РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Благоевград, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Маргарита Коцева
Членове:Илияна Стоилова
Величка Пандева
при участието на секретаря Мария Миразчийска
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - БлагоевградЕвгения
Христова Стоянова (ОП-Благоевград)
като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20211200600752 по описа за 2021 година
Производството пред Благоевградски окръжен съд е образувано по
въззивна жалба на адвокат М.Б. като защитник на подсъдимия Р. Х. П. срещу
Присъда № 904613/07.06.2021 г. на РС - Благоевград, постановена по н.о.х.д.
№ 691/2020 г. по описа на съда, с която подсъдимият П. е признат за виновен
в това, че на 13.07.2017 г., в 05:00 ч, в багажното отделение и на задната седалка на
лек автомобил, марка и модел “Фолксваген Голф“ с рег. № *, управляван от него по
Главен път Е 79, в района на бензиностанция “Лукойл“, находяща се на южния вход на
гр. Благоевград, ж.к. “Струмско“, е държал в 8 броя черни полиетиленови чували
акцизни стоки - нарязан тютюн, годен за консумация - тютюн за лула и тютюн за ръчно
свиване на цигари (§. 1, т. 4г от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с
тях изделия: "Тютюн за лула" е тютюн, който може да се консумира чрез процес на
горене и който е предназначен за употреба в лула“; §.1, т. 4д от ДР на Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия: "Тютюн за ръчно свиване на цигари"
е тютюн, който потребителите могат да използват за направа на цигари“) без бандерол
(чл. 4, т. 7 от Закона за акцизите и данъчните складове: "Бандерол" е държавна ценна
книга, която доказва внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление
акцизни стоки, закупува се от Министерството на финансите и не може да бъде
предмет на последваща сделка; чл. 64, ал. 4 от Закона за акцизите и данъчните
складове: “Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, от който
да е видна обозначената върху него информация и който да гарантира, че употребата
1
на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез разкъсване“), когато такъв се
изисква по закон (чл. 2, т. 2 от Закона за акцизите и данъчните складове:„На облагане с
акциз подлежат тютюневите изделия"; §.1, т. 4 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия: ”Тютюневи изделия" са изделия, които могат да бъдат
консумирани и са съставени дори и частично от тютюн.”; чл. 12, ал. 1, т. 1 от Закона за
акцизите и данъчните складове: “Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: тютюн, който
е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка"; чл. 99, ал. 2, т. 2 от Закона за
акцизите и данъчните складове: ”Забраняват се държането, пренасянето, превозването,
предлагането и продажбата на тютюневи изделия без бандерол, когато такъв е
задължителен."; чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях
изделия: „Тютюневите изделия се транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или
продават в търговски складове и обекти само с бандерол, залепен върху
потребителската опаковка при условията и реда на Закона за акцизите и данъчните
складове"), с общо тегло 145,45 кг, на пазарна стойност 34 544,37 лв., с размер на
дължимия акциз 22 108,40 лв., в немаловажен случай, като предметът на
престъплението е в големи размери, като за престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. чл.
234, ал. 1 НК (ред., ДВ, бр. 26/2010 год.) във връзка с чл. 2, ал. 1 НК и чл. 54 НК му е
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, като изпълнението на
същото на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от 3 години,
считано от влизане на присъдата. С обжалваната присъда районният съд е отнел в
полза на държавата вещите, предмет на престъплението, като подсъдимият П. е осъден
да заплати направените разноски в хода на досъдебното и съдебното производство.
С жалбата на защитника на подсъдимия – адв. Б., се иска отмяна на
присъдата и оправдаване на подсъдимия П. по повдигнатото обвинение.
Излагат се доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, необоснован и при
погрешна преценка на доказателствения материал, като присъдата била
несправедлива.
В допълнителни съображения по въззивната жалба на защитника на
подс. П. – адв. Й.П., се прави искане при неуважаване на искането за
оправдаване на подсъдимия П. след отмяна на обжалваната присъда делото да
се върне за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Излагат се
подробни съображения за това, че неправилно районният съд е възприел, че
всички разпитани полицейски служители са усетили миризма на тютюн около
автомобила, защото това се сочело само в показанията на св. Китанов; във
връзка с изготвените по делото физико-химически експертизи се сочи, че по
първата вещото лице е направило извод, че изследваният тютюн е негоден за
консумация поради развили се във времето процеси на плесенясване и
мухлясване; като макар и в следващите експертни заключения да се
посочвало, че изследваният обект формално попада в определението „тютюн
за пушене“ не били посочени неговите качествени признаци и годност, като
били неправилни изводите на районния съд, че по категоричен начин се
установявало, че в чувалите се съдържал годен тютюн за консумация,
причината за това била, че експертизата не била изготвена от експерти от
ИТТИ – Пловдив; изтъква се дългият период от време, изминал от момента на
предаване на тютюна на органите на МВР на 13.07.2017 г. до момента на
2
първата извършена експертиза от 13.11.2019 г., която е констатирала, че при
изследването тютюнът е негоден за консумация, което, обсъдено с
показанията на полицейските служители, които по време на проверката не са
доловили миризма на тютюн, водело до извод за това, че предметът на
престъплението не е имал необходимите качества и бил негоден, съответно
деянието несъставомерно. Изтъкват се и доводи, че районният съд не е
кредитирал показанията на св. М., които били последователни и
непротиворечиви, като били неправилни изводите на районния съд за наличие
на такива противоречия, пренебрегнато било заявеното от св. М., че не е
предоставил точна информация за съдържанието на чувалите на подс. П. и
това съвпадало изцяло с обясненията на подсъдимия, като поведението на
последния за непредставяне на телефона на св. М. било превратно тълкувано,
несъобразено с принудителното задържане на подсъдимия от органите на
МВР поради неприятната изненада на подсъдимия, че вместо багаж е
превозвал акцизни стоки без бандерол, като така обсъдените в жалбата
доказателства според защитника на подс. П. давали основание за извод, че
липсвал умисъл за извършеното и поради това деянието не е съставомерно.
Твърди се допуснато нарушение на чл. 305, ал. 3 НПК, защото районният съд
не бил изложил реалната фактическа обстановка по делото и не бил обсъдил
задълбочено доказателствения материал или го е тълкувал превратно, като не
бил посочил обосновани изводи за възприетото от съда осъществено
престъпно деяние, което водело до липса на мотиви /не било ясно какво точно
е възприел районният съд като фактическа обстановка и не били изложени
никакви правни изводи/, заради което се иска отмяна на присъдата.
Пред въззивната инстанция не е проведено съдебно следствие, като е
оставено без уважение искането на защитника на подс. П. за назначаване на
нова експертиза по делото, изпълнима от вещо лице от ИТТИ.
В хода на пренията представителят на ОП – Благоевград намира, че
подадената жалба не следва да бъде уважавана, като прави искане да се
потвърди присъдата на районния съд като законосъобразна и обоснована –
обвинението е доказано по несъмнен начин според прокурора, районният съд
е направил детайлен анализ на събраните доказателства.
Защитникът на подс. П. – адв. П., иска въззивният съд да отмени
присъдата и да признае подсъдимия за невинен. Сочи, че тютюнът бил
негоден за консумация и поради това е налице негоден предмет на
престъпление поради необратими процеси на мухлясване и плесенясване.
Защитникът на подсъдимия акцентира на изцяло игнорираните от районния
съд показания на св. М., които били в корелация със събрани по делото
доказателства и обясненията на подсъдимия, като тези уличаващи св. М.
показания не били взети предвид от районния съд, формирал неправилни
фактически и правни изводи, защото не е взел предвид, че св. М. е излъгал
подсъдимия за съдържанието на чувалите и не е налице умисъл у подсъдимия
за съставомерност на деянието, а мотивите на съда били разбъркани и
оскъдни за неправилно изложената фактическа обстановка. Изтъкват се
3
обстоятелства за чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното
съдействие на органите на МВР и трудовата и социална ангажираност на
подс. П. като добри характеристични данни за същия, както и че
наказателното производство е продължило повече от 4 г. и 4 м.
Подсъдимият в лична защита иска да бъде оправдан, защото не е знаел
какво има в чувалите, докато не ги отворили в полицията. В последната си
дума моли за оправдателна присъда.
Благоевградски окръжен съд, след като обсъди изложените доводи в
жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения, взе предвид
събраните доказателства в хода на съдебното следствие пред РС –
Благоевград, намира за установена фактическа обстановка, която не се
различава съществено от приетата в мотивите на атакуваната присъда.
Правилно е прието за установено следното:
Подсъдимият Р.П. е *-годишен към датата на обвинението, с основно
образование, неженен, но живее на съпружески начала с жена, с която отглеждат две
ненавършили пълнолетие деца, същият е безработен и неосъждан към времето на
обвинението, с постоянен и настоящ адрес в с. Абланица, обл. Благоевград. Към датата
на обвинението подс. П. ползвал л.а. “Фолксваген Голф“ с рег. № *, който по
документи се водил като собственост на св. К. Т., но видно от показанията на
последния на неустановена дата през 2014 г. съпругата на свидетеля предоставила
семейния автомобил на лице, заплатило 1 000 лева като продажна цена без сключената
сделка да бъде оформена с писмен договор с нотариална заверка на подписите.
Прехвърлянето на автомобила било извършено едва след датата на обвинението по
настоящето дело - на 24.11.2017 г. /по време на висящото административнонаказателно
производство/, когато между св. К. Т. и съпругата му в качеството им на продавачи и
М. З. в качеството на купувач е сключен договор за продажба на лекия автомобил,
като, за да се извърши по този начин по документи прехвърлянето на автомобила,
подс. П. бил отишъл при св. Т. с жената, на която трябвало да се прехвърли колата /вж.
документите на л. 93 и 94 от ДП/.
На 13.07.2017 г. свидетелите М. З. и В. А. – служители на сектор „ПП“ при ОД
на МВР Благоевград, изпълнявали служебните си задължения в района на РПС -
Полигона – гр. Благоевград, като около 05.00 ч от дежурния служител при ОДЧ на ОД
на МВР – Благоевград било разпоредено да спрат за проверка посочения по-горе л.а.
“Фолксваген Голф“ с рег. № *, като съгласно предоставената им информация в
автомобила се превозвал тютюн. Управляваният от подс. П. автомобил бил спрян
около 05.00 ч на 13.07.2017 г., на Главен път Е 79, в района на бензиностанция
“Лукойл“, близо до учебния полигон, като автомобилът се движел в посока
Благоевград. В хода на извършената проверка служителите на сектор „Пътна полиция“
уведомили подсъдимия П., който не носел документ за самоличност, че трябва да ги
придружи до 02 РУ - Благоевград за проверка, впоследствие била установена
самоличността на подс. П. като водач на автомобила. В двора на полицейското
управление била извършена и проверка вътре в автомобила, като били установени в
багажното отделение на лекия автомобил и на задната седалка 8 черни на цвят
полиетиленови чували, пълни с растителна маса с характерен мирис на тютюн. За
случая бил уведомен свидетеля П. К., който бил оперативен дежурен във 02 РУ
Благоевград, като същият при пристигането до автомобила усетил миризма на тютюн
от черните найлонови чували. На 13.07.2017 г. подс. П. предал доброволно на св. А.
4
намиращите се в управлявания от него автомобил осем черни на цвят полиетиленови
чували, за което бил съставен протокол /вж. л. 35 от т. 1 на ДП/. Св. Н. С. – служител
на сектор „Противодействие на икономическата престъпност“ при ОД на МВР –
Благоевград, сочи, че в сектора преди посочената дата е получавана оперативна
информация за подс. П., че се занимава с рязане, съхранение и транспортиране на
тютюн, като информацията е била за използването на конкретния автомобил, при
управлението на който е спрян подсъдимият на 13.07.2017 г., за транспортиране на
тютюн. В разговор със св. С. при задържането му по повод случая подсъдимият е
заявил част от информацията, за която дава обяснения в хода на съдебното следствие
пред районния съд - че откритите от полицейските служители в автомобила чували са
му били предадено от непознато лице с аварирал автомобил, което го спряло преди гр.
Гоце Делчев /в посока София/ и го помолил да превози същите до София без да
предоставя на св. С. конкретна информация за лицето, което му е дало чувалите, макар
и да твърди в обясненията си пред съда, че е имал телефонен номер на това лице /което
дава показания за същите обстоятелства като свидетел – св. М./. При приближаването
до автомобила св. С. усетил „остра миризма на нарязан тютюн, специфична“, която
при отворена врата се усещала и на разстояние от около 1-2 м от автомобила, като към
този момент вече свидетелите А. и Зарев са били установили, че чувалите са били
пълни с растителна маса с характерен мирис на тютюн, за превозването на което е бил
оперативният сигнал. При измерването на доброволно предадените от подс. П. чували
се е установило /същото е било в присъствието на свидетеля С./, че теглото е около 164
кг, като с протокол от същата дата – л. 36 от т. 1 на ДП, св. С. предал на служител на
Митница „Югозападна “ доброволно предадените от подс. П. 8 бр. черни
полиетиленови чували, съдържащи жълто-кафява тревиста маса, нарязана на лентички
с характерен мирис на тютюн.
Във връзка със случая и постановения отказ за образуване на досъдебно
производство от 27.07.2017 г. от РП - Благоевград материалите по преписката били
изпратени до Началника на Митница “Югозападна“ за преценка относно наличието на
предпоставки за административно-наказателна отговорност. За реализация на
последната бил съставен на подс. П. АУАН на 06.11.2017 г., въз основа на който било
издадено Наказателно постановление № 476/30.01.2018 г. за нарушение на чл. 126, ал.
1 ЗАДС, последвало е потвърждаване след обжалване от подс. П. с влязло в сила
съдебно решение на издаденото наказателно постановление. Поради отмяна по реда на
служебния контрол на постановлението за отказ за образуване на досъдебно
производство във връзка с настоящия случай е направено предложение за
възобновяване на административно-наказателното производство, като с Решение №
291/13.02.2019 г. по к.н.а.х.д. № 626/2018 г. по описа на АдмС – Благоевград е
възобновено наказателното дело от административен характер, по което с влязло в сила
съдебно решение е потвърдено наказателното постановление, като са отменени
съдебните решения и НП № 476/30.01.2018 г. на Началника на Митница Югозападна.
Във връзка с образуваното наказателно производство с приемо-предавателен протокол
от 09.10.2019 г. и констативен протокол от същата дата открития в управлявания от
подс. П. автомобил тютюн е предаден на разследващ полицай при ОД на МВР –
Благоевград, като в документите за предаване е отразено, че теглото на предаденото е
146 кг бруто, измерено с механична везна, собственост на Митница Югозападна“, като
същото е разпределено в 12 бр. полиетиленови чували. На следващия ден е извършен
оглед на вещественото доказателство – 12 бр. големи найлонови чували /10 бр. черни и
2 бр. светло сиви на цвят/, като е констатирано, че в 12-те броя найлонови чували се
намират общо 160 бр. малки, черни, найлонови торбички, съдържащи твърдо кафяво
5
вещество с неопределена форма и с характерен мирис на плесен, с общо бруто тегло
146,09 кг, като в първия чувал се намират 16 бр. малки черни полиетиленови торбички
с бруто тегло 13,980 кг; във втория чувал - 14 бр. малки, черни полиетиленови
торбички с бруто тегло 12,825 кг; в трети чувал - 14 бр. малки, черни полиетиленови
торбички с бруто тегло 13,165 кг; в четвърти - 14 бр. малки, черни полиетиленови
торбички с бруто тегло 12,490 кг; в пети чувал - 15 бр. малки, черни полиетиленови
торбички с бруто тегло 13,845 кг; в шести - 14 бр. малки, черни найлонови торбички с
бруто тегло 12,585 кг; в седми - 14 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто
тегло 12,635 кг; в осми - 16 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто тегло
14,370 кг; в девети - 4 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто тегло 3,680 кг;
в десети - 9 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто тегло 8,390 кг; в
единадесети чувал - 14 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто тегло 13,130
кг и в дванадесети - 16 бр. малки, черни полиетиленови торбички с бруто тегло 14,995
кг, като от дванадесетия чувал е извадена 1 бр. черна полиетиленова торбичка с бруто
тегло 0,900 гр., която е взета за представителна проба, обозначена като обект № 1,
поставена в бял, хартиен плик, с подписи на експерта и поемните лица. В
заключението на изготвената по досъдебното производство физико-химическа
експертиза са направени изводи, че към момента на изследването пробата представлява
нарязан тютюн, подготвен и предназначен за консумация /пушене/, като във вида,
предоставен за изследване, е негоден за консумация поради започналите и развили се в
различна степен процеси на плесенясване, поради тази причина не е било възможно
изпитване на пробата за пушене; изводите на вещото във връзка с теглото на тютюна
са, че последният е силно хигроскопичен продукт, като поради неговата влагоемност
при дълъг престой в зависимост от условията, при които се съхранява тютюнът,
теглото му може да бъде различно, като не може да се отговори каква точно част от
теглото може да се загуби с течение на времето. В.л. прави извод, че при проведеното
органолептично визуално изследване на обекта на експертизата е установило, че
представлява растителна маса от тютюн, под форма на буци от слепнали тютюневи
влакна с преобладаваща ширина на ряза около 1,5 мм, парченца листна петура и
тютюневи жили, като не са констатирани нетютюневи примеси, като пробата е
съответствала на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 3 ЗАДС за „тютюн за пушене“ -
повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици да имат ширина на нарязване по-
малка от 1,5 мм. В проведеното съдебно следствие от районния съд са изготвени и
изслушани още физико-химични експертизи, като по ФХЕ № 10/29.10.2020 г. е
изследвана нова представителна проба – в.л. е посочило, че е под формата на буци от
слепнали тютюневи влакна с преобладаваща ширина на ряза около 1,5 мм, парченца
листна петура и тютюневи жили, като не се констатира наличието на нетютюневи
примеси; вещото лице е направило изследване, като експериментално с помощта на
машинка за ръчно свиване на цигари, са изработени цигари и е формиран пълнеж,
който не се изсипва от хартиения цилиндър, а готовата цигара е изпушена, при което се
наблюдава свободно горене без загасване, като вещото лице дава заключение, че
обектът на експертизата е произлязъл от тютюн на листа и представлява нарязан
тютюн, претърпял обработка по навлажняване, разлистване и нарязване, като
проведеното изследване за пушене е показало, че материалът може да се свие в
цигарена хартия, притежава пушателни свойства на тютюн и може да се пуши без
допълнителна, индустриална обработка, съответно обектът на изследването попада в
определението за „тютюн за пушене“ (за лула и цигари) по чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 3
ЗАДС, като според вещото лице с оглед констатираните физическа структура, проявен
характерен аромат, наред с установените вкусови усещания при пропушване
6
анализираният обект следва да се определи като тютюн за пушене, като до същия
извод в.л. е стигнало и след запознаване с митническата експертиза от 2017 г. и
писмените документи във връзка с изготвянето й. Изготвената в хода на съдебното
следствие втора физико-химична експертиза на 15.03.2021 г. е изследвала 4
представителни проби, взети от 4 различни, произволно избрани полиетиленови
чувала, като отново е направен извод, че пробите са произлезли от тютюн на листа и
представляват нарязан тютюн, претърпели са обработка по навлажняване, разлистване
и нарязване, материалът и от четирите найлонови торбички може да се свие в цигарена
хартия и притежава пушателни свойства на тютюн, като може да се пуши без
допълнителна, индустриална обработка, извършеният органолептичен преглед е дал
основание същият да се определи като тютюн за пушене - нарязан тютюн, който
попада в определението на § 1, т. 4г и 4д от ДР на Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, като изследваните тютюневи частици имали според в.л.
ширина на нарязване по-малка от 1,5 мм.
В съдебното производство е изследвано теглото на всяка една найлонова
торбичка, което е 4 гр, а изводите на в.л. по оценителната експертиза в производството,
че стойността на 146,09 кг нарязан тютюн, годен за консумация, е 34 696,40 лева,
дължимият акциз - 22 205,68 лв.
Въззивната инстанция намира за правилен анализа на доказателствения
материал и противоречията в същия от районния съд, като обясненията на подсъдимия
следва да се кредитират в частта, в която са в унисон с показанията на полицейските
служители, разпитвани като свидетели за спирането на управлявания от подс. П.
автомобил, извършената проверка на мястото на спиране и в двора на полицейското
управление. Макар и обясненията на подсъдимия за това как доброволно предадените
от него чували с тютюн са били натоварени в автомобила му, къде е трябвало и по
поръчение от кой да бъдат закарани да се подкрепят от показанията на св. М., правилно
районният съд не е кредитирал тези обяснения на подсъдимия и показанията на св. М.,
които ги подкрепят. Районният съд е изложил подробни съображения във връзка с
показанията на св. М., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените показания
на същия свидетел от досъдебното производство – св. М. сочи име на уж близко до
него лице без да посочва други данни, които да позволяват идентификация на лицето с
оглед проверка на показанията му, като това лице по досъдебното производство сочи с
име „С.“, а в съдебното производство с име „И.“, съответно, че е предал на подсъдимия
багаж /който е закупил за 500 лв./, без да уточнява какъв е, а в следващите показания,
че му е казал, че в чувалите има багаж - дрехи и инструменти /чук, тесла, маламашки/;
противоречия са констатирани и относно лицето, което е следвало да чака подсъдимия
на входа на София, за да вземе багажа. Не само констатираните от съда противоречия в
показанията на св. М. са основание да не се кредитират тези показания. Св. М. сочи, че
е бил с друго лице тогава, но подсъдимият в обясненията не твърди, че е видял друго
лице със св. М. при колата, която била развалена, св. М. сочи, че багажът е бил закупен
от него за 500-600 лв. и в същото време, без да има причина за спешното превозване на
този багаж за София /преди да се оправи колата, с която са били той и лицето С. или
И., който твърди, че е бил с него/ предал този багаж на напълно непознато лице, което
да му го превози, без нищо в замяна, до гр. София. И въпреки непротиворечивите
показания на св. М. и обяснения на подс. П., че двамата отпреди случая не се
познавали и не са имали никакви отношения, като при качването на чувалите си
разменили само телефоните, не само няма никаква последователност и житейска
логика в описаните действия на двамата относно предмета на престъплението и как
7
същият се е озовал в колата на подсъдимия, но и веднага при задържането подс. П.,
който е имал телефона на св. М., не е съобщил този факт на полицейските служители,
не е поискал довеждането на лицето, собственик на багажа за разпит, защото това лице
му е било по неговите обяснения непознато, не е дължал нищо на същия, не му е било
платено за извършването на тази услуга, поради което /ако бяха верни показанията на
св. М./ подсъдимият веднага при задържането му от полицейските служители е могъл
да посочи телефона на лицето, дало му багаж за превозване, като се е оказало, че
чувалите съдържат тютюн, заради което е бил задържан подс. П., като задържането на
подсъдимия не само не е било пречка подсъдимият да съобщи телефона на
непознатото лице, заради което П. е имал неприятности, но и сериозните негативни
последици за подсъдимия поради задържането му са мотив подсъдимият да каже
телефона на лицето, собственик на открития в колата тютюн, на задържалите го
полицаи, ако бяха верни обстоятелствата, че св. М. е собственик на чувалите с тютюн в
колата на подсъдимия. Посоченото по-горе дава основание и въззивната инстанция да
не кредитира показанията на св. М. и обясненията на подсъдимия, които се подкрепят
от тези показания, като именно защото подсъдимият не е съобщил веднага факта на
кой е намерения в колата му тютюн при липса на обстоятелства за близки или други
отношения, заради които същият да има мотив да не го направи, сочи, че св. М. дава
показания в производството, за да изгради защитна позиция на подсъдимия и да
избегне последният носене на наказателна отговорност. Следва да се посочи, че
спирането на управлявания от подс. П. автомобил /видно от показанията на
полицейските служители/ е било по повод оперативна информация, че подсъдимият се
занимава с транспортиране на тютюн без акцизен бандерол, както и предприетите
действия от подсъдимия за прехвърляне на автомобила /който е бил в негово владение
и той е ползвал същия към датата на обвинението, и който автомобил е средство за
извършване на административно нарушение към датата на прехвърлянето/ на друго
лице, като видно от показанията на св. Т. подс. П. е бил с жената, посочена в договора
като купувач на автомобила, и именно подсъдимият е поискал да стане прехвърлянето
на този автомобил, ползван от него преди това, на Завишляк.
Във връзка с показанията на полицейските служители и констатираните
противоречия в същите само относно това дали е имало мирис на тютюн от чувалите,
съдът намира, че следва да се приеме, че докато не са били отворени при извършената
проверка от полицейските служители, от чувалите не се е усещал мирис на тютюн /вж.
показания на св. Зарев, който е бил в състава на полицейските служители, спрели
автомобила на подсъдимия за проверка/. Въпреки това няма основание да се
кредитират обясненията на подсъдимия, че същият не е знаел какво има в чувалите,
открити в автомобила му с оглед направения анализ на доказателствата от районния
съд, който настоящата инстанция приема за правилен.
Относно предмета на престъплението и доказателствата във връзка с неговата
годност или негодност за пушене като тютюн следва да се посочи следното: От
протокола за доброволно предаване се установява дата и брой на предадени от подс. П.
полиетиленови чували – първо на св. А., след това предаването им като предмет на
административно нарушение на Митница Югозападна, обратното предаване на същия
предмет на разследващ полицай при ОД на МВР – Благоевград във връзка с образуване
на приложеното досъдебно производство, като въпреки промяната в теглото на
чувалите не е налице съмнение в идентичността на предмета на престъплението и
изследваните от вещо лице представителни проби при изготвяне на заключения по
назначените ФХЕ в досъдебното и съдебното производство. От изводите по последните
8
се установява, че откритите в управлявания от подсъдимия автомобил чували към
датата на обвинението са съдържали тютюн, годен за консумация – тютюн за лула и
тютюн за ръчно свиване на цигари, който може да се пуши без допълнителна
индустриална обработка. Във всички изготвени експертни заключения в
производството, изследвали различни представителни проби от предявените като
веществени доказателства чували с тютюн, се правят изводи, че преобладаващата
широчината на нарязване на тютюневите частици е около 1,5 мм, към датата на
изготвянето на митническата експертиза изследваната проба е представлявала нарязан
тютюн, който може да се пуши без допълнителна обработка, изследваното вещество е
представлявало тютюн за лула и тютюн за ръчно свиване на цигари, като към тази дата
приблизителната ширина на нарязаните ивици е посочена около 2,0 мм. Установеното
при експертно изследване още на досъдебното производство през 2019 г., че тютюнът е
негоден за консумация поради започнали и развили се в различна степен процеси на
плесенясване, не води до невъзприемане на другите експертни изводи в изготвените
ФХЕ – че предаденото от подс. П. на датата на обвинението и изследвано като
представителни проби вещество е представлявал нарязан тютюн, годен за употреба
към датата на обвинението. Не само защото в писмените документи, в които се
съдържа описание на предмета на престъплението и са съставени във време, по-близо
до или на датата на обвинението, не са отразени констатации за наличие на плесен;
такива данни не са установени в документите, съдържащи се в приложеното
административно-наказателно производство за същото деяние, по което е налице
отмяна на наказателното постановление за осъществяване на наказателната
отговорност на подсъдимия. В производството са изследвани с ФХЕ няколко
представителни проби и изводите на вещото лице са, че при проведеното чрез визуално
сензорен метод изследване и получен резултат на органолептично описание, в.л.
констатира, че се касае за растителна маса от тютюн, съставена от нарязан тютюн на
ивици с преобладаваща ширина на ряза около 1,5 мм, парченца листна петура и
тютюневи жили, с тютюнев аромат, като не са констатирани нетютюневи примеси.
Макар и в експертизата по досъдебното производство вещото лице да не е извършило
изследване на тютюна чрез изпитване за пушене на тютюн, при изготвената ФХЕ в
съдебното производство е направено такова изпитване на взета нова представителна
проба от предмета на престъплението, като са направени изводи, че експериментално с
помощта на машинка за ръчно свиване на цигари, са изработени цигари и е формиран
пълнеж, който не се изсипва от хартиения цилиндър, а готовата цигара е изпушена, при
което се наблюдава свободно горене без загасване, поради което изводът на в.л. К. е, че
изследваният материал може да се свие в цигарена хартия, притежава пушателни
свойства на тютюн и може да се пуши без допълнителна, индустриална обработка.
Последните изводи, обсъдени във връзка с писмените документи от административно-
наказателното производство и показанията на св. С., съставила акт за установяване на
административно нарушение срещу подс. П., от които се установява не само начина, по
който са взети и изследвани пробите по митническата експертиза и при която се е
установило, че се касае за тютюн за пушене и поради това е съставен акт, но и че една
от пробите е била предадена на подсъдимия като присъствало лице при вземането на
пробите на 31.08.2017 г., като същият не е направил възражение нито срещу начина на
вземане, нито е поискал изследване на пробата, която е била предадена на него, ако не
е бил съгласен с установеното в административно-наказателното производство, че се
касае за нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална
обработка, както и че същият не е бил увреден от плесенни микроорганизми.
С оглед на тази фактическа обстановка въззивният съд намира за
9
правилни и законосъобразни и правните изводи на районния съд, че
подсъдимият П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1 /ред. ДВ, бр. 26/2010 г./ НК, като е
осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението на
13.07.2017 г., в 05:00 часа, в багажното отделение и на задната седалка на лек
автомобил, марка и модел “Фолксваген Голф“ с рег. № *, управляван от него по Главен
път Е 79, в района на бензиностанция “Лукойл“, на южния вход на гр. Благоевград,
ж.к. “Струмско“, е държал в 8 черни полиетиленови чували акцизни стоки - нарязан
тютюн, годен за консумация - тютюн за лула и тютюн за ръчно свиване на цигари без
бандерол, когато такъв се изисква по закон, с общо тегло 145,45 кг на пазарна стойност
34 544,37 лева, с размер на дължимия акциз 22 108,40 лева. Съгласно § 1, т. 4г от ДР на
Закона за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия /ЗТТСИ/, "Тютюн за лула" е
тютюн, който може да се консумира чрез процес на горене и който е предназначен за
употреба в лула“, а съгласно § 1, т. 4д от ДР на същия закон "Тютюн за ръчно свиване
на цигари" е тютюн, който потребителите могат да използват за направа на цигари“,
съответно съгласно чл. 4, т. 7 ЗАДС "Бандерол" е държавна ценна книга, която доказва
внасянето на дължимия акциз за освободените за потребление акцизни стоки, закупува
се от Министерството на финансите и не може да бъде предмет на последваща сделка,
като чл. 64, ал. 4 ЗАДС предвижда, че бандеролът се поставя върху потребителската
опаковка по начин, от който да е видна обозначената върху него информация и който
да гарантира, че употребата на стоката е невъзможна без неговото унищожаване чрез
разкъсване, като в чл. 2, т. 2 ЗАДС е посочено, че на облагане с акциз подлежат
тютюневите изделия, които са съгласно дефиницията по § 1, т. 4 от ЗТТСИ „изделия,
които могат да бъдат консумирани и са съставени дори и частично от тютюн“, а
съгласно чл. 12, ал. 1, т. 1 ЗАДС “Тютюн за пушене (за лула и цигари) е: тютюн, който
е нарязан или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се
пуши без допълнителна индустриална обработка. Ясно е задължението, въведено с
разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗТТСИ - тютюневите изделия се транспортират, пренасят,
съхраняват, предлагат или продават в търговски складове и обекти само с бандерол,
залепен върху потребителската опаковка при условията и реда на Закона за акцизите и
данъчните складове.
Доказателствата по делото установяват по несъмнен начин осъществяването от
страна на подс. П. на изпълнителното деяние от състава на престъплението – държане,
като подс. П. е имал фактическа власт върху полиетиленовите чували, съдържащи
нарязан тютюн, като тази фактическа власт по признанието на подсъдимия същият е
имал не само в часа на обвинението, а и преди това – от момента, в който чувалите са
били натоварени в район преди гр. Гоце Делчев в управлявания от подс. П. лек
автомобил. Категорично се установява от доказателствата по делото предмета на
престъплението като тегло и неговата стойност, като според въззивната инстанция
промените в теглото на предмета на престъплението, които се дължат с оглед
хигроскопичността на тютюна, не е следвало да доведат до изменение на обвинението
с намаляване на теглото и стойността, макар и след допуснатото изменение съдът да
следва да се произнесе в рамките на измененото обвинение - тегло 145,45 кг, на
пазарна стойност 34 544,37 лева, с размер на дължимия акциз 22 108,40 лева. Правилно
районният съд е приел, че предметът на престъплението /с оглед определението на
тютюн за пушене /за лула и цигари/ в чл. 12, ал. 1 ЗАДС – 1. тютюн, който е нарязан
или раздробен по друг начин, усукан или пресован на плочки и може да се пуши без
допълнителна индустриална обработка; 2. отпадъци от тютюн, предлагани за продажба
10
на дребно, които могат да се пушат и не попадат в обхвата на чл. 10 и 11, като за
"отпадъци от тютюн" се смятат остатъците от тютюневи листа и вторични продукти,
получени при обработката на тютюн или при промишленото производство на
тютюневи изделия; 3. фино нарязан тютюн за свиване на цигари, отговарящ на
изискванията на т. 1 и 2, при който повече от 25 на сто тегловно от тютюневите
частици имат широчина на нарязване, по-малка от 1,5 мм; 4. изсушени, плоски с
неправилна форма, частично обезжилени тютюневи листа, преминали процес на
изсушаване и контролирано овлажняване, които съдържат тегловно повече от 0,65 на
сто глицерин и са годни за пушене след проста манипулация посредством смачкване
или ръчно нарязване, както с оглед определението за тютюн за лула и тютюн за ръчно
свиване на цигари в § 1 , т. 4г и т. 4д ЗТТСИ - тютюн, който може да се консумира чрез
процес на горене и който е предназначен за употреба в лула, съответно тютюн, който
потребителите могат да използват за направа на цигари/ и събраните в производството
доказателства следва да се приеме като нарязан тютюн, годен за консумация – тютюн
за лула и тютюн за ръчно свиване на цигари, предвид това, че изследваните
тютюневите частици може да се пушат без допълнителна индустриална обработка,
може да се консумират чрез процес на горене и да бъдат използвани за направа на
цигари /т. 1 на чл. 12, ал. 1 ЗАДС/. Не е спорно по делото, че държаните от подсъдимия
в автомобила количества нарязан, годен за консумация тютюн, са били без поставен на
полиетиленовите чували или на торбичките във всеки един от тях залепен бандерол,
удостоверяващ заплащането на дължимия акциз. Въззивната инстанция не споделя
изводите на районния съд, че в случая се касае за нарязан тютюн по смисъла на т. 3 на
чл. 12, ал. 1 ЗАДС/, тъй като макар и в.л. К. да сочи, че изследваните от нея проби имат
преобладаваща ширина на нарязване около 1,5 мм, към датата на обвинението с оглед
отразеното в митническата експертиза тази ширина е била приблизително 2,0 мм, няма
категорични експертни изводи, че като посочва преобладаващата част в.л. К. има
предвид повече от 25 на сто тегловно от тютюневите частици, за да се приеме, че е
налице фино нарязан тютюн и че това обстоятелство е било налице към датата на
обвинението.
Въззивната инстанция споделя правните изводи на районния съд, че деянието на
подс. П. не може да се приеме за маловажен случай – с оглед количеството държан
нарязан тютюн /145,45 кг/, годен за консумация, стойността на тютюна /34 544,37 лева/
и размерът на дължимия акциз, който би следвало да се плати /22 108,04 лева/, като
именно голямото количество на предмета на престъплението, високата пазарна
стойност и стойността на дължимия акциз правилно са дали основание да се приеме, че
не е налице маловажен случай и поради това деянието на подс. П. да се квалифицира
като административно нарушение, а същият следва да понесе наказателна отговорност
за извършеното. Налице е и квалифициращото обстоятелство – големи размери, с оглед
установената пазарна стойност на предмета на престъплението, която надхвърля
повече от 70 пъти минималната работна заплата към датата на обвинението от 460 лв.
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл - подсъдимият П.
като пълнолетно и вменяемо лице е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
като е целял настъпването на общественоопасните последици. Начина на държането на
акцизните стоки, обясненията на подс. П., с които същият иска да установи незнанието
за натоварения в автомобила багаж /чували с нарязан тютюн, годен да се консумира
/пуши/ за лула и цигари/, сочи на това, че същият има знание за това как се държи
нарязан тютюн, за какво се използва същият, за дължим акциз за такъв тютюн, като е
държал същия, ясно съзнавайки какъв е редът за това и че нарушава същия, тъй като
11
тютюнът е бил без бандерол.
Във връзка с определеното с атакуваната присъда наказание въззивната
инстанция намира следното:
Районният съд е посочил, че е определил наказанието на подсъдимия П.,
съобразявайки предвиденото наказание в по-благоприятния материален закон
към датата на престъплението, като е отчел като смекчаващи отговорността
обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, оказаното съдействие при
извършване на проверката от полицейските служители и продължителността на
наказателното производство от 4 години, считано от датата на извършване на
престъплението, като не е приел последното като изключително смекчаващо вината
обстоятелство, за да се приложи чл. 55 НК; не е отчел отегчаващи вината
обстоятелства. Към смекчаващите вината обстоятелствата въззивната инстанция
намира , че следва да добави семейната ангажираност на подсъдимия, който има две
ненавършили пълнолетие деца съгласно декларацията по досъдебното производство,
както и недоброто му имотно и материално състояние. Въззивната инстанция споделя
изводите на районния съд, че наказанието следва да бъде определено при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като никое от тях не може да се определи като
изключително смекчаващо обстоятелство, както и не може да се определи
многобройност на същите, за да понесе подс. П. наказание под специалния минимум от
2 г. Следва да се посочи, че макар и подс. П. да е оказал съдействие на полицейските
служители с доброволното предаване на чувалите с тютюн, съдействието за разкриване
на обективната истина се изчерпва само с това, поради което това обстоятелство няма
относително голяма тежест при определяне на наказанието. Във връзка със срока от
повече от 4 г. от извършване на престъплението до реализация на наказателната
отговорност за него, следва да се има предвид, че този срок не може да се приеме като
неразумно дълго продължил процес срещу подсъдимия, защото тази продължителност
е свързана с гарантиране на осъществяване на правото на защита на подс. П. – в
административно-наказателния процес, продължил около една година и половина, и
след това в образуваното наказателно производство, по което са изготвяни няколко
експертизи, наложили отлагане на делото, отново поради искания за пълното
изясняване във връзка с предмета на престъплението, поради което продължителността
на наказателното производство не може да се приеме като изключително смекчаващо
вината обстоятелство, както е приел и районният съд. Определеният с обжалваната
присъда размер на наказанието лишаване от свобода от 2 г. с минималния изпитателен
срок от 3 г. по чл. 66 НК /за прилагане на тази разпоредба са налице всички условия/
без налагане на кумулативно предвиденото наказание лишаване от права по чл. 37, ал.
1, т. 7 НК според въззивната инстанция ще постигне целите по чл. 36 НК /липсва
протест за увеличаване на наказанието, като въззивната инстанция се съгласява с
мотивите на районния съд, че на подс. П. не може да се наложи наказание по чл. 37, ал.
1, т. 7 НК, тъй като не упражнява търговска дейност, вкл. и такава, свързана с акцизни
стоки/.
Не са налице основания за изменение на присъдата в частта за отнемането в
полза на държавата на предмета на престъплението и за възлагане на подсъдимия на
разноските по делото, като поради присъждане на по-малък размер с 39,55 лв. за
разноските в съдебното производство от направените /същите са в размер на 693,95 лв.,
а в присъдата са посочени 654,40 лв./ подсъдимият следва да бъде осъден да заплати и
тази сума по сметка на съда, който ги е направил – РС - Благоевград.
12
По горните съображения обжалваната присъда следва да бъде потвърдена,
поради което на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК Благоевградски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 904613/07.06.2021 г. на РС - Благоевград,
постановена по н.о.х.д. № 691/2020 г. по описа на същия съд.
Осъжда подсъдимия Р. Х. П. с посочена в присъдата самоличност да
заплати по сметка на РС – Благоевград за направените разноски в съдебното
производство и сумата от 39,55 лв. /тридесет и девет лева и петдесет и пет
стотинки/.
Решението не подлежи на проверка по жалба или протест на страните,
които се уведомят за постановяване на същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13