РЕШЕНИЕ
№ 1552
гр. Велико Търново, 15.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20234110100405 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на*********. **********Твърди се, че на
20.09.2021г. ищецът е сключил с ответниците договор, с който им е прехвърлил 3/4 идеални
части от правото на собственост спрямо жилището срещу предоставените от тях до момента
грижи и издръжка и срещу задължението да се грижат за него и да го издържат до края на
живота. Навеждат се доводи, че към момента на сключване на сделката прехвърлителят не е
могъл да разбира свойството и значението на извършените от него действия както и че
приобретателите не са изпълнили задълженията си. С оглед гореизложеното, се отправя
искане до съда да постанови решение, с което да унищожи процесния договор, а при
отхвърляне на иска по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД – да развали договора поради неизпълнение.
Налице е и претенция за присъждане на разноски.
Ответниците, в срока по чл. 131 от ГПК, представят отговор на исковата молба, в който
оспорват предявените искове. Изтъкват, че ***** поради което те са поели грижите **** и
са погасили паричните * задължения. С оглед гореизложеното се отправят искания за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД и по
чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
1
По делото не се оспорва, че В. П. и * К. Х. от години са се намирали в приятелски
отношения с Ю. З. както и че са били съсобственици при права от 3/4 идеални части и 1/4
идеална част спрямо *. През 2018г. възникнал пожар в жилището и поради невъзможност за
използването му ищецът започнал да живее при ответниците, К. Х. ****** *.
**************** В хода на лечението на ищеца са установени данни за подостър
исхемичен инсулт, за тежко нарушение на паметовите способности, за болестно снижен
интелект, за дезориентация, инертност, емоционална и волева неустойчивост и за изразен
дефицит в уменията за самообслужване. Той е изписан ****** като е назначена поддържаща
медикаментозна терапия. В. П. ********да пребивава в семейната среда на ответниците
като на 20.09.2021г. ******* * 3/4 идеални части от правото на собственост по отношение
на процесния апартамент срещу положените грижи и предоставена издръжка от 12000 лв.
през последните шест години и срещу задължението за бъдещи грижи и издръжка.
**********. От заключението на допуснатата съдебна психиатрична експертиза се
установява, че в резултат от прекараните мозъчни инсулти са настъпили паметови
нарушения и промяна в поведението на ищеца като същият още от месец февруари 2020г.
страда от съдова деменция. Заболяването е съпътствано с отслабване на контрола върху
емоциите, деградация на социалното поведение и невъзможност за адекватна преценка на
обкръжаващата действителност, поради което ищецът не може да отговаря за постъпките си
и да се грижи за интересите си. Вещото лице е изяснило, че това е трайно и необратимо
състояние, което с течение на времето прогресира, независимо от проведеното лечение и не
винаги може да бъде установено от човек без медицинско образование. В показанията си
свидетелите на ищеца изтъкват, че от лятото на 2020г. *******да забравя имената на
близките си, да не ги познава и да говори несвързано. В противоречие на тях, свидетелите на
ответниците излагат, че ищецът винаги е бил адекватен и разумен, можел е сам да се грижи
за себе си и е сключил процесния договор от благодарност за положените грижи от Ю. З. и
****** и за погасяването на кредитни задължение. От анализа на събраните гласни
доказателства, преценени съгласно чл. 172 от ГПК с оглед заинтересоваността на
свидетелите от изхода на делото, съдът намира за достоверни показанията на свидетелите на
ищеца относно здравословното му състояние, които се подкрепят както от събраните в тази
насока писмени доказателства, така и от заключението на експертизата.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 31, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че унищожаем е договорът, който е сключен
от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи
действията си. Лицето не може да разбира действията си, когато не съзнава съдържанието и
правните последици от извършваните от него действия, а не може да ги ръководи, когато
макар и да съзнава съдържанието и последиците от тях не може да контролира волята си.
Тези две предпоставки са дадени алтернативно, но не е изключено и кумулативното им
съществуване. Посочената в разпоредбата невъзможност може да бъде продължителна или
краткотрайна, като трябва да е последица на физиологично или психично състояние на
лицето, което може да се дължи на различни причини. От съвкупния анализ на събраните
2
доказателства се установява, че към момента на сключване на разпоредителната сделка
волята на прехвърлителя е била опорочена тъй като психичното му състояние го е
възпрепятствало да разбира и да ръководи действията си. Измененията в съзнанието му
поради съдовата деменция са довели до трайна и необратима невъзможност за адекватна
преценка на обкръжаващата го действителност като са намерили проявление още през
лятото на 2020г. Действително ищецът е живял продължителен период от време в жилището
на ответниците, но ако здравословното му състояние не е било влошено както посочват в
показанията си водените от тях свидетели, той не е имал нужда да сключва такъв вид
договор и то без да гарантира за себе си запазване на правото на ползване спрямо имота.
Липсват и доказателства за необходимост от средства за издръжка на прехвърлителя както и
за погасяване на негови задължения от приобретателите, което също опровергава наличието
на причина за сключване на договора. С оглед гореизложеното, се достига до извод, че
предявеният иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ищеца по 266,70 лв., представляващи направени по делото разноски
за държавни такси и възнаграждение на вещо лице. Претенцията на ищеца за присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение е неоснователна, тъй като по делото липсват
доказателства за реалното им извършване.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Унищожава сключения на 20.09.2021г. договор между прехвърлителя В. К. П. с ЕГН:
********** и приобретателите Ю. З. П. с ЕГН: ********** и П. З. П. с ЕГН: **********,
********, по предявения иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД от В. К. П. с ЕГН: ********** *срещу
Ю. З. П. с ЕГН: ********** *и П. З. П. с ЕГН: ********** *.
Осъжда Ю. З. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на В. К. П. с ЕГН: ********** *, сумата от
266,70 лв. /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляващи направени
по делото разноски.
Осъжда П. З. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на В. К. П. с ЕГН: ********** *, сумата от
266,70 лв. /двеста шестдесет и шест лева и седемдесет стотинки/, представляващи направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
3
4