№ 3
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ в публично заседание
на шести ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Татяна С. Димитрова
Членове:Соня Н. Найденова
Кристина Е. Гюрова
при участието на секретаря АЛИНА К. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от Татяна С. Димитрова Въззивно гражданско
дело № 20201100509815 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Със съдебно решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. № 648/2020 г. по описа
на СРС съдът отхвърля предявените от Ж. И. С., ЕГН ********** срещу „Диагностично-
консултативен център Борола“ ООД, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението й, извършено със
заповед № 1/2.1.2020 г. на управителя на ДКЦ Борола ООД, на основание чл. 188, т.3, вр.
чл. 190, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.1, т.3 и т.7 КТ, за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „хигиенист“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа
поради незаконното уволнение за периода от 02.01.2020 г. до 02.07.2020 г., в размер на 1800
лв. С оглед изхода на делото е разпределил и разноските между страните.
Недоволен от съдебното решение е останал ищецът, който е подал настоящата
въззивна жалба. С нея твърди, че първоинстанционният съд е постановил необосновано
съдебно решение, като в противоречие със събраните по делото доказателства, е приел, че тя
е осъществила нарушение на трудовата дисциплина, даващо основание да бъде уволнена
дисциплинарно. В тази връзка навежда, че от всички доказателства по делото е видно, че
неизпълнението на трудовите й задължения се дължи на невъзможност по смисъла на чл.
328, ал.1, т.5 КТ, тъй като вследствие тежкото й онкологично заболяване не е имала
психическите и физическите способности да извършва трудовата си функция. Посочва и че
въпреки, че е трудоустроена работодателят не намалил нивото на натоварването й, предвид
което тя нямало как да се справи с всички възложени й задачи.
1
Моли съда да отмени съдебното решение и да постанови друго, с което да уважи
предявените от нея искове изцяло.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника в първоинстанционното
производство, с който се излагат подробно доводи за правилност и законосъобразност на
съдебното решение и се иска неговото потвърждаване.
Страните не представят нови доказателства и не сочат нови обстоятелства по смисъла
на чл. 266 от ГПК.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу
акт, подлежащ на обжалване и от лице, което има правен интерес.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а по отношение на неговата
правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Неоснователно е възражението, че работата на въззивника е останала в същия обем
от преди заболяването й. В тази връзка по делото са представени писмени доказателства и са
изслушани свидетелски показания, от които е видно, че помещенията, които е следвало да се
почистват са редуцирани до обективно възможното за 4 часов работен ден и то без
значително утежняване на необходимото физическо усилие от страна на работника. Освен
това тежките дейности по почистване на прозорците на триетажната сграда са били
възложени на външна фирма и не са влизали в задълженията на въззивника.( свидетелски
показания и представена фактура за ползвани в периода услуги).
Неоснователно е и твърдението, че служителката не е извършила нарушение на
трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190 КТ, а е била в невъзможност да осъществява
трудовите си задължения поради тежкото здравословно състояние и психологическия стрес
вследствие боледуването. От събраните по делото доказателства, в частност
непротиворечивите свидетелски показания, се установява категорично, че работникът е имал
трайно нежелание да изпълнява своите служебни задължения. Въпреки, че е била на
работното си място, служителката постоянно е пушила цигари и пиела кафе, говорила е по
телефона със слушалки или е слушала музика като едновременно с тези се действия тя не е
осъществяла нито едно от задълженията си за почистване на сградата. Въпреки опитите на
другите служители на работодателя да я убедят с разговори да започне да осъществява
2
трудовите си задължения, и въпреки наложени две предходни наказания за неизпълнение на
задълженията й в предходен период, тя е заявявала открито мнението си, че след като е
преболедувала онкологично заболяване, законът я защитава при всички положения поради
което няма да изпълнява задълженията си. Въззивникът не е променил поведението си
въпреки, че други членове на трудовия колектив са били принудени да изпълняват нейните
трудови задължения и въпреки, че предвид дългогодишната си работа на тази длъжност е
била наясно, че работата й е важна за осигуряването на здравословна и приветлива среда
както за работниците, така и за клиентите на работодателя и че неизпълнението на
хигиенните изисквания биха могли да доведат да значителни санкции за работодателя, както
и загуба на клиенти. От свидетелските показания става ясно и че служителката не е имала
видимо физически проблеми да изпълнява задълженията си, като не е и уведомила никой, че
не се чувства в състояние да го прави. Няма по делото събрани доказателства за това, че тя е
изпитвала значителни психологични проблеми, над житейски оправдания стрес от
преживяното, които да могат да се разглеждат като оправдание на явно изразеното
нежелание от нейна страна да извършва трудова дейност и да зачита работния екип и
изискванията на работодателя. Освен това съдът намира, че дори и един такъв стрес не може
да оправдае явния отказ на служителя да работи обоснован с увереността, че законът ще го
защити независимо от всичко само защото е имал здравословни проблеми. Предварителната
защита, предвидена по КТ за хората със сериозни здравословни проблеми е установено от
законодателя с цел те да не бъдат пренебрегнати от работодателя, който винаги има интерес
от персонал, който не е обременен от лични и здравословни проблеми, за да може изцяло да
е отдаден на работата си. Тази защита не е безусловна и не освобождава никой
работник/служител от задължението му да изпълнява добросъвестно възложената му работа.
С оглед изложеното подадената въззивна жалба следва да се остави без уважение
като неоснователна.
По разноските:
При този изход на правния спор въззиваемата страна има право на направените от
нея в хода на въззивното производство разноски в поискания размер от 900 лв. на основание
чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение от 23.07.2020 г., постановено по гр.д. №
648/2020 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Ж. И. С., ЕГН ********** да заплати на
„Диагностично-консултативен център Борола“ ООД, ЕИК ********* сумата от 900 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
3
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4