РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Смолян , 16.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ в публично заседание на седемнадесети май, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дафинка Т. Чакърова
Членове:Петранка Р. Прахова
Елен М. Маламов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Дафинка Т. Чакърова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20215400600039 по описа за 2021 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по глава ХХІ НПК
Образувано е по въззивна жалба на подсъдимият ЗДР. СТ. Р., чрез
защитника адв. С.К. срещу присъда № 60001/24.02.2021г., постановена по
НЧХД № 291/2020г. по описа на Районен съд Смолян, с която подсъдимият е
признат за виновен за извършено престъпление по чл.130, ал.1 от НК, като на
осн. чл.78а от НК е освободен от наказателни отговорност и му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000лв.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност и
необоснованост на присъдата, противоречаща на материалния и процесуалния
закон.
Иска се отмяна на присъдата и да се постанови нова, с която
подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите
1
обвинения, като се присъдят направените разноски.
В срока по чл.320, ал.4 от НПК е направено допълнително писмено
изложение към жалбата, с което се допълват доводите във въззивната жалба,
като се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение от
категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.2, пр.1 във вр. чл.335, ал.2 от НПК
изискващо отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново
разглеждане от районния съд. В мотивите липсва анализ на доказателствата и
не са изготвени в съответствие с чл.14, чл.18, чл.107, ал.2 и чл.305, ал.3 от
НК. Освен това, съдът е осъдил подсъдимия за престъпление, за което не е
повдигнато обвинение с предявената тъжба и не е направено искане за
изменение на обвинението. Налице е противоречие между присъда и мотиви
относно признаците и квалификацията на тези увреждания.
Срещу въззивната жалба е постъпило писмено възражение от частния
тъжител Н. АС. Х., чрез повереника адв. П.М., в което се иска същата да бъде
оставена без уважение и се потвърди обжалваната присъда, като обоснована и
законосъобразна.
Съдът, като взе предвид изложеното в жалбата и допълните писмени
изложения към нея, писменото възражение срещу жалбата, изразеното
становището на страните в с.з. и след като прецени събраните по делото
доказателства, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е
процесуално допустима.
При разглеждането й по същество, съдът прие за установено следното:
С присъда № 60001 от 24.02.2021г. постановена по НЧХД №
291/2020г. по описа на районен съд Смолян подсъдимият ЗДР. СТ. Р. е
признат за виновен в това, че на 08.12.2019г. около 16.00 часа е нанесъл
удари в областта на главата на Н. АС. Х. от гр.Смолян, вследствие на които
му е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК, довела
до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК,
изразяваща се в следните телесни увреждания: мозъчно сътресение, контузия
на главата, оток и палпаторна болезненост в дясната слепоочна област на
главата, като деянието представлява престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
2
На основание чл.78а, ал.1 от НПК е освободен от накзателна
отговорност за извършеното деяние по чл.130, ал.1 от НК, като му е наложено
административно наказание „глоба" в размер на 1000,00 лева /хиляда лева/.
Съдът е осъдил ЗДР. СТ. Р. да заплати на частния тъжител Н. АС. Х.
направените разноски по делото в размер на 1 312,00 лева.
След преценка на доказателствата по делото, въззивният съд прие за
установено от фактическа страна следното:
Производството пред РС Смолян е образувано по внесена тъжба от
Н. АС. Х. за това, че на 08.12.2019г. в гр.Смолян около 16:00 часа е нанесъл
удари в главата Н. АС. Х., вследствие на които му е причинил разстройство на
здравето, а именно мозъчно сътресение - престъпление по чл.130, ал.1 от НК
и контузия на главата, оток и палпорална болезненост в дясната слепоочна
област на главата - престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Между частния тъжител Н.Х. и подсъдимия З.Р. съществуват силно
влошени отношения, заради закупен имот от частния тъжител, който се
намира в съседство с имот, собственост на подсъдимия.
На 08.12.2019г. частния тъжител извикал свидетеля Г.С. да постави
паркинг скоби, тъй като постоянно се миели коли пред вратата на закупеното
помещение от частния тъжител. Докато свидетеля С. поставял скобите, в
диапазона между 15:10 и 15:30 часа подсъдимия З.Р. се показвал през
прозореца на обекта си и постоянно крещял и отправял закани към частния
тъжител. При поставяне на последната скоба подсъдимият слезнал и отишъл
при частния тъжител и свидетеля С., като продължавал да отправя заплахи.
Подсъдимият замахнал и ударил частния тъжител в областта на главата. В
следствие на удара частния тъжител се свил, приклекнал, при което
подсъдимия му нанесъл удар с коляно в областта на кръста. Свидетеля С. му
помогнал да се изправи и видял, че слепоочието му се поддуло. Частния
тъжител се обадил на майка си Н.Б., която пристигнала на мястото на
инцидента. По това време свидетеля И.Л. и Й., която живее с частния тъжител
били на около 20 метра от частния тъжител и свидетеля С. и пиели кафе.
Свидетеля Л.е бил очевидец на случилото се, като в показанията си
3
потвърждава, че подсъдимия е отправял заплахи към частния тъжител, след
което слезнал на двора и нанесъл удар в дясната страна на главата на Н.Х..
След ударите по главата частния тъжител приклекнал, при което подсъдимия
му нанесъл удар с коляното в областта на кръста. Отишъл при частния
тъжител, който му казал, че му се вие свят и извикали полиция.
След обаждането на тел.112, на мястото на инцидента пристигнали
свидетелите В.Ч. и Е.Ц. – служители на РУ на МВР Смолян. От
свидетелските показания на Ц.се установява, че подсъдимият му съобщил, че
е възникнал спор, но е отрекъл да е нанасял удари. И двамата били
афектирани. Свидетеля Ч. в показанията си сочи, че подсъдимия Р. не бил
раздразнен, бил спокоен, по нищо не личало, че е имало спор. Работника на Р.
обяснил, че имало спор, но побой не е имало.
След разговора с полицаите, частния тъжител бил закара до бърза
помощ за преглед. Дежурният лекар след прегледа му казал, че трябва да
постъпи в болницата за лечение. Бил хоспитализиран и на 11.12.2019год. бил
изписан от болница. За извършеното лечение е издадена Епикриза.
На 12.12.2019 год. е освидетелстван от съдебен лекар. За извършения
преглед е издадено Съдебномедицинско удостоверение № 1449/2019г., в
което е отразено, че при прегледа и въз основа на представените медицински
документи е видно, че при станалия инцидент на 08.12.2019г. на Н.Х. е
причинено – контузия на главата, мозъчно сътресение, оток и палпаторна
болезненост в дясна слепоочна област на главата.
По делото е назначена СМЕ. От заключението на вещото лице
изготвило СМЕ се установява, че на Н. АС. Х. при станалия инцидент на
08.12.2019г. е причинено – контузия на главата, мозъчно сътресение, оток и
палпаторна болезненост в дясна слепоочнаобласт на главата.
Мозъчното сътресение /протекло със степенно разстройство на
съзнанието под формата на леко зашеметяване/ е причинило на частния
тъжител разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Контузия на главата, отокът и палпаторна болезненост в дясна
слепоочнаобласт на главата са му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето.
4
Настоящият съдебен състав също кредитира изцяло показанията на
свидетелите С., Л., Б., тъй като са обективни и непротиворечиви. Обосновано
районният съд е кредитирал техните показания, тъй като първите двама са
очевидци на нанесените удари и те се подкрепят от приобщените писмени
доказателства, а именно съдебномедеценско удостоверение, епикриза и
заключението по изслушаната СМЕ. Това, че те са били очевидци на
случилото се установява, както от техните показания, така и от показанията
на свидетелите Б., Ц. и Ч., които заварили тези свидетели на мястото на
инцидента. Свидетеля Ч., който работи на автомивката /работника на Р. както
го наричат полицаите/ също сочи, че те са били там. Свидетелските показания
на Б., независимо, че е майка на частния тъжител, следва да се кредитират,
тъй като тя свидетелства за състоянието на частния тъжител, което се
потвърждава от писмените доказателства издадени във връзка с проведеното
лечение.
Обосновано районният съд е приел за установено, че от страна на
подсъдимия са нанесени удари в областта на главата на частния тъжител, тъй
като свидетелите С. и Л. посочват автора на деянието и описват механизма на
нанасяне на телесните увреждания. Безспорно е обстоятелството, че след
инцидента частния тъжител е бил закаран до бърза помощ и след прегледа е
бил хоспитализиран. От медицинската документация и СМЕ се установяват
нанесените телесни увреждания.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, показанията на
свидетелите Ч., С. К. М., както и част от показанията на свидетелите Ц.и Ч..
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите
Ч. С. К. М., тъй като техните твърдения се опровергават от показанията на
свидетелите Л. и С., както и от показанията на свидетелите Ц.и Ч.. От
свидетелските показания на Ц. се установява, че подсъдимият му съобщил, че
е възникнал спор, но е отрекъл да е нанасял удари. И двамата били
афектирани. Свидетеля Ч.в показанията си сочи, че подсъдимия Р. не бил
раздразнен, бил спокоен, по нищо не личало, че е имало спор. Работника на Р.
обяснил, че имало спор, но побой не е имало. От тези показания се
установява, че е имало спор и се опровергава защитната теза, че той не е
напускал помещението, в което работи. Ако Р. не е напускал помещението,
няма как свидетеля Ч. да е видял възникналия спор и да съобщи за това на
5
свидетеля Ч., а самия подсъдим обяснил на свидетеля Ц., че между тях е
възникнал спор. Съдът не кредитира показанията на свидетелите С. К.М.,
които също твърдят, че Р. не е напускал помещението, тъй като по посочените
по-горе съображения съдът намира за безспорно установено, че подсъдимия е
напуснал помещението.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ч., че не е имало побой,
тъй като това обстоятелство се опровергава от показанията на свидетелите С.
и Л., от медицинските писмени доказателства и СМЕ. Съдът не кредитира
показанията на свидетелите Ч. и Ц., в частта в която сочат, че по лицето на
частния тъжител не е имало белези от побой, тъй като те се опровергават от
показанията на свидетелите С., Л., Б., които описват състоянието на частния
тъжител, и че е било видимо зачервяването и отока по лицето на частния
тъжител. От Епикриза № 1125, издадена от Хирургично отделение на МБАЛ
„Д-р Братан Шукеров“ АД гр.Смолян се установява, че Н.Х. при приемането
в отделението е бил с оток и зачервяване в дясната слепоочна област, което
потвърждава показанията на С.и Л..
Частния тъжител е потърсил медицинска помощ след инцидента и
констатираните телесни увреждания са в причинно следствена връзка с
нанесените му удари.
При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен
състав намира, че обосновано и законосъобразно районния съд е приел, че
подсъдимият З.Р. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
От обективна стлана се установява, че на 08.12.2019г. подсъдимият
З.Р. е нанесъл удари в областта на главата на Н. АС. Х., в следствие на което
са му нанесени леки телесни повреди изразяващи се в контузия на главата,
мозъчно сътресение, оток и палпаторна болезненост в дясна слепоочна област
на главата. Авторството на деянието е установено по безспорен начин от
показанията на свидетелите С. и Л., които са очевидци.
Вида на нанесените телесни увреждания се установява от назначената
СМЕ съгласно която на Н. АС. Х. при станалия инцидент на 08.12.2019г. е
причинено – контузия на главата, мозъчно сътресение, оток и палпаторна
6
болезненост в дясна слепоочна област на главата.
Мозъчното сътресение /протекло със степенно разстройство на
съзнанието под формата на леко зашеметяване/ е причинило на частния
тъжител разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Контузия на главата, отокът и палпаторна болезненост в дясна
слепоочна област на главата са му причинили болка и страдание, без
разстройство на здравето.
Налице е причинна връзка между деянието на подсъдимия и
причинените телесни увреждания на Н.Х..
От субективна страна подсъдимия З.Р. е извършил деянието при
пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал противообществения характер на
деянието си, предвиждал е последиците и е искал настъпването на
престъпния резултат.
Обосновано и законосъобразно съдът е признал подсъдимия за
виновен по по-тежкия състав - чл.130, ал.1 от НК, тъй като съгласно
заключението по СМЕ мозъчното сътресение е причинило на частния
тъжител разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Причинените телесни увреждания - контузия на главата, отокът и
палпаторна болезненост в дясна слепоочна област на главата са му причинили
болка и страдание, без разстройство на здравето, което съставлява
престъпление по чл.130, ал.2 от НК, но по-лекото деяние се поглъща от по-
тежкото.
Обосновано и законосъобразно съдът е освободил подсъдимия З.Р. от
наказателна отговорност и му е наложил административно наказание на осн.
чл.78а, ал.1 от НК, тъй като са налице всички предпоставки за това.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че съдът е
признал за виновен подсъдимия за престъпление, за което не е повдигнато
обвинение с предявената тъжба и не е направено искане за изменение на
обвинението. В тъжбата са посочени и двете квалификации и подробно са
описани телесните увреждания, поради което не е необходимо да се допуска
7
изменение на обвинението. Освен това, съдът изложи по-горе правните си
съображения защо подсъдимия законосъобразно е признат за виновен по
чл.130, ал.1 от НК.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба за недоказаност на
обвинението, тъй като по безспорен начин е установено авторството на
деянието и всички елементи от фактическия състав на чл.130, ал.1 от НК.
Въззивния съд намира, че не е допуснато съществено процесуално
нарушение от категорията на посочените в чл.348, ал.3, т.2, пр.1 във вр.
чл.335, ал.2 от НПК. В мотивите районния съд е анализирал събрания
доказателствен материал и е посочил кои доказателства кредитира и кои не и
е изложил мотиви за това. Не са нарушени правата на подсъдимия, тъй като
мотивите са изготвени съобразно изискванията на чл.305, ал.1 от НПК
При така установеното съдът намира жалбата за неоснователна и ще
следва да бъде оставена без уважение.
Пред въззивната инстанция са направени разноски от страна на
частния тъжител и подсъдимият. Тъй като съдът прие, че въззивната жалба на
подсъдимият е неоснователна ще следва да му бъдат възложени направените
от страна на частния тъжител разноски пред въззивния съд в размер на
1000.00лв.
При цялостната проверка на присъдата, съдът не констатира
нарушения, които да обуславят нейната отмяна или изменение поради което
същата ще следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на осн. чл.338 от НПК Смолянския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 60001/24.02.2021 год. постановена по
НЧХД № 291/2020 год. по описа на районен съд Смолян.
ОСЪЖДА ЗДР. СТ. Р., с ЕГН ********** да заплати на Н. АС. Х.
направените разноски пред СОС в размер на 1000.00лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9