Решение по дело №143/2022 на Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 754

Гр. Пловдив, 28.04.2022 год.

В  ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVIII състав, в публично съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

при секретаря Румяна Агаларева, като разгледа административно дело № 143/2022 година по описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл.145 и сл. от АПК във вр. чл.118 ал.1 от КСО.

Образувано е по жалба на Ш.Р.Ш.,***, подадена чрез адв. К. против Решение № 2153-15-419/07.12.2021г. на директора на Териториално поделение на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение подадената жалба вх.№1012-15-560/08.11.2021г. и е потвърдено Разпореждане № ********** /Протокол № 2140-15-717/22.10.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ /“ПО“/ за отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.3 от КСО.

Жалбоподателят счита, че обжалваният акт бил неправилен и незаконосъобразен, противоречащ на материалния закон относно незачитане за действителен трудов стаж на периода на отбиване на редовна военна служба от 2г0м01дни за времето от 07.01.1974г. до 07.01.1976г.. В тази връзка излага подробни доводи, с които оборва това становище на органите по пенсиониране и прилага съдебна практика. Моли да се отмени на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира разноски по делото. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява, не дава и допълнително становище по същество на спора.

Ответникът – Директор на ТП на НОИ – Пловдив, редовно призован, се представлява от юриск. С., която оспорва жалбата като неоснователна и ангажира доказателства по представената административна преписка. По същество излага подробни съображения в представеното по делото становище за законосъобразност на оспорвания административен акт. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като изслуша становищата на страните и съобразно събраните в производството писмени доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал.1 от КСО и от лице, което има право на оспорване поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

Административното производство е започнало с подадено от жалбоподателят заявление вх.№2113-15-2288 от 22.06.2021г., с което е направил искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст /ЛПОСВ/ по реда на чл.68 ал.3 КСО. Към заявлението е приложена и трудовата му книжка, удостоверяваща трудовия и служебния му стаж. В последствие по служебен път са приобщени и Удостоверения обр. УП-13 с №451/29.09.2021г за положен стаж при осигурителя Ремонтстрой АД, изх.№5526-15-661/11.08.2021г с осигурител Мургавец ЕООД гр.Чепеларе, изх.№553109-2342#1/27.07.2021г. с осигурител „Дърводобив и строителство“ ЕООД- гр.София, изх. №5506-15-2719#1/2019г. и изх.№5527-15-938/11.08.2021г. на осигурител „Изгрев -66“ АД гр.Пловдив /в ликвидация/, изх.№5506-15-2720#1/24.06.2019г с осигурител „Флавия“АД гр.Пловдив, както и Удостоверение обр.1 изх.№02-1550/01.07.2021г на Дирекция „Държавен военноисторически архив“ при ДА „Архиви“ за отслужена наборна военна служба в периода 07.01.1974г до 07.01.1976г. в размер на 02г 00м 01дни. С Разпореждане № **********, Протокол № 2140-15-717/22.10.2021г., ръководител „ПО“ при ТП на НОИ – Пловдив е отказал отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възрастна на Ш.Ш.. В мотивите на разпореждането се сочи, че по отношение на заявителя не са налице предпоставките за придобиване на право за пенсия на основание чл.68 ал.3 от КСО, защото не отговаря на изискванията за наличие на 15 години действителен трудов стаж. За да постанови посоченият отказ, органът по пенсиониране е приел, че за Ш.Р.Ш. е доказан осигурителен стаж от I категория труд в размер на 02г06м00дни, положен в периода25.01.1983г.-25.07.1985г на длъжност „оператор ДС“ при осигурител „Дърводобив и строителство КОМИ СССР“, осигурителен стаж II категория в общ размер на 04г 07м 13 дни, положен в периода 13.04.1979г.- 30.09.1979г на длъжност „бояджия“ при осигурителя СМК -гр.Чепеларе, в периода 01.11.1979г.- 31.12.1980г на длъжност „бояджия“ при осигурителя СМК -гр.Чепеларе; в периода 01.01.1981г.- 13.04.1982г на длъжност „бояджия“ при осигурителя „Мургавец“ ЕООД -гр.Чепеларе; в периода 13.04.1982г.- 17.01.1983г на длъжност „бояджия“ при осигурителя БКС „Ремонтстрой“ -гр. Пловдив; в периода 01.06.1988г.- 19.06.1989г на длъжност „заварчик“ при осигурителя „Изгрев -66“ АД /в ликвидация/ -гр.Пловдив. Посочено е на отделен ред, че е налице осигурителен стаж от трета категория в размер на 09г 07м20 дни. За наборната военна служба не е дадено конкретно описание. Така общият осигурителен стаж, образуван сумарно на основание чл.15 ал.4 НПОС е определен в размер на 16г 09м 03дни. От така определеният общ сумарен осигурителен стаж е приет  наличен действителен осигурителен стаж е в размер на 14г 09м 02 дни. Изложени са мотиви, че не се счита за действителен осигурителен стаж периодът на редовна военна служба, зачетен на основание чл.9 ал.7 от КСО с продължителност 02г. 00м. 01д., защото той не се покрива с това нормативно понятие по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. Затова е направения извода, че към датата на заявлението на Ш.Ш. не се следва пенсия по условията на чл.68 ал.3 от КСО, т.к. при навършена възраст 67 г. 03 м. 17 дни той няма изискуемият се действителен осигурителен стаж от 15 години. Разпореждане  от 22.10.21г е връчено лично на 05.11.2021г., като е обжалвано от него с жалба вх. № 1012-15-560/08.11.2021г. пред горестоящия административен орган, в която посочил, че неправилно е приложено материалното право относно зачитането на действителния трудов стаж, в която връзка неправомерно не е бил зачетен периода на редовна военна служба. С процесното Решение № 2153-15-419/07.12.21г. Директорът на ТП на НОИ – Пловдив е отхвърлил подадената жалба, като приел, че са законосъобразни изводите, че прослужените години наборна военна служба не представляват действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ПДР на КСО. Решението е връчено на жалбоподателя на 04.01.2022г., като от Ш.Р.Ш. е инициирано и настоящото съдебно производство.

Горната фактическа обстановка се установява от приобщените писмени доказателства, касаещи постъпилите материали по административната преписка по издадените административни актове.

С оглед дължимата преценката на съда за съотносимост на административният акт към момента на издаването му с материално правните разпоредби и с административно – производствените правила, съобрази, че обжалваното решение представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същото е оспорено от страна с активна процесуална легитимация – участник в административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати. Директорът на ТП на НОИ- Пловдив е компетентният административен орган, притежаващ законовото правомощие да издава актове от вида на процесния по силата на разпоредбата на чл. 117 ал.1 т.2 б.а от КСО. Оспореното решение е издадено в предвидената от закона писмена форма и съдържа реквизитите на чл. 59, ал. 1 от АПК. Актът формално е мотивиран, като за фактическо основание за издаването му  са посочени и обсъдени всички налични доказателства. Спазена е предписаната от закона писмена форма, то съдържа реквизитите по чл. 59, ал.2 от АПК, вкл. фактически и правни основания, послужили за мотивирането му и не са налице основания за неговата нищожност.

По отношение на съответствието му с административно производствените и материалните правила, съдът съобрази следното:

Страните по делото спорят по отношение липсата на предпоставките, визирани в нормите на чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на лична пенсия за ОСВ на жалбоподателя. Спорен се явява въпросът относно наличието действителен трудов стаж от 15 години съгласно изискванията на чл.68 ал.3 от КСО. Посочената разпоредба съдържа изключения от общите правила за пенсиониране, като създава възможност лицата, които нямат право на пенсия по реда на чл.68 ал.1 – 2 от КСО, при навършване на съответната възраст над 65 години и при най-малко 15 години действителен осигурителен стаж да получат такава, като от 31.12.2016г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст. Към дата на заявлението на жалбоподателя необходимата възраст е 66 години и 08 месеца, а същият е имал навършена възраст 67 03м 17 дни и това обстоятелство не е спорно между страните. Като спорен между страните се очертава въпроса, дали времето от 07.01.1974г. до 07.01.1976г.вкл. за отбиване на наборна /редовна/ военна служба, следва да бъде зачетено като „действителен осигурителен стаж“ по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО и следва ли този период от време да се включи в стажа по чл.68 ал.3 от КСО. От приетите без оспорване от страните по делото писмени доказателства - Удостоверение обр.1 с изх. №02-1550/01.07.2021г на Дирекция „Държавен военноисторически архив“-гр.Велико Търново при ДА „Архиви“ е видно, че за период жалбоподателят е бил на редовна военна служба като срочнослужещ. В случаят, решаващият орган незаконосъобразно не е зачел за действителен осигурителен стаж периода за положена наборна военна служба. Възражението на жалбоподателя, че зачетеният като осигурителен стаж период на положена наборна военна служба, следва да се приеме и за действителен такъв, се явява основателно.  Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба. Тя се допълва от разпоредбата на чл.44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/, съгласно която за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. Според чл.81 от Правилника за прилагане на закона за пенсиите /отм./, която норма е и относимата към периода на полагане военната служба от оспорващия, изслужената наборна военна служба след навършване на пълнолетие, се зачита за трудов стаж от III категория. В процесния период 1974г. – 1976г. наборната военна служба в България е била действителна и задължителна за мъжете съгласно чл.3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна република България /обн. Изв. бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.12.1995 г., в сила от 27.02.1996 г./, т.е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на дадено лице препятствие то да полага труд, който да представлява основание за неговото осигуряване и за придобиването на осигурителен стаж по смисъла на сега действащото законодателство. Предвид изложеното, положеният от заявителя трудов стаж от ІІІ-та категория по време на редовната му военна служба е период, през който той е работил без трудово правоотношение, но който по силата на закона е признат за действителен осигурителен стаж. След като стажът на редовна военна служба, положен от жалбоподателя за процесния период, се зачита за трудов такъв съгласно действащите към този период разпоредби, в който смисъл е и нормата на чл.81 от ППЗП/ отм./, то с оглед разпоредбата на § 9, ал.1 КСО, същият следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на  §1 ал.1 т.12 от ПЗР на КСО.  В този смисъл е и трайната  съдебна практика, изразявана последователно в Решение №15587/13.12.2018г. по адм. дело № 13944/2017г. на ВАС, Решение № 2553/19.10.2017 г. по адм. дело № 8645/2016 г. на  ВАС, Решение № 7647/16.06.2017 г. по адм. дело № 4023/2017 г. на ВАС,  Решение № 9471/17.07.2017 г. по адм. дело № 7470/2016 г. на ВАС, Решение №11681/03.10.2018г. по адм. дело №10591/2017г. на ВАС-6 отд. и много други. Като е отказал да зачете този стаж за действителен осигурителен такъв, административният орган неправилно е тълкувал и приложил закона. След признаването за действителен осигурителен стаж за периода на редовна (наборна) служба за времето от 07.01.1974г. до 07.01.1976г., който е в размер на 02г. 00м. 01дни, действителният осигурителният стаж на  Ш.Р.Ш., безспорно е повече от 15 години (16г. 09м. 03дни), поради което несъмнено се стига до извода, че е придобил право на пенсия при условията на чл.68 ал.3 от КСО към момента на подаване на заявлението.

Ето защо, при така изяснените правни положения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ -  Пловдив, като несъответно с материалноправните разпоредби, следва да бъде отменено и преписката да бъде върната на компетентния пенсионен орган при  ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне, при съобразяване с дадените в мотивите на настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

Предвид изхода на спора и направените от страните искания за присъждане на разноски по делото, такива се следват на жалбоподателя. Същите се констатираха в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева съобразно представеният по делото Договор за правна защита и съдействие от 18.01.2022г. с разписка за заплатено адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност е неоснователно, като договореното адвокатско възнаграждение е в минимален размер, което е и в съответствие с чл.1, вр. чл.8 ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от  горното и на основание чл.172 и чл.173 от АПК, Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Ш. *** РЕШЕНИЕ № 2153-15-419/07.12.2021г. на директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба вх.№1012-15-560/08.11.2021г. и е потвърдено Разпореждане №********** /Протокол № 2140-15-717/22.10.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“  при ТП на НОИ-Пловдив.

ИЗПРАЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА ТП на НОИ - гр. Пловдив да заплати на Ш.Р.Ш., ЕГН********** *** разноски по делото в размер на 450.00 (четиристотин и петдесет) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Върховен административен съд на РБългария в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: