Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на пети
март две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като
разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. д. № 14910 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 -
чл.273 от ГПК.
С решение № 569274 от 27.12.2018 г.,
постановено по гр. д. № 65483/2017 г. по описа на СРС, IІ ГО, 56 състав, М.В.Г.
е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149
ЗЕ сумата от 7 606, 28 лв., представляваща 4/6 от стойността на
незаплатената топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. за
абонатен №***** и 16, 48 лв., представляваща 4/6 от стойността на
предоставената услуга дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2015
г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на
исковата молба – 15.09.2017 г., до окончателното изплащане, както и на
основание чл.86, ал.1 ЗЗД, да заплати сумата от 1 124, 54 лв., представляваща
4/6 от дължимото обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. –
28.03.2017 г. и 4, 42 лв. - 4/6 от дължимото обезщетение за забава върху
стойността за услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. –
28.03.2017 г. Искът за стойността на услугата дялово разпределение е отхвърлен
над уважения до пълния предявен размер от 55, 05 лв., а искът с правно
основание чл.86 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху стойността на услугата
дялово разпределение е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 10, 48
лв. Отхвърлени са предявените от „Т.С.“ ЕАД срещу Е.М.Г. и С.М.Г. искове с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ, за заплащане на сумата
от по 1 901, 57 лв. от всеки един от тях, представляваща по 1/6 от
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2016
г. и по 13, 76 лв., представляваща по 1/6 от стойността на предоставената
услуга дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2015 г., както и с
правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от по 281, 13 лв.,
представляваща по 1/6 от дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 15.09.2014
г. – 28.03.2017 г. и по 2, 62 лв. – по 1/6 от дължимото обезщетение за забава
върху стойността за услугата дялово разпределение за периода 08.08.2014 г. –
28.03.2017 г. М.В.Г. е осъден да заплати на „Т.С.“ ЕАД, на основание чл.78,
ал.1 ГПК, сумата от 674, 15 лв., представляваща разноски по делото по
компенсация. „Т.С.“ ЕАД е осъдена да заплати на ответницата Е.М.Г., на основание
чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 383, 94 лв., представляваща разноски по делото. Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „Т.С.“ ЕООД.
Срещу постановеното съдебно решение
в частта, с която са отхвърлени предявените искове срещу Е.М.Г. и С.М.Г., е
депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Излага съображения, че решението
в обжалвана част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че посочените ответници не са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на §1, т.42 от ДР на ЗЕ, понастоящем чл.153,
§2а от ДР на ЗЕ. Съгласно посочената разпоредба „клиент на енергия или природен
газ за битови нужди” е физическо лице – собственик или ползвател на имота,
което използва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за домакинството си. Без
значение е обстоятелството кое лице е държател на имота, респ. кое лице е
потребило реално консумираната топлинна енергия за исковия период. При
положение, че е взето решение от Общото събрание на етажните собственици в
сграда – етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, то
всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинна
енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в
собствения им имот, потребителите са длъжни да заплащат и тази за отопление на
общите части на сградата. По делото е доказано количеството и качеството на
доставената и потребена топлинна енергия в процесния имот, както и
обстоятелството, че ответниците Е.М.Г. и С.М.Г. са наследници на починалата М.Г.–
Г.. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи предявените
искове, като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, претендирано от насрещната страна.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата Е.М.Г.. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита
за неоснователни твърденията на ищеца, че е клиент на топлинна енергия за
битови нужди по смисъла на Закона за енергетиката. Позовава се на разпоредбата
на чл.149, ал.1 от ЗЕ, съгласно която продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия. Заявява, че
представеното извлечение от сметки не може да обоснове и докаже сключването на
такъв договор за процесния имот и период. Ищецът не е ангажирал доказателства,
от които да може да се направи безспорен извод, че ответниците са титуляри на
правото на собственост върху процесния имот и в качеството им на презюмирани
клиенти на топлинна енергия за битови нужди са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди. Счита, че провежданата от дружеството, съобразно
действалите за периода Наредби за топлоснабдяване, възможност за начисляване на
суми без последните да са обвързани с реална доставка на стока или услуга е
нищожна поради противоречие със закона - чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 44 ЗЗД. Доколкото отношенията между доставчика и потребителя са договорни, същите
се базират на принципа на равенството на страните. Презюмирането на конкретно
потребление, независимо от какви обстоятелства е породено, поражда
неблагоприятни последици за потребителя, като по този начин се нарушава
установения с чл.2, ал.2 ЗЕ принцип на търговия с топлоенергия и законовото
изискване за наличието на вина като предпоставка за пораждане на гражданската
отговорност. Моли съда да потвърди решението в обжалваната от ищеца част.
Претендира сторените в настоящото производство разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е
постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника С.М.Г. и третото лице
– помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕООД.
Решението в частта, с която съдът се
е произнесъл спрямо ответника М.В.Г., е влязло в сила като необжалвано.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, предявени срещу Е.М.Г., С.М.Г. и М.В.Г.. Ищецът твърди,
че същите са клиенти на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл.153,
ал.1 ЗЕ и § 190 от ДР на ЗЕ за топлоснабден имот – апартамент 79, находящ се в
гр. София, общ. Слатина, ж. к. „*********, абонатен №*****, като му дължат
сумата от общо 13 194,54 лв., от която 11 409, 43 лв. – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014
г. – 30.04.2016 г., както и незаплатена топлинна енергия, отразена по фактура №
********** от 31.07.2014 г. за отоплителен сезон 01.05.2013 г. – 30.04.2014 г.,
обща фактура № ********** от 31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. –
30.04.2015 г. и обща фактура № ********** от 31.07.2016 г. за отоплителен сезон
01.05.2015 г. – 30.04.2016 г., 1 686,81 лв. – лихва за забава за периода
15.09.2014 г. – 28.03.2017 г., както и сумата от общо 98, 30 лв. за услугата
дялово разпределение за периода м.06.2014 г. – м.04.2016 г., от която 82, 52
лв. – главница и 15, 72 лв. – лихва за забава, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на депозиране
на исковата молба до окончателното плащане, в условията на разделна отговорност
при квоти от по 1/6 за първите двама ответници и 4/6 за третия ответник, както
следва: Е.М.Г.
и С.М.Г. – сумата от по 1 901,57 лв. – главница, представляваща по 1/6 от
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. -
30.04.2016 г., сумата от по 281,13 лв., представляваща по 1/6 от лихвата за
забава върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
15.09.2014 г. до 28.03.2017 г., сумата от по 13,76 лв. - главница,
представляваща по 1/6 от цената на услугата дялово разпределение за периода м.06.2014
г. - м.04.2016 г., както и сумата от по 2, 62 лв., представляваща по 1/6 от
лихвата за забава върху главницата за цената на услугата дялово разпределение, ведно
със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, а М.В.Г. сумата от 7 606,
28 лв. – главница, представляваща 4/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия
за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2016 г., сумата от 1 124, 54 лв.,
представляваща 4/6 от лихвата за забава върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2014 г. до 28.03.2017 г., сумата от 55, 05
лв. - главница, представляваща 4/6 от цената на услугата дялово разпределение
за периода м.06.2014 г. - м.04.2015 г., както и сумата от 10, 48 лв.,
представляваща 4/6 от лихвата за забава върху главницата за цената на услугата
дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендира
сторените по делото разноски вкл. и за юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
С разпореждане от 28.09.2017 г. СРС, 56
състав, е оставил без движение подадената искова молба, като е указал на ищеца
в едноседмичен срок да уточни в петитума на същата по отношение на всеки от
ответниците периода, за който се претендира възнаграждението за дялово
разпределение и периода, за който се претендира лихвата за забава начислена
върху него.
С молба от 09.10.2017 г., ищецът е
уточнил, че периода за претендираната сума за възнаграждение за дялово
разпределение на всеки от ответниците е от м.06.2014 г. до м.04.2015 г., а
лихвата за забава е начислена за периода 08.08.2014 г. – 28.03.2017 г.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК
писмен отговор ответниците Е.М.Г., С.М.Г. и М.В.Г. оспорват предявените искове.
Поддържат, че страните по делото не са надлежно процесуално легитимирани. От
представените по делото доказателства не се установява собствеността на
процесния имот и квотите на съсобствениците. Оспорват наличието на
облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия с ищеца през
процесния период по отношение на процесния имот, както и размера на
претендираните суми. Молят съда да отхвърли предявените искове, като им
присъди сторените по делото разноски.
Видно от представения
договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 02.10.1991 г. М.В.Г. е купил
следния недвижим имот, собственост на държавата: апартамент № 79, находящ се в
гр. София, комплекс „**********състоящ се от: три стаи, дневна, кухня и
сервизни помещения, със застроена площ от 99,10 кв. м, заедно с избено
помещение № 18 с площ от 2,98 кв. м и 1, 578 % ид. ч. от общите части на
сградата.
Пред СРС е
ангажиран договор № УN94/01.11.2007 г., сключен между „Т.С.“ ЕАД – възложител и
„Т.с.“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора
възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата
дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна
собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване
на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение №
ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща
договореното възнаграждение.
Представеният по делото протокол от
проведеното Общо събрание на собствениците на етажна собственост, се отнася за
различна от процесната жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. „**********,
поради което е неотносим към спорния предмет. Същото се отнася и за
представения договор № 115 от 25.09.2001 г., който е сключен между „Т.С.“ ЕООД
и етажната собственост с адрес в гр. София, ул. „**********, както и за нотариален
акт за продажба на недвижим имот със същия адрес. Ето защо тези писмени
доказателства не следва да се обсъждат.
От заключението на вещото лице инж. Б.В.-
Т. по изслушаната съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните, което
съдът възприема като компетентно дадено, се установява, че етажната собственост
на адрес гр. София, ж. к. „***********Г е сключила договор за услугата дялово
разпределение на 25.09.2002 г. с „Т.С.“ ЕООД. Количеството топлинна енергия за
абонатната станция на посочения адрес се отчита чрез общ топломер от служители
на „Т.С.“ ЕАД в началото на всеки месец по електронен път чрез преносим
„терминал“. През процесния период отчитането на топлинната енергия и
разпределението й в сградата – етажна собственост е извършено съгласно
действащата нормативна уредба. От отчетената топлинна енергия са приспаднати
технологичните разходи за абонатната станция и изчислената топлинна енергия е
разпределена между потребителите в сградата. Разпределението на топлинната
енергия е извършвано ежемесечно по прогнозни данни от предходния изравнителен
период, а след приключване на отоплителния сезон е извършвано отчитане на
индивидуалните уреди в имотите от фирмата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки. Топлинната енергия в сградата е разпределена на
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация, топлинна енергия отдадена от
имотите и за битово горещо водоснабдяване. Технологичните разходи са изчислени
съгласно методиката и формулите, установени с Наредбата за топлоснабдяването,
като са приспаднати от постъпилата в абонатната станция енергия. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация е определено пропорционално
на отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Вещото лице е установило,
че в процесния имот е имало монтирани 6 бр. отоплителни тела със 6 бр.
топлоразпределители, без монтиран водомер за топла вода. За исковия период фирмата
за дялово разпределение не е отчела уредите поради неосигурен достъп, като по
нейни данни в имота е ползвана топла вода. Начислен е служебен разход на максимална
мощност на отоплителните тела, съгласно чл.61, т.6.5 от Наредбата за
топлоснабдяването, както и топла вода на 4 бр. потребители при норма 140 литра
на потребител за едно
денонощие, съгласно чл.69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Вещото лице
е установило, че
стойността на доставената до имота
топлинна енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2016 г. възлиза на сумата от
общо 11 409 лв., формирана като сбор от фактурираните суми за топлинна
енергия по прогнозни данни в размер на 9 515, 47 лв. и установената сума за
доплащане от 1 894, 01 лв., след изготвяне на изравнителните сметки.
Пред СРС е изслушана и съдебно -
счетоводната експертиза, изготвена от вещото лице В.С.. От експертното
заключение се установява, че няма данни за извършени плащания за покриване на
начислените суми за исковия период. След изготвяне на изравнителните сметки е
констатирана сума за доплащане от 1 894,05 лв. Общо дължимата сума за главници
за м.05.2013 г. – м. 04.2016 г. е в размер на 11 492, 01 лв., от които 11 409,
43 лв. за топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване на процесния
имот и 82, 58 лв. за отчитане на уредите за дялово разпределение. Дължимото
обезщетение за забава върху главниците за топлинна енергия за процесния период
от начална дата следваща датата на падежа на посочените суми в отделните
сметки, считано от 01.07.2014 г. до 28.03.2017 г. вещото лице е определило на 1 686,
81 лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е депозирана в
срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
При извършената служебна проверка
въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално
допустимо.
Спори се между страните в производството
дали през исковия период между ищеца и ответниците Е.М.Г. и С.М.Г. е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия.
Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ – в
редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна
енергия“.
Понятието „потребител на топлинна
енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.42 ДР ЗЕ (отм.), действал до
17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и
с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието
„клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
С ТР
№ 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т.1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото
тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови
нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи
условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на
топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153,
ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или
титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и
отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Достатъчно е
взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към
топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на
постъпилата в сградата топлинна енергия.
Ищецът свързва качеството на ответниците
на потребители на топлинна енергия с принадлежността на правото на собственост
върху топлоснабден имот. Това обстоятелство е своевременно оспорено от ответниците
с депозирания в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба. С
изготвения доклад по делото по реда на чл.146 ГПК решаващият съд е указал на
ищеца, че следва да докаже по делото, че с ответниците е сключен договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди – качеството им на собственици или
ползватели на топлоснабдения имот.
Ищецът не е ангажирал доказателства,
че ответниците Е.М.Г. и С.М.Г. са съобственици на топлоснабдения имот при
заявените квоти. Съгласно представения по делото договор за продажба на
недвижим имот по реда на Наредбата за държавни имоти от 02.10.1991 г., обсъден
по – горе, ответникът М.В.Г. е придобил правото на собственост върху имота и се
легитимира като изключителен собственик на същия.
По изложените съображения следва да
се приеме, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да докаже по
делото спорното между страните обстоятелство, че Е.М.Г. и С.М.Г. са съсобственици
на топлоснабдения имот през исковия период и в това си качество са клиенти на
топлинна енергия за битови нужди и съответно, че същите са обвързани с ищеца от
валидно облигационно правоотношение. С оглед на това същите не са надлежно
пасивно материално - правно легитимирани да отговарят по предявените срещу тях
искове, поради което същите се явяват неоснователни.
Неоснователен е релевираният от
жалбоподателя довод, че по делото е доказано, че посочените ответници са
наследници на М.Г.– Г.. Доказателства в тази насока не са ангажирани.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции съвпадат, решението в обжалваната му част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на
основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответницата по жалбата Е.М.Г. следва да се
присъдят сторените в настоящото производство разноски. Техният размер възлиза
на 500 лв. - адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 22.10.2020 г.
Жалбоподателят своевременно е
релевирал възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК за претендираното
адвокатско възнаграждение.
Нормата на чл.78, ал.5 ГПК
регламентира, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 ЗАдв.
Съгласно задължителните разяснения,
дадени с ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка на съотношението на цената
на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът
следва да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги
обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което
е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, ако се
изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата
при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски
хонорар.
Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 383,
94 лв. Усилията на процесуалния представител на насрещната страна по жалбата се
изразяват в депозиране на отговор на въззивна жалба, представяне на писмени
бележки, списък с разноски по чл.80 ГПК, както и процесуално представителство в
проведеното на 05.03.2021 г. открито съдебно заседание. Ето защо и доколкото делото
не се отличава с фактическа и правна сложност, се налага извода, че адвокатското
възнаграждение в размер на 500 лв. е прекомерно и следва да се намали до минимално
установения размер от 383, 94 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 569274 от 27.12.2018 г., постановено по гр.
д. № 65483/2017 г., по описа на СРС,
IІ ГО, 56 състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ,
с която са отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление ***, срещу Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к.********,
искове съответно с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ
за заплащане на сумата от 1 901, 57 (хиляда
деветстотин и един лева и петдесет и седем стотинки) лв. - главница,
представляваща 1/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за абонатен №*****, с правно основание чл.79,
ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 13,
76 (тринадесет лева и седемдесет и шест стотинки) лв. - главница,
представляваща 1/6 от цената на услугата дялово разпределение за периода от м.
06.2014 г. до м. 04.2015 г.; с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за
заплащане на мораторна лихва в размер на 281,
13 (двеста осемдесет и един лева и тринадесет стотинки) лв., представляваща
1/6 от мораторната лихва за периода от 15.09.2014 г. до 28.03.2017 г.,
начислена върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. и за заплащане на мораторна лихва в размер на 2, 62 (два лева и шестдесет и две
стотинки) лв., представляваща 1/6 от мораторната лихва за периода от 08.08.2014
г. до 28.03.2017 г„ начислена върху главницата за цената на услугата дялово
разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2015 г.; както и са
отхвърлени предявените от „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, срещу С.М.Г., ЕГН **********, с адрес *** искове съответно правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на сумата от 1
901, 57 (хиляда деветстотин и един лева и петдесет и седем стотинки) лв. -
главница, представляваща 1/6 от стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. за абонатен №*****, чл79, ал.1 ЗЗД -
за заплащане на сумата от 13, 76 (тринадесет
лева и седемдесет и шест стотинки) лв. - главница, представляваща 1/6 от цената
на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014 г. до м. 04.2015 г.;
с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за заплащане на мораторна лихва в размер
на 281, 13 (двеста осемдесет и един
лева и тринадесет стотинки) лв., представляваща 1/6 от мораторната лихва за
периода от 15.09.2014 г. до 28.03.2017 г., начислена върху главницата за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2016 г. и за
заплащане на мораторна лихва в размер на 2,
62 (два лева и шестдесет и две стотинки) лв., представляваща 1/6 от
мораторната лихва за периода от 08.08.2014 г. до 28.03.2017 г., начислена върху
главницата за цената на услугата дялово разпределение за периода от м. 06.2014
г. до м. 04.2015 г.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление *** N **, да заплати на Е.М.Г., ЕГН **********, с адрес ***, ж. к. „********,
на основание чл.78, ал.3 вр. с ал.5 ГПК, сумата от 383, 94 (триста осемдесет и три лева и деветдесет и четири стотинки)
лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществяване на
процесуално представителство във въззивното производство.
Решението в останалата част е влязло в сила, като необжалвано.
Решението е постановено при участието на
трето лице - помагач на ищеца: „Т.С.“ ЕООД, ЕИК********, с адрес ***.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.