било основание за отмяната му.

Жалбоподателите твърдят, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и издадена при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и молят да бъде отменена. Претендират разноски.

Ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител поддържа, че същата е неоснователна. Излага доводи.

Заинтересованата страна В. К. не взима становище по жалбата, не се явява в с.з.

Заинтересованата страна Д. Н. чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, излага съображения, претендира разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №18-1535/07.02.2023г. на Началника на СГКК-гр.Пазарджик, с която е изменена КККР на гр.Пещера съгласно скица-проект №15-135821 от 07.02.2023г., като са нанесени нови обекти в сграда с идентификатор 56277.501.224.3 и нанасяне на самостоятелни обекти в нея, а именно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.1 с площ от 58,79кв.м., схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.2 с площ от 8,46кв.м. и промяна в границите на сграда с идентификатор 56277.501.224.3.

Жалбата е процесуално допустима като подадена против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице със съответен правен интерес. Съдът приема, че оспорването е направено в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК – макар съобщаването на процесната заповед да не е извършено по надлежния ред, самият административен орган е отразил в приетия по делото списък на заинтересовани лица /л.87 / като дата на уведомяване 09.02.2023г., а жалбата е подадена на 22.02.2023г.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.51, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и заявление вх.№01-716910 от 08.12.2022г. на Д. А. Н., като с нея се прави изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр.Пещера.

Задължение на административния орган съгласно чл.26, ал.1 от АПК е започване на производството да уведоми известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя.

По делото няма представени доказателства, които да налагат извод, че заинтересованите лица са надлежно уведомени за отпочване на административното производство.

Дори хипотетично да се приеме, че уведомлението е изпратено с известия за доставяне / л.80 – 82 / - върху известието няма отбелязване какво е съдържанието на пратката - , то същото не е сторено по установения ред за извършване на съобщаване.

Съобщаването за започване на производството се извършва по реда на чл.18а от АПК – в случая това е сторено по настоящ или постоянен адрес, доколкото няма данни по делото за връчване на последния адрес, посочен от страната, или при липса на такъв – на адреса, на който страната е получавала съобщения или е била призована за последен път в производството.

В ал.9 на чл.18а е уредена хипотезата, когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, то съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Изрично не е регламентирано в АПК кое може да бъде това друго лице, но субсидиарно приложимата норма на чл.46 от ГПК предвижда, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Съдът изключва от кръга на другите лица тези, които са заинтересовани от изхода на делото или са изрично посочени в писмено изявление на адресата. Тези лица се посочват в съобщението и обратната разписка. От анализа на тази норма се налага извод, че лицето, което се е съгласило да получи съобщението, следва да се посочи поименно.

Видно е от приетите по делото известия за доставяне / л.80 – 82 /, че само това, изпратено до М. К., е връчено лично на адресата, каквото е и отбелязването. Отделно от това подписът на К. видимо е идентичен с подписите, положени от нея върху пълномощното на адв.С. /л.8/, върху известие за доставка /л.67/

Върху известието за доставяне, изпратено до В. К. /л.80/, също е отбелязано, че е получено лично. Очевидно е и не са необходими специални знания, за да се направи обоснован извод, че подписът не е положен от посоченото лице. Подписът на В. К., положен от него върху нотариално заверена декларация от 25.07.2023г., е напълно различен от този върху разписката.

Върху известието, изпратено на Ш. Б., е отбелязано „за Шукрие Бозова“ и под положения подпис е записано „майка“, като не е посочено името на лицето, което го е получило.

Всичко това мотивира съда да приеме, че не е налице редовно съобщаване за започване на административно производство, с което административният орган е извършил съществено нарушение на процедурата - достатъчно самостоятелно основание за отмяна на процесната заповед.

Отделно от това заповедта безспорно представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, по отношение на чието съдържание в чл.59 от АПК законодателят е въвел задължителни изисквания. В настоящия случай актът е издаден в писмена форма и съгласно чл.59, ал.2 от АПК следва да съдържа посочените в т.1 – 7 елементи, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му / т.4/.

В процесната заповед такива не са посочени, няма изложени мотиви. Записано е единствено, че се издава на основание чл.54, ал.4 във вр. с чл.51, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, заявление вх.№01-716910 от 08.12.2022г. на Д. А. Н. и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-390623 от 06.12.2022г., издадено от СГКК – Пазарджик.

Изискванията за надлежно мотивиране на административния акт се изпълняват с излагането на фактически и правни основания за издаването му. Фактическите основания са онези релевантни юридически факти, които пораждат упражненото с административния акт правомощие на административния орган. Нещо повече – те предпоставят предмета на проверката и на доказването в съдебното производство, спрямо тях съдът контролира правилно ли е приложен материалният закон от страна на административния орган. В случая административният орган не е изложил фактически основания, наличието на които да е обективно и правно-логически свързано с одобрения проект за изменение на КККР на гр.Пещера съгласно скица-проект №15-135821 от 07.02.2023г.

Съгласно т. 2 от ТР 4/2004 г. на ВАС неизлагането на мотиви съставлява съществено нарушение на административно-производствените правила и е основание за отмяна на акта. Съдебната практика приема, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ акта документ, към който актът препраща и който се намира в административната преписка. В случая такъв документ липсва. Посоченото в заповедта - като основание за издаването й – заявление от Д. Н. е бланкетно и съдържа единствено искане за нанасяне на промяна в КК, а удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР №25-390623 от 06.12.2022г. не е приложен по преписката, макар съдът изрично да е изискал цялата такава. По този начин съдът е лишен от възможността да направи проверка съдържат ли се необходимите мотиви в предхождащ акта документ, щото да санират горния порок.

Неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна, доколкото законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или изменя.

Затова съдът намира, че заповедта следва да бъде отменена.

В тежест на административния орган следва да се възложат сторените от жалбоподателя разноски в размер на 1100лв, от които 20лв ДТ и 1080лв адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Административен съд – Пазарджик

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ заповед №18-1535 от 07.02.2023г. на Началника на СГКК-гр.Пазарджик.

ОСЪЖДА СГКК-гр.Пазарджик да заплати на М. М. К. и Ш. А. Б. сторените разноски в размер на общо 1100лв.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.