№ 21840
гр. *, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20241110118763 по описа за 2024 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация *“ ЕАД против И. Б. К. и М. Б. Б., с искане да бъде признато
за установено, че ответниците дължат на дружеството, при условията на
разделната им отговорност за погасяване на дълга, при квоти от по ½ част за
всяка от тях, сума в размер на 565,12 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия, доставена в топлоснабден имот, собственост
на ответниците, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната
лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК –
01.02.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, 131,52 лева –
мораторна лихва, начислена върху стойността на главницата за периода
15.09.2020 г. – 22.12.2022 г., 15,00 лева – цена на услуга за дялово
разпределение, дължима за периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г., ведно със
законната лихва за забава от 01.02.2023 г. до окончателното изплащане на
дълга, както и 4,08 лева – мораторна лихва върху главницата за услугата за
дялово разпределение, начислена за периода 02.03.2020 г. – 22.12.2022 г.
Ищецът е изложил доводи, че за процесните вземания в полза на дружеството
е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 5905/2023
г. по описа на Софийски районен съд, 119 с-в, срещу която ответниците
възразили. Твърди наличието на облигационно правоотношение с
ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи обвързвали потребителите
без да е необходимо изричното им приемане. Сочи, че в изпълнение на
договорните си задължения, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., е
доставил топлинна енергия в топлоснабден имот, собственост на ответниците,
находящ се в гр. *, бул. „****“ № 7, вх. „Б“, ап. 2, която била на стойност от
1
565,12 лева и не била заплатена от купувачите. Твърди, че съгласно общите
условия към договора, купувачите са длъжни да заплащат цената за
доставената топлинна енергия в 45-дневен срок от изтичането на периода, за
който се отнасят. В тази връзка, сочи че за дружеството са налице основания за
претендиране на мораторно обезщетение, в размер на 131,52 лева, начислено
за периода 15.09.2020 г. – 22.12.2022 г. Твърди, че в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот било извършвано разпределение на
топлинната енергия по система за дялово разпределение, осъществявано от
„Техем сървисис“ ЕООД, поради което ответниците дължали на дружеството
и цената на услугата за дялово разпределение, на стойност 15,00 лева, за
периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г., както и лихва за забава върху посоченото
главно вземане в размер на 4,08 лева, начислена за периода 02.03.2020 г. –
22.12.2022 г. В тази връзка, моли съда да признае за установено, че
ответниците дължат в полза на „Топлофикация *“ ЕАД заплащането на
процесните вземания по издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК,
при условията на разделната им отговорност, в размер на ½ част от дълга за
всяка от тях. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК ответницата И.
Бориславова Кючукува, чрез адв. И., е подала отговор на исковата молба.
Взема становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Признава извършената доставка на топлинна енергия. Оспорва твърдението
на ищеца, че е потребител на топлинна енергия, доколкото не е собственик или
ползвал на процесния имот. Оспорва наличието на сключен договор между
ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД към процесния период. Оспорва надлежната
сертификация на измервателните уреди. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Оспорва
редовността на водене на счетоводните книги на ищцовото дружество.
Потвърждава, че за процесния период не са извършвани плащания за
доставена топлинна енергия в имота. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски. В срока по чл. 131 ГПК
ответницата М. Б. Б., чрез адв. Л., е подала отговор на исковата молба. Взема
становище за неоснователност и недоказаност на предявените искове.
Признава извършената доставка на топлинна енергия. Оспорва твърдението
на ищеца, че е потребител на топлинна енергия, доколкото не е собственик или
ползвал на процесния имот. Оспорва наличието на сключен договор между
ищеца и „Техем сървисис“ ЕООД към процесния период. Оспорва надлежната
сертификация на измервателните уреди. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение на процесните вземания. Оспорва
редовността на водене на счетоводните книги на ищцовото дружество.
Потвърждава, че за процесния период не са извършвани плащания за
доставена топлинна енергия в имота. Моли съда да отхвърли предявените
искове като неоснователни. Претендира разноски.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, не се явяват. Изпращат представители, чрез които поддържат
исканията си.
Предявени са първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 318, ал. 2 ТЗ,
във вр. чл. 200 ЗЗД, във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването в обективната действителност
на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на
действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на
2
топлоенергия, по силата на което продавачът се е задължил да прехвърли
правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът
да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. А по силата на определителната правна норма,
регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през релевантния период,
„потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а
от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов
клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1,
т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е: краен клиент, който купува
енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна
мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС
по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право
на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот е
предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако
между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия
имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за
битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за
собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба
на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1
ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи
цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето
ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по
общия ред на ГПК, например с открИ.нето на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на
собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване като
клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за
договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за
3
гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие
между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи
неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
По делото е представен препис от Нотариален акт за покупко-продажба
на недвижим имот от 29.05.2020 г. (л. 15 – л. 19 от делото), от който се
установява, че процесният имот е бил продаден от ответниците на тази дата.
На основание тези доказателства съдът намира за доказан факта, че за
процесния период те са били потребители по смисъла на ЗЕ, като не се
споделят съображенията, изложени в отговора на исковата молба за липса на
това качество.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физически лица и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска продажба, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачите са физически лица. По това гражданско (облигационно)
правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни задължения –
да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати
уговорената продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС),
предмет на договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален,
двустранен и комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат
правните последици, към които са насочени насрещните волеизявления на
страните. Предаването на вещите, предмет на договора и заплащането на
уговорената цена не се включва в неговия фактически състав, а са в
изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при
предаване на стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да
възникне изискуемостта на правното задължение за заплащане на продажната
цена, продавачът трябва да изпълни своето задължение за предаване на
вещите, предмет на договорното правоотношение
По делото е установено, че между страните е налице облигационно
правоотношение.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза. От
същата се установява, че за процесния период в имота е доставяна топлинна
енергия за отопление на имота. Вещото лице е изяснило, че стойността на
потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 631,33 лева.
С оглед на разпределената доказателствена тежест, ответникът следваше
да докаже извършване на плащане. Тъй като това не е сторено, съдът приема,
че задължението не е погасено.
Направеното в исковата молба възражение за изтекла в полза на
4
ответника погасителна давност, съдът намира за основателно. Искът е
предявен на 01.02.2023 г., а процесният период за доставка на топлинна
енергия е от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. Безспорно между страните е
юридическото обстоятелство, че вземанията на Топлофикация * ЕАД са
периодични по своя характер и се погасяват с кратката тригодишна
погасителна давност, уредена в чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Съгласно приетите по
делото общи условия, вземанията стават изискуеми с изтичането на
четиридесет и пет дни от периода за който се отнасят. Публикуването на
месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите
условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 представлява по своето
естество уговорен между страните начин, по който кредиторът отправя
искането си (поканата) за изпълнение. Следователно изпълнението на
задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава кога да поиска
изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята му,
законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от
възникването на правото. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че
задълженията за месечни вноски (прогнозни или равни) възникват след
изтичането на съответния месец, пред който е доставена топлинна енергия –
всяка доставка поражда вземане за месечна вноска. Т.е. погасени по давност се
явяват всички задължения на ответника за периода от 01.05.2019 г. до
31.01.2020 г. включително за топлинна енергия. Видно от приетата експертиза,
погасена по давност е сумата от 729,18 лева – за топлинна енергия и сумата от
3,00 лева – за дялово разпределение. Доколкото претендираните от ищеца
суми за главници са по-ниски от тези размери, настоящата инстанция приема,
че вземането е изцяло погасено по давност. Исковете са неоснователни и
следва да бъдат отхвърлени. Като обусловени от тях, на отхвърляне подлежат
и исковете за мораторни лихви.
По отношение на разноските, съдът намира, че съгласно чл. 78, ал. 3
ГПК такИ. следва да се присъдят единствено на ответниците. Всяка от тях е
ползвала безплатна правна помощ на основание чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Претендираното от процесуалните им представители възнаграждение от по
800 лева за всеки адвокат, съдът намира за прекомерно. Съгласно
новоустановената практика на Съда на Европейския съюз – Решение от
25.01.2024 г. по дело № С-438/22 – съдът не е обвързан от минималните
размери на адвокатските възнаграждения, описани в Наредба № 1 от
09.07.2004 г. и следва да определя размера на дължимото адвокатско
възнаграждение при преценка на интереса по делото, фактическата и правна
сложност и участието на процесуалния представител. С оглед фактическата и
правна сложност на делото следва адвокатското възнаграждение да бъде
намалено до 450 лева за всеки адвокат.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу И. Б. К., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. *, ул. *** № 31, ет. 1
апартамент искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
5
565,12 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в топлоснабден имот, с адрес гр. *, бул. ******, № 7, вх. Б, ет. 2, ап.
4, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 131,52 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2020 г. –
22.12.2022 г., 15,00 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за
периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
01.02.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 4,08 лева –
мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 02.03.2020 г. – 22.12.2022 г., като погасени по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ *“ ЕАД, ЕИК:
********* със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „Ястребец“ № 23Б
срещу М. Б. Б., ЕГН: ********** със съдебен адрес гр. *, ул. *** № 31, ет. 1
апартамент искове с правно основание чл. 318, ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 200 ЗЗД,
във вр. чл. 110, ал. 2 ЗС за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите
565,12 лева, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия,
доставена в топлоснабден имот, с адрес гр. *, бул. ******, № 7, вх. Б, ет. 2, ап.
4, в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 01.02.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, 131,52 лева – мораторна лихва,
начислена върху стойността на главницата за периода 15.09.2020 г. –
22.12.2022 г., 15,00 лева – цена на услуга за дялово разпределение, дължима за
периода 01.01.2020 г. – 31.05.2020 г., ведно със законната лихва за забава от
01.02.2023 г. до окончателното изплащане на дълга, както и 4,08 лева –
мораторна лихва върху главницата за услугата за дялово разпределение,
начислена за периода 02.03.2020 г. – 22.12.2022 г., като погасени по давност.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ * ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
адвокат Н. И. И., ЕГН: ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 450 лева – възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
ОСЪЖДА ТОПЛОФИКАЦИЯ * ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
адвокат М. Л. Л., ЕГН: ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. вр. чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 450 лева – възнаграждение за предоставена безплатна
правна помощ.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
Техем Сървисис ЕООД на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването на страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба, по реда
на глава ХХ ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6