Решение по дело №16485/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1987
Дата: 10 май 2019 г. (в сила от 10 май 2019 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110116485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О     Р Е Ш Е Н И Е

 

                            10.05.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                             гражданско отделение

На осемнадесети април                                                       две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава Иванова

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело №  16485 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ ХVІІІ-тавр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба подадена от В.Д.Й., ЕГН **********,***, ***************, с която се претендира да бъде осъдено ***************, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******************да му заплати сумите от

            1./ 1262.86 лв. /хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, включваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за 10 /десет/ работни дни от м. юни 2018г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 242.86 лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/,  за м. юли 2018г. /22 работни дни/ - брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева / ; за м. август 2018г. /20 работни дни/ - брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

2./ 95.49 лв. /деветдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд от 18 /осемнадесет/ часа през м. юли 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата

               3./ 127.50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на пет дни пропорционлано на времетраенето на трудовия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че ищецът работил от 16.06.2018г. по трудов договор при ответника като сервитьор“, с месторабота в ресторант в с. Кранево на 8 часов работен ден. Трудовият договор бил прекратен на 28.08.2018г. без да бъде връчена заповед на работника. Излага се, че към момента на предявяване на настоящия иск, работодателят не е изпълнил предвиденото в чл. 128 КТ свое задължение да начисли и заплати договореното трудово възнаграждение за положен труд за периода 16.06.2018г. до 28.08.2018г. вкл. с падеж до 25-то число на месеца следващ този, в който е положен труда. Не му е заплатен и извънреден труд от 18 часа положен през м. юли 2018г., както и дължимото обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск.  Претендират се разноски.

От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба за гледане на делото в негово отстъствие. В проведеното по делото на 18.04.2019г. открито съдебно заседание представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца, чрез процесуалния си представител е направил искане съдът да постанови неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК предпоставкиответника не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в съдебно заседание.

Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото писмени доказателства -  Трудов Договор № 33/16.06.2018г.;  уверение №523/18.10.2018г., издадено от ***************; разпечатка ТР на актуално състояние на ответното дружество; справка за социално подпомагане от НОИ; справка за осигурителен доход за период от 01.01.2018 г. до 30.11.2018 г.; справка за данни по ДЗПО за периода 2018 г. до 2018г.; справка за актуално състояние на трудовите доходи към 12.11.2018 г., се установява съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на предявените искове с правно основание чл. 128, т.2 КТ за  неизплатено основно трудово възнаграждение; чл.262 вр. чл.150 КТ за неизплатено допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд;  чл. 224 КТ за обезщетение за неизползван редовен платен годишен отпуск.

На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в размер на  500 лв. за адвокатско възнаграждение. На осн. чл. 78 ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимата държавна такса в размер на  151,51 лв. за трите кумулативно предявени иска.

Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                        Р   Е   Ш  И

 

ОСЪЖДА ***************, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******************, да заплати на  В.Д.Й., ЕГН **********,***, ***************, на основание чл. 128 т. 2 КТ сумата от   1262.86 лв. /хиляда двеста шестдесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/, включваща дължими и неизплатени трудови възнаграждения, както следва: за 10 /десет/ работни дни от м. юни 2018г. - брутно трудово възнаграждение в размер на 242.86 лв. /двеста четиридесет и два лева и осемдесет и шест стотинки/,  за м. юли 2018г. /22 работни дни/ - брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева / ; за м. август 2018г. /20 работни дни/ - брутно трудово възнаграждение в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева /, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

на основание чл.262 вр. чл.150 КТ сумата от   95.49 лв. /деветдесет и пет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи възнаграждение за положен извънреден труд от 18 /осемнадесет/ часа през м. юли 2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата

            и на основание чл.224 КТ сумата от   127.50 лв. /сто двадесет и седем лева и петдесет стотинки/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на пет дни пропорционлано на времетраенето на трудовия договор, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 31.10.2018г., до окончателното изплащане на сумата.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ***************, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати на  В.Д.Й., ЕГН **********,***, ***************, сумата от 500 лева, представляваща сторени в производството разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар. 

 

ОСЪЖДА на  основание чл. 78 ал. 6 ГПК ***************, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ****, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 151,51 лева, представляваща дължима държавна такса. 

 

Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: