Р Е Ш Е Н И Е
№ 260047 30.09.2020г.,
гр.Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание
на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д.
Бозаджиев
като разгледа докладваното
от съдията Бозаджиев в.гр.д.№199 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното :
Производството е по реда на чл.247,
ал.1, по чл.248 и по чл.250 от ГПК.
Същото е образувано по молба на П.Г.И., чрез процесуалния му
представител- адв.Р.К..
Твърди се в същата, че с Решение №236/31.07.2020г.,
въззивният съд се е произнесъл по жалби касаещи Решение №151/18.10.2019г.,
постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П..
Твърди се, че в диспозитива на решението, съдът е отменил
първоинстанционното производство в частта в която е определен начина на реално
ползване на подпокривното пространство с идентификатор 55302.501.4012.1, вместо
което е определен начин на реално ползване на подпокривното пространство,
съгласно Схема №23 от допълнителното заключение на вещото лице.
Твърди се, че е потвърдено Решение №203/11.12.2019г. по
гр.д.№394, като се счита, че става дума за допусната очевидна фактическа
грешка.
В тази насока се моли, на основание чл.247, ал.1 от ГПК
същата да бъде поправена.
Сочи се, че в диспозитива липсва произнасяне относно
определянето на ползването на първия жилищен етаж от двуетажната масивна
жилищна сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1, поради което на основание
чл.250, ал.1 от ГПК се моли да бъде допълнено решението.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. Д., в качеството на
пълномощник на К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И..
В него е изразено становище, че действително в описаното в
диспозитива решение №203/11.12.2019г. по гр.д.№394/2019г. не е предмет на
разглеждане в настоящото производство и има грешка, тъй като е налице
разминаване между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване
в писмения вид на диспозитива на решението.
По отношение на искането за допълване на диспозитива на
решението по отношение на ползването на първия жилищен етаж от двуетажна
масивна жилищна сграда с идентификатор 55302.501.4012.1.1. се приема, че това
искане е неоснователно, тъй като има формирана и изразена вола на съда.
Счита се, че ако има някакво произнасяне, то следва да е за
оставяне без уважение и отхвърляне на жалбата на П.Г.И. и потвърждаване на
решението в тази част, като правилно и законосъобразно, като бъдат присъдени на
И. направените разноски.
С Молба подадена от адв. Д., в качеството му на процесуален
представител на К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И., с правно основание чл.248 от ГПК се
моли да бъде допълнено Решение №236 от 31.07.2020г., в частта за разноските,
като се осъди П.Г.И. да заплати в пълен размер на първите трима направените от
тях разноски пред въззивната инстанция- адвокатски хонорар и държавни такси.
Постъпил е писмен отговор на тази молба от страна на П.Г.И.,
чрез пълномощника му адв.Р.К..
С него се счита, че подадената молба е неоснователна.
В тази насока са изложени съображения.
Предвид обстоятелствата изложени в двете молби и подадени на
тях писмени отговори, с които не се засяга съществото на спора, съдът намира,
че не е необходимо разглеждане на делото в открито заседание.
Съдът,
като обсъди твърденията изложени в молбите и конкретните данни по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Молбата на П.И., подадена чрез пълномощника му адв. К. с
правно основание чл.247, ал.1 и чл.250 от ГПК е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна.
В случая, в производство по реда на чл.258 от ГПК,
въззивният съд е постановил Решение №236/31.07.2020г., съгласно което се:
ОТМЕНЯВА Решение №151/18.10.2019г., постановено по гр.д.№388/2015г.
по описа на РС- П., в частта му с
която е определен начин на реално ползване на подпокривно пространство с
полезна площ от 65,00кв.м., в недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.1 по
кадастралната карта на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13,
представляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, а
именно: К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И., да ползват съвместно площ от 15,50кв.м., която
на схема №8 от заключението на вещото лице, представено на 06.02.2018г., на
лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в розов цвят, П.Г.И.,
да ползва площ от 77,70 кв.м., която на схема №8 от заключението на вещото
лице, представено на 06.02.2018г., на лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа
на РС- П. е защрихована в син цвят, както и е определено за общо ползване площ
от 13,80кв.м., която на схема №8, от заключението на вещото лице, приложена на
лист 196 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят,
вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ начин на реално ползване на подпокривно пространство с
полезна площ от 95,00кв.м., в недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012.1 по
кадастралната карта на гр.П., с административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ №13,
представляваща двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, по следния начин, съгласно
Схема №23 от приложенията към допълнителното заключение на вещото лице- л.214
от гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., както следва: К.Д.И., Г.Д.И., Д.Д.И.,
да ползват площ от 52,60кв.м., в частта оцветена в синьо, а П.И. да ползва
площта от 37,60кв.м. оцветена в зелено.
Схема №23 към заключението на вещото лице- л.214, приложено
от гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., да се счита за неразделна част от
настоящото решение.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №203/11.12.2019г., постановено по гр.д.№394/2019г.
по описа на РС- П., в частта с която е определен начин на реално ползване на
недвижим имот с идентификатор 55302.501.4012 по кадастралната карта на гр.П., с
административен адрес: гр.П., ул.“Х.Б.“ № 13, представляващ дворно място с
прилежащи сгради, цялото с площ от 456кв.м., за което е отреден идентификатор
55302.501.4012, с трайно предназначение на територията- урбанизирана и с начин
на трайно ползване- ниско застрояване, по следния начин, а именно: К.Д.И., Г.Д.И.
и Д.Д.И., да ползват съвместно площ от 41,20 кв.м., която на схема № 11 от
заключението на вещото лице, приложена на лист 198 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П. е защрихована в розов цвят.
В останалата част, решението не е обжалвано, с оглед на
което е и влязло в законна сила.
В конкретният казус, при проверка на така постановеното
решение и материалите по делото, съдът констатира, че в диспозитива на постановеното
съдебно решение на р.17 и 18 действително е допусната очевидна фактическа
грешка, като е записано: ПОТВЪРЖДАВА
Решение №203/11.12.2019г., постановено по гр.д.№394/2019г. по описа на РС- П.,
вместо правилното: ПОТВЪРЖДАВА
Решение №151/18.10.2019г., постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П..
При това положение, молбата на П.И., в частта й за
отстраняване на очевидна фактическа грешка се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
Констатира се, че в мотивите си, въззивният съд е отразил на
л.50, редове 7, 8, 9 и 10, че от страна на ответникът П.И., чрез неговата
защита се обжалва постановеното решение от първоинстанционният съд в частта му
относно определянето на ползването на първия жилищен етаж от двуетажна масивна
жилищна сграда с идентификатор 55302.501.4012.1.1.
След изложени съображения от съдът е прието, че жалбата на И. следва да се остави без уважение, а
обжалваното решение в тази му обжалвана част следва да се потвърди, като
правилно и законосъобразно.
Установява се действително, че в диспозитива липсва
произнасяне, с оглед на изложените по- горе съображения.
Тази констатация, дава основание на настоящата инстанция, че
следва да допълни решението се, като потвърди Решение №15/18.10.2019г.,
постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., в частта му с което е
определен начин на реално ползване на самостоятелен обект в сграда, с
идентификатор 55302.501.4012.1.1, представляващ първи етаж от двуетажна,
двуфамилна жилищна сграда №1, на два надземни етажа, с предназначение- жилище,
апартамент, с площ от 100,18кв.м., построена в имот с идентификатор
55302.501.4012, по следния начин, а именно: К.Д.И., с ЕГН **********,***, Г.Д.И.,
с ЕГН ********** и Д.Д.И., с ЕГН ********** ***, да ползват съвместно площ от
17,90кв.м., която на схема №6, от заключението на вещото лице, приложена на
лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в розов цвят.
П.Г.И., с ЕГН ********** ***, да ползва площ от 91,00кв.м.,
която на схема №6, от заключението на вещото лице, приложена на лист 195 от
гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в син цвят.
Определено е за общо ползване площ от 13,80кв.м., която на
схема №6, от заключението на вещото лице, приложена на лист 195 от гр.дело
№388/2015г. по описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят.
Относно подадената молба от страна на адв. Д., с правно
основание чл.248 от ГПК за допълване на постановено по- горе решение в частта
относно разноските, като бъде осъден П.И. да заплати в пълен размер на
доверителите му направените от тях разноски пред въззивната инстанция, то
последната намира, че същата като неоснователна, следва да се остави без
уважение.
Основанието за това се мотивира от крайния изход от делото,
тъй като всяка една от подадените въззивни жалби на страните е приета за
частично основателна.
При тези данни, на страните по делото не следва да се
присъждат разноски. Дори и при изцяло положителен резултат на някоя от страните
по делото, каквато хипотеза не е налице в случая, то биха се дължали разноски
единствено и само тези касаещи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността. Останалите заплатени от
страните възнаграждения за адвокат, следва да останат за всяка страна в обема,
които са направени. В този смисъл е и Решение №275/30.10.20102г. по
гр.д.№444/20102г., ВКС, ІІг.о.
По изложените съображения и на основание чл.247, ал.1,
чл.248 и чл.250 от ГПК. ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в диспозитива на Решение
№236/31.07.2020г., постановено по в.гр.д.№199/2020г. по описа на ОС- Пазарджик
на ред
17 и 18, като вместо записаното: ПОТВЪРЖДАВА
Решение №203/11.12.2019г., постановено по гр.д.№394/2019г. по описа на РС- П., да се чете: ПОТВЪРЖДАВА Решение №151/18.10.2019г., постановено по
гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П..
ДОПЪЛВА диспозитива на Решение №236/31.07.2020г., постановено по
в.гр.д.№199/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, като ПОТВЪРЖДАВА Решение
№15/18.10.2019г., постановено по гр.д.№388/2015г. по описа на РС- П., в
частта му, с което е определен начин на реално ползване на самостоятелен
обект в сграда, с идентификатор 55302.501.4012.1.1, представляващ първи етаж от
двуетажна, двуфамилна жилищна сграда №1, на два надземни етажа, с
предназначение- жилище, апартамент, с площ от 100,18кв.м., построена в имот с
идентификатор 55302.501.4012, по следния начин, а именно: К.Д.И., Г.Д.И. и Д.Д.И.,
да ползват съвместно площ от 17,90кв.м., която на схема №6, от заключението на
вещото лице, приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П. е
защрихована в розов цвят.
П.Г.И., да ползва площ от 91,00кв.м., която на схема №6, от заключението
на вещото лице, приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по описа на РС- П.
е защрихована в син цвят.
Определено е за общо ползване площ от 13,80кв.м., която на схема №6, от
заключението на вещото лице, приложена на лист 195 от гр.дело №388/2015г. по
описа на РС- П. е защрихована в жълт цвят.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Д., в качеството му на процесуален представител на К.Д.И.,
Г.Д.И. и Д.Д.И., с правно основание чл.248 от ГПК за допълване на Решение №236
от 31.07.2020г., постановено по в.гр.д.№199/2020г. по описа на ОС- Пазарджик, в
частта за разноските.
Решението не подлежи подлежи на касационно обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: Членове:1.
2.