РЕШЕНИЕ
№ 362 07.03.2018г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд І граждански състав
На осми февруари две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в следния
състав :
Председател: АННА ЩЕРЕВА
Секретар Недялка Димитрова,
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 6726 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по искова молба на Д.А.Г., роден на ***г., гражданин на ***, с
постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Л.Д.К., против „Сичес Полска Сп. з.о.о.” –
Полша - чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална
зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Ф.З., К.П. и Д.Б.Б., със
съдебен адрес *** – адвокат И.Л.. С исковата си молба и приетите в съдебно
заседание изменения на исковете ищецът моли съда да осъди ответника да му
заплати следните суми :
1. възнаграждения
за положен извънреден труд през периода 29.08.2013г. – 30.06.2014г., както
следва :
- 7 904,49 лв. - за извънреден труд след работно време;
- 8 190,75 лв. – за извънреден труд през
почивни дни;
- 2 449,34 лв. – за извънреден труд през
дни на официални празници;
2. 4 428,64 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземанията за извънреден труд, дължимо за
периода 30.06.2014г. – 02.11.2016г.;
3. 2 746,72 лв. – обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск от 18 дни за 2013г. и 2014г.;
4. 1 009,14 лв. – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху тази главница за периода 30.06.2014г.
– 02.11.2016г.; ведно със законните лихви върху главниците от предявяването на
исковата молба на 03.11.2016г. до окончателното изплащане на вземанията.
Ищецът твърди, че
по силата на трудов договор от 29.08.2013г., прекратен на 30.06.2014г., е
работил в ответното дружество на длъжността „***” с договорено основно месечно
възнаграждение от 1 727,33 евро, при осемчасов работен ден – от 8 до 17
часа. Въпреки договореното, работното време е било удължавано от работодателя –
всеки работен ден с 1-2 часа повече, работил е през почивните дни – събота и
неделя, както и по време на официалните празници. Преките ръководители са
изготвяли месечни писмени доклади за реално отработваните часове, в това число
и за извънредния труд.
На ответника са
редовно връчени преписи от исковата молба и приложенията. В срока по чл.131
ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва исковете. Признава
съществуването на трудовото правоотношение и прекратяваното му след изтичането
на договорения срок, заеманата от ответника длъжност. Твърди, че ищецът не е
работил извън установеното работно време, а дължимото обезщетение по чл.224
ал.1 от КТ е било изплатено на ищеца в нетен размер, начислен в последния фиш
за месец юли 2014г. Твърди, че ищецът е работил на обект на територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас” АД, за който се прилага стриктен режим за достъп –
чрез преминаване при влизане и излизане през пропускателен пункт, при което се
извършва проверка на преминаващите. Тази дейност в началото и в края на
работния ден, придвижването от пропускателния пункт до съблекалните и обратно,
преобличането на работниците и достигането до конкретното работно място и
обратно са отнемали общо около 2 часа и 5 минути /50 минути сутрин и около 1
час и 15 минути в края на деня/. Това време за придвижване и подготовка за
работа не следва да се включва в редовното работно време и за него не се дължи
възнаграждение за извънреден труд. Счита, че в случая не е налице извънреден
труд по смисъла на чл.143 ал.1 от КТ, тъй като работодателят не е издавал разпореждания
за полагането на такъв труд, нито е знаел за полаган труд извън установеното
работно време.
Ответникът прави
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
вземания преди месец септември 2013г. Сочи, че на основание чл.5.5. от трудовия
договор възнагражденията са дължими до 10-о число на месеца за който се дължат,
поради което възнаграждението за месец септември 2013г. е дължимо до 10.10.2013г.,
поради което към предявяването на исковата молба на 03.11.2016г. са изтекли повече
от 3 години.
При условията на
евентуалност ответникът предявява възражения за прихващане със следните
вземания :
1. 2 682,10 лв. – разходи за
настаняването на ищеца в хотел за срока на трудовото правоотношение;
2. 2 408,62 лв. - разходи за предоставяна на ищеца храна в
хотела;
3. 848,57 лв. - разходи за осигурен от
работодателя транспорт и за заплатени на ищеца от работодателя автобусни и
самолетни билети.
Страните
представят и ангажират доказателства в подкрепа на становищата си. Претендират
и присъждане на направените по делото съдебни разноски.
След
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено следното:
Предявените
обективно кумулативно съединени искове са с правно основание чл.150 вр. чл.262,
ал.1, т.1-3 и чл.264, чл.224 ал.1 от Кодекса на труда КТ/ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение – по силата на
трудов договор от 29.08.2013г. ищецът е работил в ответното дружество на
длъжността „***” с място на работа на територията на „Лукойл Нефтохим Бургас“, с
договорено основно месечно възнаграждение от 1 727,33 евро, при осемчасов
работен ден – от 8 до 17 часа. Трудовият договор е сключен за срок от
30.08.2013г. до 31.10.2014г., след изтичането на договорения 3-месечен
изпитателен срок. Ищецът с изрично изявление на процесуалния си представител в
съдебно заседание заявява, че не включва в претенцията си за извънреден труд
необходимото време за транспорт и допълнителното време, прекарано всеки работен
ден на територията на предприятието, необходимо за преминаване през
пропускателен пункт, проверка на преминаващите, придвижване от пропускателния
пункт до съблекалните и обратно, преобличането на работниците и достигането до
конкретното работно място и обратно.
Не се спори също, че това трудово правоотношение е прекратено със заповед
на работодателя от 31.07.2014г., издадена на основание чл.325, ал.1, т.1 от КТ
– по взаимно съгласие на страните, начиная от 01.08.2014г. Със заповедта е
разпоредено на работника да се изплати брутното трудово възнаграждение до
последния работен ден /31.07.2014г./ и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за 18
дни неизползван платен годишен отпуск, платимо заедно с възнаграждението за
месец юли 2014г. Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице по извършената съдебно-счетоводна експертиза това обезщетение е в
размер на
2 746,72 лв. От представения фиш за работна заплата на ищеца за месец юли
2014г. се установява и се признава в съдебно заседание от ищеца чрез
процесуалния му представител, че на ищеца е начислено и изплатено по банков път
описаното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ в размер на 2 746,72 лв.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице
се установя, че работодателят не е въвеждал с изрични заповеди работа в
предприятието при удължено работно време и не е водил книга за отчитане на
извънреден труд – в представената по делото книга не е отразен такъв труд. В Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Бургас не е постъпвала информация по чл.149 ал.2 от КТ за положен от работници на ответника извънреден труд през 2013г. и 2014г.
Собственикът на системата за контрол и управление на достъпа в територията на
„Лукойл Нефтохим Бургас“ АД - „Ер Ен Чи“ ЕООД не съхранява данни във връзка с
достъпа на работниците на ответното дружество, което е преустановило дейността
си тук преди повече от 3 години.
Съдът не цени приложения към исковата молба календар за положен труд, за
който се твърди, че е съставен от ищеца. Като частен свидетелстващ документ
същият няма материална доказателствена сила относно удостоверените в него
изгодни за ищеца обстоятелства /чл.180 ГПК/.
Относно твърденията на ищеца за полаган извънреден труд по делото са
събрани гласни доказателства – по реда на Регламент (ЕО) № 1206/ 2001г. относно
сътрудничеството между съдилища на държавите-членки при събирането на
доказателства по граждански или търговски дела пред Районен съд – гр.Ясло,
Република Полша са разпитани свидетелите Ж.С. и С.К. – колеги на ищеца, които
са работили с него на обекта на ответното дружество в гр.Бургас. Страните не
спорят и е служебно известно на съда, че и двамата свидетели имат заведени
аналогични съдебни спорове срещу ответното дружество, които към момента не са
приключили с влезли в сила решения /съответно гр.д.№ 6727/ 2016г. и гр.д.№
1734/ 2017г. по описа на Районен съд - Бургас/. При преценка на показанията на
свидетелите по реда на чл.172 от ГПК съдът намира, че същите не могат да бъдат
кредитирани в подкрепа на твърденията им за полаган труд след работно време, в
почивни и празнични дни. При тази преценка съдът отчита обстоятелството, че
показанията на свидетелите са общи и съдържат вътрешни противоречия. Същите не
се подкрепят от никакви други доказателства. Освен това с оглед висящността на
трудовите спорове на свидетелите с ответника съдът приема, че и двамата
свидетели са силно заинтересовани от изхода на настоящия спор във вреда на
ответника. Ето защо съдът приема, че не е възможно единствено въз основа на
тези показания да се изгради обоснован извод за положен от ищеца извънреден
труд.
Не на последно място следва да се отбележи, че показанията на свидетелите
противоречат на представеното по делото подписано между страните споразумение
за прекратяване на трудовия им договор по взаимно съгласие – от 31.07.2014г. С
това споразумение, освен съгласие за прекратяване на правоотношението и
съгласие относно вида и размера на дължимите възнаграждения и обезщетения,
страните са декларирали, че документът съдържа всички задължения на страните,
произтичащи от трудовия договор, както и че страните нямат неуредени финансови
и други претенции, произтичащи от трудовия договор и неговото прекратяване
/т.7/. Съдът приема, че това писмено
изявление на ищеца представлява извънсъдебно признание на липсата на парични
вземания по трудовото правоотношение. Това признание се цени от съда, като
съобразно чл.175 от ГПК се отчита липсата на събрани други непротиворечиви
доказателства в подкрепа на иска.
По тези съображения съдът приема, че ищецът не проведе по делото пълно
главно доказване на твърдението си за положен извънреден труд през процесния
период. Поради това исковете за заплащане на такъв извънреден труд са
неоснователни и ще бъдат отхвърлени.
Неоснователен е и искът на ищеца за заплащане на обезщетение за неизползван
полагаем платен годишен отпуск. По делото се установи, че дължимото обезщетение
за полагаемите се на ищеца 18 работни дни неизползван платен годишен отпуск в размер
на 2 746,72 лв. е своевременно начислено и преведено по банковата сметка
на ищеца заедно с останалите дължими трудови възнаграждения за месец юли 2014г.
Факта на получаването на сумите е признат в съдебно заседание от представителя
на ищеца. С оглед въведения от страните предмет на спора, докладван по реда на
чл.146 ал.1 от ГПК и приет от страните без възражения, съдът приема за
ирелевантен въпросът дали работодателят е правил удръжки от последното
изплатено на ищеца възнаграждение и дали подобна удръжка е законосъобразна. С
въведените от страните твърдения и отправени искания съдът не е бил надлежно
сезиран с подобен спор с правно основание чл.272 от КТ.
По изложените съображения съдът приема за неоснователни предявените искове
за изпълнение на парични задължения по прекратения трудов договор, ведно с
акцесорните претенции към тях за заплащане на обезщетения за забава в размер на
законната лихва.
Предвид неоснователността на исковете, не следва да се разглеждат
насрещните възражения на ответника за прихващане.
На
основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника направените по делото
разноски. Направените от ответника разноски в производството са 100 лв. –
заплатено възнаграждение на вещо лице и 3 520,50 лв. - заплатено
адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и
съдействие. Съдът намира за основателно ищцовото възражение за прекомерност на
така заплатеното адвокатско възнаграждение.
С
представения договор за правна защита и съдействие от 30.11.2016г. ответникът
се е задължил да заплати адвокатско възнаграждение за първа инстанция в размер
на 1 500 евро без ДДС. Впоследствие така уговореното възнаграждение с
левова равностойност от 2 933,75 лв. е заплатено, ведно с ДДС в размер на
586,75 лв. – общо 3 520,50 лв.
При
съобразяване с първоначално предявените размери на исковите претенции от общо 24 921,75
лв. минималният установен размер на адвокатското възнаграждение е 1 277,65
лв., изчислен съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба 1/ 2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.7, ал.8 от Наредбата при защита по дела
с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща
допълнително по 100 лв. Тъй като пълномощник на ответника се е явил в общо четири проведени по
делото съдебни заседания, към посочения минимален размер следва да се добави и
сумата от 200 лв. Пълномощник на ответника се е явил и в проведеното по
делегация съдебно заседание за разпит на свидетели пред РС в гр.Ясло, Полша,
поради което към минималния размер следва да се прибави и установеното в чл.26
от Наредбата минимално възнаграждение от 300 лв. Така общият минимален размер
на дължимото съгласно Наредбата минимално възнаграждение за един адвокат е
1 777,65 лв. На основание чл.78 ал.5 от ГПК с оглед действителната фактическа
и правна сложност на делото съдът намира, че адвокатското възнаграждение следва
да се определи като така установеният минимум се увеличи с 50 %. Поради това за
тези разноски на ответника съдът ще присъди сумата от 2 700 лв. – общо
2 800 лв. с платеното възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д.А.Г., роден на ***г.,
гражданин на ***, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** – адвокат Л.Д.К.,
за осъждане на „Сичес Полска Сп.
з.о.о.” – Полша - чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в
страната, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас,
индустриална зона „Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Ф.З., К.П. и Д.Б.Б.,
със съдебен адрес *** – адвокат И.Л., да му заплати следните суми : 1. възнаграждения
за положен извънреден труд през периода 29.08.2013г. – 30.06.2014г., както
следва : 7 904,49 лв. - за извънреден
труд след работно време; 8 190,75
лв. – за извънреден труд през почивни дни; 2
449,34 лв. – за извънреден труд през дни на официални празници; 2. 4 428,64 лв. – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху вземанията за извънреден труд, дължимо за
периода 30.06.2014г. – 02.11.2016г.; 3. 2 746,72
лв. – обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 18 дни за 2013г.
и 2014г.; 4. 1 009,14 лв. –
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази главница за
периода 30.06.2014г. – 02.11.2016г.; ведно със законните лихви върху главниците
от предявяването на исковете на 03.11.2016г. до окончателното изплащане на вземанията.
ОСЪЖДА Д.А.Г.,
роден на ***г., гражданин на ***, с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***
– адвокат Л.Д.К., да заплати на „Сичес Полска Сп. з.о.о.” – Полша -
чуждестранно юридическо лице с място на стопанска дейност в страната, БУЛСТАТ
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Бургас, индустриална зона
„Лукойл Нефтохим Бургас”, представлявано от Ф.З., К.П. и Д.Б.Б., със съдебен
адрес *** – адвокат И.Л., сумата от 2 800
лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД