Решение по дело №715/2024 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 159
Дата: 15 май 2025 г. (в сила от 15 май 2025 г.)
Съдия: Илия Олегов Милев
Дело: 20244440100715
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. гр. Червен бряг, 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЧЕРВЕН БРЯГ, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:Илия Ол. Милев
при участието на секретаря Пламенка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Илия Ол. Милев Гражданско дело №
20244440100715 по описа за 2024 година
на Районен съд – Червен бряг на основание данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС.
В РС - Червен бряг е постъпила искова молба от Л. Б. Г., с ЕГН ********** от гр. Ч****
*****, чрез процесуалния представител адв. Д. Т. срещу ответника Й. К. П., с ЕГН
********** от с. К**** ***, с която е предявен установителен иск с правно основание
чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на ищеца, че е собственик на основание
придобивна давност, изтекла в периода 2013г. – 2025г. на следния недвижим имот:
урегулиран поземлен имот с номер IV-256 (четири - двеста петдесет и шест) в кв. 20
(двадесети) по плана на с. Р***, одобрен със заповед 3088/1978г., с площ от 1105кв.м (хиляда
сто и пет квадратни метра), находящ се в с. Р***, ул. „В*** **, заедно с построените в него
жилищна сграда с площ от 85 кв.м (осемдесет и пет квадратни метра), мазе с площ от 85
кв.м (осемдесет и пет квадратни метра), жилищна сграда с площ от 28 кв.м (двадесет и осем
квадратни метра) и второстепенна сграда с площ от 40 кв.м (четиридесет квадратни метра),
при граници и съседи на имота: улица, имот V-253, имот VI-252, имот IX-658, имот XI-257,
имот III-258.
В исковата молба се сочат обстоятелства, от които произтичат претендираните права – Л. Б.
Г. твърди, че през 2013г. е закупила недвижим имот в с. Р*, представляващ урегулиран
поземлен имот с номер IV-256 (четири - двеста петдесет и шест) в кв. 20 (двадесети) по
плана на с. Р***, одобрен със заповед 3088/1978г., с площ от 1105кв.м (хиляда сто и пет
квадратни метра), находящ се в с. Р***, ул. „В*** **, заедно с построените в него жилищна
сграда с площ от 85 кв.м (осемдесет и пет квадратни метра), мазе с площ от 85 кв.м
1
(осемдесет и пет квадратни метра), жилищна сграда с площ от 28 кв.м (двадесет и осем
квадратни метра) и второстепенна сграда с площ от 40 кв.м (четиридесет квадратни метра),
при граници и съседи на имота: улица, имот V-253, имот VI-252, имот IX-658, имот XI-257,
имот III-258. Поддържа, че се е договорила с лице, което няма вещни права върху процесния
имот, а е дъщеря на собственика Й. П.. Ищцата научила, че продавачът не е собственик на
имота, в началото на 2018г. Дъщерята на ответницата Й. й представила предварителен
договор, по силата на който Й. П. се задължавала да продаде имота на своята дъщеря, като
твърдяла, че зад него стоят неуредени финансови отношения между тях. Твърди се, че
ищцата преди повече от 10 години при предаването на парите от нейна страна към дъщерята
на ответницата, е получила ключ от жилището и е започнала да живее в него като използва
двора и сградите по предназначение. Излагат се доводи, че ищцата е правила ремонти в
имота, грижи се за двора. В исковата молба се поддържа, че ищцата се е свързала с
ответницата, за да я уведоми, "че по закон владелецът на имот става негов собственик с
изтичането на давностния срок предвиден в закона" като Й. К. П. била готова да потвърди
пред съд, че единствен владелец на процесния имот е Л. Б. Г..
Съдът е разменил книжата по делото и в дадения едномесечен срок по чл.131 от ГПК не е
депозирано възражение.
ИЩЕЦА - Л. Б. Г., с ЕГН ********** от гр. Ч**** *****, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. Д. Т. –АК-Плевен, с пълномощно по делото и от адв. Т******* –
АК-Плевен, с пълномощно за проведеното открито с.з. За него пълномощника и
процесуален представител адв. Т., която от името на доверителя си поддържа иска изцяло,
като го намира за основателен и доказан. Претендира разноски. Адв. Т******* моли съда да
признае иска. Заявява, че преди да започне производството в разговор с ищцата, на който
присъствал и ответницата по делото, последната била съгласна с всичко, но явно е
попречила нехайност от нейна страна, която е довело до там, че в продължение на 12-13 г. не
се е снабдила с нотариален акт, поради което страда доверителката Л. Г.. Ответницата
заявила в разговора, че няма никакви претенции към процесния имот.
ОТВЕТНИКА - редовно призована не се явява в съдебно заседание лично. В открито
съдебно заседание, ответника не се представлява и от процесуален представител, не сочи
доказателства и не представя такива.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено
следното:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ИСКА: Предявеният иск е допустим и следва да бъде
разгледан. Условие за допустимост на иска е да са налице надлежни страни и да има правен
интерес от воденето му. Страните са процесуално дееспособни, искът правилно е заведен
пред Районен съд гр. Червен бряг, като същия е родово, местно и функционално подсъден
на този съд по общите и специалните правила за подсъдност по гражданските производства.
Същият е предявен в срок и има за предмет положителен установителен иск с правна
квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 79 от Закона за собствеността, относно
2
придобиване на право на собственост на процесния имот чрез давностно владение. С оглед
материалната и териториална подсъдност съдебният спор е подсъден на Районен съд - гр.
Червен бряг поради което съдът счита, че искът се явява допустим.
ПО ОСНОВАТЕЛНОСТТА НА ИСКА: Предявеният от Л. Б. Г., с ЕГН ********** от гр.
Ч**** ***** срещу ответника Й. К. П., с ЕГН ********** от с. К**** *** е установителен
иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на ищеца, че е
собственик на основание придобивна давност, изтекла в периода 2013г. – 2025г. на
недвижим имот в с. Р*, представляващ урегулиран поземлен имот с номер IV-256 (четири -
двеста петдесет и шест) в кв. 20 (двадесети) по плана на с. Р***. В настоящото производство
в тежест на ищцовата страна бе при условията на пълно и главно доказване да докаже по
делото следните обстоятелства: 1) соченото в исковата молба основание за придобиване на
правото на собственост върху процесната вещ-владението й от ищцата през посочения в
исковата молба период и на заявеното основание.
Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест
всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и
които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право.
По делото ответника не представи годни доказателства, оборващи твърденията на ищеца,
относно предявения установителен иск с правно основание чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за
признаване правото на ищеца, че е собственик на основание придобивна давност, изтекла в
периода 2013г. – 2025г. на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот с номер IV-
256 (четири - двеста петдесет и шест) в кв. 20 (двадесети) по плана на с. Р***.
При тези релевирани твърдения, възражения и оспорвания от страните, съдът въз
основа на събрания по делото доказателствен материал прави следните правни
изводи:
По установителния иск по чл. чл.124 ГПК, вр. чл.79 ЗС, за признаване правото на
собственост на ищеца на основание придобивна давност:
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост или ограничено
вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен в
закона период от време. Фактическият състав на придобивната давност включва два
елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните
последици на давността, следва да е налице позоваване на давността пред орган, сезиран за
защита на субективно право. Т.е. осъществяването от страна на ищеца на фактическия
състав на придобивната давност е способ за изгубване на правото на собственост от страна
на ответника по смисъла на чл.99 ЗС.
Ищецът твърди, че е придобил собствеността върху имота чрез непрекъснато и
необезпокоявано владение на имота в продължение на периода от 2013г. до предявяване на
исковата молба. Твърди, че в този период е владял необезпокоявано имота със съзнанието, че
е собственик, като по отношение на имота извършвал следните действия: правил ремонти в
имота, грижил се за двора, превърнал имота в градина, която поддържал, почиствал,
3
облагородявал, косил, плевил, гледал овощни дървета и зеленчуци, чиито плодове събирал,
оградил имота и възстановявал оградата всеки път при нарушаване на целостта й. Както бе
указано с доклада по делото, в тежест на ищеца е да докаже установяване на фактическа
власт върху имота – моментът и действията, с които е установил фактическата си власт,
както и упражняване на фактическа власт през заявения период – чрез действията, които
твърди, че е извършвал. По делото не са представени опровергаващи доказателства от
ответника за тези обстоятелства и действия на ищеца. Поради това съдът приема, че се
установява ищецът да е установил фактическа власт върху имота през 2013г., както и че
същия е упражнявал непрекъснато, спокойно, явно и несъмнително върху имота с намерение
да го свои чрез действията, описани в исковата молба. По изложените съображения съдът
приема, че по делото се установява възникване на заявеното придобивно основание чрез
осъществяване на фактическия състав на чл.79 ЗС и предявеният иск е основателен.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор
на исковата молба, неявяването на ответника и негов представител в първото съдебно
заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово
отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна
на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл.238 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, Районен съд – Червен бряг
следва да се произнесе с неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им
в съдебно заседание, както и когато исковете са вероятно основателни с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено
решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени
доказателства, предявения иск е основателен.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна
инстанция приема, че ищецът при условията на пълно и главно доказване в съответствие с
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК установява да докаже наличието на елементите от
фактическия състав на придобивната давност, а именно ищецът да е упражнявал фактическа
власт през периода 2013г. – 2025г. върху процесния недвижим имот в продължение на 10
години с намерението да го държи като свой. Установяват се и допълнителните елементи,
характерни за давностното владение, сред които владението да е явно, трайно, спокойно,
4
системно и непрекъсвано. Поради което установяването на кумулативното им наличие
позволява да бъде направен извод, че ищецът е придобил собствеността върху процесния
недвижим имот в резултат на придобивна давност.
По разноските:
При този изход от спора съдът дължи произнасяне и по размера на сторените в
производството разноски.
Видно от доказателствата по производство - ищецът е сторил съдебно-деловодни разноски в
производството в размер на 1042,50 лева общо, от които: 67,50 лева (шестдесет и седем лева
и петдесет стотинки) за заплатена държавна такса, 975,00 лева (деветстотин седемдесет и
пет лева) адвокатско възнаграждение, с правно основание чл.37, ал.1 от ЗПП и Наредба 1 от
09 юли 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които разноски при
обективираното от ищеца с исковата молба искане следва да бъдат присъдени в пълнота.
Основен принцип залегнал в чл. 78 от ГПК е страната станала причина за спора да заплати
дължимите в производството разноски. С оглед изхода на делото, ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в настоящето производство изцяло.
Водим от горното и на основание на чл.239, във връзка с чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС по
отношение на страните - Л. Б. Г., с ЕГН ********** от гр. Ч**** ***** и Й. К. П., с ЕГН
********** от с. К**** ***, че Л. Б. Г., с ЕГН ********** Е СОБСТВЕНИК по давностно
владение на урегулиран поземлен имот с номер IV-256 (четири - двеста петдесет и шест) в
кв. 20 (двадесети) по плана на с. Р***, одобрен със заповед 3088/1978г., с площ от 1105кв.м
(хиляда сто и пет квадратни метра), находящ се в с. Р***, ул. „В*** **, заедно с построените
в него жилищна сграда с площ от 85 кв.м (осемдесет и пет квадратни метра), мазе с площ от
85 кв.м (осемдесет и пет квадратни метра), жилищна сграда с площ от 28 кв.м (двадесет и
осем квадратни метра) и второстепенна сграда с площ от 40 кв.м (четиридесет квадратни
метра), при граници и съседи на имота: улица, имот V-253, имот VI-252, имот IX-658, имот
XI-257, имот III-258.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Й. К. П., с ЕГН ********** от с. К**** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л. Б. Г., с ЕГН ********** от гр. Ч**** ***** направените по настоящето
дело разноски в общ размер на 1042,50 лева /хиляда четиридесет и два лева и петдесет
стотинки/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 от ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
5
Съдия при Районен съд – Червен Бряг: _______________________
6