Р Е Ш Е Н И Е №182
гр.Пловдив, 01.08.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на осемнадесети
юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при секретаря Величка Илиева и
прокурора Марин Пелтеков, след като разгледа докладваното от съдията Веселин
Хаджиев ВНОХД № 1104 по описа на ОС Пловдив за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда №
21/17.04.2019 г., постановена по НОХД № 739/2018 г., Районен съд – К. е признал
подсъдимата К.Ф.А. за виновна в това, че на 31.01.2017 г. в гр.К., обл.Пловдив,
пред съд – I-ви наказателен състав на Районен съд – К., като *** по НАХД №
867/2016 г. устно, съзнателно потвърдила неистина – „... Снахата и тя почина,
на 25 години …“, „… снахата и тя си замина млада, на 25 години…“, поради което
и на основание чл.290, ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1 от НК, съдът ѝ е
наложил наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл.66, ал.1 от НК е било ОТЛОЖЕНО за изпълнението с изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Присъдата е
обжалвана от подсъдимата К.А. чрез защитника ѝ адв.С.А.. В жалбата се
излагат доводи, че присъдата е постановена в нарушение на материалния закон,
при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Счита, че
наложеното с присъдата наказание е явно несправедливо. Сочи се, че установената
по делото фактическа обстановка не е доказана по безспорен, ясен и категоричен
начин от субективна и обективна страна, както и, че не е взето предвид, че се
касае за малозначителен случай, който не разкрива особено висока степен на
обществена опасност в сравнение с други подобни на вид престъпления. Освен
това, защитата счита, че наложеното наказание е явно несправедливо, защото не
съответства на обществената опасност на деянието и на дееца, на събраните по
делото смекчаващи и отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства, както и
на целите по чл.36 от НК.
Прави се искане на
основание чл.334, т.2 да бъде отменена първоинстанционната присъда, като
въззивния съда постанови нова такава, с която да оправдае К.А. по повдигнатото
ѝ обвинение.
Прави се и искане
при условията на евентуалност, на основание чл.334, т.3 от НПК, въззивният съд
да измени Присъда № 21/17.04.2019 г. по НОХД № 739/2018 г. по описа на РС – К.,
като намали наложеното наказание на подсъдимата.
В съдебно заседание пред настоящата въззиввна
инстанция, адв. А. поддържа жалбата и допълнителните писмени изложения към нея.
Смята, че в протоколът на административното дело може да е допусната техническа
грешка, а също така, че подсъдимата е използвала глагола „замина“ двусмислено. Изтъква,
че *** показания на подсъдимата не са повлияли за решаване на делото (НАХД №
867/2016 г. на РС К.), поради което и деянието е несъставомерно.
Подсъдимата А. поддържа казаното от защитника
ѝ. Смята, че не излъгала. Пледира за отмяна на атакуваната присъда и
постановяване на нова оправдателна такава.
В последната си дума, подсъдимата моли да бъде
оправдана.
Представителят на
Окръжна прокуратура намира присъдата на първостепенния съд за обоснована и законосъобразна. Моли за потвърждаване на същата.
Въззивният съд, като
обсъди направените с жалбата оплаквания, становището представителя на държавното
обвинение, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното решение,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима но НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения:
От събраните по
делото доказателства, първоинстанционният съд е приел за установена следната
фактическа обстановка.
През 2011г. св. Г.
А. и Е. И., *** на подсъдимата, заживели на семейни начала в дома на К.А. и от
съвместното им съжителството през 2012 г. се родила дъщеря им – И. Е. И.
В началото на 2016 г.,
в кратък период от време неочаквано починали свекърът на подс. К.А. и сина ѝ
Е. И. К.А. трудно преживяла смъртта на сина си, който бил млад - на 33 години.
В дома им останала да живее св. Г. А. с детето.
Няколко месеца след
смъртта на Е. И., св.Г. А. напуснала семейното жилище, като оставила детето при
родителите му за да се грижат те за него и заминала за чужбина, където създала
ново семейство. За малолетната И. Е. И. останали да се грижат изцяло родителите
на починалия Е. И. – подс.К.Ф.А. и св.И. Е. А..
На 03.08.2016г.
около 02:15 ч. на територията на гр.К., във
връзка с провеждана СПО, била извършена проверка по ЗДвП от служители на РУП К. на св.И. А., който пътувал до гр.К. и управлявал
автомобил „Ауди 80“ с рег. № *****. С
него била и съпругата му подс.К.А.. При проверката било установено, че И. А. е
допуснал нарушения по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което му бил съставен АУАН.
За тези нарушения бил санкциониран с НП
№******** по описа на РУП К., като на основание
чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв., a на основание
чл.174, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.50/01.07.2016 г./ за нарушение на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок 12 месеца. Недоволен от така издаденото наказателно
постановление, И. А. го
обжалвал пред Районен съд - К.. Образувано било НАХД № 867/2016 г. по описа на
Районен съд гр.К., първи наказателен състав, по което И. А. бил представляван от адв.А.. При разглеждане на делото на 31.01.2017 г.,
по искане на адв.А., съдът допуснал до разпит в качеството на *** подсъдимата К.А.. Съдията, председател на състава, надлежно разяснил на К.А. правата
ѝ по чл.119 и чл.121 от НПК, тъй като е съпруга на жалбоподателя И.А..
Въпреки това К.А. пожелала да даде показания.
След това нейно изявление, председател на състава надлежно ѝ разяснил
наказателната отговорност по чл.290 от НК, като К.Ф. обещала да говори
истината, след което устно и непосредствено разказала пред съда за случилото се
според нея на 03.08.2016г.
Показанията ѝ
били отразени в протокола от съдебното заседание, проведено на 31.01.2017 г.
Пред съда К.А. заявила, че синът ѝ починал на 33 години и оставило 4
годишно дете и, че снахата и тя е починала на 25 години и, че детето е в
коридора и няма кой да го гледа, както и, че снахата си е заминала млада, на 25
години. Тези нейни изявления били надлежно протоколирани, като в съдебния
протокол е записано следното: „Снахата и тя почина, на 25 години. Тук в коридора е детето, няма кой да го гледа.“, „…. снахата и тя си замина
млада, на 25 години….“. Показанията на подс.А. били възприети непосредствено от
съда и по надлежния ред отразени в протокола.
След приключване на
съдебното заседание, с нарочна молба от 31.01.2017 г., адв.А. поискала и
получила, след изготвянето му, на електронния си адрес протокола от проведено
на 31.01.2017 г. съдебно заседание.
Видно от писмо № 1907/16.04.2019
г., не е било искано поправка на протокола от съдебното заседание проведено на
31.01.2017 г.
В системата АИС
„Български документи за самоличност“ на МВР няма данни лицето Г. А. А. да е
починало към дата 31.01.2017 г. Същата е била разпитвана и по НОХД № 739/2018
г. на РС К..
В постановеното
решение № 28/07.02.2017 г. по НАХД № 867/2016 г. на РС К., съдът изрично се е
позовал на възприетото от показанията на тогава ***я К.А., като въз основа на
тях бил направен следния извод „По
отношение показанията на свидетелката К.А. – съпруга на жалбоподателя съда ги
кредитира частично. При постановяване на решението си съдът ползва показанията
на свидетелката в частта им, с която се установява тежкото семейно и финансово
положение, породени от смъртта на сина и снаха им, което наложило на
жалбоподателя и съпругата му да отглеждат малолетното им внуче.“ За това
изменил наказателно постановление № 16-0281-000978 от 22.08.2016 г. на
Началника на РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, в частта му, с която на
И. Е. А.,***, С. област, ул.”***** е наложено административно наказание на
основание чл.174, ал.1 от ЗДвП /ДВ бр.50/01.07.2016 г./ - глоба в размер на
1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок 12 месеца за нарушението
на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, като намалил размера на наложените наказания от
глоба в размер на 1000 лв. на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12 месеца на 6 /шест/ месеца.
Горната фактическа
обстановка, Районният съд е приел за безспорно установена след анализ на събраните по делото
доказателства: показанията на свидетелите А. Ю. А., С. А. А. и Б. Х. Б., М. Ц С
- установила престъплението и е възприела събитията около извършването му,
както и писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК, сред които
Решение на РС гр.К., писмо, протокол на РС гр.К., справка съдимост, АИС „БДС“,
писмо от Община К., извлечение от акт за раждане, справка за пътуване,
характеристична справка, копие на рецептурна бланка, Заповед № ******. на Кмета
на община П., Удостоверение от Кмета на община П., писмо №*******. на РС К.,
материалите по НАХД № 867/2016г. по описа на РС К..
Правилно първостепенният съд, не
е кредитирал показанията на свидетелите Г. А.
А. и И. А.. В показанията си първата, относно правно значимите за настоящото
производство факти разказва какво според нея е искала да каже подс.А., като не
е възприела пряко показанията на последната пред съда. Т.е. св.А. изразява
предположения, а не излага факти. Показанията на И. А. не са кредитирани поради
обстоятелството, че е съпруг на подсъдимата, а същевременно не се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото, и най вече с писмените
доказателства и целят единствено оневиняването на подсъдимата.
Правилно Първоинстанционният съд
е приел в мотивите си, че обясненията на подсъдимия имат двойствена правна
природа - като те са едновременно средство за защита и годно доказателствено
средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при
формиране фактическите изводи на съда, поради което ги е подложил на внимателна
преценка с оглед тяхната логичност, последователност, вътрешна
безпротиворечивост и житейска издържаност и да ги е съпоставил с целия събран
по делото доказателствен материал. В следствие на това съдът е приел, че обясненията
на подсъдимата не следва да бъдат кредитирани, тъй като се опровергават от останалия събран по делото
доказателствен материал, и най вече с
писмените доказателства, поради което ги е ценил като годен източник на
доказателствено релевантни факти, а целят единствено оневиняването на
подсъдимата. В хода въззивното съдебно следствие във връзка с искане на
защитата е дадена възможност на подс.А. да даде допълнителни обаснения по
обвинението. На практика в обясненията си преповтаря заявеното пред първата
инстанция.
Въз основа на правилно
установената фактическа обстановка, настоящата въззивна инстанция намира за
безспорно установено, че в конкретния случай, от обективна страна е
осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.290 от НК.
Престъплението по чл.290
от НК - лъжесвидетелстване е формално или такова на просто извършване, т.е.
престъплението е довършено
само с осъществяване на изпълнителното деяние – в случая, с депозирането на
неверни показания пред съда. Безспорно установено по делото е, че на 31.01.2017
г. в гр. К., обл. Пловдив, пред съд – I-ви н.с. на Районен съд – К., подсъдимата
К.Ф.А., като *** по НАХД № 867/2016 г.,
устно е потвърдила неистина – “ Снахата и
тя почина, на 25 години …… снахата и тя си замина млада, на 25 години…“.
Това изявление е направено от подсъдимата съзнателно, в контекста на описване
на тежкото материални и семейно положение на семейство то ѝ.
Неоснователни са
възраженията на защитата, че в „протокола на административното дело може да се
е получила грешка“. Адв. А. е представлявала жалбоподателя по НАХД № 867/2016
г. на РС К. И. А. - съпруг на подсъдимата К.А., и е присъствала е на разпита на
последната в качеството ѝ на ***. В
последствие е поискала и е получила по електронна поща протокола от проведено
на 31.01.2017 г. съдебно заседание, като нито в съдебно заседание, нито след
получаване на копие от съдебния протокол, не е поискана поправка на същия.
Не се споделя и
становището на защитата, че подсъдимата използва думата замина „и в двата
смисъла“. При внимателен прочит на съдебния протокол от 31.01.2017 г. по НАХД № 867/2016г. на РС К. е видно, че освен
в инкриминираните фрази, подсъдимата използва „замина“, като заявява „хубаво живеехме, детето ни беше живо, сега
всичко се преобърна, детето ни замина..“ Явно под „замина“ подсъдимата
разбира и иска да каже „почина“. Така заявено, наред със „Снахата и тя почина, на 25 години ….. дете остана на 4 години от сина,
снахата и тя си замина млада на 25 години“ без съмнение описва трагични
събития на починали близки роднини и не оставя съмнение относно реалното
съдържание и значение на изреченото.
Другото възражение
на защитата, а именно, че свидетелските показания на подсъдимата не са повлияли
на решението на съда, следователно възпроизвеждат факти, които са извън
предмета на доказване (по НАХД № 867/2016г. на РС К.) също са неоснователни.
При определяне размера на наказанието, съгласно чл.54 от НК, респективно чл.27,
ал.2 и ал.3 от ЗАНН, съдът взема предвид
-степента
на обществената опасност на деянието и дееца
-подбудите за извършване на деянието и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като безспорно, семейното положение
и емоционалното състояние на дееца са из между факторите определящи наличието
или не на смекчаващи или отегчаващи вината обстоятелства.
Така депозирани, свидетелските
показанията на подсъдимата са взети предвид от решаващия съд при определяне
размера на наложената глоба и лишаване от права. При постановяване на решението
си, съдът е ползвал показанията на свидетелката в частта им, с която се
установява тежкото семейно и финансово положение, породени от смъртта на сина и
снаха им, което наложило на подсъдимата и съпруга ѝ да отглеждат
малолетното им внуче, както и породените от това здравословни проблеми. Така
мотивиран, съдът е изменил наказателно постановление № 16-0281-000978 от
22.08.2016 г. на Началника на РУ „Полиция“- К. към ОД на МВР- Пловдив, в частта
му, с която на И. Е. А. –**** на подсъдимата, е наложено административно
наказание глоба в размер на 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок 12 месеца, като е намалил размера на наложените наказания от глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лв. на 500 /петстотин/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца на 6 /шест/ месеца. Именно и
защото при постановяване на решението си, съдът е ползвал показанията на свидетелката
в инкриминираната им част, въззивният съд не споделя становището на защитата,
че е налице малозначителност по чл.9 от НК.
Престъплението е извършено от
подсъдимата виновно, с пряк умисъл. При извършването му тя е съзнавала
противообществения характер на стореното, предвиждала е и е желаела
настъпването на общественоопасните последици, като въпреки предупреждението за
наказателната отговорност, която носи за лъжесвидетелстване, е заявила пред
съда неистински обстоятелства с цел да помогне на съпруга си.
Настоящата въззивна
инстанция намира алтернативното искане за намаляване на наложеното на
подсъдимата наказание за неоснователно. Районният съд е определил размера на наказанието
при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като така наложеното
наказание от лишаване от свобода за срок от 6/шест/ месеца напълно съответства
на степента на обществена опасност на деянието и тази на извършителя. Присъдата
е правилна и по отношение на приложението на института на условно осъждане, като
е отложил изпълнението на наложеното наказание с изпитателен срок от три
години, считано от влизане на присъдата в законна сила, предвид чистото съдебно
минало на подсъдимата, семейното и здравословно ѝ състояние.
При извършената служебна
проверка, Окръжният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, довели до ограничаването правата
на страните, нито такива, които да са достатъчно основание за отмяна на
атакуваната присъда.
По изложените по- горе
съображения, настоящия съдебен състав счита, че обжалваната присъда следва да
бъде потвърдена изцяло, поради което и на основание чл.338 във вр, с чл.334,
т.6 от НПК съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 21/17.04.2019 г., постановена по
НОХД № 739/2018 г., Районен съд – К..
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.