О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 500
17.05.2023 г., гр. Хасково
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито
заседание на седемнадесети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ива Байнова
ЧЛЕНОВЕ: Росица Чиркалева
Петър Вунов
при секретар:………………………. и прокурор: ……………….……………,
като разгледа докладваното от съдия
Петър Вунов ЧАНД(К) № 318 по описа за 2023 г. на Административен
съд - Хасково, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във вр. с
чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във вр. с чл. 228 АПК, във
вр. с чл. 236 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по частна
жалба от И.Д.С., чрез
процесуалния й представител – адв. К. П. Л.от АК - Стара Загора, против Определение № 18/21.02.2023 г., постановено
по АНД № 419 по описа за 2022 година на Районен съд - Димитровград, с което e оставeна без уважение молбата й за изменение на постановеното
по делото решение в частта на разноските.
В
частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, тъй
като адвокатското
възнаграждение следвало да се определи съобразно разпоредбите на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (НМРАВ), действащи в
редакцията им към момента на приключване
производството в съответната
съдебна инстанция, а не към момента на извършване на тези разноски, респ. при подписване на договора за правна защита и
съдействие, като в тази връзка се позовава на практика на ВКС.
Предвид
изложеното се иска да се отмени Определение № 18/21.02.2023 г. по АНД №
419/2022 г. по описа на Районен съд - Димитровград и да се увеличи размера на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение от 300 лева на 400 лева.
В
законоустановения срок не е постъпил
отговор от ответника по частната жалба.
Административен
съд – Хасково, след като взе предвид становищата на страните, данните по делото
и приложимия закон, намира следното от фактическа и правна страна:
Частната жалба е
процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и пред
компетентния за това съд.
Разгледана по
същество, тя се явява основателна поради следните съображения:
Безспорно е, че
с влязло в сила Решение № 9/16.01.2023 г. по АНД № 419/2022 г. по описа на Районен
съд – Димитровград е отменено Наказателно Постановление №
22-0254-000685/03.10.2022 г. на ВПД Началник РУ към ОД-МВР-Хасково, РУ-Димитровград,
с което на И.Д.С., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, а на основание Наредба №
Із-2539/17.12.2012 г. са й отнети общо 10 точки, за това, че на 28.07.2022 г. в
19:56 часа в гр. Димитровград, по ул. “Х.“- до КППУСМ, посока към гр. Хасково е
управлявала лек автомобил „Пежо 207“ с рег. № Х ****КХ – лична собственост,
като при проверка е установено, че същият е със служебно прекратена регистрация
на 14.06.2022 г. пo чл. 143, ал. 10 ЗДвП - нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП. Със
същия съдебен акт РУ-МВР - гр. Димитровград е осъдено, на основание чл. 63д,
ал. 1 ЗАНН, да й заплати направените разноски по делото в размер на 300 лева,
произтичащи от адвокатско възнаграждение, като искането в останалата му част -
за присъждане на разноски за разликата до пълния предявен размер от 400 лева,
е отхвърлено.
С Определение № 18/21.02.2023 г. първоинстанционният съд e оставил без уважение молбата на И.Д.С., чрез адв. К. П. Л.от АК - Стара Загора, за изменение на горепосоченото решение в частта му за разноските, като й присъди адвокатско възнаграждение в пълния размер от 400 лева. Приел е, че заявеното от административно-наказващия орган възражение за прекомерност на направените разноски било основателно, поради което в полза на жалбоподателя следвало да се следва да присъдят такива в минималния предвиден размер. В тази връзка се е позовал на разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 1 НМРАВ в приложимата й според него редакция към датата на подписване на договора за правна защита и съдействие с пълномощно (18.10.2022 г.), според която размерът на минималното адвокатското възнаграждение по АНД с материален интерес до 1000 лева бил 300 лева.
Обжалваното определение е неправилно.
Най-напред е необходимо да се отбележи, че в случая е приложима специалната разпоредба на чл. 18, ал. 4 НМРАВ относно размера на адвокатското възнаграждение при процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер, а не сочения от контролирания съд чл. 8, ал. 1, т. 1 НМРАВ, който се отнася за административни дела с определен материален интерес.
На следващо
място, следва да се посочи и че неправилно е била
приета за приложима редакцията на НМРАВ,
действаща към датата на подписване на договора за правна защита и
съдействие между жалбоподателката и процесуалния
й представител.
Съгласно трайната съдебна практика на ВАС, обективирана напр. в Определение № 1346 от 7.02.2023 г. по адм. д. № 3273/2020 г., VIII о., Определение № 6331 от 27.05.2021 г. по адм. д. № 4951/2021 г., II о., Определение № 3012 от 8.03.2021 г. по адм. д. № 371/2021 г., VI о., Определение № 584 от 16.01.2018 г. по адм. д. № 270/2018 г., 5-членен с-в, Определение № 10785 от 4.09.2017 г. по адм. д. № 9180/2016 г., VII о., Определение № 10935 от 20.10.2015 г. по адм. д. № 9771/2015 г., I о., Определение № 11559 от 1.10.2014 г. по адм. д. № 11352/2014 г., VI о. и много други, както и цитираната в частната жалба съдебна практика на ВКС, релевантна се явява редакцията на разпоредбата към момента на приключване на устните състезания.
В случая не се спори, а и от материалите по делото се установява, че първото и единствено открито съдебно заседание е проведено на 29.11.2022 г., към която дата изменението на чл. 18, ал. 4 НМРАВ, е влязло в сила. Районният съд е следвало да съобрази това обстоятелство, тъй като се касае за изменение на материалноправна норма, която става действащо право и намира приложение с влизането й в сила занапред. Съгласно приложимата по време редакция на тази норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението е 500 лева.
По делото няма спор, а и от приложения договор за правна помощ и съдействие от 18.10.2022 г. е видно, че И.Д.С. действително е заплатила на пълномощника си адв. К. П. Л.от АК - Стара Загора уговореното възнаграждение в размер на 400 лева за процесуално представителство.
Ето защо дори и при основателност на заявеното от административно-наказващия орган възражение за прекомерност на тези разноски, жалбоподателката има право на тяхното присъждане в пълния им претендиран размер.
Накрая трябва да се посочи, че обжалваното определение не е съобразено и с разпоредбите на § 1, т. 6 от ДР на АПК, чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, от които следва, че разноските по делото се поемат от юридическото лице, в структурата на което е административният орган, издал отмененото наказателно постановление. В случая това е Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – гр. Хасково – арг. от чл. 37, ал. 2 ЗМВР, а не РУ-МВР - гр. Димитровград, както е приела ревизираната инстанция.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че Определение № 18/21.02.2023 г. по АНД № 419/2022 г. по описа на Районен съд – Димитровград следва да бъде отменено поради неправилно приложение на материалния закон и вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на И.Д.С. се присъди сума в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение по делото, като същата се заплати от ОДМВР – гр. Хасково.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 АПК, чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 АПК, чл. 144 АПК, чл. 248, ал. 3 ГПК и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 18/21.02.2023 г., постановено по АНД № 419 по описа за 2022 година на Районен съд – Димитровград, и вместо него постановява:
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – гр. Хасково
да заплати на И.Д.С., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
400,00 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 419 по описа за 2022 година на Районен съд
– Димитровград.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.