Решение по дело №1518/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1267
Дата: 7 август 2021 г. (в сила от 1 септември 2021 г.)
Съдия: Силвия Лъчезарова Алексиева
Дело: 20215330201518
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1267
гр. Пловдив , 07.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330201518 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 2781760,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на Е. Б. Ф. с ЕГН ********** на основание
чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.
21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на фиша касаещи
изтекла давност и неспазване на срока по чл. 34 от ЗАНН, освен това не били връчени
на жалбоподателката снимка и удостоверение за одобрен АТСС, както и нямало дата
на издаване на фиша.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, представлява се от процесуален
представител.
Въззиваемата страна е взела писмено становище, в което се излагат общи
аргументи за законосъобразност на издадения електронен фиш, прави се искане за
разноски и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Не се представлява в
съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена е в предвидения срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.05.2019 г. в 11:50 ч. в гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург, до № 73, в
посока хотел СПС, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h МПС,
лек автомобил марка „Рено“, модел Меган Сценик, с рег. № *** се е движил със
скорост от 77 km/h, като е превишил максимално допустимата с 27 km/h и това е
установено с АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Електронният фиш е издаден на
жалбоподателката Е. Б. Ф., в качеството й на собственик на процесното МПС.
Установява се автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 11743са да
1
е одобрено средство за измерване от 07.09.2017 г. със срок на валидност до 07.09.2027
г. Същото към момента на деянието е минало периодична техническа проверка,
удостоверена с протокол 59-С-ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 2781760, който е
бил връчен на 30.12.2020 г.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ и
приложение към него, протокол за последваща проверка на АТСС 59-С-
ИСИ/11.10.2018 г. на БИМ, протокол за използване на АТСС рег. № 1030р-
14046/27.05.2019 г., разпечатка на фиш серия К № 2781760, разпечатка от база данни за
собственост на автомобил, снимка за местоположението на АТСС, справка от
автоматизирана система на ОД на МВР Пътна полиция за издадени фишове.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че правилно е квалифицирано поведението на жалбоподателя като
нарушение на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената норма гласи,
че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в km/h, като в
населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h. От обективна
и субективна страна жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на
нарушението.
Безспорно установено е, че на 26.05.2019 г. в 11:50 ч. лек автомобил марка
„Рено“, модел Меган Сценик, с рег. № *** се е движил със скорост от 77 km/h, в
рамките на населено място гр. Пловдив, бул. Санкт Петербург, до № 73, като е
превишил максимално допустимата скорост с 27 km/h. Тази скорост е определена при
отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде грешката на АТСС в
полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронният фиш е
собственик на автомобила. Същата не се е възползвала от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавала общественоопасния характер на
деянието си, предвиждала е общественоопасните последици и е целяла тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 27 км/ч над допустимото и по този начин е
извършила деянието си с пряк умисъл.
Съдът не споделя доводът на процесуалния представител на жалбоподателя за
изтекла давност на нарушението или изтекъл срок по чл. 34 от ЗАНН. Практиката на
касационната инстанция е твърда по отношение на тези срокове и е в следния смисъл:
на първо място, не е налице изтекла погасителна давност и това е така, тъй като в
ЗАНН давността е уредена в разпоредбите на чл. 34 и в чл. 82. Вторият случай урежда
давността за изпълнение на наказанията по вече влязъл в сила
административнонаказателен акт. Процесният електронния фиш е издаден на
26.05.2019 г., когато е установено нарушението със заснемането му, но е връчен едва
на 30.12.2020 г. След като електронния фиш не е бил връчен по реда, уреден в ЗАНН,
той не е влязъл в сила и сроковете по чл. 82 от ЗАНН са неприложими. Нормата на чл.
34 ал. 1 от ЗАНН урежда хипотези, при които административнонаказателно
производство въобще не се образува или образуваното се прекратява, когато
нарушителят е починал, изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието и когато
това е предвидено в закон или указ, които случаи стоят извън процесния, както и
въпросите за давността, която е обвързана с момента на съставяне на АУАН и НП.
2
В процесния случай установяването на нарушението се извършва от техническо
устройство и електронния фиш не е плод на нечие волеизявление на субект, който
притежава възможността да изразява такова волеизявление. В производството по
издаване на електронен фиш се прилагат специалните правила, регламентирани в
ЗДвП, а ЗАНН се прилага само за неуредените случаи.
В хипотезата с издаване на електронния фиш не са предвидени два етапа,
каквито съдържа общия процес по ЗАНН - обвинение чрез предявяване и връчване на
АУАН и налагане на наказание чрез издаване и връчване на наказателно
постановление. Електронния фиш е едновременно и двете. В него се съдържа описание
на нарушението, което се констатира с техническо средство, и се налага наказание
предвидено в закона.
За пълнота следва да се отбележи, че датата на извършване на нарушението -
26.05.2019 г., отбелязана в електронния фиш, се явява и датата, на която нарушителя е
станал известен за административнонаказващия орган.
На второ място, възражението, че електронният фиш е връчен на жалбоподателя
повече от година и шест месеца след съставянето му е ирелевантно, тъй като в ЗДвП е
предвиден специален ред за издаване на този вид актове. В случая е приложима само
абсолютната 4 г. и 6 м. давност, предвидена в чл.81 ал.3, във връзка с чл.80 ал.1 т.5 от
НК за издаване на санкционния акт и влизането му в сила, която тече от момента на
извършване на нарушението. В случая този давностен срок очевидно не е изтекъл.
По наказанието:
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 100 лв., съобразно разпоредбата на чл. 182, ал.
1, т. 3 от ЗДвП, доколкото тя отговаря на допуснатото нарушение за превишаване на
скоростта на движение в диапазона от 21 до 30 km/h. Размерът на глобата е фиксиран,
поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Липсва основание за приложението на чл. 28, б. „а“ от ЗАНН, доколкото
настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен. Обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване се от особено значение и тяхното стриктно спазване
следва да бъде приоритет на всеки водач, който следва да съзнава опасността, която
може да възникне за него самия, за пасажерите в неговия автомобил и за всички други
участници в движението. Установеното превишаване на скоростта накърнява именно
тези отношения, като нито деянието му, нито личността на нарушителя се
характеризират с по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
същото нарушение.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът, след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното
производство по налагане на наказание. Електронният фиш е издаден при спазване на
императивните изисквания на закона, по съставения образец и не създава неяснота
относно нарушението, която да ограничава право на защита на жалбоподателя, като
съдържа подробно описание на обстоятелствата при извършването му, от значение за
съставомерността му и за параметрите на вмененото нарушение. Правилно е отчетен
установеният толеранс от 3 km/h. На приложената към фиша снимка е посочена
измерената скорост, отчетена преди толеранса, ограничението на скоростта, посоката
на движението и мястото на нарушение и координатите му.
3
Не се споделя от съда наведеното в жалбата възражение, че било допуснато
процесуално нарушение, като не били връчени на жалбоподателката снимката от
АТСС и протокол за проверка. Такова задължение издателя на фиша няма. Същият
следва да представи доказателства за установеното нарушение при поискване, но не и
да ги връчва.
Не се споделя и възражението, че не е посочена дата на издаване на електронния
фиш, тъй като същият е издаден по образец и включва всички необходими реквизити
посочени в чл. 189, ал. 4 ат ЗДвП.
Съдът намира, че са били спазени изискванията за употреба на АТСС. Съгласно
чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават
електронни фишове. Разграничават се три хипотези на установяване и заснемане на
нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни АТСС временно
разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство.
Процесният случай е от втората група мобилни АТСС временно разположени на
участък от пътя, поради което възражението посочено в жалбата, че нарушението било
заснето по време на движение няма връзка с конкретния случай.
АТСС временно разположено върху участък от пътя се характеризира с винаги
автоматизиран контрол, без значение дали се извършва в присъствието или
отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него, тъй като такъв не участва в
процеса по установяване на нарушението. След установяване и заснемане на
нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение, се издава в отсъствието на контролен орган и на нарушител. Този
законодателен подход, въвежда изключение от общия ред за реализиране на
административнонаказателна отговорност - в присъствието на нарушителя.
Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не изявление на
определен орган, а електронно такова, записано върху съответния носител, за
формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез въведени по
съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при спазване на
изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка; при контрол на въведено с пътен знак
ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС
да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение
на скоростта или да има общо правило за скоростта в населени места; да са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. като надлежно е
попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Както
беше отбелязано, същото не е преминало последваща техническа проверка, тъй като
такива се извършват след изтичането на едногодишен срок от предходната, респ.
първоначалната проверка и нарушението е извършено в срока на валидност. Спазени
са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен протокол за
използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер, което
4
съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на ползването
му, точното местоположение, ограничението на скоростта на контролирания участък,
посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима на измерване, началото
и края на работата по час и минута и номер на първо и последно статично
изображение, в който промеждутък е и номерът на снимката, въз основа на която е
издаден електронен фиш, броя на установените нарушения.
По посочените съображения следва да се приеме, че към
административнонаказателната отговорност правилно е привлечено виновно
материалноотговорно лице за безспорно установено нарушение, а и са спазени
задължителните формални изискания за използването на АТСС съгласно действащата
законова регламентация към момента на извършване на деянието, което дава
основание електронният фиш да се прецени като законосъобразен и последицата от
това – да бъде потвърден.

По разноските:
Предвид изхода на спора и неоснователността на подадената жалба разноски в
полза на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Такива са претендирани от
въззиваемата страна, поради което на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН следва да бъдат
присъдени. Като прецени ниската фактическа и правна сложност на казуса и ниския
интензитет на процесуални усилия положени от въззиваемата страна то съдът счита, че
следва да определи възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер – 80 лв.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2781760, издаден от ОД на МВР
Пловдив, с който на Е. Б. Ф. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182,
ал. 1, т. 3 от Закона за движението по пътищата е наложено административно
наказание – глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. Б. Ф. с ЕГН **********, от ****, да заплати на ОД на МВР
Пловдив, сумата от 80 лв., представляваща съдебни разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5