Р Е Ш Е Н И Е
№ 292
гр.Нови пазар, 04.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното си заседание на тридесети
септември две хиляди и деветнадесета година, в следният състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ГАЛИНА
НИКОЛОВА
СЕКРЕТАР : Диана Славова
като разгледа докладваното от съдия Николова, гр.д. № 821 по
описа на НПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба, съдържаща обективно
съединени искове с правно основание както следва: 1/ иск по чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 385,60лв главница; 2/ иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във
вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 45,14лв. възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2018 г., и 3/ иск по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 33,34лв. мораторна
лихва за периода от 05.06.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението.
Ищецът сочи, че съгласно договор за потребителски заем
с № ***г., на ответникът е бил предоставен паричен кредит в
размер на 385,60лв., която сума била изплатена от кредитора съгласно чл. 1 от
договора. Съгласно договора, ответникът е следвало да погаси кредита за срок от
6 мес. С месечна вноска от 71,79лв., която включва главницата по заема, ведно с
оскъпяването й с ГПР 45,84% и ГЛП – 38,33%.
Ищецът твърди, че длъжникът е
преустановил плащанията по договора на 05.05.2018 г., като погасени са 0
вноски.
Ищецът твърди, че по тази причина
вземането му е станало предсрочно изискуемо и ответникът е следвало да заплати
остатъка по заема в размер на 430,74лв. Ищецът сочи, че падежът за вземането му
в пълен размер е било настъпило преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение и по отношение на последната погасителна вноска, която е
била на 05.10.2018 г.
Ищецът сочи, че ответникът
дължи главница 385,60лв.; както и възнаградителна лихва в размер на 45,14лв.. за периода
от 05.05.2018 г. до 05.10.2018 и 33,34лв.
мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 11.04.2019 г.,., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение– 23.04.2019 г.
Предвид на горното ищецът моли съда да признае спрямо
ответницата, че вземането му спрямо нея за сумата от 385,60лв.- главница; възнаградителна лихва в размер на 45,14лв. за периода от
01.02.2018 г.до 06.07.2018г. и 33,34лв. мораторна лихва за периода от
05.06.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение– 23.04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение № 361/30.04.2019
г. по ч.гр.д. № 591/2019 г. съществува.
От назначения от съда
особен представител на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба в
законоустановения срок.
Ответникът сочи, че
исковете са допустими, но частично основателни. Сочи, че доколкото се твърди,
че е уговорена наказателна /мораторна/лихва между страните в самия договор, то
повторното претендиране на такава е неоснователно. Позовава се на Р №
93/27.10.2016 г. по т.д. № 1882/2015 г. на ВКС, 1-во т.о.
В отговора се сочи, че
посочения в договора ГПР -45,84% е
завишен, както и ГЛП – 38,33%, поради което е налице противоречие с добрите
нрави.
Сочи, че исковете на ищеца
не са подкрепени с необходимите доказателства.
Въз основа на събраните по делото доказателства
съдът прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът по делото е
сключил с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
АД договор № ***г., на
ответникът е бил предоставен паричен кредит в размер на 385,60лв., която сума
била изплатена от кредитора съгласно чл. 1 от договора. Съгласно договора,
ответникът е следвало да погаси кредита за срок от 6 мес. С месечна вноска от
71,79лв., която включва главницата по заема, ведно с оскъпяването й с ГПР
45,84% и ГЛП – 38,33%.
Срокът на погасяване на сумите по договора е до 05.10.2018 г. В самия договор е посочен и погасителният план
на кредита, крайната падежна дата на който е 05.10.2018 г.
По делото е приложен Сертификат за застраховка „закрила на
плащанията плюс“ № ***г. в размер на 389 лв.
Приложен по договора е и подписан от кредитоискателя
„стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити“, както и касов бон (дубликат) за закупени от
Технополис стоки на обща стойност 389лв.
Приложено е и извлечение от сметката на длъжника по
кредит CREX
15893387, л. 33 от делото, от която се
установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по
договора за кредит няма постъпили плащания. Подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение е на 23.04.2019 г., което е след крайната
дата на падежа на цялото вземане на кредитора.
Съгласно чл.3 от договора “При забава на една или
повече месечни вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер
на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена
погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането,извършени по преценка на кредитора. При просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната
дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени в него надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на
вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за
настъпването на предсрочна изискуемост.
Към датата на предявяване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение е 23.04.2019 г. (срокът на договора е до 05.10.2018 г.)
е настъпил падежа на сключения между страните договор за кредит и всички
произтичащи от него вземания са станали изискуеми.
По делото няма представени доказателства за предявена
от кредитора предсрочна изискуемост на вземанията му по договора за кредит, а
такава не се и претендира.
От гореописаните факти, съдът приема, че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно отношение, породено от сключения договор ***г.
Съгласно представения погасителен план и
извършени от ответника плащания, съдът приема, че длъжникът не е извършвал
такива.
Предвид на горното, съдът намира, че искът
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240
от ЗЗД за сумата от 385,60лв главница е основателен и доказан.
Относно искът
по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК
във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 45,14лв. възнаградителна лихва за
периода от 05.05.2018 г. до 05.10.2018 г., съдът намери за установено следното:
Съгласно чл. 3 страните са договорили, че при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка
забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски по събиране на
вземането.
От приложеното по делото извлечение от
сметката на длъжника във връзка с договора се установява, че дължимата по чл. 3
от договора лихва е в размер на 45,14лв.
Предвид на горното съдът намира, че
искът е основателен и доказан в посочения размер.
Относно искът по чл.415 от ГПК във вр.
чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, съдът намери за установено
следното:
Претендираната от ищеца лихва е
мораторна за времето от 05.06.2018 г. до 11.04.2019 г. (датата на подаване на
заявлението) и изчисли с помощта на електронен калкулатор http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp, че
точният размер на тази сума е 33,31лв., което отговаря на исковата претенция.
Съдът обаче намира, че доколкото ищецът не е предявил предсрочната изискуемост
на вземането си спрямо длъжника, той не може да претендира мораторна лихва от
датата на първата неплатена, но падежирана вноска. Той може да претендира само
мораторната лихва, считано от датата на падежа на последната вноска, а именно
от 06.10.2018 г. до предявяване на иска 23.04.2019 г. Така изчислената
мораторна лихва за този период е в размер на 20,14 лв. (http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp). Съдът намира, че искът по чл.415
от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД е основателен и
доказан само за сумата от 20,14лв., поради което за останалата част следва да
се отхвърли.
От гореизложеното съдът намира, че искът на ищеца за
установяване на съществуването на вземането му на основание чл.415 от ГПК във
вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл. 240 от ЗЗД за сумата от 385,60лв главница, както и искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с
чл. 86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на 45,14лв. възнаградителна лихва за периода
от 05.05.2018 г. до 05.10.2018 г.са изцяло основателни, а искът по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 33,34лв.
мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до 11.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението, следва да се уважи
само за сумата от 20,14лв. и да се отхвърли за разликата над този размер до
сумата от 33,34лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство.
С оглед изхода на процеса,
на основание чл. 78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените по делото
разноски по производството, съразмерно с уважената част от иска.
От страна на ищеца са
претендирани разноски, както следва: разноски по исковото производство за
заплатени държавни такси в размер на 125лв., 300лв. за особен представител и в
размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждание.
Съдът намира, че размерът на
възнаграждението за юрисконсулт отговаря минималния
посочен от чл. 25 от НЗПП вр. чл. 37 от ЗПП размер от 100лв.
Общия размер на претендираните в
исковото производство разноски е 525лв.
В исковото производство
посочените разноски са направени за вземания в общ размер на 464,08лв., от
които се уважават такива в размер на 450,88лв. Пропорционално дължимите на
уважената част от исковете разноски са в размер на 510,07лв., като за разликата над този размер до 525лв. претенцията за
разноски следва да се отхвърли.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната
съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС ответникът следва да заплати на ищеца съразмерно с уважената част
на исковата претенция и направените от последния разноски по заповедното
производство.
По заповедното производство
са заявени претенции в общ размер на 464,08лв. и са направени разноски за ДТ в
размер на 25лв. и са присъдени 50лв. за юрисконсулско възнаграждение. Общо
разноски в размер на 75лв.
Пропорционално на уважените
по настоящето производство искове спрямо заявените по заповедното производство претенции
и направените по него разноски, следва да се присъдят разноски в размер на 72,87лв.,
като за разликата над този размер до 75 лв. претенцията за разноски следва да
се отхвърли.
Ответникът не е направил
разноски и не претендира такива по делото.
Водим от горното и на
основание чл. 235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 79, ал.1 във вр. с чл.
240 от ЗЗД, по отношение на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, че вземането на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 385,60лв. (триста осемдесет
и пет лева и шестдесет стотинки) главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № 361/30.04.2019 г. по ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС – 24.04.2019
г. до окончателното изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, че
вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 45,14лв. (четиридесет и
пет лева и четиринадесет стотинки) възнаградителна лихва за периода от 05.05.2018
г. до 05.10.2018 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 361/30.04.2019
г. по ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
иск по чл.415 от ГПК във вр. чл.124 от ГПК във вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД, по
отношение на Р.И.В. с ЕГН ********** ***, че
вземането на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк
София, сгр. 14, представлявано от Д.Д., за сумата от 20,14лв. (двадесет лева и
четиринадесет стотинки) мораторна лихва за периода от 05.06.2018 г. до
11.04.2019 г., за която е издадена Заповед за изпълнение № 361/30.04.2019 г. по
ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА,
като отхвърля иска в останалата му част за разликата над този размер до сумата
от 33,34лв.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Р.И.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 510,07лв. (петстотин и десет
лева и седем стотинки), като отхвърля за разликата над този размер до 525лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, Р.И.В. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД с ЕИК *********, направени по делото
разноски в размер на 72,87лв. (седемдесет и два лева
осемдесет и седем стотинки), като отхвърля претенцията над този размер до 75
лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
Шумен в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи и докладва по ч.гр.д. № 591/2019г. на НПРС.
Районен
съдия: ……………………………
Галина
Николова