РЕШЕНИЕ
номер 1331, 8.10.2018г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно
отделение, 17 състав,
на двадесет и седми септември, две хиляди и осемнадесета
година,
в публичното заседание в следния състав :
Председател : Анатоли Бобоков
Секретар :
Д.М.
като разгледа докладваното от съдия Бобоков наказателно
административен характер дело номер 2143 по описа на съда за 2018 година за да
се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано
по повод жалбата на Х.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** против наказателно постановление
№ 128-F106219/19.02.2018г.
издадено от заместник директора на ТД на
НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с
чл.2, ал.1
и чл.3, ал.1,
т.1 от Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица на
основание чл.355, ал.1 от КСО на жалбоподателя е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева. Жалбоподателят релевира
доводи за незаконосъобразност, като моли съда да отмени обжалваното
постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния
срок от лице с интерес от обжалването и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от правна и
фактическа.
На 04.04.2014г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че като осигурител не
е подал в срок данни в ТД на НАП- Бургас с декларация образец 1 за месец 08.2013г. Мястото
за подаване на декларация образец 1 за всяко регистрирано в ТД на НАП –Бургас лице е
сградата на ТД на НАП-Бургас, гр.Бургас, ул.Александровска № 26, ет.1. Декларация образец 1 съдържаща данни за осигурителния доход, осигурителните
вноски за ДОО /държавното обществено осигуряване/, УПФ /Учителския пенсионен
фонд/, здравното осигуряване, ДЗПО /допълнителното задължително пенсионно
осигуряване/, вноските за фонд „ГВРС“ /Гарантирани вземания на работниците и
служителите/, дните в осигуряване и облагаемия доход по ЗДДФЛ- поотделно за
всяко лице, подлежащо на осигуряване се подава до 25-то число на месеца,
следващ месеца, за които се отнасят данните, при начислено или изплатено
възнаграждение за същия месец след този срок- до края на месеца, в който е
начислено или изплатено възнаграждението. В случая декларацията е следвало да
се подаде до 25.09.2013г.
До лицето е изпратена покана за явяване в ТД
на НАП-Бургас за съставяне на акт за установяване на административно нарушение.
В указания срок лицето или негов представител не се явяват, поради което
настоящият акт е съставен при условията и реда на чл.40, ал.2 от ЗАНН в отсъствие на нарушителя.
Административнонаказващият
орган сезиран с преписката е счел фактическите констатации за безспорно
установени и е издал обжалваното постановление, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка
с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1
от Наредба № Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и
съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях
лица, както и от самоосигуряващите се лица на
основание чл.355, ал.1 от КСО е наложил на
жалбоподателя административно наказание глоба размер на 50 лева.
В конкретния случай Декларация Образец 1
за месец 08.2013г. е била подадена от жалбоподателя на 9.7.2014г., вместо в
срока до 25.09.2013г. Нарушението е на просто извършване и е осъществено с
бездействието на задълженото лице към първия работен ден, след датата следваща
последния срок. Контролните органи на данъчната администрация на ТД на
НАП-Бургас са имали обективната възможност да констатират нарушението, тъй като
всички данни, даващи основание да се прецени извършено ли е нарушение или не,
са били на разположение на наказващия орган през цялото време, без да е било
необходимо извършването от негова страна на каквито и да било допълнителни
действия по разкриване на нарушителя и фактите, даващи основание за преценка
извършено ли е или не нарушението. Тримесечният срок, в който може да се
състави на жалбоподателя, в конкретния случай започва да тече от 26.09.2013г.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен на 4.4.2014.2014г., като НП е издадено на 19.02.2018 г.
Съдът намира, че в хода на
производството по установяване на твърдяното нарушение е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, тъй като след задочното съставяне на процесния АУАН е следвало той да бъде надлежно предявен и
връчен на жалбоподателя или на негов представител по предписания в чл. 43, ал.
4 ЗАНН ред - актът е следвало да се изпрати на съответната служба, а ако няма
такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване
и подписване. Актосъставителят е избрал лично да
търси представител на дружеството, за да му връчи акта, за която цел са били
осъществени две посещения на адреса на дружеството на 18.02.2015 г. и на
06.03.2015 г. Тези посещения очевидно не са довели до връчването на акта, а в
протоколите за посещенията е посочено, че жалбоподателят или упълномощено от
него лице не са били открити. Като видно и от посочените дати, става въпрос за
посещения на адреса през кратък период от време, което по никакъв начин не би
могло да се счете за издирване, още повече за щателно такова. Нещо повече преди
да счете, че следва да спре производството органът не се е постарал да направи
и справка в ТР за адреса на Дружеството. Още в деня на второто посещение – на
06.03.2015 г.свид. И. е
спряла производството на основание чл.43, ал.6 от ЗАНН – тъй като нарушителят след щателно издирване не е
бил открит. Спирането на производството при изложените по-горе фактически
обстоятелства е необосновано и изцяло в разрез с разпоредбата на чл. 43, ал. 6 . В посочената норма законодателят е допуснал
възможност производството да бъде спряно с оглед гарантиране правото на защита
на нарушителя, но само след проведено неуспешно щателно издирване на дееца.
Върховният съд последователно в
своята практика е посочвал, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целенасочени,
последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване
точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и
фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява
продължителен период от време, издирвателните
мероприятия не следва да се ограничават в определен часови интервал и до един и
същи адрес, след като лицето не бива откривано там, в издирването следва да
бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху
лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР.
Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от
време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл. 43, ал. 6 ЗАНН основание производството да бъде спряно до откриване на нарушителя. Следователно
от всичко дотук изложено се налага извод, че производството е било спряно без
да са налице предпоставките за това, поради което е допуснато и нарушение на
чл. 43, ал. 6 ЗАНН, самият акт на спиране е незаконосъобразен, поради което е
негоден да произведе целения с него резултат – да преустанови теченето на срока
за издаване на обжалваното НП. По тази причина 6-месечният срок за издаване на
НП, който според чл. 34, ал. 3 ЗАНН започва да тече от съставянето на акта,
т.е. в случая от 4.4.2014 г., безпрепятствено е изтекъл на 4.7.2014 г., без въз основа на процесния АУАН да е било издадено НП. След тази дата,
издаването на обжалваното НП е било недопустимо, и като е сторил обратното, АНО
е постановил незаконосъобразен и подлежащ на отмяна акт.
Регламентираното в ЗАНН
производство по своята същност е санкционно (наказателно), и само редът за
реализиране на тази отговорност е административен, което във всички случаи
налага стриктно спазване на установените в закона гаранции за правата и
интересите на привлеченото към отговорност лице (субект), в това число правото
на лично участие в производството, правото да сочи и ангажира доказателства, да
прави възражения. Стриктното спазването на тези правила гарантира
законосъобразното провеждане на производството и в значителна степен го
освобождава от недостатъци, които биха евентуално обосновали последваща отмяна
от съда на издаденото НП.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
наказателно постановление № 128-F106219/19.02.2018г. издадено от заместник
директора на ТД на НАП- Бургас, с което за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО и във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-8/2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение
на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица на основание чл.355,
ал.1 от КСО на Х.Д.Д. ЕГН ********** с адрес *** е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 /петдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
Председател: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала:
Д.М.