№ 20
гр. С., 18.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Любен Д. Хаджииванов
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Любен Д. Хаджииванов Търговско дело №
20215400900056 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, във
вр. с чл. 86 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на Н.Т., чрез адв. М., в която се твърди,
че на 10.12.2018г., в гр. София, около 17,30ч., водачът на лек автомобил Д. Т.,
рег. № СА****КК, Х. С., движейки се по бул. Черни връх, в посока от ул.
Орел към ул. Сребърна, в района на пешеходна пътека след кръстовището с
ул. Кишинев, ударил пешеходеца Н.Т., с което предизвикал ПТП. При
инцидента сериозно пострадала ищцата Т..
За произшествието бил съставен протокол за ПТП с пострадали лица
от 10.12.18г. Образувано било и НОХД № 17045/2019г. на РС-София,
наказателно отделение, 109-ти състав, приключило със споразумение, с което
подсъдимият С. бил признат за виновен за това, че на 10.12.18г. нарушил
правилата за движение по пътищата чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и
чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
Т..
След злополуката пострадалата била транспортирана по спешност в
УМБАЛСМ Н.И.Пирогов ЕАД – София, с оплаквания за силна болка в
дясната тазобедрена става и бедрото, оток и невъзможни движения на
1
крайника. Назначени и извършени били различни изследвания и прегледи, в
резултат на които било установено, че ищцата получила закрито
пертрохантерно счупване вдясно. След проведени консултации било взето
решение за оперативно лечение. На 12.12.18г. под рентгенов контрол била
извършена репозиция на счупването и поставен къс бедрен пирон с диаметър
10мм., застопорен проксимално с трохантерен винт 105мм. и дистално с два
винта с дължина 36мм. След извършената интервенция ищцата била оставена
в лечебното заведение за наблюдение и медикаментозно лечение. На
17.12.18г. била изписана, като й били дадени препоръки да не натоварва
крайника и да се придвижва с патерици.
Ищцата твърди, че пътният инцидент й причинил внезапно и
неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. Не
можела да се обслужва самостоятелно и да се придвижва нормално, поради
болките в крака, предизвикани от счупването и последващата операция.
Ограничила и социалните си контакти, не искала и не можела да излиза,
рядко общувала с хора, извън най-близките си. Усещала силни болки и
изтръпване в крака, като след счупването променила и походката си. Поради
невъзможността да се обслужва сама били засегнати обичайните й физически
активности. Била силно обезпокоена и чувствала неудобство, че някой
трябвало да се грижи за нея в изпълнение на ежедневните й дейности –
обличане, къпане пазаруване. Твърди още, че била неработоспособна повече
от 9 месеца и невъзможността да изпълнява трудовите си задължения я
правела силно тревожна и напрегната.
Поддържа, че в резултат на произшествието настъпили промени в
емоционалното й състояние, станала силно раздразнителна, с честа смяна на
настроенията, изпитвала чести приливи на чувство на безпокойство и
притеснение, особено когато оставала сама. Изпитвала и неувереност и страх
от моторни превозни средства. Страдала от липса на апетит и безсъние, като
често сънувала кошмари, свързани с пътния инцидент. Била дълбоко
подтисната и разсеяна. Не се чувствала пълноценна, чувствала се изолирана,
станала умислена, по-чувствителна и емоционално лабилна. Разстройвала се
всеки път когато се сещала за ужаса, изживян при злополуката, болките и
последвалото лечение. Затворила се в семе си.
Твърди, че и към момента не се била възстановила психически от
2
инцидента, а болките вследствие уврежданията все още не били отминали.
Видно било от справка, извършената на страницата на информационен
център към Гаранционен фонд, че към момента на произшествието водачът
управлявал лек автомобил Д. Т., рег. № СА****КК, имал валидна
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите,
сключена с ДЗИ-Общо застраховане ЕАД, с полица № BG/06/118001033632, с
валидност 13.04.2018г. -12.04.2019г.
Според чл. 380, ал. 1 КЗ лицето, което желаело да получи
застрахователно обезщетение било длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователна претенция. Целта на законодателя била всяко
увредено лице в резултат на виновно причинено от водач на МПС
произшествие да получи от застрахователя по застраховка гражданска
отговорност, справедливо обезщетение за всички претърпени щети.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ застрахователят се задължавал да покрие
в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които били пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие. В този смисъл пълното обезщетяване на всички
претърпени неимуществени вреди изисквало същото да бъде съотносимо с
болките и страданията, претърпени от увреденото лице.
Във връзка с горното на 18.04.2019г. ищцата отправила претенция с вх.
№ 94-Р-76/18.04.19г. до застрахователя на отговорния за произшествието
водач, ответното застрахователно дружество, с искане за определяне и
изплащане на дължимо застрахователно обезщетение. Към момента
застрахователят бил определил и изплатил застрахователно обезщетение по
заявената извънсъдебна претенция в размер на 24 000лв.
Ищцата счита изплатеното от застрахователя обезщетение за силно
занижено и некореспондиращо на болките и страданията й.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ответника да и
заплати обезщетение в размер на 26 000лв. за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес в резултат на
ПТП от 10.12.18г. при което й били причинени телесни повреди, както и
законната лихва върху главницата от датата на уведомяване на ответника -
18.04.19г. до окончателното изплащане на обезщетението. Претендира и
3
направените по делото разноски.
В срок е постъпил отговор от ответника. Оспорва предявените искове
за лихва и главница, като неоснователни.
Не оспорва твърдението на ищеца, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил с рег. № СА55-60КК била покрита от действието на
застрахователен договор гражданска на автомобилистите, сключена с ДЗИ-ОЗ
ЕАД и в тази връзка застрахователят изплатил на ищцата по доброволен ред
сумата от 24 000лв., представляваща пълният размер на изживените от Т.
болки и страдания.
Поддържа, че с писмо от 25.04.19г. разяснил на ищеца, че било
обективно невъзможно да определи обезщетение, поради непредставяне на
относими и необходими документи, установяващи обстоятелства по
събитието и вината.
Посочените документи били изискани от РП – София с писмо от
25.04.19г. и постъпили при ответника едва на 22.05.2019г.
Ответникът оспорва твърдението, че при ищцата настъпили промени в
емоционалното й състояние, както и че получила влошаване на менталното
здраве, продължаващи и към момента. Оспорва и твърдението, че Т.
продължавала да търпи болки от травматичното увреждане.
Твърди, че ищцата не била спазвала дадените предписания на
медицинския екип, както и не била проявявала задължителната активност, с
което бездействие сама способствала за неоправдано дългия период на
възстановяване. Във връзка с това прави възражение за съпричиняване,
намерило израз в проявената от страна на ищцата безотговорност към
собственото й здраве, с което отношение се стигало до невъзможност за
възстановяването й в рамките на типичния за подобен род травми
възстановителен период от не повече от три месеца.
Застрахователят-ответник твърди, че общият размер на търсеното от
ищцата обезщетение не кореспондирал с действително претърпените от нея
имуществени вреди, не кореспондирал и с установената съдебна практика за
определяне на размер на обезщетение по справедливост при подобен род
телесни повреди. Счита, че с определеното и изплатено на ищцата
обезщетение в размер на 24 000лв. напълно били обезщетени изживените от
нея болки и страдания.
4
На следващо място ответникът счита, че доколкото от издадените
болнични листове било видно, че към датата на настъпване на събитието
ищцата се намирала в трудовоправни отношения с БМС Груп ООД, то тя била
получила обезщетение за трудова злополука, което следвало да бъде
приспаднато от размера на общо определеното от съда обезщетение за
обезвреда.
Ответникът счита заявената акцесорна претенция за заплащане на
обезщетение за забава за периода от 18.04.19г. до окончателното й
изплащане, за неоснователна. Следвало да се има предвид, че според
разпоредбата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 и ал. 4 вр. чл. 108, ал. 3
КЗ, застрахователят дължал лихва за забава след изтичане на три месеца от
датата на уведомяването му за настъпилото събитие. В случая това била
датата 18.07.2019т., доколкото уведомяването станало на 18.04.19г. с
предявяване на застрахователна претенция от ищцата. Или най-ранната дата,
от която следвало да се начислява лихва за забава била 18.07.2019.
Поддържа, че в обхвата на чл. 300 ГПК подала и вида на причинената
телесна повреда, както и причинно-следствената връзка между същата и
възникналото събитие, поради което моли в доклада да се отдели като
безспорно, освен посоченото от ищцата, и обстоятелството, че при
произшествието на Т. била причинена средна телесна повреда, изразяваща се
в закрито пертрохантерно счупване на дясната бедрена кост, наложило
извършване на оперативна интервенция за наместване и поставяне на метална
остеосинтеза. Видно от съдържанието на представеното споразумение по
НОХД 17045/19г. на СРС, водачът бил признат за виновен за причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда, поради което и доколкото
телесното увреждане било елемент от фактическия състав на престъплението,
то влязлата в сила присъда имала обвързващо действие по отношение и на
това обстоятелство.
От ищцата е постъпила допълнителна искова молба.
Предвид становището на ответното застрахователно дружество, моли
да бъде отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
гражданска отговорност между ответника и делинквента към момента на
произшествието по полица № BG06/118001033632.
5
Ищцата се противопоставя на твърденията на ответника, че било
невъзможно да се определи обезщетение в полза на увреденото лице, тъй като
не били представени необходимите документи, установяващи
обстоятелствата по събитието и вината. С депозираната пред застрахователя
молба-претенция били представени всички документи, с които Т. разполагала
към онзи момент, включително констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № К-780/10.12.2018г., съставен от компетентните органи в кръга на
правомощията им, в който било посочено времето, мястото на настъпване на
произшествието, участниците, между които то било реализирано, както и
какъв бил неговия механизъм. Поради представянето на всички необходими
документи, удостоверяващи настъпването на произшествието,
застрахователното дружество било определило и изплатило застрахователно
обезщетение по сметка на ищцата, което обаче било в занижен размер и не
отговаряло на принципа за справедливост. Посочените в отговора документи,
които следвало да бъдат представени на застрахователя към момента на
изискването им не били в държане на ищцата, тъй като не било приключило
разследването по образуваното досъдебно производство и за нея било
невъзможно да се снабди с тях, доколкото те били част от доказателствения
материал и се предоставяли само по преценка на наблюдаващия прокурор.
Т. се противопоставя и на възраженията на ответника относно
настъпилите промени в емоционалното й състояние, както и относно
претърпените болки и страдания, тъй като същите били неоснователни и
недоказани.
Твърди, че травмите в резултат на произшествието, реализирано от С.
й причинили множество болки, страдания и психически стрес. Травмата на
бедрената кост на десния крак затруднила значително физическата й
активност за продължителен период от време. Вследствие счупването
изпитвала силни и постоянни болки в крайника. Непосредствено след
инцидента не можела да се изправя сама, да се движи и обслужва.
Придвижвала се с помощни средства, а всяко движение на крайника било
съпроводено с болезнени усещания и дискомфорт, поради което Т. не можела
да извършва физическа или домакинска работа, при придвижване и
натоварване на крайника усещала остри болки, предимно лежала и била в
болнични поради временна неработоспособност за период от повече от 9
месеца. Преди произшествието ищцата работела, била жизнена, нямала
6
проблеми с придвижването, обслужвала се сама и се чувствала пълноценна.
След инцидента изцяло бил променен начинът й на живот. Получила
сериозно увреждане на 62години, което силно ограничило възможността и да
се придвижва нормално, използвала помощни средства. Претърпяла и нелека
оперативна интервенция, при която били поставени импланти на крайника.
От операцията останали и белези. След преживяната травма била затруднена
походката, като при натоварване започвала да накуцва, тъй като болките в
крайника се усилвали. След инцидента избягвала да излиза и да се среща с
хора, била затворена и тревожна. Изпитвала трудности при изкачване на
стълби и все още се оплаквала от бърза уморяемост и дискомфорт в десния
крак при продължително придвижване или стоене в изправено положение.
Твърди още, че инцидента представлявал силно стресогенно събитие,
което рефлектирало психологически зле върху нея. Била обезпокоена от
трудностите, които изпитвала при придвижване и движение на десния крак.
След преживяното била променена, станала плаха и лесно се разстройвала.
Оплаквала се от обща тревожност и настъпили промени в емоционалното й
състояние, станала раздразнителна, неспокойна и избухлива. Изпитвала
неувереност и страх от автомобили. Оплаквала се от разсеяност и постоянна
напрегнатост. Във връзка с доказването на неимуществените вреди ищцата
била направила доказателствени искания за допускане на свидетели и
назначаване на съдебно-психологическа експертиза.
Ищцата намира възраженията на ответника за съпричиняване,
изразяващо се в неспазване на дадените предписания, липсата на проявена
активност от нейна страна и безотговорно отношение към собственото й
здраве, за неоснователни и недоказани. Ответникът навеждал твърдения за
съпричиняване без представяне на доказателства, а наличието на
съпричиняване следвало да е безспорно установено от страната, която се
позовавала на него.
Застрахователят бил в правото си да прави всички възражения, които
се отнасяли до основанието и размера, в това число и съпричиняване на
вредите, това било част от защитната теза. Тази защита изисквала
предприемането на определени процесуални действия и във всички случаи
приносът на пострадалия следвало да бъде не само надлежно релевиран от
защитно възражение, но и доказан при условията на пълно и главно
7
доказване.
Освен изложеното, следвало действията или бездействията, с които се
твърди ищцата да е съпричинила вредоносния резултат, да са в пряка
причинна връзка с настъпилите вреди от непозволеното увреждане, в случая
със забавения възстановителен период. Тази причинна връзка нямало как да
се установи в случая.
Т. твърди, че размерът на търсеното обезщетение бил съобразен както
с принципа за справедливост, регламентиран в чл. 52 ЗЗД, така и с
константната съдебна практика, с оглед на което поддържа иска за
неимуществени вреди в предявения му размер и се противопоставя на
възраженията на ответника, свързани с размера на обезщетението.
Според дадените с ППВС № 4/1968г. разяснения, размерът на
обезщетенията за неимуществени вреди се определял от съда по
справедливост, като не се касаело за абстрактно понятие, а такова, преценката
на което било свързано с редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябвало да се имат предвид от съда. Такива обективни
обстоятелства при телесните наранявания били броят, видът и тежестта на
получените травматични увреждания, проведеното лечение,
продължителността на възстановителния и лечебния период, интензитета на
търпените болки, претърпените негативни битови неудобства и емоционални
изживявания, последиците за здравето. От значение били също възрастта на
увредения към момента на произшествието, болките и страданията
претърпени в резултат на произшествието, като съдът съобразявал и
конкретната икономическа обстановка в страната към момента на.
В случая при определяне обезщетението на ищцата следвало да се има
предвид, че било причинено счупване на по-силния и активен крак - десния.
Лечението по пострадалата освен медикаментозно било и оперативно, поради
характера на счупването. Увреждането ищцата претърпяла на 62 годишна
възраст, като момента нямала здравословни проблеми, придвижвала се
самостоятелно и без помощни средства, дори работела на трудов договор.
Възстановителният период при ищцата продължил около 9 месеца, за което
са й били издавани представените по делото болнични листове. Провеждала и
всички предписани и необходими рехабилитационни и медицински
процедури, както и приемала всички изписани й медикаменти. Изпитвала
8
силни болки непосредствено след злополуката, по време на болничното
лечение и известен период след изписването й, които с времето са затихвали.
Все още страдала от затруднения и битови неудобства, поради сериозното
счупване, вече не била така активна, както преди инцидента. Не работела и
изпитвала ограничения в придвижването. Следвало да се имат предвид и
негативните емоции и силния изживян стрес, който Т. преживяла. Ищцата
била променена след катастрофата. Станала тревожна, затворена, плаха,
раздразнителна и неспокойна.
По изложените съображения ищцата счита, че размера на иска за
неимуществени вреди бил справедлив и съобразен, както със съдебната
практика и с конкретните икономически условия в страната, така и с
характера на уврежданията и претърпените болки и страдания.
Искът за неимуществени вреди бил предявен и след отчитане на
изплатеното обезщетение от 24 000лв., което било несправедливо и занижено
по размер.
Според ищцата, неоснователни били твърденията на ответника, че
след като ищцата имала трудовоправни отношения с работодателя БМС Груп
ООД, тя била получила обезщетение за трудова злополука. От една страна,
нямало данни произшествието да е настъпило през работно време или пък
при отиване към работното място или връщане от работа по обичайния път
към дома.
Ищцата твърди, че не била получавала обезщетение за трудова
злополука, което да се приспаднело от размера на обезщетението. В тази
връзка в болничните листове, представени по делото, било отбелязано, че
причината за временната неработоспособност била злополука - нетрудова.
Т. поддържа и акцесорния иск за присъждане на законна лихва върху
обезщетението за неимуществени вреди, считано от датата на уведомяване на
ответника – 18.04.19г. Противопоставя се на оспорването в отговора, относно
началния момент от който се дължало обезщетение. Поддържа
основателността на главния и акцесорния иск.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтичала от сключения застрахователен договор гражданска
отговорност, но била функционално обусловена от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. Застрахователят отговарял за
9
всички причинени от него вреди, включително за вредите от забавата. Това
изрично било предвидено в чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ, според който
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при
условията на ал. 3, а според ал. 3 лихвите за забава на застрахования по ал. 2,
т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя
само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този
случай от застрахователя се плащали само лихвите за забава, дължими от
застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1. т. 2 или
от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция
от увреденото лице. която от датите била най-ранна. Нормата на ал. 3
ограничавала отговорността на застрахователя за законна лихва, като
определяла различен момент от които я дължи - по-ранната дата от деня на
уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение.
С оглед изричната разпоредба на чл. 409 КЗ застрахователят дължал
законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение
след изтичане на срока по чл. 405 КЗ, който препращал към чл. 496, ал. 1 КЗ
или срокът за заплащане на обезщетението бил три месеца от поканата по чл.
380 КЗ. Тези норми установявали отговорността на застрахователя за
плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, която отговорност
била резултат от неговата собствена забава. Тази лихва не била обусловена от
поведението на делинквента, нейният размер вече не бил част от
застрахователната сума и не можел да бъде ограничаван от размера на
последната, съобразно чл. 497 във вр. чл. 492 КЗ. По изложените
съображения законната лихва за забава следвало да се присъди на ищеца от
датата на сезиране на застрахователя с молбата-претенция за изплащане на
застрахователното обезщетение.
Относно становището на ответника за обхвата на чл. 300 ГПК, нормата
била категорична относно това, в които части присъдата била задължителна
за гражданския съд, а именно обстоятелствата относно извършеното деяние,
неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид становището на ответника и липсата на изрично оспорване в
10
отговора на исковата молба, ищцата моли да бъдат отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застраховка гражданска отговорност
между ответника и делинквента към момента на произшествието;
причинените й телесни увреждания от настъпилото на 10.12.18г. ПТП, както
и пряката причинно-следствена връзка между телесните увреждания и
произшествието.
Ищцата възразява срещу искането на ответника да се изискат
документи относно изплатено обезщетение по трудова злополука от
10.12.18г. Поддържа, че не била налице трудова злополука на посочената дата
с нейно участие.
В срок е постъпил и допълнителен отговор от ответника.
Счита, че всички въпроси, съдържащи се в изложеното в пункт ІІ-VІІІ
от допълнителната искова молба, следвало да се разглеждат в хода по
същество, поради което не прави уточнения и/или допълнения към отговора
на исковата молба.
Оспорва твърдението на ищцата, че все още се оплаквала от бърза
уморяемост и дискомфорт в десния крак при продължително придвижване
или стоене в изправено положение.
Доколкото едно от възраженията на застрахователя било за това, че
процесният инцидент бил трудова злополука и ищцата получила обезщетение
за същата, поддържа искането за изискване на документи от трето
неучастващо по делото лице.
Във връзка с оспорване твърдението за наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат поставя допълнителни задачи към поисканата съдебно-
медицинска експертиза.
Ответникът се противопоставя на искането за допускане до разпит на
трима свидетели и назначаване на съдебно-психологична експертиза.
При това положение предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във връзка с
чл. 498, ал. 3 КЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД.
Безспорно е обстоятелството, че към датата на ПТП /10.12.2018г./ лек
автомобил Д. Т., рег. № СА****КК, имал валидна задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите, сключена с ДЗИ-Общо
11
застраховане ЕАД, с полица № BG/06/118001033632, с валидност 13.04.2018г.
-12.04.2019г.
Не е спорно, че със споразумение по НОХД № 17045/2019г. на РС-
София, водачът на автомобил Д. Т., рег. № СА****КК, бил признат за
виновен за това, че на 10.12.18г. нарушил правилата за движение по пътищата
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т..
Страните не спорят и относно причинените на ищцата телесни
увреждания от настъпилото на 10.12.18г. ПТП, както и пряката причинно-
следствена връзка между телесните увреждания и произшествието.
Спорни остават размерът на обезщетението, началният момент от
който се дължи лихвата за забава върху обезщетението и наличието на
платено обезщетение за трудова злополука.
В тежест на ищеца е да докаже размера на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди и момента, от който се дължи лихвата
за забава върху обезщетението.
В тежест е на ответника е да докаже възражението си за
съпричиняване, свързано с поведението на ищцата към собственото й здраве,
с което се стигало до невъзможност за възстановяването й в рамките на
типичния за подобен род травми възстановителен период от не повече от три
месеца Следва да установи и другите си възражения за завишаване на иска по
размер, както и възражението за платено обезщетение за трудова злополука.
ФАКТИ ПО ДЕЛОТО :
Безспорни са обстоятелствата по сключената с ответника
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за
лек автомобил Д. Т., рег. № СА****КК към датата на произшествието
10.12.2018г., както и че със споразумение по НОХД № 17045/2019г. на РС-
София, водачът на автомобил Д. Т., рег. № СА****КК, бил признат за
виновен за това, че на 10.12.18г. нарушил правилата за движение по пътищата
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.. Не са спорни и
причинените на ищцата телесни увреждания и пряката причинно следствена
връзка между тях и произшествието.
Не е спорно и, че ответникът-застраховател определил и изплатил по
12
отправената от Т. претенция обезщетение за неимушествени вреди в размер
на 24 000лв., което ищцата намира за несправедливо и занижено по размер.
При това положение спорни между страните остават обстоятелства по
размера на обезщетението и началният момент от който се дължи лихва за
забава, както и по възраженията на ответника, свързани с поведението на
ищцата към собственото й здраве, за завишаване на иска по размер и платено
обезщетение за трудова злополука са събрани писмени и гласни
доказателства.
За изясняване на спорните обстоятелства, на първо място е била
изискана и приета е медицинската документация от МБАЛСП Н.И.Пирогов за
Н.Т. по ИЗ № 45918/18г., включително и образни изследвания /л. 89-122/.
Според допуснатата и приета съдебно-медицинска експертиза /л.124-
126/, след претърпяно пътно-транспортно произшествие на ищцата било
причинено пертрохантерно счупване в дясното бедро. На 12.12.18г. било
проведено оперативно лечение с голям обем и сложност на десен долен
крайник, изразяващо се в наместване на счупването и фиксация с метални
импланти. Болничното лечение било с продължителност от 7 дни, като в това
време били извършени консултации с ортопед-травматолог, хирург,
неврохирург, интернист, анестезиолог , които констатирали липса на
заболявания. Болничното лечение включвало операция, обезболяваща
терапия, венозни вливания, антибиотици, кръвопреливане, антикоагулантна
профилактика и рехабилитация за посочения период. След изписването били
дадени указания за провеждане на рехабилитация и съответен двигателен
режим. Според експерта, в постоперативния период били дадени препоръки
да не се натоварва крайника за срок от два месеца, за провеждане на
рехабилитация, както и за придвижване с помощни средства за срок от 4
месеца и провеждане на антикоагулантна терапия след контролни прегледи от
травматолог.
Посочено е в заключението, че от представените болнични листове за
временна нетрудоспособност бил фиксиран срок за домашно-амбулаторен
режим на лечението с продължителност от 240 дни(8месеца). В този период
не били отразени в медицинската документация усложнения на травмата на
десния долен крайник.
Според експерта, в постоперативния период били дадени препоръки да
13
не се натоварва крайника за срок от два месеца, за провеждане на
рехабилитация, както и за придвижване с помощни средства за срок от 4
месеца. Лекарските препоръки и предписания били спазени от пострадалата,
което било видно и от представените болнични листове за временна
нетрудоспособност в периода 10.12.18г.-06.08.19г., издадени въз основа на
извършени прегледи от интернист, травматолог и невролог. Проведена била и
рехабилитация от 12.03.19г. до 09.05.19г.
Относно продължителността и интензивността на претърпените от
ищцата болки, вещото лице посочва в заключението, че болката била
субективен симптом и не би могло да се визуализира, но за срок от около 3-
4месеца включващ и болничният престой, болката била силна за около 7 дни
след което в периода на зарастване и възстановяване нейният интензитет
намалявал.
Периода на лечение бил с продължителност 7-8 месеца, в който
ищцата изпитвала страдания, изразяващи се в затруднено придвижване и
обслужване, свързани с ежедневната й дейност.
След извършен преглед на 19.01.22г. експертът установил пълно
костно срастване на фрактурата, възстановяване на движенията в
тазобедрената и колянна стави на десния крак в пълен обем, самостоятелно
придвижване без помощни средства и без промяна в дължината на долните
крайници. Според експерта, изтръпването и болките при натоварване на
крайника се дължали на артрозни промени от страна на поясния дял на
гръбнака.
В заключение се посочва, че било невъзможно след период около три
години, протекъл без усложнения, ищцата да търпи болки и страдания в
резултат на счупването и последвалото оперативно лечение на дясна бедрена
кост.
В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението. Пояснява,
че при Т. било проведено оперативно лечение с голям обем и сложност на
десен долен крайник, изразяващо се в наместване на счупването и фиксацията
с импланти.
По отношение на болката, констатациите на експерта са, че тя винаги
се развива като субективен симптом, предвид реактивността на всеки
индивид, като в конкретния случай била за срок от 3-4месеца, включително и
14
болничния престой, в който болката била силна. В седемте дни на болничния
престой имала остра болка, след което нейният интензитет намалявал в
периода на зарастване и възстановяване.
Според вещото лице, масива на бедрената кост, който бил счупен при
ищцата, като цяло било социално значимо заболяване, но благоприятно по
отношение на зарастване и възстановяване. След период от 3-4 месеца
болката трябвало да отшуми, тъй като ищцата провеждала активна
рехабилитация. Страданията при Т. били с продължителност от 7-8месеца,
като 60 дни от датата на операцията вероятно е имала затруднения при
ежедневното обслужване и във връзка с ходенето. За поставения имплант и
бедрен пирон, вещото лице дава становище, че не подлежи на изваждане.
Отстраняването на бедрените импланти се извършвало при показания, а в
случая нямало такива. Не били налице усложнения, нямало прояждане на
импланта, ново счупване или разпад на металната фиксация към момента.
Преди това също липсвали усложнения предвид репозицията и изключително
доброто оперативно лечение на конкретния тип счупване. Като се вземело
предвид и типа имплант, който бил поставен, позволяващ по-ранно
натоварване от срока за възстановяване на счупването, то не било
необходимо отстраняването му.
В заключение експертът посочва, че била проведена рехабилитация,
спазени били алгоритмите на лечение, както и препоръките за лечение.
Относно твърдението, че и към момента се търпели болки, вещото лице е
категорично, че оплакванията на Т. не са във връзка с проведеното лечение.
Допусната и приета е съдебно-психологическа експертиза относно
отражението на произшествието и проведеното лечение върху
психологическото състояние на ищцата /л.134-142/.
След проведено психологичното изследване вещото лице дава
заключение, че непосредствено след инцидента и в рамките на около 6-8
месеца след него, докато имала затруднения в придвижването и
обслужването, ищцата била ситуативно тревожна, несигурна, изпитвала
тревожно-депресивни мисли и нагласи по отношение на бъдещето. Този
период от 6-8 месеца рефлектирал негативно и върху социалните и трудовите
й активности, станала зависима в грижа за хигиена, движение и почти всичко
свързано с ежедневието й, което довело до притеснения у нея от зависимост,
15
загуба на автономност, срам и неудобство, поради разменените роли на
грижа, страх от продължаване на тази роля на зависимост и в предстоящи
моменти, в случай, че не намери подходяща работа.
Според експерта, благодарение на личностовите си характеристики и
предишен опит, ищцата успяла да се пребори с тревожно-депресивните мисли
и нагласи и още от шестия месец се мотивирала и подобрява психо-
физическото си състояние. Изпитваните по-късно тревожни мисли били
ситуативни и лесно преформулирани в мотивация за справяне, която една
година след инцидента дала резултат. Всичко това вещото лице определя като
пролонгирана /удължена/ психотравмена реакция с тревожен облик.
В данните от проведените психологични тествания били видни
маркери за повишени в средна степен тревожност и депресивност, но те не
можело да бъдат причинно обвързани с последиците от произшествието. Не
била търсена и психиатрична или психологична помощ.
Вещото лице приема, че към момента на изготвяне на експертизата, Т.
е преодоляла психологическите последици от психотравмата свързана с
произшествието. Наличните маркери за депресивност и тревожност можели
да бъдат обвързани с други фактори и събития в живота й, както и със
заболяване с несигурна прогноза за развитие; затруднения в намирането на
работа, свързано с трудовия пазар и вероятното влияние от пандемичната
обстановка.
В заседание вещото лице поддържа заключението. Допълва, че към
момента на инцидента действително ищцата изпитала силен страх,
безпокойство за здравето си, които можели да бъдат описани като остра
психотравмена реакция. В рамките на 6-8 месеца, докато траело
затруднението в придвижването и обслужването била ситуативно тревожна,
несигурна, изпитвала тревоно-депресивни мисли и нагласи по отношение на
бъдещето. Към момента на извършване на експертизата експертът приема, че
ищцата е преодоляла последиците от психотравмата, свързана с
произшествието. В наличната документация не се съдържали данни за
посещение при психиатър или психолог, като вероятната причина била, че Т.
недооценила състоянието си.
По делото са допуснати и гласни доказателства за установяване на
обстоятелствата по исковата молба.
16
Свидетелят Ч. /син на ищцата/ разбрал за инцидента, след като майка
му се обадила от болницата, била доста шокирана и изплашена, споделила, че
претърпяла инцидент и затова е в Пирогов. Видял я на следващия ден, била в
доста тежко състояние, с екстензия на крака, имала доста болки и не била
спала. Изчакали един, два дни за операция, като в това време почни не спяла,
била доста стресирана и в същото време притеснена от предстоящата
операция, дали ще е успешна, дали ще проходи. Двата дни преди операцията
имала сериозни болки и неудобство от това, че кракът бил на екстензия, което
допълнително я обездвижвало и стресирало. През тези два дни била на
обезболяващи. След операцията останала в болница около 6-7 дни, като
отново имала доста болки и спяла по 1-2 часа на промеждутъци. Прибирането
в гр. С. след престоя в болницата било изключително трудно, прибрали се с
линейка, тъй като не можела да седне или прегъне, за да пътува с автомобил.
Свидетелят се грижил за майка си през целият период на възстановяване.
Първите два-три месеца Т. била на легло по медицински предписания.
Травматолог от болница Пирогов им препоръчал рехабилитация след като си
почине една-две седмици психически, а отделно от това приемала и
медикамент, за да не се образуват тромби, което също трябвало да бъде
съобразено. Рехабилитация била започната, за да не се губи мускулна
активност и да не се обездвижва, но тъй като ищцата не можела да излиза от
дома си и да ходи до болницата, свидетелят намерил рехабилитатор, който да
ги посещава вкъщи. Единствено свидетелят се грижел за всички нужди на
ищцата, храна, вода, памперси, но въпреки, че бил неин син, тя се
притеснявала чисто психологически от това, което я натоварвало
допълнително. Към края на първия месец след започването на
рехабилитацията Т. започнала „леко да маркира“ и да пристъпва, за да не
измести фиксацията на тазобедрената става, започнала първо с проходилка в
стаята, след това леко с патерици, но имала голям стрес и притеснения да
прави плътни стъпки. Извън дома си излязла в края на първия и началото на
втория месец, когато се наложило да отиде до болница, а след три-четири
месеца се престрашила да излезе с патерици на разходка в двора. При
посещение на близки се разстройвала, притеснявала се да я виждат на легло и
обездвижена. С бастун започнала да се движи в края на месец юли, началото
на месец август, като прехода бил плавен, първо с проходилка, след това с
патерици.
17
Според свидетеля, все още не можела да спи спокойно вечер,
изпадането в изолация се отразило зле на психиката й, плачела, изпадала в
депресивни състояния при промяна на времето, и до момента имала
смущения в съня. Тъй като нямала стабилна походка и се притеснявала от
подхлъзване на плочките не ползвала санитарен възел в началото, а и не
можела да сяда нормално до края на третия месец. Не желаела да използва
медицински стол за тоалетна. Психологическият стрес, който изживяла от
инцидента оказал влияние „на цяла верига от инциденти и състояния“.
Ответникът е направил възражение за платено обезщетение за трудова
злополука и в тази връзка от трето неучастващо лице са изискани намиращи
се у него документи във връзка с претърпяната от ищцата злополука на
10.12.18г. и евентуално изплатено обезщетение за това.
С писмо вх. № 543/18.02.22г. БМС Груп ООД е представило
единствено болничен лист № Е20183412707 за временна нетрудоспособност
на Т., като посочва, че не разполага с други документи.
ПРАВНИ ИЗВОДИ :
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ. Според тази разпоредба,
увреденият, спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска
отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ.
В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи
застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя
писмена застрахователно писмена застрахователна претенция.
Разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия
иск от наличието на започната процедура по доброволно уреждане на
отношенията между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна
застраховка Гражданска отговорност на автомобилистите и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или
пред негов представител - чл. 496, ал. 1 КЗ. Според чл. 496, ал. 1 КЗ, срокът за
окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка
Гражданска отговорност не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил
застраховката или пред неговия представител за уреждане на претенции.
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
18
КЗ, е необходимо да се докаже наличието на всички кумулативни изисквания
на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, противоправност, вина,
вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите/, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към
момента на увреждането съществува валидно застрахователно
правоотношение между последния и застрахователя.
Безспорни са обстоятелствата по сключената с ответника
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите за
лек автомобил Д. Т., рег. № СА****КК към датата на произшествието
10.12.2018г., както и че със споразумение по НОХД № 17045/2019г. на РС-
София, водачът на автомобил Д. Т., рег. № СА****КК, бил признат за
виновен за това, че на 10.12.18г. нарушил правилата за движение по пътищата
чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, чл. 6, т. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.. Не са спорни и
причинените на ищцата телесни увреждания и пряката причинно следствена
връзка между тях и произшествието.
Не е спорно и, че ответникът-застраховател определил и изплатил по
отправената от Т. претенция обезщетение за неимушествени вреди в размер
на 24 000лв., което ищцата намира за несправедливо и занижено по размер.
За установяване размера на причинените вследствие на
произшествието неимуществени вреди и възражението на ответника за
съпричиняване, свързано с поведението на ищцата към собственото й здраве,
с което се стигало до невъзможност за възстановяването й в рамките на
типичния за подобен род травми възстановителен период, възражението за
завишаване на иска по размер, както и възражението за платено обезщетение
за трудова злополука, са приети писмени доказателства, изслушани и приети
са съдебно-медицинска и съдебно-психологическа експертизи и е допуснат
свидетел.
Според неоспорената и приета съдебно-медицинска експертиза, чието
заключение съдът приема като обективно и пълно, след претърпяното
произшествие на ищцата било причинено пертрохантерно счупване в дясното
бедро. Проведено било оперативно лечение с голям обем и сложност на десен
долен крайник, изразяващо се в наместване на счупването и фиксация с
метални импланти. Болничното лечение било с продължителност от 7 дни и
19
включвало операция, обезболяваща терапия, венозни вливания, антибиотици,
кръвопреливане, антикоагулантна профилактика и рехабилитация за
посочения период. След изписването били дадени указания за провеждане на
рехабилитация и съответен двигателен режим. Според представени болнични
листове за временна нетрудоспособност бил фиксиран срок за домашно-
амбулаторен режим на лечението с продължителност от 240 дни (8месеца). В
този период не били отразени усложнения на травмата на десния долен
крайник.
Според експерта, в постоперативния период били дадени препоръки да
не се натоварва крайника за срок от два месеца, за провеждане на
рехабилитация, както и за придвижване с помощни средства за срок от 4
месеца.
Относно продължителността и интензивността на претърпените от
ищцата болки, вещото лице посочва в заключението, че болката била
субективен симптом, за срок от около 3-4 месеца включващ болничният
престой, тя била силна за около 7 дни, след което в периода на зарастване и
възстановяване нейният интензитет намалявал. Периода на лечение бил с
продължителност 7-8 месеца, в който ищцата изпитвала страдания,
изразяващи се в затруднено придвижване и обслужване, свързани с
ежедневната й дейност.
След извършен преглед на 19.01.22г. експертът установил пълно
костно срастване на фрактурата, възстановяване на движенията в
тазобедрената и колянна стави на десния крак в пълен обем, самостоятелно
придвижване без помощни средства и без промяна в дължината на долните
крайници. Според експерта, изтръпването и болките при натоварване на
крайника се дължали на артрозни промени от страна на поясния дял на
гръбнака.
В заключение се посочва, че било невъзможно след период около три
години, протекъл без усложнения, ищцата да търпи болки и страдания в
резултат на счупването и последвалото оперативно лечение на дясна бедрена
кост.
Страданията при Т. били с продължителност от 7-8 месеца, като 60
дни от датата на операцията вероятно е имала затруднения при ежедневното
обслужване и във връзка с ходенето. За поставения имплант и бедрен пирон,
20
вещото лице дава становище, че не подлежи на изваждане. Не били налице
усложнения, нямало прояждане на импланта, ново счупване или разпад на
металната фиксация към момента. Преди това също липсвали усложнения
предвид репозицията и изключително доброто оперативно лечение на
конкретния тип счупване. Като се вземело предвид и типа имплант, който бил
поставен, позволяващ по-ранно натоварване от срока за възстановяване на
счупването, то не било необходимо отстраняването му.
Данни в тази насока се съдържат в показанията на разпитания
свидетел А.Ч. – син на ищцата. Същият имал пряко наблюдение върху
състоянието на Т. по време на престоя й в болнично заведение, преди
извършената операция и по време на възстановителния период.
Съдът приема показанията на свидетеля в тази насока за достоверни, и
преценени съобразно с чл. 172 ГПК се подкрепят от останалите
доказателства.
За отражението на произшествието и проведеното лечение върху
психологическото състояние на ищцата, след проведено психологично
изследване вещото лице дава заключение, че непосредствено след инцидента
и в рамките на около 6-8 месеца след него, докато имала затруднения в
придвижването и обслужването, ищцата била ситуативно тревожна,
несигурна, изпитвала тревожно-депресивни мисли и нагласи по отношение на
бъдещето.
Според експерта, благодарение на личностовите си характеристики и
предишен опит, ищцата успяла да се пребори с тревожно-депресивните мисли
и нагласи и още от шестия месец се мотивирала и подобрява психо-
физическото си състояние. Изпитваните по-късно тревожни мисли били
ситуативни и лесно преформулирани в мотивация за справяне, която една
година след инцидента дала резултат. Всичко това вещото лице определя като
пролонгирана /удължена/ психотравмена реакция с тревожен облик.
В данните от проведените психологични тествания били видни
маркери за повишени в средна степен тревожност и депресивност, но те не
можело да бъдат причинно обвързани с последиците от произшествието. Не
била търсена и психиатрична или психологична помощ.
Вещото лице приема, че към момента на изготвяне на експертизата, Т.
е преодоляла психологическите последици от психотравмата свързана с
21
произшествието. Наличните маркери за депресивност и тревожност можели
да бъдат обвързани с други фактори и събития в живота й /заболяване с
несигурна прогноза за развитие; затруднения в намирането на работа,
свързано с трудовия пазар и вероятното влияние от пандемичната
обстановка/.
Неоспореното заключение на експерта-психолог, съдът приема като
компетентно и обективно изготвено.
По въпроса за размера на обезщетението.
Относно определянето на размера на обезщетението при съблюдаване
на критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са видът, характерът и степента на уврежданията, състоянието
на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът и начинът на
провежданото лечение, неговата продължителност; болките и страданията,
претърпени, както при увреждането, така и при провеждане на лечението във
всичките му етапи; интензитетът и продължителността на търпените болки;
възрастта на увредения; предстоящи нови медицински интервенции.
При установените обективно съществуващи обстоятелства, възрастта
на пострадалата, интензитетът и продължителността на понесените болки и
страдания, извършените медицински процедури, оздравителният и
възстановителен период, и съобразявайки конкретната икономическа
обстановка в страната към момента на увреждането, съдът приема, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да
бъде определено в размер на 30 000лв..
Касае се за жена на 61г., претърпяла пертрохантерно счупване в
дясното бедро, от което търпяла болки и страдания, както от увреждането,
така и по време на възстановителния от 7-8 месеца. В момента на
увреждането на долния десен крайник болката била силна за около 7 дни,
след което в периода на зарастване и възстановяване нейният интензитет
намалявал. След преглед на ищцата вещото лице установява пълно костно
срастване на фрактурата, възстановяване на движенията в тазобедрената и
колянна стави на десния крак в пълен обем, самостоятелно придвижване без
помощни средства и без промяна в дължината на долните крайници. Болките
22
при натоварване на крайника се дължали на артрозни промени от страна на
поясния дял на гръбнака. Поставеният имплант и бедрен пирон, не подлежали
на изваждане, тъй като не били налице усложнения, нямало прояждане на
импланта, ново счупване или разпад на металната фиксация към момента.
Преди това също липсвали усложнения предвид репозицията и изключително
доброто оперативно лечение на конкретния тип счупване.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид
и данните, съдържащи се в приетата психологична експертиза.
Изпитваните в рамките на около 6-8 месеца след инцидента тревожно-
депресивни мисли и нагласи по отношение на бъдещето били преодолени,
благодарение на личностовите характеристики, а данните за повишени в
средна степен тревожност и депресивност към момента на интервюто, не
можело да бъдат причинно обвързани с последиците от произшествието. Не
била търсена и психиатрична или психологична помощ от ищцата.
С оглед изложеното, установената съдебна практика и принципите на
справедливост, установени в чл. 52 ЗЗД, и обстоятелството, че на ищцата е
изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в размер на 24
000лв., съдът намира, че исковата претенция за обезщетение на причиненото
травматично увреждане - пертрохантерно счупване в дясното бедро, както и
изживян психически стрес, е доказана, а предявеният иск от още 26 000лв.
следва да бъде уважен в размер от 6000лв. Посочената сума, според съда,
ведно с полученото извънсъдебно обезщетение от 24 000лв., справедливо
възмездява ищцата за претърпените вследствие процесното ПТП физически
болки и преживян стрес.
За разликата над 6 000лв. до претендирания размер от още 26 000лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По възражението на ответника за съпричиняване, свързано с
поведението на ищцата към собственото й здраве, с което се стигало до
невъзможност за възстановяването й в рамките на типичния за подобен род
травми възстановителен период.
За да е налице съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
дали е действал виновно.
23
В нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за намаляване
на обезщетението за вреди от деликт, като намаляването на обезщетението е
обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на
пострадалия и произлезлите вреди.
Въведено е възражение от ответника за съпричиняване свързано с
поведението на ищцата към собственото й здраве, с което се стигало до
невъзможност за възстановяването й в рамките на типичния за подобен род
травми възстановителен период.
Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД
не може да почива на предположения и намаляването на дължимото
обезщетение за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД предполага
доказване по безспорен начин на конкретни действия или бездействия на
пострадалия. Според формираната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК,
приносът на пострадалия следва да бъде не само надлежно релевиран от
застрахователя чрез защитно възражение пред съда, но и да бъде доказан по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от страната,
която го е въвела.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника. В тази
насока се позовава на изводите на съдебно-медицинската експертиза,
необорени от ответника, в чиято тежест е доказването на това възражение.
Според заключението, лекарските препоръки и предписания били
спазени от пострадалата, което било видно и от представените болнични
листове за временна нетрудоспособност в периода 10.12.18г.-06.08.19г.,
издадени въз основа на извършени прегледи от интернист, травматолог и
невролог. Проведена била и рехабилитация в периода от 12.03.19г. до
09.05.19г.
Посочено е в заключението, че били спазени алгоритмите на лечение,
както и препоръките за лечение. Относно твърдението, че и към момента се
търпели болки, вещото лице е категорично, че оплакванията на Т. не са във
връзка с проведеното лечение. Освен посоченото, експертът установил пълно
костно срастване на фрактурата, възстановяване на движенията в
тазобедрената и колянна стави на десния крак в пълен обем, самостоятелно
придвижване без помощни средства и без промяна в дължината на долните
крайници.
24
Недоказано остава и направеното възражение за платено на Т.
обезщетение за трудова злополука. От изисканите от трето неучастващо лице
намиращи се у него документи във връзка с претърпяната от ищцата
злополука на 10.12.18г. и евентуално изплатено обезщетение за това,
единствено е представен болничен лист за временна нетрудоспособност.
Ищцата претендира законна лихва за забава върху главницата за
неимуществени вреди от датата на уведомяване на ответника – 18.04.19г.. до
окончателното изплащане.
Според чл. 492, ал. 2, т. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното
плащане пред увреденото лице. Посочено е още, че същите се дължат при
условията, посочени в ал. 3 на чл. 429 КЗ, в която пък е предвидено, че те се
плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност, считано от по-
ранната дата измежду датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или
тази на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. При отговорността по чл. 45 ЗЗД делинквента дължи
законна лихва от момента на увреждането. Или тази законна лихва се дължи и
от застрахователя, считано от посочения в чл. 429, ал. 3 КЗ начален момент.
С молба с входящ номер при ответното дружество 94-Р-76/18.04.19г.
/л.24-25/ ищцата, чрез адв. М. отправила претенция за изплащане на
обезщетение по задължителна застраховка гражданска отговорност в общ
размер на 100 000лв., т.е. датата 18.04.19г. се явява установеният момент, в
който на застрахователя му е станало известно настъпването на
застрахователното събитие, която дата следва да се приеме и за датата, от
която тече и законната лихва за забава върху присъденото обезщетение.
Поради това обезщетението за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва, считано от 18.04.19г.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищцата е освободена от внасянето на
такси и разноски на основание чл. 83, ал. 1, т. 4, то тя и не е направила такива.
С исковата молба се претендират съдебни и деловодни разноски, но списък на
разноски по чл. 80 ГПК не е представен.
Ответникът представя списък на разноски /л. 148-151/, претендира
25
адвокатско възнаграждение 1 572лв. с ДДС и 200лв. депозит за съдебно-
медицинска експертиза.
Според чл. 78, ал. 6 ГПК, когато делото е решено в полза на лице,
освободено от държавна такса, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси в полза на съда. Поради това ответното застрахователно
дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – С. сумата от 240лв. държавна
такса дължима върху уважената част от иска. То следва да бъде осъдено да
заплати и разноските по делото, изплатени от бюджета на съда,
пропорционално на уважената част от иска. Разноските от бюджета на съда са
500лв. депозити за вещи лица, от тях върху ответника следва да се възложат
115,38лв.
Застрахователното дружество също претендира разноски - адвокатско
възнаграждение 1 572лв. с ДДС и 200лв. депозит за съдебно-медицинска
експертиза.
Така в полза на ответника следва да се присъдят 1 363,08лв.,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Предвид на изложеното и на посоченото основание, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша №
89Б, представлявано от К. Ч., Б. В., Е. Б. и Б. П., на основание чл. 432, ал. 1
КЗ, във вр. чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД да заплати на Н.
АН. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Е. № 2, вх. Б, ет. 4, ап. 20, чрез адв.
Р. М., сумата от още 6 000лв., представляваща обезщетение за
неимуществени, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес, в
резултат на ПТП, настъпило на 10.12.2018г. по вина на водача на лек
автомобил Д. Т., рег. № СА ****КК със сключена застраховка Гражданска
отговорност по полица № BG/06/118001033632, при което на ищцата било
причинено пертрохантерно счупване в дясното бедро, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.04.19г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 6 000лв. до предявения от 26
26
000лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК ********* да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - С., дължимата за
производството държавна такса в размер на 240лв. и сумата от 115,38лв .,
разноски по делото, изплатени от бюджета на съда, пропорционално на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Н. АН. Т., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. Е. № 2, вх. Б,
ет. 4, ап. 20 да заплати на ДЗИ – Общо застраховане ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. Витоша
№89Б разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска от 1 363,08лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Апелативен съд – Пловдив.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
27