РАЙОНЕН СЪД- ПЛОВДИВ, IV- ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
МОТИВИ
към РЕШЕНИЕ от 21.11.2019г. по АНД № 7323/2019г.
Производството се развива по реда на УБДХ.
Образувано е по
акт за констатиране проява на дребно хулиганство, внесен от 01- во РУ при ОД на МВР- гр. Пловдив, съставен на Ш.Е.К.
, ЕГН **********, за това че на 21.03.2019г., около 16.45ч. в гр. Пловдив, на
бул. „Никола Вапцаров” № 9, в УМБАЛ „Св. Пантелеймон” е извършил непристойна
проява, нарушаваща обществения ред и спокойствието на гражданите, изразяваща се
в отправяне на заплахи и закани към дежурен … в медицинското заведение- д-р Д.Ц.Д.,
като по негов адрес е отправил израза: „Ще видиш какво ще ти се случи, ще ти
откъсна главата, жив от тука няма да излезеш, няма да си тръгнеш”, което
поведение представлява проява на дребно хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 2
УБДХ.
Районна
прокуратура- Пловдив, редовно призована, не изпраща представител.
Нарушителят,
доведен от служители към 01- во РУ при ОД
на МВР- гр. Пловдив, явява се лично.
В рамките на
проведените съдебни прения, нарушителят заявява, че съжалява за стореното.
Сочи, че така извършеното от него няма да се повтори.
В своята
последна дума, моли съда за по- леко наказание.
По фактите:
Съдът, след като
се запозна с доказателствата по делото, счита за установено следното:
Ш.Е.К. е роден
на *** ***, ..., български гражданин, със средно- специално образование, работещ,
неженен, неосъждан, ЕГН **********.
Н.К.била с диагноза „Диабет” от 2016г., като
от началото на 2019г. започнала да приема инсулин. Освен това, К.страдала от
високо кръвно налягане ( хипертония) и заболяване на сърцето. На 21.03.2019г.
около 15.30 ч., К., по време на учебен час ( тя била ... в ОУ „…”- гр.
Пловдив), се почувствала зле и усетила стягане в областта на сърцето и имала
учестен пулс. Тя незабавно потърсила помощ от медицинската сестра, работеща в
училището. По преценка на медицинската сестра, била уведомена спешна помощ,
като в 16.30ч. на 21.03.2019г. К.била откарана от екип на Спешна помощ в МБАЛ
„Св. Пантелеймон” – гр. Пловдив. Там, на смяна бил д-р Д. Д.. Той незабавно
приел за преглед пациентката. Приканил я да стане от количката с цел да й бъде
извършен преглед. К.заявила, че не е в състояние да стане сама от инвалидната
количка. Предвид това, д-р Д. повикал медицинска сестра и още двама души от
персонала на медицинското заведение, с цел да му помогнат да бъде вдигната
пациентката и пренесена до болнично легло. К.отново отказала да съдейства по
какъвто и да било начин. Било й разяснено, че прегледът изисква тя да легне и
да й бъдат извършени съответните манипулации. Пациентката категорично отказала
и обвинила персонала на болничното заведение, че се държат с нея по недопустим
и брутален начин, и че ще се обади на своя съпруг и на сина си. Така й сторила,
като няколко минути по- късно, в спешното отделение на „Св. Пантелеймон”, с
резки движения влетял съпругът на К.. Последният веднага я попитал: „Кой се
държи с тебе лошо, кой те обижда, сега ще види какво ще му се случи.”.
Нарушителят се насочил заплашително към д-р Д., който чувствайки се застрашен
се обадил на спешен телефон 112 и съобщил за случая. Въпреки че се почувствал
застрашен, д-р Д. се обърнал с молба и към съпруга на К.да помогне да бъде
настанена неговата съпруга на легло, за да бъде прегледана. К.за пореден път
отказала и двамата със съпруга й напуснали спешния кабинет. Заявили, че се
чувстват обидени и няма да влязат, за да бъде осъществен преглед. По това
време, в спешното отделение на „Св. Пантелеймон” пристигнал и синът на К.-
нарушителят Ш.К.. Д-р Д. ги информирал, че трябва да продължи работата си, но
ако К.се почувства зле, то веднага да влязат за преглед. По това време, вече
бил пристигнал екип от 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив. Д-р Д. се върнал при
пациентката, за да разпише последната лист, че отказва да й бъде проведен
преглед. Именно тогава, нарушителят К. се нахвърлил към д-р Д., като започнал
да го напада вербално и да му крещи: „Ще видиш какво ще ти се случи, ще ти
откъсна главата, жив от тука няма да излезеш, няма да си тръгнеш”. Д-р Д. се
почувствал застрашен от тези заплахи, особено предвид обстоятелството, че К.
още с идването си в спешния кабинет демонстрирали агресивно поведение и желание
за конфликт.
Нарушителят бил
отведен в 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив. Било образувано досъдебно
производство № 239/ 2019г. по описа на 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив.
Впоследствие с Постановление за прекратяване на наказателното производство от
12.09.2019г., ДП № 239/ 2019г., по описа на 01- во РУ при ОД на МВР- Пловдив,
водено за извършено престъпление по смисъла на чл. 325, ал.1 НК било
прекратено, а материалите по същото изпратени на Началника на 01- во РУ, с цел
съставяне на акт по ред на УБДХ. Предвид това, в районното управление, на К. бил
съставен акт за констатиране проява на дребно хулиганство № 31 от 21.11.2019г.
Същият му бил предявен, като нарушителят го подписал без възражения.
По доказателствата:
Гореописаната
фактическа обстановка съдът счита за установена по несъмнен начин от
приложените по делото писмени доказателствени и доказателствени средства:
обективираните в протоколи за разпит показания на св. Д. / л. 11- 12/, Г. / л.
13/, К. / л. 14/, А. / л. 15/, К. / л .20/, Т. /л. 21/. Гореизложеното се
потвърждава и от приетите по надлежен ред към делото: Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 12.09.2019г., / л. 5- 6/, Лист за
преглед на пациент в КДБ/ СО № 003590 от 21.03.2019г., Акт за констатиране
проява на дребно хулиганство № 31 от 21.11.2019г.
Съдът счита за
нужно да посочи, че в гореизброените информационни източници не се съдържат
съществени противоречия- същите еднопосочно, последователно и безпротиворечиво установяват фактическата
обстановка отразена, както в обстоятелствената част на Акта за установяване на
дребно хулиганство, така и в настоящия съдебен акт. Свидетелите Д., Г., К. и Т.,
освен преки, са и първични информационни източници досежно разигралите се
процесната дата събития. Същите с категоричност установяват отразената по- горе
фактическа обстановка и налагат за съда недвусмислен извод, че именно
нарушителят К. е автор на заплахите, изречени по адрес на Д.. Допълнително, за контрол
и проверка на казаното от гореизброените свидетели служат думите на св. А. и св. К., които са
производни източници на информация, доколкото възпроизвеждат факти, които са им
споделени от присъствалите на инцидента. Предвид изложеното и по аргумент на
противното от чл. 305, ал. 3 НПК, не се налага по-детайлното обсъждане на
гореизброения доказателствен материал.
Трайно
установено в съдебна практика е положението, че обясненията на подсъдимия /в
случая обясненията на нарушителя/ имат двойствена правна природа- те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде „априори“ игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда. Решаващият състав следва да ги подложи на внимателна
преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия, съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. В процесния случай, обясненията на нарушителя, дадени в рамките на
проведеното на 21.11.2019г. ОСЗ, кореспондират с изложеното в акта за
установяване проява на дребно хулиганство. Сам, нарушителят признава, че е влязъл
в конфронтация с д-р Д. по повод прегледа на своята майка, тъй като е бил
притеснен. Изразява и съжаление за стореното.
От правна страна:
Преди да се
пристъпи към коментиране правните аспекти на нарушението, съдът счита за нужно
да посочи, че макар и нарушението да е извършено на дата 21.03.2019г., то е
спазен разписаният в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок за съставяне на АУАН,
отброяван от откриване на нарушителя. Това извод на съда се налага от факта, че
за така описаното деяние е било образувано наказателно производство за
извършено престъпление по смисъла на чл. 325, ал. 1 НК. Съобразно изричната
норма на чл. 33, ал. 1 ЗАНН, когато за
дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата,
административнонаказателно производство не се образува. Именно и предвид това,
тримесечният срок в случая ще се отброява не от датата на извършване на
деянието, а от датата, в която е влязло в законна сила постановлението за
прекратяване на наказателното производство.
При така
установеното от фактическа страна, то съдът счита, че случилото се на 21.03.2019г.
около 16.45ч. в гр. Пловдив, в сградата на МБАЛ „Св. Пантелеймон”, в пълнота
осъществява от обективна и субективна страна съставомерните признаци на дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. На посочената дата, нарушителят К., още в
момента, в който е влязъл в спешното отделение на МБАЛ „Св. Пантелеймон” и е възприел
дежурния лекар Д., е имал ясното намерение да се конфронтира с него. Нарушителят,
без изобщо да се постарае да разбере ситуацията, създала се по повод прегледа
на неговата майка, е насочил крайно агресивното си поведение към опитващия се
да окаже медицинска помощ доктор. Без да се замисли, нарушителят демонстративно
е заплашил д-р Д. пред събралите се в приемната пациенти и персонал на МБАЛ
„Св. Пантелеймон”, като е изрекъл думите: „Ще видиш какво ще ти се случи, ще ти
откъсна главата, жив от тука няма да излезеш, няма да си тръгнеш”. Д. е
възприел тези вербални заплахи, като съвсем резонно се е почувствал застрашен,
особено в светлината на обстоятелството, че К., още с постъпването си с
медицинското заведение са демонстрирали неприемливо и агресивно поведение, съпроводено
с явно намерение за конфронтация.
В
демонстрираното от нарушителя поведение, описано по- горе, се наблюдава дързост
и явно незачитане на установените в обществото порядки и правила на общуване и
зачитане правата на останалите правни субекти. Всичко изложено дотук, води до категоричния извод, че нарушителят безпричинно
е инициирал пререкание със св. Д. и го е заплашил недвусмислено. Това му
поведение, разглеждано в светлината на обстоятелството, че е извършено на
публично място и без да е налице поведение от страна на Д., което да продиктува
и провокира такава реакция у нарушителя, ясно свидетелства за вече нескритото
намерение на дееца да наруши установения обществен ред и спокойствие, и да
оскърби намиращите се около него лица.
Доколкото
реализираната на 21.03.2019г. около 16.45ч. проява, е извършена на публично
място ( гр. Пловдив, приемната на спешен кабинет към МБАЛ „Св. Пантелеймон”), представлява непристойно поведение и е израз
на оскърбително отношение към гражданите, като в същото време обществената й
опасност е по-малка от типичния случай на престъпление по чл. 325 НК, то тя
съставлява акт на дребно хулиганство, по смисъла на чл. 1, ал. 2 УБДХ, за който
следва да се наложи санкция по същия нормативен акт.
По вида и размера на наказанието:
При определяне
на вида и размера на административното наказание, като отегчаващо отговорността
обстоятелство, съдът отчете насочеността на хулиганските действия, а именно, че
те са упражнени по отношение на лица, изпълняващо задълженията си по смисъла на
Закона за здравето- дежурен … в спешен кабинет.
На следващо
място, като смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът взема предвид факта,
че липсват предходни регистрации на дееца за извършени от него прояви по
смисъла на УБДХ, неосъждан е и е в млада възраст. В този порядък, съдът счита,
че демонстрираното от нарушителя К. деяние е откъслечно и не е поредно
проявление на трайно следвана, негативна линия на поведение.
С оглед
гореизложеното, съдът счита, че целите на административно-наказателната
отговорност биха се постигнали с налагане на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ,
на административно наказание „глоба“ в размер от 200 / двеста / лева. Съдът
счита, че този размер на наказанието в максимална степен ще спомогне за
превъзпитанието на нарушителя К., като в същото време се спазва и принципът за
пропорционалност между обществената опасност на деянието и интензитета на
използваната репресия.
Така мотивиран,
съдът постанови решението си:
Районен
съдия:
Вярно
с оригинала! МК
