РЕШЕНИЕ
Гр.София, 07.12. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен
състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
При секретаря Юлиана
Шулева
И прокурора
сложи за разглеждане
Докладваното
от съдия Маркова в.гр.д.№ 7653 по описа за 2020
г. и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и следв. ГПК.
Подадена е въззивна жалба от „С.М
СД“ ЕООД – ответник в производството пред СРС. Със същата се обжалва
решение № 15004/17.01.2020 г. по гр. д. № 79036/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, с което решение е уважен
предявения срещу ответника-въззивник иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК и в негова тежест
са възложени разноските по делото. Излагат се доводи за неправилност,
необоснованост и немотивираност на обжалваното решение. Твърди се, че същото
било постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и
материално-правни норми.
Иска се решението да бъде отменено и постановено друго с което претенцията
по чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.266, ал.1 ЗЗД да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По въззивната жалба е постъпил отговор
от ищеца пред СРС- „Д.Б.“ ЕООД, в който се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и неправилност на така постановеното
решение; не били налице сочените за допуснати, от въззивника, нарушения на
материалния и процесуален закон. Претенцията му била доказана от събраните по
делото доказателства, вкл. и от заключението на съдебно-счетоводната
експертиза. Дружеството било изпълнила задълженията поради което му се следвало
възнаграждение. Претендира разноски.
По
допустимостта на жалбата:
За
обжалваното решение въззивникът е уведомен
на 29.01.2020
г., въззивната жалба е подадена на 06.02.2020
г., следователно същата е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК.
Тъй
като с решението, което се
обжалва са уважени предявените срещу въззивника
/ответник пред СРС/ искове, то въззивната
жалба се явява допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По
останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във
валиден и допустим процес:
Заповедта за изпълнение на парично задължение от 31.08.2018 г., издадена от
СРС, 25-ти състав по ч.гр.д.№ 33175 по описа за 2018 г. е била съобщена на
длъжника на 18.09.2018 г.
В срока по чл.414 ГПК /на 28.09.2018 г. –по пощата/ е подадена от длъжника,
възражение, с което вземането по заповедта за изпълнение е оспорено.
СРС е дал указания по чл.415,ал.1 ГПК, които са стигнали до знанието на
заявителя на 15.11.2018 г. Исковата молба е подадена на 14.12.2018 г.
По основателността на жалбата:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че по силата на представения
по делото Договор за изготвяне на доклад за енергийно обследване на промишлена
система от 29.06.2016 г., сключен между ответника
в качеството му на „възложител” и ищеца,
в качеството на „изпълнител” /чл.1,ал.1/ „С.М.“ ЕООД възлага на „Д.Б.“ ЕООД да извърши изготвяне на енергиен
одит за отразяване на резултатите от енергийно обследване на промишлената
система, съобразно изискванията на Процедура за подбор на проекти BG 16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни
предприятия“ с обект „Повишаване на конкурентноспособността на „С.М.“ ЕООД чрез
внедряване на мерки за енергийна ефективност“ със срок за извършване на
енергийния одит не по-късно от 09.08.2016г. /съгласно чл.2/.В чл.3 била уговорена
цената на описаните в чл.1 дейности - 20000лв. без ДДС, платима както следва:
авансово 6000лв. без ДДС и окончателно плащане в размер на 14000лв. в срок до 5
календарни дни след положително становище на АУЕР за изготвения доклад. От
страна на ответника не се оспорвало, че
задължението по договора е валидно поето от името на дружеството. Позовавали се
на липса на доказателства за изпълнение на задължението на изпълнителя по
договора, съобразно уговореното в чл.6, ал.8 и доказателства за настъпили
обстоятелства по реда на чл.3, т.2 от Договора, както и, че приложеното
становище за енергийно съответствие на енергиен одит №BG 16RFOP-1033/18.10.2016г. не било подписано
от компетентен орган. Съгласно посочената разпоредба на чл.6, ал.8 от Договора
изпълнителят се задължавал, че ще защити 56т. пред АУЕР, както следва: >20%
планирани енергийни спестявания в резултат от изпълнението на проекта – 20т.;
>40% планиран фактор на енергийни спестявания – 18т.; вътрешна норма за
възвръщаемост на инвестиционните мерки по проекта >18% - 9т. и срок на
откупуване на инвестициите под 6 години – 9т. В чл.6, ал.10 от Договора било записано,
че при излизане на становище от проверяващия орган относно точките, защитени в
енергийния одит и ако изпълнителят не е изпълнил задължението си по чл.6, ал.8
сумата по чл.3, т.2 отпада като задължение на възложителя.
По делото от Агенцията за устойчиво енергийно развитие били представени
всички документи, получени в изпълнение на поетите задължения от „Д.Б.“ ЕООД – Доклад за извършен енергиен
одит от м.08.2016г., писмо до „С.М.“
ЕООД, с което се предоставял 14- дневен срок за отстраняване на констатирани
пропуски и несъответствия в доклада за извършения енергиен одит, поправен такъв
и Становище за съответствие на енергиен одит № BG 16RFOP-1033/18.10.2016г., подписано
от изпълнителен директор на АУЕР с електронен подпис, като било представено и
удостоверение за принадлежността на електронния подпис. По делото било постъпило
писмо от Министрество на икономиката от 16.10.2019г., от което се установявало,
че в резултат на извършената техническа и финансова оценка проектното
предложение било получило 74 точки от максималния брой 100 точки, като се установявало
и, че проектът е получил всички точки, уговорени по критерии в чл.6, ал.8 от
Договора. С оглед на така представените доказателства СРС е достигнал до извода за неоснователност
на възраженията на ответното дружество за наличие на обстоятелства, налагащи
приложение на чл.6, ал.10 от Договора. Установило се, че проекта е получил
повече от заложените в Договора точки /чл.6, ал.8 изисквал 56 точки, а проектът получил 74 точки/, както и били изпълнени
всички условия за брой точки по отделните компоненти.
С оглед на изпълнение на възложеното,
съгласно уговорените параметри, на основание чл.266 ЗЗД ищецът – „Д.Б.“ ЕООД имал право да получи
пълния размер на възнаграждението. Не били направени възражения за недостатъци
или забава в изпълнението, които да могат да доведат до намаляване на
възнаграждението.
По делото било изслушано заключение на
ССчЕ съгласно което фактура с № …539/19.10.2016г. на стойност 16800лв. с ДДС
била осчетоводена и при двете дружества и била включена в дневника на покупки
по ЗДДС на ответника, подаден в НАП за м.01.2017г.; ответникът бил ползвал и право
на данъчен кредит в размер на начисления по нея ДДС от 2800лв. и към момента
ответникът водел като неплатено задължение към ищеца в размер на 16800лв. по
процесната фактура. Осчетоводяването на фактурата, включването й в съответния
дневник на покупки и ползването на данъчен кредит по нея, сочело, че ответното
дружество е приело изпълнение на договореното и следователно дължало заплащане
на възнаграждение в оставащия неплатен размер. С осчетоводяването на фактурата
ответникът бил признал задължението, което имал към ищеца, тъй като търговецът,
чрез вписването на фактурите в дневниците си, демонстрирал узнаване и приемане
на извършеното действие, изразил бил воля и бил приел изпълнението. За ищеца се
породило право да търси заплащане на договорното възнаграждение, съобразно
вписванията в осчетоводените фактури. Следователно предявения иск се явявал
основателен до пълния си размер.
По доводите във въззивната жалба:
Ищецът /въззиваем пред настоящата инстанция/ претендира на основание чл.79,
ал.1, предл.1 вр. с чл.266 ЗЗД във връзка с договор от 29.06.2016 г. за изготвяне
на доклад за енергийно обследване на промишлена система. Уговореното
възнаграждение възлизало на 24 000 лв. с ДДС или 20 000 без ДДС, от
тази сума авансово се плащала сумата в размер 7 200 лв. с ДДС /6 000 лв.
без ДДС/ след подписването на договора. Останалата сума в размер на 16 800
лв. с ДДС /14 000 лв. без ДДС/ била платима в срок от 5 календарни дни след
положително становище от АУЕР за изготвения от ищеца доклад. Сочи, че ответното
дружество заплатило сумата в размер на уговорения аванс. На 18.10.2016 г. било
издадено положително становище от АУЕР, с което бил одобрен изготвения от ищеца
като изпълнител енергиен одит на „С.М.“ ЕООД. Въпреки че ищеца бил изпълнил
задълженията по договора, ответника не изплатил остатъка от уговореното
възнаграждение. За тази сума била издадена заповед за изпълнение в производство
по чл.410 ГПК.
С
отговора по исковата молба ответникът /възложител по договора/е възразил, че изпълнителят /ищец/ е изправна
страна по договора; същият не бил изпълнил възложената му работа съобразно
уговореното в чл.6, ал.8 от договора. Липсвали доказателства за настъпили
обстоятелства по реда на чл.3,т.2 от договора. Приложеното становище за
енергийно съответствие на енергийния одит не било подписано от компетентния
орган.
Софийски градски съд, действащ като
въззивна инстанция приема следното за установено от фактическа и правна страна
на спора:
По иска по чл.266, ал.1 ЗЗД:
Не
се спори по делото, а и от доказателствата събрани пред първата съдебна
инстанция се установява, че ищцовото дружество е извършило възложеното му от
ответника /възложител/ обследване.
В чл.3, ал.2 от договора, сключен
между страните, е уговорено, че окончателното плащане 14 000 без ДДС ще
бъде сторено в срок до 5 календарни дни след положително становище от АУЕР за
изготвения доклад.
Видно от представеното по делото
/л.33/ становище за съответствие на енергиен одит № BG 16RFOP-1033/18.10.2016г.,
изпълнителния директор на АУЕР е дал заключение за одобряване на енергийния
одит на „С.М.“ ЕООД.
Действително, съгласно чл.6, ал.8 от
договора изпълнителят се задължава да защити 56 т. пред АУЕР, както следва: >20%
планирани енергийни спестявания в резултат от изпълнението на проекта – 20т.;
>40% планиран фактор на енергийни спестявания – 18т.; вътрешна норма за
възвръщаемост на инвестиционните мерки по проекта >18% - 9т. и срок на
откупуване на инвестициите под 6 години – 9т.
В чл.6, ал.10 от Договора е записано,
че при излизане на становище от проверяващия орган относно точките, защитени в
енергийния одит и ако изпълнителят не е изпълнил задължението си по чл.6, ал.8
сумата по чл.3, т.2 отпада като задължение на възложителя.
Видно от отговора на Министерство на
икономиката проектното предложение е получило общо 74 точки от максималния брой
100 точки. Като по критериите заложени в чл.6, ал.8 точките са както следва:
>20% планирани енергийни спестявания в резултат от изпълнението на проекта –
20т.; >40% планиран фактор на енергийни спестявания – 18т.; вътрешна норма
за възвръщаемост на инвестиционните мерки по проекта >18% - 9т. и срок на
откупуване на инвестициите под 6 години – 9т.
При това положение не са налице
предпоставките на чл.6, ал.10 от договора за отпадане на задължението на
възложителя да заплати остатъка от дължимото на изпълнителя възнаграждение по
чл.3, ал.2 от договора.
Следователно, правилно СРС е приел, че
задължението за заплащане на остатъка от договорената цена на възнаграждението
не е отпаднало.
От заключението на допуснатата,
изслушана и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза /ССче/, изготвена
след проверка на счетоводствата на двете дружества-страни по спора, се
установява че процесната фактура с № …539/19.10.2016 г. на стойност 14 000
лв. с начислен ДДС в размер на 2 800 лв. или 16 800 лв. с ДДС, е
осчетоводена и от двете дружества. Същата е включена в дневника за покупки по
ЗДДС, подаден в НАП за м.01.2017 г. По процесната фактура ответното дружество е
ползвало данъчен кредит /ДК/ в размер на 2 800 лв., съгласно данните от
подадената справка-декларация и дневник на покупките. В момента на проверката от вещото лице Р.Р.С.,
ищецът води незакрито вземане от ответника в размер на 16 800 лв., а
ответника води неплатено задължение към ищеца в размер на 16 800 лв. Видно
от отразеното в съдебния протокол от публичното съдебно заседание, състояло се
на 19.09.2019 г. , заключението не е било оспорено от нито една от страните.
Същото е кредитирано от СРС, кредитира се и от настоящата инстанция като
компетентно изготвено.
При това положение налага се извод, че
са настъпили предпоставките по чл.3,ал..2 от договора, обвързващ страните по
спора, за заплащане на останалите 16 800 лв. /с ДДС/ от уговореното в
полза на изпълнителя /ищец/ възнаграждение по чл.266 ЗЗД.
Липсват и данни възложителят да е
възразил срещу изпълнението.
С оглед гореизложеното се достига до
извода, че изпълнителят е престирал качествено и точно.
Не са налице и предпоставките на чл.267,
ал.1, предл.2 ЗЗД за намаляване на възнаграждението.
Настоящата инстанция споделя извода на
СРС с оглед констатациите на ССче, че е налице своеобразно признание от страна
на ответника за дължимост на сумата в размер на 16 800 лв. /с ДДС/ по
начина по който същото е отразено в счетоводството му – като неплатено
задължение към ищеца в размер на 16 800 лв.
При това
положение правилно СРС е приел претенцията на ищеца за установена и основателна.
Поради
съвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата инстанция:
При този изход
на спора обжалваното решение е правилно в частта за разноските.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, но липсват данни такива да са
реално извършени.
По
обжалването:
Касае се до
съдебен спор между търговци, поради което по арг. от чл.280, ал.3 ГПК решението
не подлежи на касационен контрол.
Водим от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 15004/17.01.2020 г. по гр. д. №
79036/2018 г. по описа на СРС, ГО, 25
състав, изцяло.
Решението е окончателно и не може да се обжалва, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: