Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 319
гр. Враца, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 31.08.2020г. /тридесет и първи август две хиляди и
двадесета година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 160 по описа
на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 14, ал. 5 от Закона
за семейни помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Р.М.С. ***, против Заповед №
ЗСПД/Д-ВР-К/807/14.01.2020 г. на директора на Д. "С. п." /ДСП/ - ***,
с която е лишена от получаването на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за срок от 01.01.2020
г. до 31.12.2020 г.
В
жалбата се поддържа, че оспореният административен акт е незаконосъобразен като
постановен при неправилно приложение на материалния закон.
В съдебно заседание, жалбоподателката, чрез процесуалния представител * Р.М.
***, поддържа жалбата и отправя искане за отмяна на оспорения акт. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът – Д. на Д. "С. п." – ***, чрез процесуалния
представител ** Д.Т., оспорва жалбата като неоснователна.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
По
заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-ВР-К/792 от 14.07.2016г. жалбоподателката
Р.М.С. се подпомага по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД в размер на ** лева месечно за
периода от м. 07.2016г. до м. 05.2019г. за детето М.В.Д. с ЕГН **********. От
м. юни 2019г. във връзка с преосвидетелстване на детето С. се подпомага с
месечна помощ в същия размер и на същото основание по заявление – декларация с
вх. № ЗСПД/Д-ВР-К/807 от 03.06.2019г.
Със заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-ВР-К/2342 от 29.08.2018 г.
жалбоподателката Р.М.С. е поискала от директора на ДСП - *** отпускане на еднократна
помощ за лечение в чужбина за детето М.В.Д..
Със заповед № ЗСП/Д-ВР-К/2342 от 09.11.2018 г. на директора на ДСП – *** на
оспорващата е отказано отпускане на еднократна помощ за лечение в чужбина,
считано от 01.08.2018г. Заповедта е отменена като незаконосъобразна с влязло в
сила Решение № 32/29.01.2019г. на Административен съд – Враца.
Със заповед № ЗСП/Д-ВР-К/2342/О/11.11.2019 г. на директора на ДСП – *** на
жалбоподателката Р.М.С. е отпусната еднократна помощ за лечение в чужбина по
чл. 17 от ППЗСП в размер на ** лв., считано от 01.10.2019г.
Със заповед № РД01-0134/07.11.2019г. на Директора на ДСП – *** е определена
комисия, която да извърши проверка относно неправомерно получени социални
помощи по чл. 8, ал. 1 от ЗСПД от лицето Р.М.С. за периода от 21.08.2017г. до 21.08.2018г.
в размер на ** лв.
За извършената проверка комисията е съставила Констативен протокол от
13.11.2019г., видно от който през периода 21.08.2017г. – 21.08.2019г. детето М.В.Д.
и неговата майка са пребивавали в *, където на детето е извършена **.
От директора на ДСП – *** на основание чл. 14, ал. 3 от ЗСПД е издадена
заповед № РД01-0146/23.12.2019г. за възстановяване от Р.М.С. на недобросъвестно
получени месечни помощи за отглеждане на дете, отпуснати на основание чл. 8д от
ЗСПД със Заповед № ЗСПД/Д-ВР-К/792/14.07.2016г. по заявление – декларация с вх.
№ ЗСПД/Д-ВР-К/792/14.07.2016г. за периода от 21.08.2017г. до 21.08.2018г. в
размер на ** лева, ведно с дължимата лихва.
С оспорената по настоящото производство заповед № ЗСПД/Д-ВР-К/807/14.01.2020
г. на директора на ДСП – *** на основание чл. 8д от ЗСПД и чл. 24а от
Правилника за прилагане на ЗСПД жалбоподателката Р.М.С. е лишена от месечна
помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето М.В.Д. за срок от 01.01.2020г. до
31.12.2020г. Заповедта е мотивирана с неотговаряне на условията на чл. 3, т. 2
от ЗСПД – детето не е отглеждано в страната за периода от 21.08.2017г. до
21.08.2018г., като не е изпълнено задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД за
деклариране на промяна в обстоятелствата, при които е отпусната месечната
помощ. Посочено е, че на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД жалбоподателката
следва да бъде лишена от помощта, считано от 01.01.2020г. до възстановяване на
дължимата сума от ** лева, но за срок не по-дълъг от една година.
Със заповед № РД01-0023/25.02.2020 г. на директора на ДСП – *** на
основание чл. 62, ал. 1 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в оспорената заповед № ЗСПД/Д-ВР-К/807/14.01.2020г., като са поправени
правното основание за издаването на заповедта и посоченият срок на лишаване от
месечна помощ, както и са допълнени мотивите на заповедта.
С определение № 288/12.06.2020г. съдът е указал на директора на ДСП – ***
да представи по делото доказателства за съобщаването на заповед №РД01-0023/25.02.2020
г. на адресата.
В изпълнение на дадените указания от ответника е представен куриерски лист
за разнос, от който е видно, че пратка с товарителница № EB016536975BG е предадена на получателя Р.М.С. на 28.02.2020г.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, имаща
право и интерес от оспорването, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от отбелязването
върху заповедта, същата е връчена на 18.02.2020 г., а жалбата е подадена чрез
административния орган до съда на 25.02.2020 г.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
В резултат
на служебната проверка по чл. 168, ал. 1 от АПК съдът установява, че заповедта е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 14, ал. 3 във вр. с ал. 5 от ЗСПД, в случай на установена
недобросъвестност, директорът на д. "С. п." издава мотивирана заповед
за възстановяване на недобросъвестно получени семейни помощи, заедно със
законната лихва, в случаите по чл. 14, ал. 3 от ЗСПД, респективно лишава от
помощи, на основание чл. 14, ал. 5 от ЗСПД. В случая, с оспорената
заповед жалбоподателката е лишена от получаването на месечна помощ по чл. 8д от
ЗСПД за отглеждане на дете с **. Следователно, същата е издадена от компетентен
орган - директорът на Д. "С. п.“ – ***, с оглед на което не е налице
отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
При издаване на оспорения административен акт е спазена установената форма
и не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което да
е съществено и да е довело до ограничаване правото на защита на адресата,
поради което не са налице и отменителните основания по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.
Посоченото от издаващия орган правно основание - чл. 8д от ЗСПД и чл. 24а
от Правилника за прилагане на ЗСПД, не съответства на данните по преписката и е
в противоречие с цитираното в мотивната част на заповедта. Приложима в случая е
нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД, тъй като с издадената заповед
жалбоподателката е лишена от месечна помощ за отглеждане на дете с **. Погрешното посочване
на правното основание е порок на заповедта, който не е от категорията на
съществените по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК и само по себе си не води до
незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като правилното
правно основание може и следва да се изведе от мотивите на заповедта, където изрично
е посочена относимата разпоредба на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД.
Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед е незаконосъобразна
като издадена в противоречие с материалноправни разпоредби на закона. Съгласно
нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД, лицата,
недобросъвестно получили семейни помощи по чл. 7, 8, 8д и 8е, включително и при
неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 2, когато това е довело до
недобросъвестно получаване на семейни помощи, се лишават от тези помощи до
възстановяване на дължимите суми, но за срок, не по-дълъг от една година.
Анализът на тази разпоредба показва, че за да е налице основание за издаването
на такава заповед, следва да е налице установена недобросъвестност при
получаването на помощта и поради неуведомяване на ДСП за настъпилата промяна на
условията, при които е отпусната месечната помощ за отглеждане на дете с **.
В настоящия случай, месечната помощ, получавана от жалбодателката, е по
реда и условията на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, т. е. касае се за
месечна помощ за отглеждане на дете с ** до **- годишна възраст и до завършване
на средното образование. В мотивите към заповедта е посочено, че жалбоподателката
не е изпълнила задължението си по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД, която норма
регламентира, че лицата, на които е отпусната семейна помощ по чл. 7, 8 и 8д,
са длъжни да уведомяват писмено съответната д. "С. п." за всички
промени на условията, при които е отпусната помощта, в срок не по-късно от 30
дни от настъпването им. Жалбоподателката не е уведомила писмено Д. "С. п."
– *** за обстоятелството, че детето не се отглежда в страната и това е
послужило като фактическо основание за издаването на процесната заповед.
Нормата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД, обаче не регламентира
такава самостоятелна хипотеза за лишаване от помощ за отглеждане на дете с **.
За да издаде заповедта административният орган е следвало да изследва и да
прецени дали е налице недобросъвестност при получаването на помощта, като тази
недобросъвестност следва да бъде установена, т.е. доказана. Само по себе си
неизпълнението на задължението по чл. 10, ал. 2 от ЗСПД не презюмира
недобросъвестност при получаването на помощта, както на практика е приел
административният орган в мотивите към заповедта. По отношение изискването за
установена недобросъвестност в мотивите към заповедта не е посочено дали
административният орган приема, че в случая е налице такава, защо приема, че
това е така и въз основа на какви факти и обстоятелства прави извод, че тази
недобросъвестност е и установена.
При издаване на оспорената заповед е допуснато и друго нарушение на
материалния закон – определеният срок на лишаване на жалбоподателката от
месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД от 01.01.2020г. до 31.12.2020г.
противоречи на разпоредбата на чл. 14, ал. 5 от ЗСПД, съгласно която срокът
на лишаването се определя до възстановяване на дължимите суми, но за срок, не
по-дълъг от една година.
С издадената заповед №РД01-0023/25.02.2020 г. на директора на ДСП – *** на
основание чл. 62, ал. 1 от АПК е допусната поправка на очевидна фактическа
грешка в оспорената заповед № ЗСПД/Д-ВР-К/807/14.01.2020г., като са поправени
правното основание за издаването на заповедта и посоченият срок на лишаване от
месечна помощ, както и са допълнени мотивите на заповедта. Доколкото
съгласно чл. 62, ал. 1 и ал. 2 от АПК, решението за допълване и за поправка на
очевидна фактическа грешка подлежи на самостоятелно обжалване по предвидения в
АПК ред, а по делото не са представени доказателства за връчването на тази
заповед, съответно за влизането ѝ в сила, съдът не я разглежда като неразделна
част от оспорената заповед. От представения от ответника куриерски лист за разнос
се установява, че на 28.02.2020г. на жалбоподателката е доставена пратка, но не
и нейното съдържание.
По изложените съображения настоящият състав на съда приема, че оспорената
заповед е издадена в противоречие с материалния закон, поради което следва да
бъде отменена. Жалбата като основателна следва да се уважи.
При този изход на спора на жаблоподателката следва да бъдат присъдени
направените по делото разноски в размер на общо 610,00 лева, от които 10,00
лева за платена държавна такса и 600,00 лв. – възнаграждение за един адвокат
съгласно представен
договор за правна защита и съдействие /л. 39 от делото/.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед №
ЗСПД/Д-ВР-К/807/14.01.2020 г. на директора на Д. "С. п." - ***, с
която Р.М.С. ***, е лишена от получаването на месечна помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за срок от 01.01.2020
г. до 31.12.2020г.
ОСЪЖДА Д. "С. п." - ***
ДА ЗАПЛАТИ на Р.М.С.
с ЕГН ********** ***,
направените по делото разноски в размер на 610,00 /шестстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да
се изпрати на страните.
Административен съдия: