№ 768
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова
Силвия Люб. Алексова
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно частно
наказателно дело № 20215300600897 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
С Определение № 260377 от 29.03.2021 г., постановено по ЧНД №
5917/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с.,
първоинстанционният съд е потвърдил Постановление от 08.09.2020 г. на
прокурор от Районна прокуратура – Пловдив, наблюдаващ разследването по
досъдебно производство 232/2018 г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР –
Пловдив (пр. пр. 5189/2018 г.), с което е прекратено, образувано по реда на чл.
212, ал. 2 от НПК, наказателно производство за извършено на 03.06.2018 г. в
гр. Пловдив престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Срещу този съдебен акт, в предвидения 7-дневен срок в разпоредбата на
чл. 243, ал. 7 от НПК, е постъпила жалба от пострадалия П.Ч., депозирана
чрез упълномощения му повереник – адв. Г.С., с искане за отмяна както на
определението на съда, така и на прокурорския акт за прекратяване на
наказателното производство. В жалбата са изложени съображения за
необоснованост и незаконосъобразност на изводите на съда за наличие на
основания за приложение на общата норма на чл. 12, ал. 1 от НК, с които е
мотивирана липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление.
Сочат се нарушения при анализа на конкретни доказателствени източници,
довели до неправилно и превратно интерпретиране на факти от съществено
значение за установяване на съставомерните елементи на деянието, за което е
1
водено разследването. В подкрепа на искането за отмяна на
първоинстанционния съдебен акт, повереникът на пострадалия се позовава и
на предходно произнасяне на същия съдебен състав, по реда на чл.243, ал. 5 –
6 от НПК, при което при идентичен обем на доказателствата и
доказателствените средства съдът е направил различни правни изводи
относно приложението на материалния, а и на процесуалния закон, с които е
обосновал необходимостта от провеждане на допълнителни процесуално
следствени действия.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия състав, след като
обсъди приложените към досъдебното производство доказателства и
доказателствени средства, в контекста на изложените доводи в жалбата,
проверявайки изцяло обосноваността и законосъобразността на
постановения съдебен акт, счете жалбата за процесуално допустима,
подадена от процесуално легитимирано лице, в предвидения от закона срок,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд
след като е извършил самостоятелен анализ на събраните в хода на
проведеното разследване по досъдебно производство № 232/2018 г. по описа
на Четвърто РУ при ОД на МВР – Пловдив доказателства и доказателствени
средства, е приел, че включените в предмета на доказване фактически
обстоятелства са установени обективно, всестранно и пълно и позволяват да
бъде възприета, изложената от наблюдаващия прокурор от Районна
прокуратура – Пловдив фактическа обстановка в Постановлението за
прекратяване на наказателното производство от 08.09.2020 г. В съдебния акт
значимите за правилното прилагане на материалния закон фактически
обстоятелства относно :
- броя, вида и механизма на причиняване на телесните повреди на
пострадалия свид. П.Ч.,
- причините за възникване на физическото съприкосновение между
пострадалия и свид. Р.С. в нощта на 03.06.2018 г.
- хронологичната последователност на действията на свид. П.Ч. и свид.
С. след момента на първия им контакт са възпроизведени, по следния начин :
Вечерта на 02 срещу 03 юни 2018 г. свид. Р.С. придружил
2
непълнолетната си дъщеря свид. Р.С. до кв. „Капана“ в гр. Пловдив, за да се
срещне с приятелката си свид. В.Г.. По същото време в района се провеждали
различни мероприятия на „Капана фест“. Свид. Р.С. останала при приятелката
си и родителите й, които вечеряли в заведение, а баща й – свид. С. отишъл
при приятеля си – свид. Г.П., който стопанисвал денонощен магазин в близост
до Римския стадион. Час по – късно, свид.С. получил телефонно обаждане от
дъщеря си, че тя ще го чака на гърба на Джумая джамия. При срещата им,
свид. С.а помолила баща си да изпрати приятелката си свид. В.Г. и да отиде
да види и други свои познати, които по това време гледали прожекция на
филм на площада зад Джумая джамия. Свид. С. не се противопоставил на
искането на дъщеря си. Заявил, че ще върви бавно по ул. „Железарска“ в
посока към тунела и ще я очаква да го настигне, за да се прибират заедно.
По същото време в района на Джумая джамия се намирали и
пострадалият свид. П.Ч., брат му – свид. Г.Ч. и братовчед му – свид. Б.Д.. По
– рано вечерта, те вечеряли с родителите на братята Ч. в ресторант
„Виктория“, в МОЛ „Марково тепе“, а след това решили да отидат и на
„Капана фест“. По пътя се отбили при свои познати, които срещнали до
денонощен магазин срещу Джумая джамия. По - късно посетили и бар
„Бали“, находящ се в непосредствена близост до обществените тоалетни на
ул. „Железарска“. До този момент пострадалият П.Ч. бил изпил две бири, а в
бара консумирал и още 150 гр. мента.
Около час след полунощ, по времето, в което свид. С. се разделил с
дъщеря си и тръгнал пеш по ул. „Железарска“ в посока към тунела,
свидетелите Ч. и братовчед им Д. излезли от бар „Бали“. Почти
непосредствено след това, свид. Г.Ч. заявил на останалите, че ще се върне за
малко в бара. Брат му – пострадалият П.Ч. и братовчед му – свид. Д. тръгнали
пеш в посока към Джумая джамия, движейки се по улица „Железарска“.
Напред вървял пострадалият, а след него, макар и по - бавно,
кореспондирайки си чрез мобилния си телефон, вървял и свид. Б.Д..
Малко след това, свидетелят Р.С. и свид. П.Ч. се разминали по ул.
„Железарска“. Въпреки, че не се познавали „...си разменили реплики с
неустановено съдържание, в резултат на което С. решил да продължи по
пътя си и да остави зад гърба си П.Ч.. Последният обаче го последвал. В
резултат на всичко между тях възникнал физически конфликт.“ (стр. 2 от
3
съдебния акт - л. 12-гръб).
Последвало и физическо съприкосновение, което се развило на пътното
платно. Неколкократно свид. П.Ч. приближавал свид.Р.С., а при един от тези
опити свид. Ч. паднал между два от паркиралите на улицата автомобили.
Успял да се изправи сам и застанал на тротоара. Към този момент свид. С.
продължавал да стои и да го наблюдава от мястото, на което се намирал на
пътното платно. В така създадената конфликтна ситуация, възприемайки част
от случилото се между братовчед му и свид. С., свид. Б.Д. решил да се намеси
и приближил свид. С.. Не предприел никакви други действия, дори малко
след това се оттеглил в противоположна посока. Междувременно, свид. П.Ч.
се изправил и отново приближил свид. С.. Застанал със свити в лактите ръце
непосредствено срещу него. Двамата започнали да размахват ръце един срещу
друг и да си нанасят хаотични удари в областта на ръцете, без да засягат други
части на тялото или главата. При нанасяне на един от тези удари в областта
на ръцете на свид. П.Ч., той загубил равновесие, залитнал назад и при
падането ударил главата си в намиращ се в непосредствена близост зад него
контейнер за боклук. Действията на свид. С. и падането на брат му, били
възприети от свид. Г.Ч., който по това време вече бил напуснал бар „Бали“ и
се намирал на ул. „Железарска“ в непосредствена близост до мястото на
конфликтната ситуация. Свид. Г.Ч. се насочил бързо към мястото, на което
паднал брат му. В този момент свид.С. побързал да се отдалечи, ускорявайки
крачка в посока към тунела, а в края на улица „Железарска“ продължил да се
движи в пресечката откъм задната част на Халите.
Свидетели на случилото се между свид. Р.С. и свид. П.Ч. станали Я.П. и
А.Г., които независимо една от друга подали сигнал на спешен номер 112,
съобщавайки за наранено лице. Свид. П. дори се приближила в
непосредствена близост до пострадалия П.Ч. и видяла, че не дава признаци на
живот и под главата му има локва кръв.
Съдът е възприел и възпроизвел в съдебния си акт информацията от
приобщените в хода на разследването видеозаписи от камера за
видеонаблюдение, монтирана на денонощен магазин, находящ се в
непосредствена близост до мястото на инцидента, така както е сторил и
наблюдаващият прокурор в постановлението, предмет на съдебен контрол.
Кредитирани с доверие са и резултатите от извършения оглед на
4
възпроизведените записи върху приложения като веществено доказателство
технически носител на информация от подадените сигнали на спешен номер
112 от свидетелките П. и Г., и свид. Д..
В заключението на назначената съдебно – техническа експертиза са
изследвани, приобщените към доказателствата по делото, записи от камерата
за видеонаблюдение на хранителния магазин, по които не са установени
следи от манипулация или намеса във възпроизведената информация.
Експертът е посочил, че заради отдалечеността на обектите и
частичното им заснемане се забелязват движенията на лица, без да
може да се конкретизира какви конкретни действия извършват и в какво
точно се изразява конкретното движение.
Съдът, както и наблюдаващият прокурор са приели за обективни,
компетентно изготвени и обстойни, съответстващи на данните и в останалите
доказателствени източници, заключенията и на другите назначени в хода на
разследването експертизи:
1) Съдебно медицинската експертиза, възложена непосредствено след
започване на разследването (л.76 – 77, том 1 от ДП), изготвена от вещото лице
З.Н., в което е отразено, че на пострадалия П.Ч. е причинена черепно –
мозъчна травма с две линии на счупване на черепа, започващи от покрива
на черепа и продължаващи до основата му, при което се е получила
комуникация между външната среда и черепната кухина с навлизане на
въздух в кухината /пневмоцефалия/ и съмнение за излив на кръв около
твърдата мозъчна обвивка по основата на черепа. Уточнено е, че
уврежданията са протекли с изпадане в безсъзнание. Като механизъм на
причиняването им е посочен – удар с или върху твърд тъп предмет. Според
експерта, този механизъм съответства на данните по делото за падане от
собствен ръст и удар в ръба на металния кош с последващо падане на
пътното платно. Вещото лице е изразило становище, че не може да се
определи с категоричност момента на получаване на уврежданията.
Установените травматични увреждания са преценени като две отделни средни
телесни повреди - разстройство на здравето, временно опасно за живота на
пострадалия и нараняване, проникващото в черепната кухина.
2) Комплексната съдебно медицинска експертиза, възложена на
вещите лица З.Н. и Д.К. – специалист УНГ (л.92 - 93, том 2 от ДП),
5
възпроизвежда констатираните и в първоначалната експертиза травматични
увреждания на пострадалия П.Ч. и механизма на причиняването им. Уточнено
е, че към момента на изготвяне на експертизата – малко повече от 2 месеца
след инцидента - счупването на покрива и основата на черепа се е
консолидирало, а представените резултати от медицински изследвания са
оценени като съответни на оздравителния ход при подобно травматично
увреждане. Установено е леко намаление на слуха, с близки до нормата
резултати и лек дискоординационен синдром . Експертите са изразили
становище, че предстои подобрение в състоянието на пострадалия.
3) Съдебно психиатричната експертиза (л.16 – 35, том 2 от ДП),
изготвена от вещото лице д-р Д.С., според което към момента на причиняване
на травматичните увреждания, пострадалият П.Ч. е бил в състояние на
обикновено алкохолно опиване – в неговата лека степен. Поведението му
се е определяло главно от взаимодействието на ситуационни социални
фактори и личностни особености с присъщите – емоционална лабилност и
преувеличеност в изразяването на емоционалните състояния, оценени от
експерта като създаващи впечатление за несъразмерност и провокация в
част от реакциите му в създадената конфликтна ситуация. Направен е
категоричен извод, че в това си състояние пострадалият е могъл да разбира
смисъла и значението на извършеното, и е бил със запазени способности да
ръководи постъпките си, включително и да противодейства адекватно на
неблагоприятните за него фактори до момента на получаване на черепно
мозъчната травма и загубата на съзнание. След този момент, в
заключението е посочено, че пострадалият П.Ч. е изпаднал в безпопомощно
състояние, със значително ограничени адаптивни възможности, в
резултат и от въздействието на употребения алкохол. Вещото лице е
констатирало количествени нарушения на съзнанието (сомнолентност и
др.) на пострадалия, настъпили в резултат на травматичното увреждане,
които е оценило като преходна ретроградна амнезия за периода до
получаване на черепно мозъчната травма и конградна амнезия за периодите
след увреждането, без да е изключило възможността за поява на лакунарна
амнезия за събития, свързани с неудовлетоворяващи преживявания. По време
на проведеното психиатрично изследване на пострадалия в хода на
разследването, не са установени клинично значими нарушения на
познавателните процеси, поради което експертът е направил категоричен
6
извод, че пострадалият е със запазени възможности правилно да възприема
и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
показания за тях.
Уточнено е, че при анализа на показанията на пострадалия в първите 1 –
2 седмици след причиняване на черепно мозъчната травма следва да се
отчита евентуалното й влияние върху паметта и вниманието, като в
този аспект е посочено, че именно с това следтравмено състояние могат да
бъдат обяснени някои противоречия в показанията. В заключението е
посочено, че това състояние обичайно протича с повишена уморяемост,
затруднено мислене и отслабване на активното внимание и паметта. В
периода след причиняване на черепно - мозъчната травма пострадалият е
изпаднал в постконтузионен синдром със загуба на съзнанието, което не
изключва свидетелската годност, доколкото не се касае за психотично
заболяване.
4) Комплексната съдебно медицинска експертиза (л.7 – 30, том 3 от ДП),
назначена в изпълнение на дадени от съда указания при извършения съдебен
контрол, по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК (Определение № 1321/14.08.2019 г. по ЧНД
№ 3939/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, влязло в сила на 28.02.2019 г. - л. 6 – 10,
том 3 от ДП), изготвена от вещите лица З.Н., Д.К. и Г.Б. – неврохирург.
В заключението е уточнен механизмът на причиняване на нараняването
на главата на пострадалия довело до черепно - мозъчната травма – удар в
металния контейнер за битови отпадъци.
При извършения контролен скенер 3 месеца след инкриминирания
инцидент са констатирани: посттравматична енцефаломалация,
хематомастоид – кръвонасядане и изпълване с кръв на мастоидния израстък;
изпълнен с кръвни съсиреци вътрешен слухов проход вдясно; минимална
пневмоцефалия – пръснати мехурчета въздух с диаметър от по 2 – 3 мм.
локално около вътрешното ухо и пирамидната кост вдясно, както и на други
места в мозъка.
При проведената УНГ аудиометрия е установено двустранно
намаление на слуха. Не е констатирано изтичане на ликвор от носа, в
носоглътката и от ушните миди, не са установени и данни за развитие на
възпалителни усложнения на мозъка и нервната система. Не са констатирани
данни за поява или развитие на невродефицит.
7
Експертите са уточнили, че констатираните травматични
увреждания съвпадат с ударите, описани в свидетелските показания,
последващото падане на пострадалия назад по гръб и удара в ръба на
метален контейнер за отпадъци, а след това и падане на пътната
настилка. Категорично е становището им, че фрактурата на черепа е
резултат на травма на главата, причинена със значителна кинетична енергия,
при която е настъпило разрушаване на черепната кост вследствие на
съприкосновението между твърдата черепна кост с други твърди предмети.
Уточнено е, че нараняването на пострадалия Ч. се характеризира с
проникване в черепната кухина на въздух в мозъчните гънки, създавайки
хипотетична опасност за живота му - посредством евентуална невроинфекция
/менингит или енцефалит/ликворея/, изтичане на ликвор от ухото, инфекция в
мозъка. Експертите не са установили данни за нито едно от тези възможни
усложнения, като са констатирали, че е отминала опасността и за живота му.
Направили са категоричен извод, че състоянието на пострадалия след
причиняване на черепно – мозъчната травма отговаря на медицинските
критерии за загуба на съзнание - за известен период от време той е бил
неконтактен, с напълно отпусната мускулатура, в невъзможност да стои в
изправен стоеж или да се движи самостоятелно, без да е могъл да
осъществява както вербален, така и сензитивен контакт. Уточнили са, че
загубата на съзнание е често срещана при черепно - мозъчните травми и
представлява неспецифичен общомозъчен симптом, който има по-скоро
декларативен характер, доколкото няма определяща роля за черепно -
мозъчната травма, а клиничните и амнестични данни при пострадалия
Ч. са преценени като съответни на краткотрайна загуба на съзнанието.
Категоричен е изводът на вещите лица, че между получените
наранявания на пострадалия П.Ч. и излива на кръв в дясното ухо –
установена при прегледа от УНГ – наличието на кръв в мастоидния
израстък има причинно – следствена връзка. Уточнено е, че проникването в
черепната кухина в областта на фрактурата на черепната основа съвпада с
пирамидалната кост и мастоидния израстък на сфеноидалната кост вдясно, а
те се намират в непосредствена връзка със структурите на средното и
вътрешното ухо вдясно.
В заключението е посочено, че състоянието на пострадалия се е
8
подобрило и стабилизирало след приложеното консервативно лечение в
Клиниката по неврохирургия. Не са констатирани клинични данни за
развитие на усложнения след счупването на черепната основа. Според
експертите, декларираните от пострадалия оплаквания – главоболие,
световъртеж, леко намален слух, са честа последица при такъв тип черепно-
мозъчни травми, но са лекостепенни и обикновено отшумяват напълно с
времето, без да може да се посочи конкретен период или методика за
лечение.
И според тази експертиза, травматичните увреждания на пострадалия Ч.
представляват две самостоятелни средни телесни повреди – разстройство на
здравето, временно опасно за живота (счупване на покрива и основата на
черепа) и нараняване, проникващо в черепната кухина (навлизане на въздух в
черепната кухина).
5) Съдебно медицинската експертиза по писмени данни (л. 50 – 55, том
3 от ДП), назначена с цел определяне концентрацията на алкохол в кръвта на
пострадалия и степента на алкохолното му опиване към момента на
инцидента и причиняване на травматичните увреждания.
Експертът се е позовал на данните за теглото и ръста на пострадалия,
отразени в приложена по делото медицинска документация – 86 кг., 182 см.;
на информацията, съдържаща се в показанията на свидетелите Ч. и Д. относно
времето, количеството и вида на консумирания от П.Ч. алкохол,
непосредствено преди възникване на конфликта със свид. С., както и на
изготвените до този момент експертни заключения.
Посочени са доктринерните данни относно резорбцията и елиминацията
на алкохола:
- резорбцията започва веднага след приемане на акохолна напитка,
- резорбцията се влияе от консумацията на храна - на празен стомах
максималната концентрация на алкохол в кръвта се установява след 30 - 40
минути от консумацията, а при пълен с храна стомах – след около 90 – 120
минути,
- на всеки час се елиминира средно по 0,15 промили етилов алкохол от
организма при човек в будно състояние и нормални условия, а при усилена
физическа работа този фактор може да бъде повишен до 0,30 – 0,40 промили
9
за час
- по време на сън елиминацията на алкохол спада до 0,07 промили. Даден е
отговор на поставените задачи в два варианта.
В първия – изчисленията са направени въз основа на количество приет
алкохол – 3 бири от по 500 милилитра и 150 грама мастика, така е изчислена
концентрация на алкохол в кръвта на пострадалия П.Ч. - около 0,83 промили.
Във втория вариант концентрацията на алкохол е изчислена на 0,97
промили, въз основа на данни за по-голяма консумация на бира в по-късен
момент.
И в двата варианта, според експертът се касае за лека степен на
алкохолно опиване, при която индивидуално могат да се проявят
емоционална лабилност, координационни нарушения, отслабване на
вниманието, на самокритичността и съобразителността, надценяване на
собствените възможности, забавяне на реакциите, вегетативни смущения.
6) Съдебно медицинската експертиза по писмени данни (л. 80, том 3 от
ДП), назначена по искане на повереника на пострадалия, след събиране на
допълнителна информация относно състоянието на свид. П.Ч. при и след
проведеното стационарно лечение в Клиниката по неврохирургия при
УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД.
Вещото лице д-р З.Н., депозирала и първоначалното заключение,
участвала в състава на всички назначени съдебно медицински експертизи, е
посочила, че в Епикризата, приложена на л. 109, в том 1 ДП е цитиран по
грешка резултат от извършена компютърна томография /КТ/ на главата на
друг пациент, а не на пострадалия П.Ч.. Не са констатирани данни за фрактура
в областта на левия зигоматикус /ябълчна кост/. Експертът изрично е уточнил,
че няма данни за промяна на вече констатираните и изследвани телесни
повреди, причинени на пострадалия П.Ч. по време на инцидента на 03.06.2018
г.
7) Комплексната съдебно медицинска физическа експертиза по
писмени данни (л. 95 – 114, том 3 от ДП), възложена на експерти - съдебен медик,
неврохирург, физик, които са дали заключение относно възможните
механизми на причиняване на констатираните увреждания на пострадалия
П.Ч., е приела в заключението си, въз основа на непротиворечивите данни в
10
показанията на свидетелите Б.Д., Г.Ч. и А.Г., че за период от около 10 минути
до пристигане на екипа на Центъра за спешна медицинска помощ /ЦСМП/
П.Ч. не е давал признаци на живот и е бил в безсъзнание, може с
категоричност да се твърди, че са му били причинени следните травматични
увреждания:
- счупване на основата на черепа с фрактурни линии, преминаващи през
„дясна париетална и темпоразна кости с ход през мастоидния израстък, едната от
които е преминала през ефендоидалната кост и достига до ефендоидалния синус.
Хемосинус ефеноидалнис.“,
- малка пневмоцефалия вдясно париетално и в съседство с мастоидния
израстък /малки газови колекции в меките тъкани в съседство с процесус стилоидеус
на темпоралната кост вдясно/,
- наличие на кръв в десния външен слухов проход,
- наличие на ангажирани единични мастоидни клетки вдясно,
- контралатерално темпорално наличие на малки петехиални
хеморагични контузионни огнища, подкорово, както и малка пристенна
хеморагична колекция,
- малък участък с размекчение на мозъчно вещество, установен три
месеца след травмата, който според експертите е потвърждение на наличните
микроконтузии на мозъка.
Според вещите лица с категоричност може да се твърди, че:
Няма установено счупване на лява ябълчна кост – арка или тяло при
изследване на записа на техническия носител, приложен към
медицинската документация, а най - вероятна причина за отразеното в
епикризата - е допусната техническа грешка.
Не са установени данни от представената по делото медицинска
документация за причинена травма в лицевата област на пострадалия
П.Ч.,
Не е налице дори и минимален вътречерепен кръвоизлив, съмнения за
какъвто са били изразени в някои от предходните експертни заключения.
Индивидуализирани са травматичните увреждания, които имат
значение за определяне на броя и вида на телесните повреди
- счупване на основата на черепа ведно с мастоидния /сисовидния/
11
израстък вдясно с налични малки въздушни колекции в черепната кухина –
ПРОНИКВАЩО НАРАНЯВАНЕ В ЧЕРЕПНАТА КУХИНА,
- разпръснати мозъчни контузии, оформили късна малационна мозъчна
киста, състоянието на кратко безсъзнание /оценено като степенно
разстройство на съзнанието – зашеметяване/, наблюдавано от трима
свидетели, според експертите оформят отделно черепно-мозъчна травма,
която без своевременна квалифицирана и специализирана медицинска помощ
би представлявала реална опасност за живота на пострадалия, поради което е
оценена като РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА
ЖИВОТА.
Експертите са изразили категоричното си становище, че не е правилно
всяка една находка, включена в черепно-мозъчната травма да бъде оценявана
отделно и да бъде определяна като самостоятелна телесна повреда. В този
аспект, са посочили, че целият комплекс от увреждания на черепа и мозъка са
довели до временната опасност за живота, която е предотвратена от оказаната
специализирана медицинска помощ.
Уточнено е, че всички травматични увреждания са в областта на
главата. Ясната локализация на счупването на черепа – отдясно теменно и
към слепоочието, с продължаваща линия на счупване към основата на черепа
и мастоидния израстък по посока на силата на удара, са дали основание на
експертите да приемат, че тези увреждания са причинени от един удар в
областта на окосмената част на главата отдясно теменно-слепоочно.
Липсата на данни за лицеви травми, според експертите, не дава
основание да се приеме с категоричност, че в областта на предната
повърхност на лицето и тялото са били нанесени удари.
Въз основа на събраните най-вече гласни доказателствени средства,
експертите са посочили три възможни начина на причиняване на черепно –
мозъчна травма:
- Първият - формиран въз основа на показанията на свидетелите Г. и
П.Ч., Б.Д. и частично от показанията на свид. А.Г. - кратък двубой с ръце
между пострадалия П.Ч. и свид. Р.С., нанесен побой от свид. С. на
пострадалия Ч. в резултат, на който е загубил равновесие и е паднал на
земята, залитайки назад към кофата за боклук, удряйки главата си в нея.
12
- Вторият – формиран основно от показанията на свид. Г. – загуба на
равновесие, поради подхлъзване – „Момчето изгуби, баланс може би заради
паветата или се подхлъзна, след това младото момче политна назад към
кофа за боклук.“
- Третият – формиран основно от показанията на свид. Р.С. и дъщеря
му свид. Р.С. – падане без нанесени удари, след загуба на равновесие на
пострадалия П.Ч., при вдигане на крака и опит да нанесе удар с подскок на
свид. С. – „Това момче много високо скочи, повече отколкото при предните
пъти, пак се приземи и почна да се търкаля. ...той се търкули към казаните,
намиращи се до писоарите, като аз кадах тогава „момчета, оставете ме
намира, сега ще дойде полиция“ и в тоя момент тези момчета се спряха.“.
В заключението изрично е посочено, че и при трите описани начина, е
налице падане на пострадалия назад от собствения му ръст, при което е
последвал удар на главата в металния контейнер за смет.
Експертите са категорични, че за да се получи констатираната черепно
– мозъчна травма е достатъчна енергията на падането, без да е необходима
допълнителна кинетична енергия от външна сила, различна от теглото на
пострадалия. Като основна причина за падането е приета загубата на
равновесие. Уточнено е, че отклонението, необходимо за загуба на
равновесие е много различно за неодушевени предмети и хора, както и в
случаите на различни условия.
Експертите са поставили акцент върху липсата на травми по предната
повърхност на главата, а и на други части на тялото на пострадалия, което са
обяснили с по-малката сила на евентуално нанесените удари в областта
на лицето и тялото, без да са изключили възможността такива удари да не
са били нанасяни изобщо. Изключили са вероятността на пострадалия да са
били нанесени, описаните в показанията на свидетелите Г.Ч., Б.Д. и А.Г.
увреждания в областта на лицето. Посочили са и, че в медицинската
документация няма данни за причинени травматични увреждания по
крайниците, гърба, лактите, откритите части на тялото, характерни за
падане на настилката.
Направен е извод, че е възможно травматичните увреждания на
пострадалия П.Ч. да са причинени и от изолиран удар на главата в твърд тъп
предмет /металния контейнер за боклук/, който да е поел кинетичната енергия
13
от падането. В този аспект, в заключението не е изключен нито един от
описаните три начина на причиняване на черепно – мозъчната травма като
вероятен за причиняване на установените травматични увреждания на
пострадалия П.Ч..
Съдът, както и прокурорът са се позовали на резултатите от
проведените разпознавания, при които пострадалият свид. П.Ч. и братовчед
му – свид. Б.Д. са разпознали свид. Р.С. като участник в конфликтната
ситуация, за разлика от свид. Г.Ч., който е посочил друго лице.
С доверие са кредитирани изцяло показанията на свидетелките А.Г. и
Я.П., подали сигнал на спешен номер 112 за пострадалия младеж. Оценката
на останалите гласни доказателствени средства е направена след отчитане на
данните за близката родствена връзка между свидетелите Г. и П.Ч. и свид.
Б.Д., както и между свид. Р.С. и дъщеря му Р.С., с които са обяснени
съществените различия при възпроизвеждането на релевантните факти,
включени в предмета на доказване.
Анализът на посочените доказателствени източници е дал основание и
на първоинстанционния съд и на наблюдаващия прокурор да направят извод,
че наказателното производство следва да бъде прекратено поради липса на
достатъчно доказателства, установяващи извършено виновно,
общественоопасно деяние, обявено от закона за наказуемо. Тезата, с която е
обоснован този извод в съдебния акт, предмет на въззивна проверка от
настоящия съдебен състав, се различава от становището на наблюдаващия
прокурор, застъпено в мотивите на Постановлението за прекратяване и в този
аспект за прецизност следва да се посочи, че между мотивите и диспозитива
на съдебния акт има макар и несъществено противоречие, доколкото
диспозитива не отразява различията при приложението на материалния закон.
Въпреки идентичността на основанието, на което се позовават и
наблюдаващият прокурор и първоинстанционният съд, за да приемат, че
наказателното производство следва да бъде прекратено – липса на
престъпление, по смисъла на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, в съдебния акт са
изложени аргументи за незаконосъобразност на прокурорската теза относно
приложението на изключващата виновното поведение норма на чл. 15 от НК,
като е мотивирано становище за наличие на изключващите обществената
опасност и противоправността на деянието обстоятелства по чл. 12 от НК.
14
Въззивната инстанция споделя становището в обжалвания съдебен акт,
а и в постановлението на прокурора от Районна прокуратура, че в хода на
разследването са проведени необходимите процесуално следствени действия
за изясняване обективно, всестранно и пълно на всички релевантни факти и
обстоятелства от значение за правилното приложение на материалния закон.
Категорично от приложените в хода на разследването писмени доказателства
(медицинска документация от проведени изследвания и лечение на пострадалия П. Ч.) и
заключенията на назначените съдебно медицински експертизи са установени
броят, видът и механизмът на причиняване на телесните увреждания на
пострадалия П.Ч.. Основен източник на информация за останалите
фактически обстоятелства, които имат съществено значение за правилното
приложение на материалния закон
- причините за възникване на физическото съприкосновение между
пострадалия и свид. Р.С. в нощта на 03.06.2018 г.
- хронологичната последователност на действията на свид. П.Ч. и свид.
С. след момента на първия им контакт
са гласните доказателствени средства – показанията на участниците в
инкриминирания инцидент – свидетелите Р.С. и П.Ч. и очевидците на
случилото се, част от които, родственици на пострадалия – братовчед му –
свид. Б.Д. и брат му – свид. Г.Ч.. В този аспект, неоснователни са
възраженията в жалбата, че в конкретния казус дължимият доказателствен
анализ не съответства на принципните положения, залегнали в нормите на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал.5 от НПК. Гласните доказателствени средства са
подложени на обстоен анализ за обективност и достоверност, не само
посредством взаимното съпоставяне на възпроизведените чрез тях данни за
идентични факти от инкриминираните събития, но и чрез проверката на
събраната информация с останалите способи на доказване и най - вече
експертните заключения.
Констатираните от повереника на пострадалия несъответствия между
доказателствените източници, на които са се позовали първоинстанционният
съд и прокурорът, за да направят правните си изводи относно приложимия
материален закон, се дължат на неглижирането при анализа на гласните
доказателствени средства на факта, че единствено в показанията на преките
участници в инцидента – свид. С. и пострадалият П.Ч., и частично в
15
показанията на свид. Б.Д., се съдържа пълно хронологично описание на
действията им в рамките на инкриминирания период, за разлика от
показанията на свидетелите – очевидци Г. и П., които възпроизвеждат
възприетото от тях, но едва след като вниманието им е било насочено към
случващото се между пострадалия и свид. С.. Затова не могат да бъдат
възприети безкритично обобщенията в проверяваните актове, че източник на
обективна информация за случилото се преди и след периода, в който
свидетелите - очевидци са станали „по неволя“ преки наблюдатели на
поведението на пострадалия П.Ч. и свид. Р.С., са основно показанията на
свидетелките Г. и П., с каквито са си послужили и наблюдаващият прокурор,
и първоинстанционният съд. Приетото в Постановлението на прокурора,
възпроизведено и от първоинстанционния съд, че: „Възникналият конфликт
между Р.С. и П.Ч. и настъпването на вредоносния резултат се установяват
главно от показанията на свид. А.Г. и Я.П....“(л. 10-гръб от Постановлението, л. 9
от ЧНД 5917/20 г. по описа на ПРС), според въззивната инстанция основателно са
подложени на критика в жалбата на пострадалия, доколкото не съответстват
на иначе цялостния обективен, всестранен и пълен анализ на информацията,
съдържаща се във всички доказателствени източници, направен не само в
обжалвания съдебен акт, но и в постановлението за прекратяване на
наказателното производство.
Въз основа на правилно установените релевантни факти, включени в
предмета на доказване, първоинстанционният съд е направил обоснован и
съответен извод за приложимия материалния закон и липса на основания за
прилагане на нормата на чл. 15 от НК. В този аспект, законосъобразно е
становището, че с поведението си свид. С. е нарушил общия принцип да не се
вреди другиму, независимо от възможностите си да предвиди и да
предотврати настъпването на вредоносния съставомерен резултат.
Обстойният анализ на активността и поведението на участниците в
конфликта, са дали основание на съда да приеме, че в конкретния казус
взаимната размяна и нанасяне на хаотични удари в дланите на ръцете сочи на
желание за засягане на важни за здравето и живота органи, включително и
намиращи се в главата, което изключва невъзможността на свид. С. да
предвиди последиците от собствените си действия, с оглед и на възприятията
му за нарушения в координацията на пострадалия, дължаща се на
алкохолното му опиване.
16
Въззивната инстанция счита за неоснователни възраженията в жалбата
за липса на доказателствена обезпеченост на извода на съда относно
приложението на общата норма на чл. 12 от НК. Както вече бе посочено,
информация за хронологичната последователност на действията на свид. Р.С.
и пострадалия П.Ч. се съдържа единствено в техните показания, както и в
показанията на свид. Б.Д.. Независимо от различията в обясненията относно
конкретиката на разменените реплики, в показанията и на двамата участници
в инцидента се сочи поводът за последващия им конфликт – несъзнателното
физическо съприкосновение между телата им при разминаването им по
улицата, съпроводено с отправяне на взаимни реплики. Този факт намира
потвърждение и в заявеното от свид. Б.Д., който добросъвестно заявява, че е
отишъл до мястото, на което е видял братовчед си – пострадалия свид. П.Ч. да
говори със свид. Р.С. – „...П. избърза и видях, че си говори с един човек с бяла
коса. Аз отидох при тях и човека с бялата коса тъкмо си тръгваше... “ (л.
17, том 1 от ДП).
Няма спор и относно последващото поведение на свид. С., който е
продължил да се движи напред по ул. „Железарска“ в очакване да бъде
настигнат от дъщеря си, според уговорката им, а и демонстрирайки желание
да прекрати по-нататъшния контакт със свид. П.Ч.. Желанието на последния
да създаде предпоставки за конфликт и физически сблъсък, правилно са
преценени от първоинстанционния съд като непосредствено и противоправно
нападение, отговарящо на обективните критерии, визирани в нормата на чл.
12, ал. 1 от НК. В този аспект, свид. Б.Д. е заявил в показанията си,
депозирани на 03.06.2018 г. – „...аз отидох при него и му казах „стига,
стига“ и му казах нещо да не стане. Това го казах на П., защото чух, че П.
казваше на мъжа „дай, дай пет“, а това може да е досадно за някой. ...Аз
два-три пъти го дръпнах П. да не ходи към човека, защото е досадно
някой да върви така след теб.“ (л. 17, том 1 от ДП).
Нещо повече, причиняването на телесните повреди, настъпили в
резултат на удара на главата на пострадалия в контейнера за боклук е
предшествано и от още един условно казано етап в развитието на
конфликтната ситуация – взаимният опит за размяна на удари, по време на
който пострадалият П.Ч. е загубил равновесие и е паднал на пътното платно
между паркирали автомобили. Едва след този момент, търсейки отново пряк
17
физически сблъсък със свид. С. е последвало възприетото от свид. П. тичане
и сбиване чрез размяна на хаотични удари с юмруци в областта на ръцете.
В този аспект, съответен на закона е изводът в обжалваното
определение, че в конкретно създадената и умишлено провокирана от
пострадалия П.Ч. конфликтна ситуация, свид. С. е разполагал с две
възможности – да направи пореден опит да избяга или да се защити с
правомерно активно поведение, отбранявайки се, включително и
причинявайки увреждане на противника си. В съдебната практика
непротиворечиво е решаван въпроса, че при създадена реална и
непосредствена опасност от увреждане на личността или засягане на правата
на дееца, той може да предприеме отбранителни действия и преди да е
започнало увреждането му и да се ползва от правото на неизбежната отбрана
/Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, Р. 570/07.10.1992 г. по н. д. 437/92 г. на
Първо н.о., Р. 412/05.10.1994 г. по н. д. 40/94 г. на Първо н.о./.
Вярно е, че в конкретния казус уврежданията, причинени на
пострадалия сериозно са засегнали телесния му интегритет, но
законосъобразно и съответно на задължителното тълкуване, дадено в
цитираното Постановление № 12/1973 г. на Пленума на ВС, е становището на
първоинстанционния съд, че не е налице превишаване на пределите на
неизбежната отбрана. В настоящия казус за отблъскване на нападението,
свид. С. си е служил със същите средства, с които и нападателят му –
пострадалият свид. П.Ч.. Размяната на удари е била взаимна в една и съща
част на тялото – в ръцете. Падането на пострадалия с последвалия удар на
главата в металния контейнер за боклук е настъпило в резултат на загуба на
равновесие, която в последното комплексно експертно заключение е обяснена
както с особеностите на пътната настилка в района на инцидента – паваж,
така и със степента на алкохолно опиване на пострадалия.
Неоснователно е и възражението на повереника за идентичност на
информацията, съдържаща се в доказателствените източници, въз основа на
която същият съдебен състав на първоинстанционния съд е преценил, че са
налице основания за провеждане и на други процесуални действия с
определението си от 14.08.2019 г., постановено по ЧНД 3939/2019 г. Видно от
приложените материали към том 3 от досъдебното производство, след
постановяване на този съдебен акт са проведени 2 допълнителни разпита на
18
пострадалия П.Ч. – на 18.02.2020 г. и на 10.06.2020 г., приложени са
допълнително медицински документи, назначени и изготвени са заключения
на 3 експертизи – две, от които комплексни. Макар и да не съдържат данни за
хронологията и активността на поведението на участниците в инцидента,
допълнително събраните доказателствени източници са послужили при
анализа и преценката на обективността и достоверността на гласните
доказателствени средства и в този аспект, не е налице идентичност на
доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първоинстанционният съд е постановил двата съдебни акта.
Изложеното даде основание на настоящия въззивен състав да приеме, че
обжалваното определение, с което е потвърдено Постановлението от
08.09.2020 г. на наблюдаващия прокурор от РП – Пловдив за прекратяване на
наказателното производство по ДП 232/2018 г. по описа на Четвърто РУ при
ОДМВР – Пловдив, поради наличие на основанието по чл. 243, ал. 1, т. 1 във
вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, е обосновано и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 260377 от 29.03.2021 г., постановено
по ЧНД № 5917/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХI н. с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19