Определение по дело №6221/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 22412
Дата: 19 октомври 2018 г.
Съдия: Екатерина Тодорова Стоева
Дело: 20181100106221
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 май 2018 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

Гр.София, 19.10.2018г.

 

 

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав,  в закрито заседание в състав:                                                  

                                                                                     Съдия: Екатерина Стоева

 

сложи за разглеждане гр.д.№ 6221 по описа за 2018г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Е.Д.М. с предявен против Апелативен специализиран наказателен съд /АСНС/ осъдителен иск за сумата 100 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия по ВНЧД № 345/2017г.

Твърденията на ищеца са, че по посоченото дело съдебен състав при АСНС се произнесъл в производство по чл.270 и чл.345 НПК, с което отменил определение по НОХД № 646/2015г. на СНС за отмяна на наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“. Съдебният състав, действащ като въззивна инстанция, постановил своя акт в закрито заседание без да го призове за лично участие, съответно неговите адвокати и без да вземе предвид становището му, въпреки изричното искане за това. Твърди умишлено нарушаване правата му защитени от ЕКЗПЧ, ДЕС и други международни актове, от което претърпял неимуществени вреди, за които претендира заплащането на обезщетение.

С исковата молба е направено искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК и предоставяне на правна помощ по съображения, че от 2013г. е в затвора и не разполага със средства, с които да внесе дължимата държавна такса за иска и заплати възнаграждение за адвокат.

Съдът намира така предявения иск за недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК производството по делото следва да се прекрати.

Съгласно чл.132, ал.1 от Конституцията на Република България при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Конституционната норма урежда функционалния имунитет на магистратите, обезпечаващ тяхната независимост при осъществяване на функциите си и формиране на свободно вътрешно убеждение при изпълнение службата си и постановяване на актове. Имунитетът е изключен само когато извършеното съставлява умишлено престъпление от общ характер, установено с влязла в сила присъда. Последователна и непротиворечива е практиката на Върховния касационен съд, обективирана в множество съдебни актове, че наличието на функционален имунитет е отрицателна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно и при констатация за това е длъжен да прекрати делото.

 

В случая искът е насочен против АСНС, но от съдържанието на исковата молба е видно, че вредите се претендират във връзка с постановен съдебен акт на съдебен състав при този съд. Отговорността на ответника не може да бъде ангажирана в хипотезата на чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, т.е. за деяние, за което служителят, на когото е възложена работата, тъй като магистратите се ползват с функционалния имунитет по чл.132, ал.1 от Конституцията. От друга страна, ако се приеме искове претенция за вреди по ЗОДОВ, то тя е преждевременно предявена. Според чл.2, ал.1 ЗОДОВ вреди могат да се претендират от незаконно обвинение ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство  бъде прекратено, включително когато незаконосъобразен акт в рамките на процеса доведе до процесуални нарушения. В този случай преценката за законосъобразността на всички актове на съда се извършва в рамките и по реда на инстанционния контрол, но не и от гражданския съд по иск за вреди.

На съда е служебно известно, с оглед множеството искови производства инициирани от ищеца, че от 2013г. е в затвора и не разполага със средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и на основание чл.83, ал.2 ГПК искането за това следва да се уважи.

Изводът за недопустимост на предявения иск предпоставя оставяне без уважение искането за правна помощ на основание чл.24, т.2 ЗПр.П.

Водим от горното съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОСВОБОЖДАВА на основание чл.83, ал.2 ГПК Е.Д.М., ЕГН **********, от заплащане на държавна такса по гр.д.№ 6221/2018г. по описа на СГС, І-1 състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искане на Е.Д.М. за предоставяне на правна помощ по чл.94 ГПК вр. чл.23 ЗПр.П.

ВРЪЩА исковата молба на Е.Д.М., ЕГН **********, и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6221/2018г. по описа на СГС, І-1 състав.

 

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на ищеца.

 

 

                                                                     СЪДИЯ: