№ 36
гр. С., 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на шестнадесети май през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:Пламен Д. С.
Иван М. Димитров
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора Б. Н. С.
като разгледа докладваното от Иван М. Димитров Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20222200600068 по описа за 2022 година
Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Св. П. от СлАК в
качеството и на защитник на подс. П. Д. П. против присъда постановена по
НОХД 313/21г. на СлРС.
С атакувания съдебен акт подсъдимия П. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 150, ал. 1 от НК спрямо М.М..
Наложено му е наказание "лишаване от свобода" за срок от 3 години,
изпълнението на което е отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5
години. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото
разноски.
С въззивната жалба се оспорва правилността на първоинстанционната
присъда в осъдителната й част и е формулирано искане за отмяната й. Прави
се искане за постановяване на нова присъда, с която подс. П. да бъде признат
за невиновен и оправдан по повдигнатото с обв. акт обвинение.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение намира
жалбата за неоснователна. Пледира за отхвърляне на жалбата и за
потвърждаване на първоинстанционната присъда.
1
Защитникът на подс. П. поддържа жалбата. В пледоарията и
представените по делото писмени бележки излага доводи за липса на
обективни доказателства за извършване на престъплението спрямо
пострадалата М.. Твърди, че СлРС е дал вяра на обвиняващи доказателства и е
игнорирал оневиняващите такива. Счита, че показанията на свид. М. са
противоречиви и не следва да се кредитират. Заявява, че показанията на свид.
М. се опровергавали от показанията на свид. Г., както, и че свид. М. подал
сигнал в 20.00 ч., около 10 часа след деянието, което действие противоречало
на житейската логика.
В жалбата се твърди, че показанията на свидетелите разпитани по
делото са взаимно изключващи се и противоречиви. Моли за уважаване на
жалбата и искането за отмяна на присъдата в осъдителната й част.
Пред съда подсъдимият твърди, че не е извършил деянието. С
последната си дума поиска да бъде изцяло оправдан.
Настоящия състав на съда, като обсъди доводите на страните и извърши
проверка на атакувания съдебен акт, установи, че първоинстанционния съд е
установил следното:
Св. М.М. е родена на 10.09.1941 г. От 2016 г. тя била със значителни
двигателни проблеми, тъй като левите й крайници (ръка и крак) били напълно
неподвижни вследствие на прекаран исхемичен мозъчен инсулт с левостранна
хемиплегия (парализа на лявата половина на тялото). Същевременно
движенията на десния крак били силно затруднени поради счупване на горния
край на бедрената кост в областта на трохантерния масив през 2018г. Тя
живеела със съпруга си св. Д.М.. в дома им в гр. К., ул. „Ш.е.**. Двамата
обитавали една стая от къщата, в където имало две легла. Св. М. спял на
леглото до прозореца, а св. М.М. на леглото до стената. Тя почти не се
движела и основно лежала в леглото. Придвижвала се с помощта на
инвалиден стол и патерици. На 21.04.2020 г. около 10,00- 10,30 часа св. Д. М.
отишъл до магазина като жена му останала сама. По същото това време подс.
П. с прякор „М.“, който живеел в съседство на ул. „Шипченска епопея“ №13
отишъл в дома на пострадалата. Той влязъл в стаята при нея и й предложил да
й размачка болния крак. Св. М. се съгласила, тъй като много я боляло. Подс.
П. я преместил и сложил да легне на леглото до прозореца. След това
започнал да масажира бедрото на десния й крак. В един момент продължил
2
нагоре по вътрешната страна на крака й и проникнал с пръсти във
влагалището й. Започнал да я опипва. Св. М. се възпротивила и му се
развикала да престане и да се махне от нея. Доколкото можела предвид
здравословното й състояние тя се дърпала и викала за помощ. Подс. П. й
наредил да мълчи и да не вика. Докато с едната си ръка опипвал и прониквал
във влагалището на св. М. другата си ръка пъхнал и държал в гащите си като
бил прав. През цялото това време гледал през прозореца. В един момент
спрял, оставил св. М. и излязъл. Докато подс. П. бил още в двора, св. Д. М. се
върнал и го заварил там. Попитал го какво прави в дома му, на което
подсъдимият отвърнал, че св. М. М. го повикала, след което набързо излязъл
от двора. Св. Д. М. влязъл при съпругата си. Веднага му направило
впечатление, че тя не била на нейното легло, на което той я оставил, а на
другото до прозореца. Св. М. М.. плачела и му обяснила, как подс. П. влязъл в
дома им, предложил да й размачка болния крак и докато я масажирал
проникнал с пръсти във влагалището й. В същото време с другата ръка си
бръкнал в гащите и си мачкал половия член. Св. М. М. го молела да не я пипа,
крещяла, но нямало кой да й помогне. След като разбрал за случилото се, св.
Д. М.. излязъл да търси подс. П., но не го открил. По- късно около 20,00 часа
на същия ден той видял, че подс. П. се върнал и тогава подал сигнал на тел.
112. На място бил изпратен полицейски екип в състав св. Н. Стоилов и
колегата му Диян Динков- служители в Участък „Запад“ при РУ на МВР- С..
Те разговаряли със св. Д. М., който им разказал за случилото се.
Полицейските служители установили подсъдимия и го отвели в РУ на МВР-
С.. По случая работили свидетелите С. С.. и И. И.. Те провели беседа с подс.
П.. В началото подсъдимия се срамувал да разкаже за случилото се, но след
това обяснил подробно как предложил да направи масаж на св. М., преместил
я на другото легло и докато я масажирал проникнал с пръсти във влагалището
й. С другата си ръка подс. П. опипвал своя полов орган като при тези
действия изпитал възбуда. Когато видял през прозореца св. Д. М. да се
прибира прекратил действията си и излязъл на двора. Там обяснил на св. Д.
М., че М. М.. го повикала, след което си тръгнал. По делото е изготвена
колективна съдебномедицинска експертиза относно здравословното
състояние на св. М. М.. Видно от заключението същата страдала от следните
заболявания: състояние след исхемичен мозъчен инсулт с левостранна
хемиплегия (парализа на лявата половина на тялото); състояние след
3
фрактура на дясна бедрена кост в нейния горен край, пертрохантерно;
стенокардия и сърдечна недостатъчност. Според вещите лица човек с
описаните в медицинските документи на М. М. трайни и тежки увреждания
било невъзможно да се движи самостоятелно и да се самообслужва, както и
да оказва съпротива и активно да противодейства при насилствени действия
спрямо нея.
Тази фактическа обстановка първоинстанционият съд е приел за
установена въз основа на събраните и проверени в хода на делото гласни и
писмени доказателствени средства. Обосновано е мотивирал становището си
относно тези, които е кредитирал (свидетелските показания на Д. М.., Н.
Стоилов., С. С. и И. И. и защо частично не е дал вяра на други (показанията на
М М., предвид здравословното и състояние), както и защо въобще не е
кредитирал показанията на свид.Г. Г.. Този свидетел е воден от защитата
много след инцидента. В мотивите на присъдата е посочено, че е близък
роднина на подс. П., негов зет. По начало този свидетел съобщава за събития
които са се случили преди около година и половина преди деянието, твърди,
че подс. П. е работил от понеделник до петък без прекъсване на отдалечено
населено място. Бил си тръгнал около 10-10.30 ч. без да се сочи деня. Денят на
деянието е 21.04.2020г. и е вторник, мястото където е работил свид. Г. е
гората около селата К.к. и с. К. общ. Н.З., въобще не става ясно по какъв
начин е станало придвижването с автобус на подс. П. до гр. К.. Между
другото денят на деянието-21.04.2020г. е ден вторник и е един ден след
почивните дни след Велик ден, почивни дни са били от 17.04. до 20.04.2020г..
Буди недоумение и как този свидетел си спомня точно времето на деянието. В
този смисъл извода на първоинстанционния съд, че показанията на този
свидетел са за да създаде алиби на подс. П. е правилен. По делото липсват
други доказателства относно твърдението на свид. Г., че подс. П. е бил на
работа в гората около с. К.к.. За да работи там той би следвало да има някакъв
документ относно дейността му, следвало е да е видян и от други хора, т.к.
добивът на дърва не се извършва от двама човека. Настоящият състав на съда
не намира основание да ревизира тези изводи, доколкото анализът на
свидетелските показания не противоречи на правната и житейска логика.
Съдът е аргументирал защо е възприел заключенията на изготвените по
делото експертизи. Съдът основателно е кредитирал всички включени в
доказателствената съвкупност писмени доказателства (справка за съдимост,
4
справка от Нац. система 112 и аудиозапис). Настоящият състав не намира
порок в тези аргументи и ги споделя изцяло с оглед неоспорената
компетентност и обективност на вещите лица, които са ги изготвили, и
относимостта на посочените документи и материали към релевантната
доказателствена съвкупност.
Съпоставката на установеното чрез кредитираните свидетелски
показания и експертните заключения очертава фактологията на извършеното
престъпно деяние и активното поведение на подсъдимия П. в него.
При тази фактология правния извод на първоинстанционния съд, че
подсъдимия П. е осъществил спрямо свид. М.М. състав на престъпление по
чл. 150, ал. 1 от НК е законосъобразен и се споделя изцяло от настоящия
съдебен състав. Безспорно в инкриминирания случай, извършеното от
подсъдимия се изразява в действия да удовлетвори половото си желание, без
съвкупление чрез използване на безпомощното и състояние. Престъплението
по чл. 150, ал. 1 от НК може да бъде извършено чрез действие, което се
проявява обективно в опипване по различни ерогенни зони на тялото, против
волята на пострадалото лице. В случая за да постигне целта си дееца е
използвал безпомощното състояние на пострадалата и невъзможността и да
окаже съпротива предвид здравословното и състояние. Настоящият съд
прецени, че са налице обективни доказателства за извършени от подсъдимия
блудствени действия. Предизвиканият дискомфорт и стрес у пострадалата М.
предизвикан от активните действия на подс. П. изразяващи се чрез опипване
вътрешната страна на бедрата и бъркане в половия орган на пострадалата е
достатъчно основание да се приеме, че, изпълнителното деяние на
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК в този случай е осъществено.
Въззивният съд счете, че твърдяните в жалбата на подсъдимия, в
пледоарията на защитника му и в представените по делото писмени бележки
възражения са неоснователни, по следните съображения: Съдебното
производство заема централно място в наказателния процес. Факт е, че пост.
М. при разпита и проведен пред съдебния състав на първоинстанционния съд
в домът и е заявила,че при блудството са били двама души, че не ги
познавала. Тези и показания се различават от дадените пред разследващите по
ДП- разпита и от 23.06.2020г., където е посочила като извършител на
блудството неин съсед с прякор М..
5
В случая е налице на практика разминаване в показанията, но следва да
се има предвид, че пострадалата е болна жена в състояние след исхемичен
мозъчен инсулт с левостранна хемиплегия (парализа на лявата половина на
тялото); състояние след фрактура на дясна бедрена кост в нейния горен край,
пертрохантерно; стенокардия и сърдечна недостатъчност. Нормално е да не
си спомня какво се е случило около година след деянието. Към момента на
деянието пострадалата е била на близо 79г. Естествената функция на
човешката памет е да не съхранява подробности за травмиращи събития,
отдалечени във времето. Факт е, че първоинстанционния съд е провел
повърхностен и непълен разпит, но този разпит не опорочава крайните му
изводи относно съставомерността на деянието и участието на подс. П. в него.
Пострадалата няма как сама да се премести на другото легло в стаята и да се
съблече гола. Някой е направил това. Там е заварен подс. П.. По-късно той си
е признал за извършеното пред полицаи, въпреки, че по късно е отрекъл
каквото и да било участие в деянието. Нещо повече довел е свои близък,
който е дал свидетелски показания, че в деня на деянието е бил много далеч
от местопрестъплението. Показанията на този свидетел няма как да се
проверят, т.к. по негови обяснения са работели без договори и документи
като дървосекачи.
В същото време няма каквито и да са данни другите свидетели да са
имали повод или причина, извън процесния случай, да твърдят неистини за
подс. П.. Те свидетелстват за факти и обстоятелства, които лично са
възприели. Те са лицата реагирали веднага след сигнала за извършеното
престъпление. Те са незаинтересовани, /става въпрос за полицейските
служители/, от изхода на делото,
Предвид горното съдът прие, че по делото са събрани достатъчен обем
от еднопосочни доказателства за противоправните действия на подс. П..
Както беше посочено по-горе в решението, Районният съд е определил
наказание при условията на чл. 54 от НК. Като приел от една страна, че са
налице само смекчаващи отговорността обстоятелства, касаещи личността на
подсъдимия – чисто съдебно минало и е наложил наказание при „превес“ на
смекчаващите отговорността обстоятелства „лишаване от свобода" за срок от
три години първоинстанционния съд е наложил справедливо наказание. В
случая настоящия състав на СлОС прие, че освен смекчаващи има и
6
отегчаващи отговорността обстоятелства. Като такива следва да се посочат
отрицателните характеристични данни на подс. П., както и некритичността му
към извършеното от него противоправно деяние.
При наличните в случая на предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1
от НК, законосъобразно, изпълнението на това наказание е отложено с
изпитателен срок от пет години.
Мотивиран от гореизложеното настоящият състав на ОС-С., прие, че
обжалваната присъда, следва да бъде потвърдена и на осн. чл. 334, т. 6 НПК
РЕШИ:
ПОВЪРЖДАВА присъда № 57/15.12.2021 г., постановена от РС-С. по
НОХД № 313/21г..
Решението не подлежи на обжалване
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7