РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Монтана , 30.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Людмила Др. Никова
Членове:Аделина Люб. Тушева
Таня Т. Живкова
при участието на секретаря Соня Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Людмила Др. Никова Въззивно гражданско
дело № 20211600500144 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц. К. К. и К. К. К. , чрез
пълномощника им адв. В.К., срещу решение № 260125/09.04.2021г.по гр. д. №
2027/2020 г. на Районен съд-Монтана, с което е уважен предявения от Г. СТ.
К. против ответниците Ц. К. К. и К. К. К. установителен иск за признаване по
отношение на тях правото на собственост на ищцата върху поземлен имот с
идентификатор * по КККР на с.К.,общ.Г.Д.,обл. М., одобрени със заповед №
РД-18.111/19.02.2019г.на изп.директор на АГКК,с площ от 1257 кв.м.,адрес
на имота:с.К.,м. „Т.“,с трайно предназначение на
територията:земеделска,начин на трайно ползване-ливада,с номер на
предходния план *,при описаните в решението граници.Със същото решение
на основание чл.537,ал.2 от ГПК съдът е отменен изцяло нотариален акт за
собственост на недвижим имот № 52,том VIII,рег.№12942,д.№842/2018г.на
нотариус В.Т.,с който Ц. К. К. е признат за собственик на основание
давностно владение на описания по-горе имот.Осъдени са ответниците Ц. К.
1
К. и К. К. К. да заплатят на ищцата деловодни разноски в размер на 952.55
лв. В жалбата се поддържат оплаквания за
неправилност на обжалваното решение,поради нарушение на материалния
закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост с искане за отмяната му и вместо това производството по
делото да бъде прекратено поради липса на правен интерес или предявеният
иск за собственост и претенцията по чл.537,ал.2 от ГПК да бъдат отхвърлени ,
с присъждане на направените по делото разноски. Жалбоподателите
оспорват,че ищцата е собственик на процесния имот и твърдят,че липсва
правен интерес и активна легитимация за същата да води
процеса.Поддържат,че процесният имот не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ,тъй като същият не отговаря на изискванията за земеделска
земя съгласно чл.2 от ЗСПЗЗ. Твърдят,че в тази местност такъв имот никога
не е съществувал , включително и към момента на образуване на ТКЗС-по
това време имотът е представлявал част от естествен склон на Стара планина
,облагороден е едва през 1980г.,преди образуването на ТКЗС не е имало
ливада, стопанисвана от когото и да било и никога този имот не е включван в
блок на ТКЗС. Твърдят,че съдът като се позовал на ТР № 9/07.11.2012г.по
тълк.д.№9/2012г.на ОСГК на ВКС е заличил назначената по тяхно искане
съдебно-техническа експертиза,с което е допуснал нарушение на
процесуалните правила,като ги е оставил без възможност да докажат
възраженията си и без право да се защитят.Молят въззивният съд да назначи
отново първоначално допуснатата съдебно-техническа експертиза със
задачите,формулирани в отговора на исковата молба и в жалбата.
Поддържат,че дори да се приеме,че имотът е възстановен по законовия ред,
то от доказателствата по делото е установено,че те са придобили
собствеността върху същия въз основа на давностно владение , продължило
повече от 10 години.
Въззиваемата Г. СТ. К.,чрез пълномощника си адв.С.Т. изразява
становище за неоснователност на жалбата. С определение от
08.06.2021г.,постановено по делото по реда на чл.267 от ГПК,е оставено без
уважение искането на жалбоподателите за събиране на доказателства във
въззивното производство-назначаване на съдебно-техническа експертиза с
формулирани в жалбата задачи.
2
Окръжният съд,след като провери атакувания по реда на въззивното
обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и направените от
страните възражения,приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирани
лица, имащи правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК,съдът намира,че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценявайки
основателността на жалбата с оглед релевираните в нея оплаквания, от които
съдът е ограничен съгласно нормата на чл. 269, изр. 2 от ГПК ,съдът приема
следното:
Производството пред Районен съд-Монтана е образувано по предявен
от Г. СТ. К. против Ц. К. К. и К. К. К. положителен установителен иск за
право на собственост върху недвижим имот.
В исковата молба се твърди,че ищцата е собственик на недвижим
имот,представляващ ливада с площ от 1.257 дка ,шеста категория, находяща
се в м.„Т.“,представляща имот №* по плана за земеразделяне на землището на
с.К.,обл.М.,при описани граници и съседи на имота,а по КККР на
с.Копиловци,представляващ имот с идентификатор *,с площ от 1257 кв.м.,с
трайно предназначение на територията :земеделска и с начин на трайно
ползване :ливада.Твърди се,че с решение № В2814/14.04.1998г.на ОСЗ-М.
имотът е реституиран на наследниците на Б. И. Б.,б.ж.на с. К., обл.М..На
10.10.2013г. наследниците на Б. И.Б. , една от които е ищцата ,сключили
договор за доброволна делба на земеделски земи в землището на с.К.,вписан в
СВ-М. под № 72,том 11, вх.рег.№ 7352/10.10.2013г.,съгласно който ищцата
получила и станала едноличен собственик на процесния имот.От тогава до
момента само тя владее имота.На 11.12.2018г.ответникът Ц. К.К. се е снабдил
с документ за собственост на същия имот-нотариален акт №52,том 8,рег.№ *,
дело № 842/2018г.на нотариус В.Т. ,вписан в СВ-М. под № 19,том 19,дело
№*,вх.рег.№ 6744/11.12.2018.,съгласно който той е придобил имота по
давност.Придобиването на имота по давност е станало по време на брака му с
ответницата К. К.К., поради което се счита придобит в режим на
СИО.Ищцата твърди,че ответниците никога не са осъществявали владение
върху имота, включително и след влизане в сила на ЗВСОНИ -
3
23.11.1997г.Счита,че за нея е налице правен интерес да предяви иск,с който
да установи в отношенията с ответниците , че тя е собственик на процесния
имот. Искането е,съдът да постанови решение,с което да приеме за
установено по отношение на ответниците ,че ищцата е собственик на ПИ с
идентификатор* по КККР на с.К., общ. Г.Д., обл.М..Моли,на основание
чл.537,ал.2 от ГПК,съдът да отмени издадения нотариален акт № 52 том 8,рег.
№ *,дело № 842/2018г.на нотариус В.Т..Претендира разноски.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата
молба,ответниците оспорват изцяло предявения иск.Оспорват решение №
В2814/14.04.1995г.на ОСЗ-М. и представените писмени доказателства от
ищцата за възстановяване правото на собственост на наследниците на Б. И.Б.
по заявление вх.№ 2814/27.03.1992г. в частта му в т.4 с твърдения,че в тази
му част решението е необосновано и издадено в нарушение на закона ,в
резултат от което този имот е неправилно възстановен.Поискали са при
условията на чл.17,ал.2 от ГПК , съдът да се произнесе по
законосъобразността на оспореното решение на ОСЗ-М. за имота в частта му
в т.4-№*,съставляващ ливада от 1.257 дка.,като извърши косвен съдебен
контрол на проведената процеура и наличието на законовите предпоставки по
издаването му и възстановяването на имота в стари реални граници.Във
връзка с оспорването твърдят,че такъв имот никога не е съществувал
,включително към момента на образуване на ТКЗС и не може да бъде
възстановен в стари реални граници,поради което ищцата не може да се
легитимира,че е собственик на имота.Оспорват и твърдението на ищцата,че
никога не са владяли имота и че само тя го владее от 10.10.2013г.след
извършване на доброволна делба с останалие наследници.Твърдят,че ищцата
никога не е владяла този имот и че те са придобили собствеността върху
имота въз основа на давностно владение ,продължило повече от 38 години .
Поддържат,че с още две семейства през 1982 г.са построили трифамилна
жилищна /вилна/сграда ,като отделните сгради са построени на калкан, които
ползват като вили от тогава до днес.Две- три години преди това в същия имот
била построена от други три семейства друга такава сграда и от тогава шестте
семейства ползват имота като свои.Заградили са същия от три страни,като
четвъртата страна е откъм реката,направили са мост през реката,поставили са
ограда между ползваните от двете трифамилни къщи части от
имота,доброволно са си разпределили ползването и никой от 1982 г. не е
4
обезпокоявал владението им и не са предявявани претенции спрямо тях. От
тогава са плащали данъци за имота,направили са подобрения в
същия,засадили са овощни дръвчета,като само техните подобрения възлизат
на стойност повече от 30 000 лева.Молят съда да отхвърли предявения
иск,както и иска по чл.537,ал.2 от ГПК .Претендират разноски.
По делото е приложена реституционната преписка ,образувана по
заявление вх.№ 2814/27.03.1992г.за възстановяване на собствеността върху
земеделски земи в землището на с.К.,обл.М. на наследниците на Б. И. Б..От
същата се установява,че с решение №В2814/14.04.1995г.на ПК-с.Г.
Д.,постановено на основание чл.18ж,ал.1 и чл.18з,ал.1 от ППЗСПЗЗ на
наследниците на Б. И.Б. се възстановява правото на собственост на
земеделски имоти, сред които по т.4-ливада с площ 1.257 дка,,шеста
категория, находяща се в м.Т., представляваща имот №* по картата на
землището.Посочени са граници /съседи/на имота. Посочено, е,че заверените
скици на имотите ,
сред които и процесния, представляват неразделна част от решението.От
приложения в преписката протокол №В2814/26.05.1995г.за въвод във
владение на имоти в землището на с.К. се установява,че ищцата Г. С. К. е
въведена във владение на имотите, описани в решение № В2814/14.04.1995г.
Между страните няма спор,а и от представеното удостоерение за
наследници се установява,че ищцата е наследник по закон на Б. И. Б., б.ж.на
с.К.,починал на 25.03.1955г.
От приетия по делото договор за доброволна делба от 10.10.2013г.,
вписан в СВ-М. с дв.вх.рег.№*/10.10.2013г.,дело 72,том 11.се установява,че
наследниците на Б. И.Б. са сключили този договор за доброволна делба на
земеделски земи в землището на с.К., останали им от наследодателя Б.
И..Б.,като съгласно договора ищцата Г. С.К. е получила в дял и е станала
изключителен собственик на процесния имот-ливада от 1.257 дка ,
съставляваща имот №* в землището на с.К...
От приложената на л.20 от делото скица на поземлен имот №
*/13.10.2020г.на СГКК-М. се установява,че по КККР на с.К.,одобрени със
заповед № РД-18-111/19.02.2019г.имотът е с идентификатор *.
5
Видно от приложения констативен нотариален акт за собственост на
недвижим имот, на 11.12.2018г. Ц. К. К. е признат за собственик на
основание давносто владение на процесния имот.
В представеното по делото заверено копие на нотариалното дело,по
което е издаден нотариалния акт е приложена молба-декларация от
07.12.2018г.,в която ответникът Ц. К.К. е описал имота като собствен на Б. И.
Б.,в каквато насока са и представените при съставяне на нотариалния акт
документи,описани подборно в същия-удостоверение за наследници на Б.
И..Б.,решение № В2814/14.04.1995г.на ОСЗ-М. по чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ за
възстановяване правото на собственост на земеделски имоти,сред които и
процесния на наследниците на Б. И.Б. в съществуващи /възстановими/стари
реални граници,удостоверение на ОСЗ-М. за характеристики на имота,скица ,
заверена от ОСЗ-М. и удостоверение за данъчна оценка ,в които като
собственици на имота са посочени наследниците на Б. И.Б.,в каквато насока
са и показанията на разпитаните свидетели при извършената от нотариуса
обстоятелствена проверка по реда на чл.587,ал.2 от ГПК.
Представено е и удостоверение от кмета на с.Копиловци,в което
удостоверява,че ответникът Ц.К. и неговият баща повече от 30 години
притежават изградена вила в землището на с.К.,в. м.Т.-ПИ * и през всички
години са плащали данък сграда . Представени са и приходни квитанции за
заплатени на Община Г.Д. данък сгради и такса битови отпадъци.
По делото са събрани и гласни доказателства.Безпротиворечиви са
показанията на всички разпитани свидетели относно факта,че в периода
1979г.-1982г.в процесния имот са построени две вили,едната от които от
наследниците на Б. И. Б.,а другата от бащата и чичото на ответника Ц.К.,че от
тогава всеки си държи вилата и че между вилите има ограда.Относно
обстоятелствата ограден ли е имота,от кои страни,поддържа ли се този имот и
от кого,са налице противоречия в показанията на свидетелите на ищцата и
свидетелите на ответниците, които противоречия не са отстранени и при
проведените от районния съд очни ставки. Свидетелите М.П.,Б П. и Д.П.
установяват,че навремето имотът е бил собственост на Б. И.Б.,там е имал
кошара.Имотът не е ограден,между вилите има ограда „фиктивна“ ,през която
може свободно да се преминава .Тези свидетели,както и свидетелката
6
Р.К.,дъщеря на ищцата са категорични,че ищцата посещава имота редовно
,когато била по-млада идвала и през зимата,сега идва всяко лято.Полага
грижи за имота.Събира цветя,билки,гъби,разхожда се.Има достъп до имота.
Никой не и е пречил.Може да влезе навсякъде. Те поддържат мястото,колкото
да ползват вилата,почистват имота покрай сградата. Свидетелят М.П.
твърди,че последните 4-5 години ответникът Ц.К. започнал да идва по-
редовно и да стопанисва вилата, има насадени 2-3 дръвчета.Преди това там
го е виждал само на празника на Балкана.Баща му и чичо му продължават да
посещават имота, но знаят,че този имот е на ищцата.Свидетелят твърди,че
оградата между двете вили завършва с метална врата,през която
преминаването е свободно. През 2020г.ответникът Ц.К. му казал,че решил да
сложи катинар и му дал ключ да си го размножат,но и сега е отключено и
вратите са разтворени.Този свидетел твърди,че ответникът знае,че имотът не
е негов и всички знаят,че имотът е собственост на ищцата.Свидетелите
Д.П.,Б.П. и Р.К. твърдят,че никога не са виждали ответника и семейството му
в имота.Свидетелят К.К. твърди,че ищцата един път не е минала и не знае за
какво става въпрос.Твърди,че от страната на ответника имотът е ограден,че
ответникът полага грижи за имота-коси,поддържа,има насадени няколко
ореха,сега е насадил други дръвчета, от 1982г.до сега ответникът си поддържа
имота,идва си по-рядко защото бил в С..Свидетелят Ц.Ц. твърди,че откакто е
построена вилата те си я държат и никой не е предявявал претенции за нея.За
терена се грижат той и ответникът Ц.К...На вилата са през седмица и само те
си поддържат терена,косят ливадата след 88/89 г.-тяхното място пред
вилата.Твърди,че никога не е виждал ищцата и не я познава.
При така установеното от фактическа страна,първоинстанционният съд
е приел,че ищцата се е легитимирала надлежно като собственик на процесния
имот с ползващото се с конститутивен ефект решение №В2814/14.04.1995г.и
договора за доброволна делба ,с който в неин дял е даден и тя е станала
едноличен собственик на имота.Съдът е приел,че не е установено от
ответника дори и само обективния критерий на придобивната давност-
фактическа власт върху процесния имот,която да е продължила повече от 10
години. Приел е,че разделянето на имота с ограда, през която се преминава
свободно не представлява разпределение на ползването на терена на
собствениците на сградите и не е кредитирал показанията на свидетелите К.К.
и Ц.Ц..
7
Като краен резултат изводите на районния съд са правилни и решението
следва да бъде потвърдено.
Ищцата е предявила положителен установителен иск за собственост
върху недвижим имот с правно основание чл. 124 ал. 1 от ГПК .
Искът е допустим,доколкото изложените в обстоятелствената част на
исковата молба фактически твърдения сочат на колизия на права-всяка от
страните претендира свое право на собственост върху процесния имот , като
ответниците изрично оспорват правото на собственост на ищцата върху
процесния имот.
В тежест на ищцата е да докаже правото ,което твърди ,възникнало на
посоченото в исковата молба основание-реституция по реда на ЗСПЗЗ и
доброволна делба.В тежест на ответниците е да докажат своето възражение,че
са придобили собствеността върху процесния имот въз основа на давностно
владение от 1982 г.,продължило повече от 38 години.
За доказване на твърденията си във връзка с установяване правото на
собственост върху процесния имот,ищцата е представила решение №
В2814/14.04.1995г.на ОСЗ-М.,с което е възстановено правото на собственост
на наследниците на Б. И. Б.,б.ж.на с.К.,в съществуващи /възстановими/ стари
реални граници на земеделски имоти в землището на с.К.,сред които в т.4.-
ливада с площ от 1.257 дка,шеста категория,находяща се в местност „Т.”,
представляваща имот № * по картата на землището ,при описани граници и
съседи. Решението е издадено на основание чл.18ж,ал.1 и чл.18з,ал.1 от
ППЗСПЗЗ. В решението е отбелязано, че заверените скици на имоти,сред
които и процесният имот с номер * представляват неразделна част от него.
Представена е по делото и цялата преписка на ОСЗ-М.,ИРМ-Г. Д. по издаване
на решението,в която е приложен и нотариален акт за собственост на
недвижими имоти ,възстановени по ЗСПЗЗ №98,том VIII,дело №
2669/16.10.1997.,с който са се снабдили наследницте на Б. И.Б. въз основа на
влязлото в сила решение №В2814/14.04.1995г.на ПК-Г.Д..По силата на
представения по делото договор за доброволна делба на земеделски земи от
10.10.2013г. , сключен между наследниците на Б. И.Б., ищцата е получила в
дял и е станала изключителен собственик на процесния имот-ливада от 1.257
8
дка, съставляваща имот №* в землището на с.К..Безспорно е,че ищцата е един
от законните наследници на бившия собственик Б. И. Б..
Съгласно ЗСПЗЗ собствеността на земеделските земи се възстановява с
акт на нарочно създадения с такава компетентност административен орган-
поземлената комисия, като се приема, в съответствие с разпоредбата на чл.
14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, че позитивното решение на комисията за възстановяване
на земята в стари реални граници или с план за земеразделяне представлява
годен титул за собственост и легитимира адресатите му като собственици на
имота към настоящия момент. Решението има конститутивно действие, като с
него се определя и индивидуализацията на възстановения имот. Моментът на
проявление на конститутивното действие на административния акт-решение
на ПК/ ОбСЗ по чл. 18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ се свързва с момента на
завършената процедура по възстановяване на собствеността на земеделските
имот. В случая решението е издадено на основание чл.18ж,ал.1 от ППЗСПЗЗ и
същото е влязло в сила. Със завършването на административната процедура
възниква и самото право на собственост.Разпоредбата на чл.18ж,ал.1 от
ППЗСПЗЗ е приета с изменението с ДВ бр.34/1992г.В първоначалният си
вариант ,текстът установява,че в решението се описва размера и категорията
на имота,неговото местоположение ,граници , съседи ,както и ограничението
на собствеността,без да е придружено със скица, т.е. може да се направи
извод,че в конкретния случай процедурата по възстановяване на
собствеността на земеделските земи в съществуващи/възстановими/ стари
реални граници е била завършена и без да има скица и е породила своето
конститутивно действие с влизането на решението в сила и легитимира
ищцата като собственик на земеделски имоти, един от които е процесната
ливада.
Ответниците не заявяват собственически права по отношение на
спорния имот към момента на обобществяване на земеделските земи.
Твърдят,че владеят имота от 1982 г.до настоящия момент-повече от 38
години, поради което не разполагат с възражението, че не е доказано
основанието, на което е придобита собствеността от наследодателя на
ищцата, както и да оспорват материалната законосъобразност на издаденото
решение на ПК. В случая следва да се зачете наличието на активна
материално-правна легитимация за наследодателя на ищцата, валидно
9
проведено реституционно производство, приключило с позитивно решение,
влязло в законна сила.Правилно районният съд е приел за недопустими
възраженията на ответниците срещу материалната законосъобразност на
решението по възстановяване на собствеността в полза на ищците №
В2814/14.04.1995г.по преписката по заявление вх.№2814/27.03.1992г.,че
наследодателят не е бил собственик на възстановения имот към момента на
включването му в ТКЗС. За ответниците не е налице правен интерес от
противопоставяне на възражения срещу легитимацията на ищцата,
произтичаща от реституционното решение на ОСЗ, тъй като не заявяват
собствени права върху имота към момента на образуване на ТКЗС.
Правилно районният съд е приел,че възражението на ответниците за
приобиване на процесния имот по давност е неоснователно. Възможно е да се
придобие по давност имот, за който е приключила земеделската
реституция,като за земеделски земи, чиято административна процедура по
реституцията е завършила преди влизане в сила на разпоредбата на чл. 5, ал.2
от ЗВСОНИ т.е. преди 18.11.1997 г.,какъвто е настоящия случай ,тази
разпоредба не намира приложение, а придобиването на тези имоти по давност
се подчинява на общите правила на ЗС.От момента на възстановяване на
собствеността по отношение на така придобитите вещни права са приложими
общите норми на ЗС,или в конкретния случай от 1995г.
За начало на давностното владение ответниците сочат 1982г.,когато е
построена вила върху процесния имот от бащата и чичото на ответника Ц.К..
В тяхна тежест е да докажат предпоставките на това придобивно основание,а
именно :упражняването на фактическа власт върху имота/обективен признак
на владението по чл. 68 от ЗС/ ; основанието ,въз основа на което е започнало
упражняването на фактическата власт ; срокът, през който е владян
имота;намерение да се държи вещта като своя/субективен признак на
владението по чл. 68 от ЗС/ и непрекъснатост на владението,което да бъде
явно и спокойно.Установено е от показанията на св.М.П.,че вилата е
построена от бащата и чичото на ответника Ц.К. с разрешение на
наследниците на Б.И. Б. да построят върху тяхната земя,т.е.били са
държатели и не е установено по делото държането да е трансформирано във
владение нито преди реституиране на имота,нито след 1995г. до 2018г.,когато
ответникът Ц.К. се е снабдил с нотариален акт за собственост на имота по
10
давност, по обстоятелствена проверка.Установено е от показанията на
свидетелите М.П.,Д.П. и Б.П.,че ответникът Ц.К. е ходил в имота много
рядко.Според свидетеля М.П.,ответникът едва в последните 4-5 години е
започнал да ходи по-редовно и да стопанисва сградата. Събраните
доказателства сочат,че терена около вилата,построена от бащата и чичото на
ответника Ц.К. е ползван по същия начин. Имотът не е заграден,в каквато
насока са показанията на свидетелите Д.П. и М.П. и ищцата и останалите
наследници на Б. И.Б. са имали свободен достъп до имота.Ответникът и
неговите роднини са знаели,че имотът не е техен. Ответникът Ц.К. се е
интересувал кой е собсвеник на имота и дори през 2014г.е предложил на
ищцата да му продаде имота,което се установява от показанията на св.Р.К.-
очевидец на случая.Ако е имал намерение за своене на имота и с действията
си е демонстрирал своята власт върху имота от 1982 г.каквито са твърденията
му,ответникът К. не би търсил друг начин за придобиване на този имот.Не е
установено в периода след реституцията на имота,ответниците да са
демонстрирали намерението си за своене на имота пред наследниците на Б.
И.Б.,респ.пред ищцата с действия ,с които по явен и недвусмислен начин да
показват ограничаване владението на наследниците на Б. И.Б.,респ.на ищцата,
която не се е дезинтересирала от имота,продължила е да се интересува ,да се
грижи за него и да го посещава, доколкото е възможно според нейната
възраст и характера на имота-ливада с вилна сграда в планината.Правилно
първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на свидетелите К.К. и
Ц..Ц.,явно заинтересовани от изхода на делото-първият от тях свидетел при
извършената от нотариуса обстоятелствена проврека ,въз основа на която е
издаден нотариалния акт на ответника,а вторият близък родственик на
ответника Ц.К. ,който наравно с него ползва имота.
В обобщение ищцата се легитимира като собственик на поземлен имот с
идентификатор * по КККР на с.К.,обл. М., номер по предходен план *,с площ
от 1257 кв.м. ,с адрес: с.К.,местност:Т.,с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползане:ливада,шеста категория,
при описаните съседи, въз основа на заявения от нея придобивен способ-
земеделска реституция и доброволна делба. Възражението на ответниците, че
са придобили процесния поземлен имот по давност въз основа на владение,
осъществявано в периода от 1982 г. до предявяване на иска на 21.09.2020 г. е
неоснователно,тъй като не е установено демонстриране на намерение за
11
владение на процесния имот пред ищцата в рамките на изискуемия период
,нито пред останалите наследници на Боно Ив.Бонов в периода от 1995г.-
2013г.,откогато ищцата е станала изключителен собственик на имота. Както
правилно е приел районният съд,не е установен и само обективния признак на
придобивната давност-фактическа власт от ответниците върху имота в
продължение на повече от десет години.
Правилно районният съд е отменил нотариалния акт по реда на
чл.537,ал.2 от ГПК.Отмяната на констативния нотариален акт е винаги
последица от постановяването на съдебно решение, с което се отричат
правата на титуляра на акта.
Поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно изхода от разглеждането на спора,
постановеното от РС-Монтанаца решение, като правилно следва да бъде
потвърдено.
При този изход на делото на въззиваемата Г. СТ. К. следва да бъдат
присъдени разноски за въззивното производство в размер на 900 лева за
адвокатско възнаграждение,поискани своевременно и установени като реално
направени в производството с приложената на л.27 от делото договор за
правна защитга и съдействие , сключен с адв.С.Тихолов .
Водим от
гореизложеното,Окръжен съд-Монтана
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение от №260125/09.04.2021г., постановено по
гр.д. № 2027/2020 г.по описа на Районен съд-Монтана.
ОСЪЖДА Ц. К. К.,ЕГН ********** и К. К. К. ,ЕГН
**********,двамата с адрес:гр.С.,ул. *,№* да заплатят на Г. СТ. К.,ЕГН
**********, с адрес:гр.С.ж.к.„Н.”,бл.*,вх.*,ет.*,ап.*сумата 900.00
/деветстотин/ лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13