РЕШЕНИЕ
№ 2408
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110216908 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „България Ер” АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр.
София, район „Слатина”, Аерогара София, бул. „Б” № , представлявано от изпълнителния
директор Х Т и прокуриста Б М, чрез юрк. З. Д., срещу наказателно постановление №
428/02.11.2023г., издадено от Директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР за нарушение по чл.
20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ. За същото на основание чл. 51 ЗЧРБ на дружеството
е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата се сочат допуснати при съставянето на АУАН и издаването на НП съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че в
АУАН и НП не са посочени законовите норми, които се твърди да са нарушени, което
препятствало право на защита на санкционираното лице. Конкретно, по отношение нормата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се застъпва, че касае физически лица, при което е неотносима към
осъществяваната от превозвача дейност, а по отношение чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ се поддържа,
че е бланкетна, и е следвало да бъде запълнена с конкретна диспозиция на друга норма, с
оглед възможността на дружеството да разбере какво конкретно му се вменява в
отговорност. Оспорва се фактът на извършване на нарушението, като се поддържа, че
превозвачът не е имал задължението да извърши проверка на документите за пътуване на
конкретно посочения в АУАН и НП пътник, тъй като осъщественият полет бил „вътрешен“
за държавите-членки на ЕС. По изложените съображения се прави искане НП да бъде
отменено.
1
За проведеното на 22.04.202 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани.
„България Ер” АД не изпраща процесуален представител, а въззиваемата страна се
представлява от юрк. Д., която в дадения ход по същество моли НП да бъде потвърдено като
материалноправно и процесуалноправно законосъобразно. Пледира, че в хода на
разследването въз основа на приобщените доказателства е доказано нарушението по
безспорен начин. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление,
съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е
неоснователна.
От фактическа страна се установи:
На 24.08.2023г. авиокомпания „България Ер” АД осъществила полет № FB 808 от Атина за
София, с който превозила лицето Jiang Xiaolu, роден на г., гражданин на Китай, п-т №
EJ4581964, изд. на 02.11.2022г., притежаващ еднократна “единна виза” тип “C” №
*********, издадена от Унгария, валидна до 10.07.2023г. до 04.09.2023г. На същата дата
около 19:30 ч., при осъществяване на гранична проверка на ГКПП Аерогара София на
пристигащите пътници от цитирания полет, свидетелят А., младши експерт при ГКПП
Аерогара София, установил, че посоченият пътник бил превозен до Република България без
валиден документ за пътуване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ или чл. 6, ал. 1, т. б от
Регламент /ЕС/ 2016/399, като превозвачът „България Ер“ АД, преди да извърши услугата по
превозването му, не бил проверил документите за пътуване, и въпреки липсата на валиден
такъв, му бил издал превозни документи - билет и бордна карта.
Jiang Xiaolu не бил допуснат да влезе в Република България, като бил съставен отказ за
влизане в страната на чужденец на основание чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ. Свид. Асен Стефанов
съставил докладна записка до Директора на РД “Гранична полиция” - Аерогари комисар П
С, в която описала обстоятелствата по случая.
До изпълнителния директор на „България Ер” АД била изпратена покана рег. № 817700-
2680/11.09.2023г. за съставяне на АУАН за нарушение по чл. 20 ЗЧРБ, която била получена
в деловодството на „България Ер” АД на 16.11.2023г. от Л И Д., упълномощена да
представлява дружеството пред РД „Гранична полиция - Аерогара София“, с право да
получава актове за установяване на административни нарушения и наказателни
постановления.
На 29.09.2023г., в присъствието на А Ф и Е Н, свид. А С съставил срещу „България Ер“
АД АУАН № 413/29.09.2023г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата относно
извършеното и констатирано на 24.11.2021 г. нарушение по чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1,
т. 1 ЗЧРБ. АУАН бил предявен и връчен на Лидия Д. - деловодител, на дата 29.09.2023г.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо
описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация съобразно чл. 20,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, Директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР издал срещу
2
„България Ер” АД, в качеството на превозвач, атакуваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 51 ЗЧРБ му наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две
хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите Е Н и А С, и писмени - докладна записка до
Директора на РД “Гранична полиция” - Аерогари комисар П С; отказ за влизане в
Република България; покана рег. № 817700-2680/11.09.2023г. за съставяне на АУАН;
докладна записка рег. № 8177р-29656/02.10.2023г.; покана рег. № 8177р-3294/03.11.2023г.;
извлечение от ТР относно актуално състояние на „България Ер“ АД; заповед № 8121к-
7820/31.08.2023г.; заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; пълномощно изх. № 047-I-
2127/05.07.2022г.; пълномощно рег. № 4046р-12456/20.09.2023г., длъжностна
характеристика; пълномощно изх. № 047-I-2342/07.04.2014г.;
Съдът кредитира доказателствената съвкупност в цялост, намирайки гласните и писмени
доказателствени източници за относими към предмета на доказване и допринасящи за
правилното му изясняване.
Посредством показанията на свидетелите Е Н и А С се изясняват в пълнота
обстоятелствата по извършената гранична проверка, при която било установено, че лицето
Jiang Xiaolu не разполагал с валиден документ за пътуване - паспорт или друг документ, с
който да влезе в Република България. Съдът се довери на изложеното от свидетелите,
преценявайки го като обективно, последователно и в корелация с писмените доказателства,
които също кредитира, и които безпротиворечиво установяват съответните обстоятелства.
Материалната компетентност на свид. Стефанов по съставянето на АУАН и
компетентността на Директор на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВРпо издаване на НП, следват
съгласно правомощията, предоставени им по силата на заповед № 8121к-7820/31.08.2023г.;
заповед № 8121з-378/06.04.2020 г.; длъжностна характеристика.
Въз основа представените пълномощно изх. № 047-I-2127/05.07.2022г.; пълномощно рег.
№ 4046р-12456/20.09.2023г. и пълномощно изх. № 047-I-2342/07.04.2014г. е изводима
представителната власт на лицата, получили АУАН и НП, по отношение на „България Ер“
АД.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Процесният АУАН и атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при
спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна
процедура по съставянето и връчването им на надлежно упълномощени представители на
дружеството-жалбоподател.
И двата акта отговарят съответно на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН - съдържат конкретно описание на нарушението, мястото и времето на извършването
му, и дадената правна квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно
конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява допуснатото административно
нарушение. Налице е корелация между фактическото описание и правната квалификация,
3
като доводите в обратна насока не могат да бъдат споделени.
Поради това съдът прие, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са опорочили
съставените АУАН и НП или да са нарушили правото на защита на дружеството-
жалбоподател, с което да налагат отмяната на санкционния акт на формално основание.
Атакуваното наказателно постановление е и матералноправно законосъобразно.
Разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ постановява, че превозвач, който превозва по суша,
по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши
услугата, е длъжен да установи наличието и валидността на документа за пътуване и на
визата, когато такава се изисква, както и дали същите съдържат явни преправки,
зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, следи от подмяна на снимката, както
и дали изображението на снимката позволява установяване на самоличността на
притежателя. Чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧБР от друга страна предвижда, че чужденец, който влиза в
Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от
целта на пътуването, трябва да притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, както и виза, когато такава е необходима.
В случая от доказателствата по делото се изясни безспорно, че на 24.08.2023г.
авиокомпания „България Ер” АД е осъществила полет № FB 808 от Атина за София, с който
превозила лицето Jiang Xiaolu, роден на г., гражданин на Китай, който не притежавал
валиден документ за пътуване. Безспорно е и че това не е било установено от превозвача,
преди да извърши услугата по превоза и преди бъдат издадени превозни документи - билет
и бордна карта. Същевременно цитираното лице е следвало да притежава валиден документ
за пътуване, тъй като за него са важали изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, като не са
били налице изключенията по чл. 8, ал. 1 ЗЧРБ и чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399.
Съгласно легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 3 ДР на ЗЧРБ, „паспорт или заместващ го
документ за пътуване“ е този, който е издаден по законоустановения ред на съответната
държава, в който може да бъде положена виза, и който дава право на чужденеца да се
завърне в държавата, от която влиза, в държавата на произход или в трета държава,
снимката в него позволява установяване самоличността на притежателя му, не съдържа
преправки, зачертавания, заличавания, добавки и други в данните, няма следи от подмяна на
снимката, положените печати са ясни, изображението на снимката съвпада с образа на
притежателя и срокът му на валидност не е изтекъл. В случая срокът на валидност на
еднократната виза и паспорта на лицето е бил изтекъл.
Хипотезата на чл. 6, ал. 1, т. б от Регламент /ЕС/ 2016/399 на Съвета /25/ - пътникът да
притежава валидна виза, ако такава се изисква съгласно Регламент (ЕО) № 539/2001, с
изключение на случаите, когато притежава валидно разрешение за пребиваване или валидна
виза за дългосрочно пребиваване, също не се констатира, доколкото Република България,
макар да е член на Европейския съюз, не е част от Шенгенското пространство, поради което
няма вътрешна граница с другите държави в него. Чл. 1, § 1 на Регламент № 539/2001 г.
въвежда изискване за гражданите на третите страни, които са изброени в списъка в
Приложение I, да притежават виза при преминаване на външните граници на държавите-
4
членки. В § 2 е указано, че граждани на трети страни, включени в списъка в приложение II,
са освободени от изискването по § 1 при престой от не повече от 90 дни в рамките на всеки
180 дневен период, какъвто не е настоящият случай.
Предвид това еднозначно следва изводът, че превозвачът е бил длъжен да извърши
проверка на пътника дали притежава редовен паспорт или заместващ го документ за
пътуване, преди да издаде превозни документи - билет и бордна карта. Като не е
осъществило тази проверка, „България Ер“ АД от обективна страна е осъществило състава
на нарушението на разпоредбата на чл. 20, ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ.
Субективната му съставомерност се призумира, предвид безвиновния характер на
отговорността на юридическите лица.
Наказващият орган е индивидуализирал наложената санкция в минимално предвидения
съгласно чл. 51 ЗЧРБ размер от 2 000 /две хиляди/ лв., предвид което основания за
изменение на наказателното постановление в санкционната част не се констатират и
обсъждането на справедливостта и обосноваността й се явяват безпредметни.
В конкретиката на казуса не са налице предпоставки за квалифициране на нарушението
като „маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като изпълнението на
задължението по чл. 20, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ е свързано с упражняване на строг граничен и
паспортно-визов контрол на българските и чуждестранни граждани, влизащи и излизащи от
територията на страната през ГКПП, с оглед обстоятелството, че Република България е
външна граница на ЕС и се цели да бъде засилен контролът на миграницонните процеси.
Предвид това, въпреки формалния характер на нарушението, като прецени, че конкретното
му проявление не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайното
проявление на нарушенията от съответния вид, а напротив, типичната такава, съдът прие, че
случаят не е маловажен.
По изложените съображения атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено като правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния закон и при съобразяване с процесуалните правила.
Депозираната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на Главна
дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи. Същата следва да
бъде уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, а
именно в размер на 80 /осемдесет/ лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и
чл. 63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 428/02.11.2023г., издадено от Директор
5
на РДГП-Аерогари-ГДГП-МВР срещу „България Ер“ АД за извършено нарушение по чл. 20,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ, за което на основание чл. 51 ЗЧРБ му е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА „България Ер” АД, ЕИК , седалище и адрес на управление гр. С, район
„Слатина”, Аерогара София, бул. „Б” № , представлявано от изпълнителния директор Х Т и
прокуриста Б М, ДА ЗАПЛАТИ в полза на на Главна дирекция „Гранична полиция“ при
Министерство на вътрешните работи сума в размер на 80 /осемдесет/ лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата инстанция процесуално
представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6