№ 99
гр. Враца, 25.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка Т. Петрова
Камелия Пл. Колева
при участието на секретаря Христина Т. Цекова
като разгледа докладваното от Камелия Пл. Колева Въззивно гражданско
дело № 20211400500395 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс
/ГПК/.
Образувано е по въззивна жалба на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, ЕИК ***, гр. ***, чрез
юрк. П.П., срещу решение № 260314 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 3363 по описа
на Районен съд – Враца за 2020 г., с което признато за установено по отношение на
жалбоподателя, че Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, не му дължи поради
погасяването им по давност сумите 564,59 лева главница, дължима въз основа на договор за
кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г., 115,00 лева надбавка, представляваща печалба на
кредитора по договора, 155,81 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите
25,00 лева държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, присъдени с
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г.
по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, както и сумите 820,51 лева
главница, дължима въз основа на договор за кредит № PLUS-01194311/17.04.2008 г., 266,78
лева надбавка, представляваща печалба на кредитора по договора, 226,43 лева мораторна
лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г.
до изплащане на вземането, както и сумите 26,27 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, присъдени с изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г.
1
въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по описа на Районен
съд – Враца. С решението е отхвърлено искането на ищеца Я. Я. Д. за обезсилване на
изпълнителен лист, издаден на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г.
по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца и на изпълнителен лист, издаден
на 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по
описа на Районен съд – Враца. В тежест на жалбоподателя са възложени сторените по
делото разноски.
В жалбата се твърди, че съдебният акт е неправилен. Заявява се, че не е спорно по
делото, че преди предявяване на иска между "БНП Париба Пърсънъл Файненс" и "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" е сключен договор за цесия, с който процесното вземане е било
прехвърлено от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ", като
цесионерът е заместил цедента и е встъпил като взискател в образуваното изп. дело №
1402/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й.. При тези доводи се посочва, че към момента на
предявяване на иска цедентът "БНП Париба Пърсънъл Файненс" не е имал качеството на
взискател по изпълнението, поради което не е бил и надлежна страна по предявения иск.
Релевира се оплакване, че на това основание искът по чл. 439 ГПК се явява недопустим.
Твърди се, че този иска следва да бъде воден срещу цесионера, тъй като резултатът от
предявен срещу цедента такъв иск не би могъл да рефлектира в правната сфера на
цесионера.
При тези доводи се иска се решението да бъде обезсилено. Претендира се
присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.
Въззивната жалба е връчена на въззиваемия Я. Я. Д. чрез пълномощника му – адв. М.
Д., като в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор по нея.
В откритото съдебно заседание по делото въззивникът "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
клон България, редовно призован, не се представлява. От пълномощник на същия е
постъпила писмена молба, в която не се възразява по хода на делото, не се правят искания за
събиране на доказателства, заявява се, че се поддържа въззивната жалба и се иска да бъде
уважена. Претендират се направените пред двете съдебни инстанции разноски.
Въззиваемият Я. Я. Д. също редовно призован, се представлява от адв. М. Д., която
оспорва жалбата и молби да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение да бъде
потвърдено. Претендира присъждането на направените пред настоящата съдебна инстанция
разноски.
Пред въззивния съд не се посочиха и представиха нови доказателства.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Районен съд - Враца е бил сезиран с искова молба от Я. Я. Д. срещу "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С.А., Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С.А., клон България, с искане да бъде признато за установено, че не дължи на
дружеството сумата от 3815,29 лева, от която главница 1385,10 лева и лихва 1414,90 лева,
неолихвяеми вземания в размер на 1015,29 лева поради погасяването на задължението по
давност, както и да бъдат обезсилени издадените за тези суми изпълнителни листове.
2
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил, че за посочените суми
в полза на ответника били издадени изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3101/2011 г. и по ч.гр.д.
№ 3100/2011 г. и двете по описа на Районен съд – Враца, въз основа на издадена заповед по
чл. 410 ГПК. Заявено е, че въз основа на този изпълнителен титул на 23.01.2011 г. по молба
на ответника-кредитор е било образувано изпълнително дело № 2011***0401402 от 2011 г.
на ЧСИ В. Й., рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Враца. Посочва се, че на
23.01.2012 г. е изпратена до ищеца покана за доброволно изпълнение, след което по
изпълнителното дело не са извършвани изпълнителни действия нито по искане на
взискателя, нито по инициатива на съдебния изпълнител. Образуваното изпълнително дело
било прекратено по молба на ищеца на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. При тези данни се
твърди, че към момента е изтекла предвидената в закона 5-годишна погасителна давност на
вземанията по издадените изпълнителни листове. Посочва се, че в случая съгласно
съдебната практика при прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК давността за погасяване на вземането тече не от този момент на прекратяване, а от деня
на последното извършено изпълнително действие. Посочва се, че правният интерес за
завеждане на иска е обусловен от обстоятелството, че задълженията към ответника
продължават да бъдат вписани в Централния кредитен регистър, което лишава ищеца да
кандидатства за нов кредит и претенцията му да бъде уважена, както и от възможността на
ответника да образува ново изпълнително дело срещу ищеца.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, който в срок, чрез своя
пълномощник, е депозирал писмен отговор, с който е оспорил иска като недопустим и
неоснователен. Становището си за недопустимост на иска ответникът е мотивирал с
характера на иска по чл. 439 ГПК, а именно, че същият се води между длъжника и
кредитора, като в случая е посочил, че считано от 10.01.2017 г. по силата на сключен между
него и "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" договор за продажба и прехвърляне на вземания,
вземанията към ищеца по договор за кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г. и договор за
кредит № PLUS-01194311/17.04.2008, са прехвърлени на това дружество. Посочено е, че
видно от съобщението за прекратяване на изпълнителното дело, приложено като
доказателство към исковата молба, взискател по него е "Кредит инкасо инвестмънтс БГ".
Излагат се съображения, че доколкото "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон
България, не е взискател по изпълнителното дело, а има качеството на цедент, то искът
срещу това дружество е лишен от правен интерес и от там е недопустим. В отговора е
направено възражение срещу претенцията за присъждане на разноски с довода, че не е даден
повод за завеждане на делото. В заключение е поискано образуваното дело да бъде
прекратено и да бъдат присъдено на ответника юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд е приел, че е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439 във
връзка с чл. 124, ал. 1 ГПК за признава за установено спрямо ответника недължимост на
вземания срещу ищеца по изпълнителен лист. Доклад по делото е изготвен и обявен за
окончателен, а доказателствената тежест по иска е разпределена между страните, като
страните не са възразили нито пред районния, нито пред въззивния съд за нарушения в тази
дейност на съда.
3
По основателността на иска районният съд се е произнесъл с решението, предмет на
проверка в настоящото производство, като е уважил в цялост предявения иск, възлагайки с
оглед този изход в тежест на ответника-жалбоподател разноските по делото.
За да постанови този резултат съдът е приел от фактическа страна, че по силата на
влезли в сила заповеди по чл. 410 ГПК са издадени съответно изпълнителен лист от
15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3100/2011 г. по
описа на Районен съд – Враца, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумите
564,59 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит №
PLUS-01107395/17.10.2007 г., 115,00 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора
по договора, 155,81 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение, и изпълнителен лист от
15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по
описа на Районен съд – Враца, с който ищецът е осъден да заплати на ответника сумите
820,51 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит №
PLUS-01194311/17.04.2008 г., 266,78 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора
по договора, 226,43 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26,27 лева
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение. От приложеното
изпълнително дело по описа на ЧСИ В. Й. е констатирано, че последното е образувано по
молба на взискателя от 24.11.2011 г. срещу ищеца и въз основа на издадени изпълнителни
листове, с която на съдебният изпълнител са възложени и правомощия по чл. 18 ЗЧСИ.
Установено е, че след образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил
проучване имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис за 20.03.2012 г., за
който е уведомил длъжникът-ищец, като уведомлението е получено от неговата майка на
23.01.2012 г., без обаче по изпълнителното дело да има доказателства какво имущество ще
бъде описано и дали този опис е извършен. Решаващият състав е установил, че не са
извършвани други конкретни изпълнителни действия, изграждащи един или повече от
законоустановените способи за осребряване имуществото на длъжника. От представения
договор за продажба и прехвърляне на вземане от 10.01.2017 г. е прието за установено, че
ответникът е продал на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" вземането си към ищеца по изп.
дело № 1402/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й.. Приел е, че по силата на молба от "Кредит
инкасо инвестмънтс БГ" от 20.03.2017 г., ведно с приложен към нея договор и уведомление
до длъжника, това дружество е конституирано като взискател по изпълнителното дело от
съдебния изпълнител с разпореждане без дата, за което обстоятелство длъжникът е
уведомен при условията на чл. 47 ГПК на 15.06.2017 г. Решаващият състав е установил, че с
тази молба новият взискател е поискал съдебният изпълнител да извърши опис на движими
вещи, находящи се в дома на длъжника и му е възложил извършването на действия по чл. 18
ГПК. Съдът е установил, че с нова молба конституирания взискател е поискал проучване в
НАП за наличието на регистрирани трудови договори на длъжника и предприемане на
действия, ако има такива. Констатирано е от съда, че такава справка е извършена, но няма
4
данни в изпълнителното дело да е насрочен опис или да са извършени други изпълнителни
действия. Установено е, че по силата на молба от длъжника Я.Д. от 24.08.2020 г. ЧСИ Ц. Н.,
рег. № ***, който е приел за продължаване изпълнителното дело № 1402/2011 г. на ЧСИ В.
Й., е прекратил с постановление от 26.08.2020 г. образуваното изп. дело № 1402/2011 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е уведомил длъжника Я.Д. и "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ". По молба на длъжника съдебният изпълнител е издал и удостоверение за
размера на дълга по делото, съгласно която последният към 26.08.2020 г. е в общ размер на
4378,34 лева, от които главница в размер на 820,51 лева и законна лихва в размер на 764,87
лева за периода 01.07.2011 г. – 26.08.2020 г., главница в размер на 564,59 лева и законна
лихва в размер на 526,30 лева за периода 01.07.2011 г. – 10.11.2020 г., неолихвяеми вземания
– 1015,29 лева, разноски по изпълнителното дело – 150,00 лева и такси по Тарифата към
ЗЧСИ – 539,59 лева.
Съобразно приетата по делото фактическа обстановка решаващият състав е заключил
от правна страна на първо място, че предявеният иск е допустим. Извода си съдът е
мотивирал с характера на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК, посочвайки, че установяването на
фактите, с които се свързва недължимостта на претендираното от ответника-взискател по
изпълнителното дело вземане, е в състояние да рефлектира върху дължимостта на
процесното вземане, поради което въпросът дали ответникът е кредитор или не, се решава
по същество. В тази връзка е отхвърлил и възражението на ответника за липса на
легитимация да отговаря по иска, с мотива, че тя се обуславя от твърденията на ищеца в
исковата молба. Посочил е, че ищецът в исковата си молба е обосновал правният си интерес
от водене на иск срещу този ответник с довода, че изпълнителните листове са издадени в
негова полза, а в писмените си бележки е навел твърдения, че не е бил уведомен за
последващото прехвърляне на вземането в полза на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ". В
продължение съдът е заключил, че в този случай надлежен ответник по иска е и
първоначалният взискател, доколкото правният интерес от водене на такъв иск не се
изчерпва само с набавянето на основание за прекратяване на изпълнителното дело, но и с
преустановяване на всякаква възможност за реализиране на изпълнително производство
срещу длъжника, каквото право предоставя издадения изпълнителен лист на кредитора по
него. Решаващият състав е счел искът и за основателен. Изводът си е мотивирал с доводите,
че в случая е приложим 5-годишният давностен срок, който е започнал да тече от влизането
в сила на заповедите по чл. 410 и е прекъснат и спрян спрял съгласно постановките на
Постановление № 3 от 18.11.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. на ПВС от момента на образуване на
изпълнителното дело – 24.11.2015 г. до постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 10 от което е обявено за изгубило силата си цитираното
постановление. Решаващият състав е заключил също, че в рамките на две години от
образуване на изпълнителното дело не са извършвани, нито искани изпълнителни действия,
които да прекъснат давността, поради което и доколкото "перемпцията" настъпва по силата
на закона е приел, че на 25.11.2013 г. изпълнителното производство по изп. д. № 1402/2011
г. по описа на ЧСИ В. Й. е прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В тази
връзка съдът е обсъдил поисканите и извършени от съдебния изпълнител проучвания на
5
имущественото състояние на длъжника, констатирайки, че нямат характера на действия,
които могат да прекъснат давността, а относно насроченият опис решаващият състав е
посочил, че няма данни такъв да е бил извършен, поради което отново е приел, че самото му
насрочване не прекъсва давността. За действие, което не е прекъснало давността, е прието и
подаването на молба и конституирането на нов взискател, тъй като в случая към този
момент изпълнителното дело е било прекратено по право, а извършените действия в този
случай са незаконосъобразни. При тези правни изводи съдът е заключил, че погасителната 5-
годишна давност с оглед решенията на приложимата в случая стара тълкувателна практика
след спирането й е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното
производство – 25.11.2013 г., и е изтекла на 25.11.2018 г., от която дата е погасена
възможността претендираните суми да бъдат събирани принудително. Искането за
обезсилване на издадените изпълнителни листове е отхвърлено от съда с мотива, че
решението по този иск служи за прекратяване на изпълнителното дело, но не и за
обезсилване на изпълнителните основания.
Настоящият съдебен състав, като съобрази наведените оплаквания в жалбата,
становището на въззиваемата страна и събраните по делото доказателства,
основавайки се на своето вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа
страна следното:
Установява се от събраните по делото доказателства, а и не се спори за това между
страните, че по силата на влезли в сила заповеди по чл. 410 ГПК са издадени съответно
изпълнителен лист от 15.08.2011 г. въз основа на заповед № 2110 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д.
№ 3100/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, с който Я.Д. е осъден да заплати на БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, сумите 564,59 лева главница, дължима въз
основа на договор за кредит № PLUS-01107395/17.10.2007 г., 115,00 лева надбавка,
представляваща печалба на кредитора по договора, 155,81 лева мораторна лихва от
30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.07.2011 г. до
изплащане на вземането, както и сумите 25,00 лева държавна такса и 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение, и изпълнителен лист от 15.08.2011 г. въз основа на
заповед № 2113 от 04.07.2011 г. по ч.гр.д. № 3101/2011 г. по описа на Районен съд – Враца, с
който Я.Д. е осъден да заплати на БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
сумите 820,51 лева главница, дължима въз основа на договор за кредит №
PLUS-01194311/17.04.2008 г., 266,78 лева надбавка, представляваща печалба на кредитора
по договора, 226,43 лева мораторна лихва от 30.12.2008 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.07.2011 г. до изплащане на вземането, както и сумите 26,27 лева
държавна такса и 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Видно е от приложеното по делото копие на изп. дело № 1402/2011 г. по описа на ЧСИ
В. Й., че въз основа на тези изпълнителни титули взискателят е поискал образуването на
такова дело срещу длъжника Я.Д.. От съдържащите се в изпълнителното дело книжа е
изводимо, че след образуване на изпълнителното дело съдебният изпълнител е извършил
проучване имущественото състояние на длъжника и е насрочил опис за 20.03.2012 г., за
който е уведомил длъжникът, като уведомлението е получено от неговата майка на
6
23.01.2012 г., без обаче да има данни този опис да е извършен.
От представения в хода на съдебното дирене пред районния съд, а и от книжата,
намиращи се в изпълнителното дело, се установява, че с договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 10.01.2017 г., "Кредит инкасо инвестмънтс БГ", е закупил взеамнията на БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, описани в приложение № 1 – Списък на
вземанията, към договора, в който списък попада и вземането към длъжника Я.Д. по изп.
дело № 1402/2011 г. по описа на ЧСИ В. Й.. Към този договор са приложени посочения
списък, потвърждение за извършена цесия на вземания, индивидуално потвърждение и
молба за конституиране на нов кредитор по изп. дело. В изпълнителното дело се съдържа
още и пълномощно, от което е видно, че цедентът е упълномощил цесионера с право да
уведоми длъжника за извършената цесия. Налични са известие за доставка от 27.02.2017 г.
на "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" с получател Я.Д. и с предмет на пратката "уведомление
за цесия БНП Париба ПФ ЕАД 10.01.2017 г.", което обаче има отметка "непотърсен" и
уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК от ЧСИ В. Й. до Я. Д. с известие да се яви в кантората на
съдебния изпълнител в указания срок за получаване на "съобщение с изх. № 8147/2017 г.".
Приложеното изпълнително дело дава сведение още, че "Кредит инкасо инвестмънтс
БГ" е конституиран като взискател по делото с разпореждане без дата, за което
обстоятелство длъжникът е уведомен при условията на чл. 47 ГПК на 15.06.2017 г. С
молбата си за конституиране от 22.03.2017 г. новият взискател е поискал съдебният
изпълнител да извърши опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника и му е
възложил извършването на действия по чл. 18 ГПК, както и проучване в НАП за наличието
на регистрирани трудови договори на длъжника и предприемане на действия, ако има
такива, в отговор на което съдебният изпълнител е извършил такава справка, но няма данни
в изпълнителното дело да е насрочил опис или да е извършил други изпълнителни действия.
Установява се, че по силата на молба от длъжника Я.Д. от 24.08.2020 г. ЧСИ Ц. Н., рег.
№ ***, който е приел за продължаване изпълнителното дело № 1402/2011 г. на ЧСИ В. Й., е
прекратил образуваното изп. дело № 1402/2011 г. с постановление от 26.08.2020 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, за което е уведомил длъжника Я.Д. и "Кредит инкасо
инвестмънтс БГ".
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение на неправилността
на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ
ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е
действително, произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е
надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.
Съобразно обхвата на проверката по чл. 269, ал. 1 ГПК решението е правилно, а
въззивната жалба - неоснователна, по следните съображения:
Единственото наведено в жалбата, а и пред първоинстанционния съд, оплакване е, че
искът по чл. 439 ГПК е недопустим, защото към момента на предявяването му цедентът
7
"БНП Париба Пърсънъл Файненс", клон България, не е имал качеството на взискател по
изпълнението, поради което не е бил и надлежна страна по предявения иск, а доколкото
съдът се е произнесъл по този недопустим иск, то постановеният от него и обжалван пред
настоящата инстанция съдебен акт също е недопустим. Районният съд подробно е отговорил
на направеното от него оплакване, като мотивите му се приемат и доразвиват от въззивния
съд по следния начин.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК дава възможност на длъжника да оспорва чрез иск
изпълнението, позовавайки се само на факти, настъпили след приключването на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Съдебната
практика е приела, че за предявяването на такъв иск не е необходимо да има висящо
изпълнително производство, а изисква само позоваване от ищеца в исковата молба само на
новонастъпили след определен момент факти, от които последният да обоснове правният си
интерес от завеждане на такъв иск. Касае се настъпването на такива факти, които могат да
рефлектират върху дължимостта на вземането. В случая като такъв факт е изтъкнат изтекла
в полза на длъжника-ищец погасителна давност, който факт е достатъчен, за да бъде приет
за допустим предявеният иск.
По отношение на въпроса за допустимостта на предявен иск от гледна точка
процесуалната легитимация на страните (както ищци, така и ответници) е формирана
съдебна практика – определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т.
о., ТК, споделяна и от настоящата инстанция, според която процесуалната легитимация се
обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от
претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от
правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава
отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на
правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната
легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на
доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е
предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се
претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и
материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и
който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска.
В случая ищецът е изложил твърдения за принадлежност на спорното материално
право от ответника, а именно, че не е редовно уведомен за сключения договор за цесия,
поради което брани правата си срещу този кредитор-цедент. Наличието на такова твърдение
не разколебава направения извод за допустимост на иска, тъй като при наведени в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения за настъпили след влизане в сила на
изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от
ответника, конституиран като взискател, вземане, предявеният от ищеца иск по чл. 439 ГПК
се явява допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира
върху дължимостта на процесното вземане като в случая дали ответникът е кредитор или
не, е въпрос по съществото на спора /в този смисъл са определение № 504/18.10.2016 г. по
8
ч.т.д. № 1819/2016г. по описа на ВКС, ТК, Определение № 52 от 25.01.2016 г. на ВКС по т.
д. № 1028/2015 г., II т. о., ТК/.
Направеното оплакване, разгледано през призмата на неправилността на решението,
също не може да бъде прието за основателно. При сключване на договора за цесия се стига
само до промяна на носителите на спорното вземане, без той да има пряк погасителен ефект
спрямо длъжника, поради което договорът за цесия няма отношение към недължимостта на
вземането, предмет на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК. Оспорването на цесията обаче, би имало
значение за това кое точно лице е взискател по образуваното изпълнително дело - дали това
е старият кредитор, т. е. цедентът, или новият кредитор, т. е. цесионерът, или кое е лицето,
което има изпълняемо право против длъжника. За решаването на този въпрос е от значение
действието на договора за цесия спрямо длъжника и направеното в тази връзка възражение.
Редът за съобщаване сключването на договор за цесия е предвиден в чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
Практиката предоставя възможност това уведомяване да бъде направено от цесионера при
изрично упълномощаване в този смисъл от цедента, или с отговора на исковата молба.
Видно от представените по делото доказателства, в случая цесионерът е бил упълномощен
да съобщи на длъжника за сключения договор за цесия. Доказателства обаче за редовното
уведомяване на длъжника за сключения договор за цесия няма по делото. Действително
цесионерът е направил опит да уведоми длъжника, но изпратеното до него съобщение е
останало непотърсено. Опит длъжникът да бъде уведомен за договора за цесия е предприет
и от съдебния изпълнител, който е приел уведомлението за връчено по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК, без обаче да са изпълнение предпоставките за това, поради което и това уведомяване
не може да бъде зачетено. Съобщението за прекратяване на изпълнителното дело,
адресирано до цесионера "Кредит инкасо инвестмънтс БГ" и приложено по делото също не
може да служи като документ, даващ сведения на длъжника, че взискателят му е друго лице,
защото за уведомяването по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД се изисква изрично изявление за
настъпилата промяна. Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника
за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на
задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е носител на вземането по смисъла на
чл. 75, ал. 1 ЗЗД. Изискваната от закона сигурност в разглеждания случай определя като
кредитор на неуведомения за цесията длъжник посоченото в изпълнителните листове лице, а
това е жалбоподателят "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България.
С оглед характера на иска е нужно да се посочи, че сключеният договор за цесия не
рефлектира върху изтеклата в полза на ищеца погасителна давност и не е събитие, което
може да я прекъсне или спре, както защото сключването на такъв договор не представлява
действие по насочване на изпълнението срещу длъжника, така и защото други действия по
насочване на изпълнението срещу длъжника след тази дата не са предприети.
При липса на други оплаквания и при съобразяване на ограничения контрол на
въззивна проверка съгласно чл. 269 ГПК, останалите изводи на районният съд не следва да
бъдат проверявани. Изложените мотиви с оглед обхвата на проверката дават основание
обжалваното решение да бъде потвърдено.
По разноските:
9
С оглед изход на спора разноски се дължат на въззиваемия Я.Д., който своевременно е
поискал присъждането им, е представил доказателства за реалното им заплащане и няма
възражение за тяхната прекомерност, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва
да му се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
съдебна инстанция в размер на 500,00 /петстотин/ лева.
Мотивиран от изложеното по-горе и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Окръжен съд -
Враца, в настоящия съдебен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260314 от 21.05.2021 г., постановено по гр. д. № 3363
по описа на Районен съд – Враца за 2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А.,
Париж, Франция, рег. № ***, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България,
ЕИК ***, гр. ***, да заплати на Я. Я. Д., ЕГН **********, с адрес гр. ***, направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 500,00
/петстотин/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10