Определение по дело №468/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е с правно основание по чл. 258 и сл. от ГПК.

Подадена е въззивна жалба от Д. А. К., от гр.Б., против решение № 7936/28.10.2011 год. постановено по гр.дело № 971/2011 год. на Районен съд Б.. Решението се обжалва изцяло.

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост. Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон. Твърди се също, че жалбоподателят е бил въведен в заблуждение от ищеца по делото. Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част и по същество отхвърляне на заявените искови претенции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор по въззивната жалба. В същият се излагат доводи за неоснователност на оплакванията. Претендират се направените разноски.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса, имаща иннтерес от обжалване на решението, срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледани по същество оплакванията са неоснователни. Окръжният съд изцяло споделя изложените от районният съд мотиви, към които препраща съгласно разпоредбата на чл.272 от ГПК.

С обжалванато решение жалбоподателятД. А. К. е осъден да заплати на П. П. В. сумата от 1 000 лв. /хиляда лева/, представляваща невърната на падежа сума, по отпуснат паричен заем на 16.09.2009г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба- 29.03.2011г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 51. 80 лв. /петдесет и един и 0,80/лева сторени от ищеца разноски по делото.

Безспорно е установено по делото, че жалбоподателят Д. К. е получил от ищеца П. В. на 16.09.2009г. сумата от 1 000 лв., в заем. За целта е оформена Разписка, подписана от ответника Д. К., в която е предвидено, падежът на заема да бъде- 3 дни след плащане от ...., на дължимите се на К. суми по арб. дело № 38/ 2009г. по описа на АС при БФС. Предвидено е, че заемът е платим на падежа без лихва. Безспорно е установено също, че на ответника К. е присъдена сума от 4 820 лв., по арбитражно дело № 38/ 2009г. по описа на АС при БФС, която му е платена по банков път на 15.04.2010г..

От показанията на свид. А.С., ангажиран от ищеца, се установява, че познава страните, без да е в приятелски отношения с тях. По времето, на даването на процесния заем от 1 000 лв., от П. В., на Д. К., свид. замествал шофьора на Е.Д. В. бил в БФС, взел пари на заем от Д. и помолил свидетеля да ги занесе на К., като последния даже подписал разписка за това. Свидетелят не знаел подробности относно уговорките между страните, в т. ч. и кога са поискани парите. В. взел процесните 1000 лв. от Д., за да ги даде на К. и поел отговорност на другия ден да му ги върне. Разписката, която свид. дал за подпис на К., му била дадена от ищеца В.. Свидетелят взел парите на втория етаж от лявата страна, пред залата на Арбитражен съд, във “В” вход, на стадион “В. Л.”, където били В. и Д., а по това време К. бил долу в кафето. Предаването на парите на К., станало същия ден 16.09.2009г., преди 12. 0 0 ч. в кафето, където той седял сам на маса. Парите за заема били дадени на банкноти от по 20 лв. Свид. е категоричен, че разписката, находяща се на л. 6 от делото, е именно тази, която занесъл на К., и върху която той се подписал.

От показанията на свид. Б. И., ангажиран от ответника, се установява, че се намира в приятелски отношения с него. Срещата между страните била през 2009г., около 15- 16 септември, на стадион “В. Л.”, в кафето, пред администрацията на БФС. К. имал спорове с ... и адв. В. го защитавал. Това е срещата, на която свид. присъствал. Тя се състояла в кафето, в неговата външна част, около 09. 30 ч- 10. 00ч. като на нея присъствали свид. И., ищеца В., ответника К. и свид. Б.. Ищецът помолил К. да му подпише собственоръчно разписка, според която ответникът му дължал пари. В. обяснил, че тази разписка ще му послужи пред НАП. К. написал собственоръчно разписката, подписал я, но пари никой не давал. Свид. С., не бил идвал, на масата при тях. К. нямал финансови проблеми.

От показанията на свид. М. Б., се установява, че познава ответника К. от десетина година, като футболист, работили заедно в ... Ищецът В. го познавал като адвокат, който се занимава с трудови спорове между състезатели по футбол и техните работодатели. По препоръка на свид. Б., тъй като К. имал трудов спор с ..., той наел адвокат В. да защитава интересите му пред Арбитражния съд при БФС. Свид. присъствал на 3- 4 срещи, провеждани между К. и В., във връзка с делото пред АС на БФС. Срещите били преди заседанията, като отношенията между страните по делото, били чисто колегиални, а не приятелски. Процесната среща, се състояла в средата на септември месец 2009г., на входа на националния стадион, сектор “В”, администрацията на БФС, където се помещавал и Арбитражния съд. На входа, от дясната страна имало кафе с няколко маси отвън. Там се провела срещата. На нея присъствали свид. Б., страните по настоящото дело, и приятел на К.. Всички седели на една маса, като не били вадени и разменяни никакви пари. Това, което възприел свид. е, че буквално минути преди заседанието, В. поискал К. да му подпише документ, който да му послужил пред НАП, което и К. сторил. Свидетелят обаче не знаел, какъв е точно документът, който написал и подписал К., предполага, че е същия, за който се води делото. След подписването на документа, В. се качил на заседанието, а останалите го чакали в кафето. След около половин час- четиридесет минути, се появил В. и казал, че се отлага заседанието, като срещата също приключила. Друго лице не било идвало на масата. Свидетелят също не бил получавал пари от ищеца, но последния депозирал и срещу него искова молба в СРС, за получени в заем 11 000 лв.

По искане на ответника, е проведена очна ставка между свид. С. и свид. И.

От обясненията на ищеца, дадени по реда на чл. 176 ГПК, по искане на ответната страна, се установява, че процесната разписка се написала от К. в присъствието на свид. М. Б., като преди това именно той го помолил, да даде на К., 1 000 лв. на заем, и сам му казал : “вържи си гащите с разписка”. Тъй като не разполагал в момента с 1 000 лв., ищецът ги взел от Е. Д. и тъй като влизал на делото в АС, ги дал на шофьора на Е. Д. /свид. С./, като го помолил да му ги предаде, но само след като К. подпише разписката. Часът, когато била предадена вече написаната разписката на свид. Стоев, бил 09. 30 ч, тъй като делата в Арбитражния съд започвали в 10. 00 ч.

При тези данни районният съд е направил законосъобразен извод, че предявеният иск по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 240 ЗЗД е доказан по основание и размер. Договорът за заем за потребление е реален, двустранен, нефхормален договор. В настоящкия случай съдът счита, че са налице безспорни доказателства- и писмени, и гласни, че ищецът е предал на ответника, на 16.09.2009г. процесната заемна сума от 1 000 лв.. От една страна това се установява безспорно от депозираната по делото разписка /л. 6 от делото/, изходяща от ответника, който не оспорва авторството си, нито досежно съдържанието, нито досежно подписа, а от друга страна и от показанията на свид. С., който е категоричен, че е предал лично на ответника, заемната сума от 1 000 лв. по поръка на ищеца, на банкноти по 20 лв.. Показанията на свид. И. и Б. касаят отрицателен факт- че ответникът не бил получил в заем процесната сума от 1 000 лв., и в тази си част, и следва да се изключат от доказателствения материал по делото, на основание чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, тъй като чрез тях, ответната страна цели именно опровергаването на съдържанието на изходящ от нея частен документ /разписка/, което е забранено от процесуалния закон. В този смисъл и всякакви разсъждения в насока, че между страните липсвало заемно правоотношение и реално предадена сума са неоснователни. Изложените в обратната наснока оплаквания се явяват несонователни. Освен това при подобни безспорно доказани факти, няма как да се приеме, че е налице измама, по смисъла на чл. 27, пр. 4 ЗЗД, като порок, водещ до унищожаемост на сделката.Между страните е възникнало валидно заемно правоотношение по силата на договор за паричен заем, от 16.09.2009г., по силата на което ответникът дължи на заемател- ищец, процесната сума от 1 000 лв. Т. е. заемодателят е изпълнил задължението си да предаде в собственост уговорената парична сума. Следователно е изправната по договора страна, за която е възникнало правото да търси изпълнение от насрещната. Падежът е настъпил на 19.04.2010г.- 3 дни след изплащане от страна на ..., на дължимите се на К. суми на 15.04.2010г. по банков път. По делото няма доказателства /а и твърдения/ в насока, че ответникът, на когото, лежи и доказателствената тежест за установяване факта на плащане, от който същият би могъл да черпи благоприятни правни последици, е изпълнил основното си задължение. Ето защо предявеаният иск законосъобразно е уважен от районният съд, като изложените в обратната насока оплаквания се явяват неоснователни.

С оглед на изложеното обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде потвърдено. Въззиваемият в отговора на въззивната жалба прави искане за заплащане на направените по делото разноски във въззивната инстанция. Но по делото доказателства за направени разноски не са представени.

Водим от горното и на основание чл. 271 ал.1 от ГПК съдът,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7936/28.10.2011 год. постановено по гр.дело № 971/2011 год. на Районен съд Б..

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.