РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. Добрич , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ в публично заседание на десети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Деница Б. Петкова
при участието на секретаря Здравка Д. Йорданова
като разгледа докладваното от Деница Б. Петкова Гражданско дело №
20203230102433 по описа за 2020 година
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„ЮБЦ” ЕООД, със седалище на управление: гр. С., район „***”, бул. „***” №
***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., с която срещу Г. М. С.,
ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., ул. „***” № *** е предявен иск по
чл. 422, ал.1 във вр. с чл.41, ал.1 от ГПК за признаване за установено, че
ответницата дължи на ищеца вземането, предмет на издадената по ч.гр.д. №
1550/2020 г. на Районен съд - Добрич заповед по чл. 410 от ГПК № *** от ***
г., а именно: 1) 409,53 лв. (четиристотин и девет лева и петдесет и три
стотинки), представляваща дължима сума по Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от *** г.; *** г.; *** г. и *** г.,
сключен между Г. М. С. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
което вземане е цедирано на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от *** г.,
впоследствие прехвърлено на настоящия заявител с договор за цесия от ***
г., заедно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на
заявлението (14.07.2020 г.), до окончателното плащане; 2) 107,21 лв. (сто и
седем лева и двадесет и една стотинки), преставляваща мораторна лихва за
периода *** г. до *** г.
С уточняваща молба, в срока по чл. 129, ал.2 от ГПК, ищецът пояснява,
че сумата от 409,53 лв. представлява сбор от две главни задължения в размер
1
на 310,43 лв. по договор от *** г. и в размер на 99,10 лв. по договор от *** г.,
а сумата от 107,21 лв. е формирана като сбор от обезщетенията за забава в
размер на законната лихва в изплащането на двете главни задължения,
считано от *** г. до ***г.
Претендират се сторените по установителното и заповедното
производство разноски.
Ответницата, редовно уведомена, е представила писмен отговор в срока
по чл. 131 от ГПК, с който признава исковете. Явява се лично в съдебно
заседание и поддържа депозирания отговор.
При така установеното по делото и като взе предвид, че ищецът е
направил искане съдът да се произнесе съобразно направеното признание на
иска, съдът намира следното от правна страна:
Предявените искове черпят правното си основание по разпоредбите на
чл. 79, ал. 1, прил. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД. Предявени са като установителни
в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК .
Ответницата признава искошете.
При предявен положителен установителен иск, ищецът следва да
докаже възникване на спорното право. Уважаването на иска е обусловено от
наличието на установено от ищеца валидно облигационно правоотношение
между страните, по силата на сключен между цесионера и ответника договор
за предоставяне на мобилни услуги, по който цедентът е изправна страна
(предоставил е съответните услуги); настъпил падеж на задължението за
плащане на претендираната сума; размерът на претендираното обезщетение
на забава върху главница, върху която се изчислява, период и стойност на
лихвения процент. В тежест на ищеца е да установи сключването на договор
за цесия с твърдяното съдържание, както и факта на съобщаване на процесния
договор за цесия на длъжника от страна на цедента.
Предвид направеното от ответницата признание на исковете и по искане
на ищеца, заявено в съдебно заседание, на основание чл. 237, ал. 1 от ГПК
съдът е прекратил съдебното дирене и следва да се произнесе с решение
съобразно признанието, като в този случай достатъчно е в мотивите на
решението да се укаже, че то се основава на направеното признание на иска.
В случая не са налице пречките по чл. 237, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК -
признатото право не противоречи на закона и добрите нрави и няма пречки
страната да се разпорежда с него.
2
Относно отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна
направените от нея съдебни разноски по заповедното производтсво в размер
на 145 лева.
За установителното произодство ищецът има право на разноски, както
следва: 75 лева - държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
По гореизложените съображения, Добричкият районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл. 422, ал. 1 във
връзка с чл. 415, ал.1 от ГПК в отношенията между ищеца „ЮБЦ” ЕООД, със
седалище на управление: гр. С., район „***”, бул. „***” № ***, ЕИК ***,
представлявано от управителя Ю.Б. Ц., и ответницата Г. М. С., ЕГН
**********, с настоящ адрес гр. Д., ул. „***” № ***, че ответницата дължи на
ищеца сумите, предмет на издадената по ч.гр.д. № 1550/2020 г. на Районен
съд - Добрич заповед по чл. 410 от ГПК № 600 от 15.07.2020 г., а именно:
1) 409,53 лв. (четиристотин и девет лева и петдесет и три стотинки),
представляваща дължима сума по Договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски № *** от *** г.; *** г.; *** г. и *** г.,
сключени между Г. М. С. и „Българска телекомуникационна компания” ЕАД,
което вземане е цедирано на „С.Г.Груп” ООД с договор за цесия от *** г.,
впоследствие прехвърлено на настоящия заявител с договор за цесия от ***
г.,като сумата представлява сбор от две главни задължения в размер на 310,43
лв. по договора от *** г. и в размер на 99,10 лв. по договора от *** г., заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението
(14.07.2020 г.), до окончателното плащане;
2) 107,21 лв. (сто и седем лева и двадесет и една стотинки),
представляваща сбор от обезщетенията за забава в размер на законната лихва
в изплащането на двете главни задължения, считано от *** г. до *** г.
ОСЪЖДА Г. М. С., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., ул. „***” №
*** да заплати на „ЮБЦ” ЕООД, със седалище на управление: гр. С., район
„***”, бул. „***” №***, ЕИК ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
3
съдебно - деловодни разноски по заповедното производство по ч. гр. дело
№1550/2020 г. на ДРС в размер на 145 лева и съдебно - деловодни разноски
по настоящото гр. дело №2433/2020 г. на ДРС в размер на 435 лева, от които :
75 лева - държавна такса и 360 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд
в двуседмичен срок, който тече от датата на връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
4