Определение по дело №1049/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе в предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Срещу Решение № 4307/29.05.2013г., постановено по гр.д. №3604/2012г. по описа на РС Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от „С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: град М., ул. „В. Л.” № 20, чрез адв. В. П. Г., САК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение на първоинстанционния съд. Оспорват се изводите на съда, че с оглед на предявения иск с правно основание чл. 424 от ГПК, приложим е критерият валиден за другите отменителни производства, свързани с релевирането на нови обстоятелства или представянето на нови доказателства, а при предявяването на исковата молба пред първоинстанционния съд липсва позоваване на ищеца на новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение от съда или с които същият да не е могъл да се снабди в този срок. Акцентира се с въззивната жалба, че с исковата молба при предявен иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, ищецът е длъжен да се позове на такива обстоятелства, като ги посочи, както и наведе доводи за определеност и установеност към конкретен времеви момент, когато е научил за тях и тези обстоятелства са му станали известни, като така обоснове твърденията си и даде възможност на съда за проверка, че това са обстоятелства възникнали или писмени доказателства станали му известни, след възникване на твърдяното от взискателя съдебно изпълнително основание, какъвто е и предметния обхват на предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК. Оплакването за неправилност на атакуваното решение на първоинстанционния съд се основава на твърдението, че макар ищецът да не е посочил такива обстоятелства, съдът е счел предявения иск за основателен и го е уважил като такъв. Отделно са наведени оплаквания и срещу доводите на съда, за наличието на изтекла погасителна давност, без съда да се съобрази със становището изразено в Определение № 710/28.12.2011г. по ч.гр.д. № 662/2011г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ, съгласно което посочването в исковата молба на обстоятелството за изтекла погасителна давност и останалите доводи за недължимост на вземането, не могат да се включват в предметните предели на иска по чл. 424 ал.1 от ГПК, тъй като липсват твърдените предпоставки лимитивно определени от закона, като иска се явява в този смисъл процесуално недопустидм. С жалбата се иска от въззивния съд, да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

С въззивната жалба не е направено доказателствено искане или искане за събиране на нови доказателства във връзка с направените оплаквания и възражения. Направено е искане за заплащане на дължимите разноски.

В предвидения по чл. 263 ал.1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор от Г. В. К., чрез адв. Г. Т., АК Б., с който се оспорва основателността на депозираната въззивна жалба, тъй като не са налице посочените пороци на обжалваното първоинстанционно решение. Излагат се съображения, че въззиваемия Г. В. К., като длъжник по издадената срещу него заповед за изпълнение, е научил за нея едва на 17.09.2012г., тъй като съобщението за образуваното срещу него изпълнително производство не му е било надлежно връчено, поради което К. е бил лишен от възможността да депозира възражение по реда на чл. 414 от ГПК, в установения от закона срок. С писмения отговор на въззивната жалба се сочи, че новото обстоятелство, което е станало известно на длъжника след изтичането на срока за депозиране на възражение е Договора за цесия от 17.09.2004г., с който вземането на „КОСМО Б. МОБАЙЛ” ЕАД от длъжника Г. В. К. е било прехвърлено на „С.” О., без за това да е бил известен длъжника, съобразно 99 ал.3 от ЗЗД, поради което прехвърлянето на вземането на нови кредитор, е непротивопоставимо на въззиваемия, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД. Отделно се навеждат от въззиваемия възражения, че след като Г. В. К. е бил лишен от възможността да депозира надлежно и в законно установения срок възражение по чл. 414 от ГПК, то пропуска в същия срок да наведе възражение за изтекла погасителна давност, не го лишава от процесуалната възможност, макар и в един по късен момент и в рамките на образуваното гражданско дело, да заяви насрещните си претенции и възражения за да се защитава. С писмения отговор се иска от съда да остави въззивна жалба без уважение, като се потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във вр. с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Същата е редовна и отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание. Писменият отговор на другата страна е своевременно представен, като същият отговаря на изискванията на закона за съдържание и реквизити и е депозиран пред съда от надлежната страна.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция и с писмени становища, пълномощните на страните по делото, поддържат доводите си от въззивната жалба и отговора към нея, на основанията посочени в тях.

Въз основа на събраните по делото доказателства, въззивният съд в рамките на правомощията си и за да се произнесе по оплакванията във въззивната жалба, съобрази следното:

Производството по делото е образувано въз основа на депозирана пред първоинстанционния съд искова молба от Г. В. К., ЕГН *, съдебен адрес гр.Б., ул.”А. К.” № 19, . 2, ап. 4, с пълномощник адвокат Г. Т., срещу „С.” О., ЕИК ..., седалище и адрес на управление гр.М., ул.”В. Л.” № 20, представлявано от С. И. Ц.

Исковата претенция се основава на твърдения на ищеца, наведени с исковата молба по делото, че на 25.01.2012г. дружеството жалбоподател- „С.” О., чрез своите представители подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до Районен съд Б., с вх.№ 625/25.01.2012г., с което искало съдът да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу въззиваемия Г. В. К. за сумата от 57.06лв.- главница, представляваща неизпълнени задължения по договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от „Космо Б. Мобайл” ЕАД - оператор с търговска марка Глобул – сумата 57.06лв. главница за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., за сумата от 55.73лв. – съставляваща лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 145лв.- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, като въз основа на подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на РС Б., а по делото била издадена и Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г., с която съдът уважил изцяло искането на заявителя. Заявителят се позовал пред съда по заповедното производство на Договор за предоставяне на мобилни услуги (без номер), сключен с Г. В. К. и Договор за цесия от 17.09.2009г., с прехвърлител на вземанията „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул и приобритател- „С.” О..

Твърди се още в исковата молба, че съдът е приел връчването за издадената заповед за изпълнение на дължника - Г. В. К. за редовно и въз основа на издадената заповед за изпълнение по чл.410 издал и изпълнителен лист, въз основа на който било образувано ИД №1900/2012г., по описа на ЧСИ А. В., peг. № 747, действаща в района на ОС М.. Г. В. К. твърди в исковата молба че е узнал за образуваното срещу него изпълнително производство на 17.09.2012г., когато заявил теглене на парична сума от открита на негово име сметка в „Първа инвестиционна банка” и когато научил че сметката му е запорирана, поради наложен запор по ИД № 1900/2012г. на ЧСИ А. В. Тогава въззиваемият К. разбрал и за издадената срещу него Заповед за парично изпълнение. Същият чрез процесуалният си представител веднага- на 17.09.2012г. депозирал възражение по заповедното производство, но съдът го оставил без разглеждане като просрочено.

Правните съображения на ищеца пред първоинстанционния съд- Г. В. К. се основават на твърдението, че връчването на издадената срещу него Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. по ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на РС Б., е нередовно, въпреки че е отбелязано че същото е извършено по правилата на чл.47 от ГПК, тъй като нямало пуснато уведомление в пощенската кутия, до която имало достъп, както и залепване на уведомление на вратата на апартамента на адресата. Това лишило въззиваемия Г. В. К. от възможността да депозира срещу издадената заповед за изпълнение, възражение по реда на чл. 414 ал.2 от ГПК, като за него останала единствената правна възможност да предяви пред съда иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК, тъй като пропуснал и срока за предявяването на възражение по реда на чл. 423 от ГПК.

Като фактически основания за предявения иск с правно основание чл. 424 ал.1 от ГПК са посочени от ищеца в исковата молба - Договор за цесия от 17.09.2009г., с който вземанията на „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул от Г. В. К., са прехвърлени на „С.” О., без длъжника да е бил уведомен за това съгласно чл.99 ал.3 от ЗЗД, поради което съобразно чл. 99 ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането на новия кредитор- „С.” О. няма действие по отношение на длъжника, както и възражението, че вземанията за главница и лихви, на основание чл.111 ал. 3 б. „в” от ЗЗД, са погасени по давност.

Основан на изложените фактически твърдения и правни основания, ищецът е депозирал искова молба пред първоинстанционния съд, с която моли съда да постанови решение, с което се признае за установено по отношение на ответника- „С.” О., че не му дължи сумата от общо 257.79лв. по Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 280/2012г. на PC Б., издадени на основание договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от Космо Б. Мобайл ЕАД - оператор с търговска марка Глобул - и договор за цесия на вземания от 17.09.2009г. с Космо Б. Мобайл ЕАД, от която сума: 57.06лв.- главница, представляваща размер на задължения за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., 55.73лв.- лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-25.01.2012г., до окончателното изплащане на дължимото, както и сумата от 145.00лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Иска се и присъждане на сторените по гражданското дело разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

С писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба, дружеството жалбоподател- ответник пред първоинстанционния съд „С.” О., чрез своя процесуален представител, оспорва предявения иск като неоснователен и моли съда да го остави без уважение, като възразява и срещу неговата процесуална допустимост. Излагат се съображения, че вземането е изискуемо и дължимо, тъй като същото има за основание валиден договор за цесия от 17.09.2009г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД, между „С.” О., в качеството на цесионер, и „Космо Б. Мобайл” ЕАД, в качеството на цедент, с който „Космо Б. Мобайл” ЕАД прехвърлило на „С.”О. свои съществуващи и изискуеми вземания по договори за мобилни услуги и анекси към тях срещу трети задължени лица. Така С. О. встъпило в правата на кредитор срещу длъжниците въз основа на валидно правно основание. Твърди се с писмения отговор на исковата молба пред първоинстанционния съд, че на основание разпоредбите на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД и чл. 5 от сключения договор за цесия от 17.09.2009г., и съобразно пълномощно от 10.09.2010г., „Космо Б. Мобайл” ЕАД, в качеството на цедент, изрично упълномощило цесионера „С.” О. да уведоми длъжниците за сключения между тях договор за цесия чрез изпращане на писмо на адреса, посочен от длъжника в договора за мобилни услуги, което е допустимо от утвърдената съдебна практика и предвидените от законодателя правни разпоредби. Уведомяването е било извършено по реда на Закона за пощенските услуги и съответните писма-уведомления били изпратени на длъжниците като непрепоръчана поща. Така въз основа на изрично упълномощаване е постигната предвидената от закона цел, преследвана от цесията, а именно - да се обвърже валидно длъжникът към новия кредитор чрез съобщаване на прехвърлено вземане, като следва да се приеме, че съобщение, извършено от цесионера като пълномощник на цедента до длъжника е правно валидно и действително, и поражда предвидените в закона правни последици. След като е известен за цесията, длъжникът- Г. В. К., не може да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на основание липсата на уведомяване, като в този смисъл е и постоянната съдебна практика. В писмения отговор на исковата молба се сочи, че длъжника Г. В. К. е бил уведомен за извършената цесия с писмо, връчено по надлежен начин, на посочен в договора за мобилни услуги адрес, видно от уведомление от куриерска агенция „Дайрект Сървисиз” О. от 10.09.2010г., поради което неоснователно е неговото възражение, че договора за цесия не му е бил надлежно съобщен и че същият не би могъл да породи спрямо него правно действие. Съгласно чл.36 ал.1 от Закона за пощенските услуги, пощенските пратки и пощенските колети по чл. 34 се доставят в пощенските кутии на получателите, поставени на адреса на получаване, в пощенските служби, в други звена от пощенската мрежа, в места или съоръжения, договорени между пощенските оператори и потребителите.

В писмения отговор са наведени доводи, че въз основа на договор за мобилни услуги № 0336444 от 12.03.2003г., с индивидуален клиентски номер * на мобилния оператор, сключен между Г. В. К. и „Космо Б. Мобайл” ЕАД, била издадена фактура № * от 10.03.2004г., с отчетен период 10.02.2004г. - 09.03.2004г., с абонатен № 00325098-001, с краен срок за плащане 02.04.2005г. и обща сума за плащане в размер на 57.06лв. На основание чл. 86 във връзка с чл.79 от ЗЗД, върху главницата по посочената фактура била начислена мораторна лихва за забава в размер на 55.73лв. Излагат е съображения, че „С.” О. има основание да потърси непогасените задължения от длъжника- Г. В. К. към мобилния оператор, респективно- към цесионера „С.” О.. Издаването на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист въз основа на нея от РС Б., доказва съществуването на изискуемо и дължимо парично задължение от Г. В. К.. С писмения отговор по реда на чл. 131 от ГПК, се иска от първоинстанционния съд, да отхвърли исковата молба като неоснователна, заедно с всички законни последици от това.

Установява се въз основа на събраните пред първоинстанционния съд доказателства, следното:

Въз основа на Договор за предоставяне на мобилни услуги № КО315599, от 11.02.2004г., сключен между „Космо Б. Мобайл” ЕАД - оператор с търговска марка „Глобул” и абоната- Г. В. К., за страните които са го подписали, са възникнали валидни облигационни отношения, обвързващи ги във връзка с предоставяните мобилни услуги, предмет на писмения договор. От издадените фактура № * от 10.02.2004г. и фактура № * от 10.03.2004г. се установява, че са останали неиздължени от абоната към дружеството мобилен оператор, следните суми: сумата – 57.06лв.- главница за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., сумата от 55.73лв. – съставляваща лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане.

С Договор за цесия от 17.09.2009г., са прехвърлени вземанията на „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул на цесионера- „С.” О., като предмет на договора са вземанията по договори за мобилни услуги и анекси към тях, за вземанията на дружеството опрератор към трети лица след 2001г. С изрично пълномощно цедентът е упълномощил цесионера, да уведоми длъжниците за сключения договор за цесия, като съобразно чл. 99 ал.5 от ЗЗД, съобщението за това е било изпратено на длъжниците на адресите, посочени от тях в договорите за мобилни услуги, като писмата са доставени на адресите и поставени в пощенските кутии на длъжниците. Такова писмо е било изпратено и на длъжника Г. В. К..

Като цесионер и кредитор по прехвърлените вземания, от „С.” О. са депозирали на 25.01.2012г. чрез своите представители заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС Б., с вх.№ 625/25.01.2012г., с което са поискали от съда да издаде заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Г. В. К. за сумата от 57.06лв.- главница, представляваща неизпълнени задължения по договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от „Космо Б. Мобайл” ЕАД - оператор с търговска марка Глобул – сумата 57.06лв. главница за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., за сумата от 55.73лв. – съставляваща лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата от 145лв.- разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Въз основа на депозираното заявление, срещу Г. В. К. е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. по ч.гр.д. № 280/2012г. по описа на РС Б., както и изпълнителен лист, след което е образувано ИД №1900/2012г., по описа на ЧСИ А. В., peг. № 747, действаща в района на ОС М..

При опит абоната да бъда открит на постоянния му и настоящ адрес, неколкократно потърсен Г. В. К. не е бил открит, като това обстоятелство е отбелязано на разписка за връчване на съобщение от 15.03.2012г. Съобщението до длъжника за издадената срещу него заповед за изпълнение е извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47 от ГПК, което е залепено на 25.04.2010г.

Въззивният съд приема за достоверно твърдението на въззиваемия Г. В. К., че като длъжник той е научил за издадената срещу него заповед за изпълнение и образуваното ИД №1900/2012г., по описа на ЧСИ А. В., peг. № 747, действаща в района на ОС М., след като е установил че сметката му в „Първа инвестиционна банка” е запорирана от ЧСИ и това е станало на 17.09.2012г. На същата дата било депозирано по реда на чл. 414 от ГПК възражение от Г. В. К. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г., но съдът по заповедното производство е счел възражението за нередовно и го е оставил без разглеждане.

Въз основа на фактическите си изводи, които съвпадат с тези направени от първоинстанционния съд, въззивната инстанция излага следните правни съображения:

Правната квалификация на предявения иск, с която е сезиран съдът е чл. 424 във връзка с чл.124 ал.1 от ГПК.

С въззивната жалба са наведени оплаквания за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск, предявен от „С.” О. по реда на чл. 424 от ГПК, който е съотнесен и към процесуалния въпрос за нередовност на исковата молба, доколкото изначало в нея не са посочени новооткрити или нововъзникнали обстоятелства, факти от действителността или нови писмени доказателства от съществено значение по делото, които да не са могли да станат известни на длъжника в рамките на предвидения срок за възражение по реда на чл. 414 от ГПК и които да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, обуславящо претендираното вземане на взискателя срещу длъжника по образуваното изпълнително дело. Настоящият състав на ОС Б. счита, че оплакването че с обжалваното решение, първоинстанционния съд се е произнесъл по нередовна искова молба, следва да бъде оставено без уважение. В исковата молба са посочени като обстоятелства обуславящи за ищеца правния интерес от предявяването на иск с правно основание чл. 424 от ГПК – наличие за изтекла погасителна давност по отношение на вземането, пропуснати процесуални срокове за предявяване на възражение по реда на чл. 423 от ГПК и липсата на надлежно съобщаване на длъжника за Договор за цесия от 17.09.2009г., с който вземанията на „Космо Б. Мобайл” ЕАД- оператор с търговска марка Глобул са прехварлени на цесионера- „С.” О., поради което същият е непротивопоставим на длъжника по претендираното вземане, предмет на настоящото дело. След като в исковата молба са посочени новооткрити или нововъзникнали обстоятелства, които да не са могли да станат известни на длъжника в рамките на предвидения срок за възражение по реда на чл. 414 от ГПК и които да оказват влияние върху съдържанието на правоотношението, то въззивният съд счита, че въпроса за „убедителността на новооткритите обстоятелства”, по смисъла на чл. 424 от ГПК е въпрос, който може да бъде от значение за основателността на предявения за разглеждане пред съда отрицателен установителен иск, но не и въпрос който би могъл да бъде от значение за процесуалната допустимост на същия. /Определение № 706 от 22.11.2011г. на ВКС по ч.гр.д. № 645/2011г. на ІV г.о. на ГК/. Ето защо въззивният съд дължи произнасяне по съществото на делото.

С нормата на чл. 424 от ГПК законодателят е предвидил специални предпоставки, при наличието на които може да бъде предявяван така уредения в закона специален отрицателен установителен иск. Длъжникът може да оспори вземането на кредитора по исков ред, като основе исковата си претенция на новооткрити обстоятелства или на нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му станат известни до изтичането на срока за подаване на възражение или с които не е могъл да се снабди в срока по чл. 414 ал.2 от ГПК. Такива очевидно в настоящия случай не могат да бъдат нито възражението за погасяването на вземането по давност, нито възражението за липсата на надлежно съобщаване на договора за цесия на длъжника, основано на довода за непротивопоставимостта на договора на длъжника, тъй като вземането е погасено по давност още преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, а договора за цесия е бил съобщен на длъжника по реда на чл. 36 ал. 1 от Закона за пощенските услуги, пощенските пратки и пощенските колети по чл. 34 от същия закон, като въззиваемия Г. В. К. не би могъл да възразява на кредитора за недължимост на вземането на това правно основание. Приложното поле на приложението на нормата на чл. 424 от ГПК, като възможност за защита на длъжника, пропуснал да направи възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, е значително стеснено. По този ред длъжника не може да се защитава, основавайки се на обстоятелства, които са му били известни още преди изтичането на този срок, както и на такива обстоятелства, с които е могъл да се снабди в сроковете за възражение срещу заповедта за изпълнение, тъй като по отношение на тези обстоятелства се проявява ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Тогава когато длъжника се позовава на изтекла погасителна давност, тя като юридическо събитие е съществувала към изтичането на срока за възражение по реда на чл. 414 ал. 2 от ГПК и в този смисъл е известен и респективно – достъпен за ищеца факт още преди изтичането на срока за възражение в заповедното производство. Нещо повече- тя не може да съставлява основание за иска по чл. 424 от ГПК и поради това, че с пропускането на срока за депозиране на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, давността следва да се счита за прекъсната, доколкото неподаването на възражение е своеобразно признание от страна на длъжника на заявеното вземане срещу него. След като заповедта за изпълнение е влязла в сила поради липса на възражение, впоследствие длъжника не може да предяви на това основание иск за установяване на недължимост на претендираното вземане, поради изтекла още преди подаването на заявление по реда на чл. 410 от ГПК погасителна давност.

Законът е изброил правните способи на защита на длъжника срещу незаконосъобразно изпълнение, така както същите систематично и последователно са изброени в нормите на чл. 414, чл. 419, чл. 423 и чл. 424 от ГПК, чрез които той може да се защити в рамките на проведеното срещу него заповедно производство. Пропуска на длъжника да депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение в срока по чл. 414 от ГПК, основан на твърдението за ненадлежно съобщаване на самата заповед, съдържа в себе си възражение, което се намира извън предметните предели на иска с правно основание чл. 424 от ГПК. Ненадлежното връчване на заповедта за изпълнение, е изрично предвидено в нормата на чл. 423 ал.1 т. 1 от ГПК основание за депозиране на възражение пред въззивния съд, което длъжника в настоящия случай е пропуснал да направи. Процесуалното бездействие на длъжника да депозира възражение по реда на чл. 423 от ГПК, не може да компенсира процесуалната невъзможност това възражение да бъде включено в предметните предели на специалния иск по чл. 424 от ГПК. Липсата на надлежно възражение по реда на чл. 414 от ГПК, за което длъжника е щял да получи възможност ако докаже че заповедта за изпълнение не му е надлежно съобщена, лишава въззиваемия Г. В. К. от възможността да наведе възражението си за погасяване на вземането по давност, което е процесуално допустимо в производството по чл. 422 от ГПК, при предявен от взискателя срещу длъжника иск за установяване на оспореното вземане. Способите на длъжника за защита в рамките на заповедното производство са изчерпателно и лимитивно изброени от законодателя, поради което процесуалния пропуск на длъжника да упражни което и да е от тях, не може да бъде преодолян чрез предявяването на иск с правно основание чл. 424 от ГПК, основан на доводите че същият остава последна и единствена процесуална възможност за реализиране на правата на длъжника. В тази насока е и константната практика на ВКС на РБ/ Определение № 225 от 27.03.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 41/2012г. на ІІІ г.о на ВКС; Определение № 480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. № 2566/2013г. на ІV г.о на ВКС; Определение № 950 от 28.11.2011г. на ВКС по ч.т.д. № 550/2010г. на ІІ т.о на ВКС; Определение № 596 от 27.11.2012г. на ВКС по ч.гр.д. № 359/2012г. на І г.о на ВКС и др./

Въззивният съд в рамките на правомощията си съобразно разпоредбата на чл. 271 от ГПК и въз основа на доказателствата по делото в тяхната съвкупност, изложи правните си доводи и доколкото същите не съответстват на тези изложени от първоинстанционния съд, счита че обжалваното първоинстанционно решение на РС Б. е неправилно и незаконосъобразно и са налице основанията на закона, същото да бъде изцяло отменено, а предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424 от ГПК, отхвърлен от въззивния съд като неоснователен.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, следва на ищеца пред първоинстанционния съд- Г. В. К., да бъдат възложени разноските направени от „С.” О. п ред първата съдебна инстанция, а поради основателността на депозираната въззивна жалба следва да бъде осъден въззиваемия Г. В. К. да заплати на „С.” О., сумата – 50.00лв. съставляваща държавна такса и сумата 300.00лв. за адвокатски хонорар, съставляващи разноски на дружеството жалбоподател пред въззивната инстанция.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 4307/29.05.2013г., постановено по гр.д. №3604/2012г. по описа на РС Б., като НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО, като вместо него постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 424 от ГПК, с който Г. В. К., ЕГН *, съдебен адрес гр.Б., ул.”А. К.” № 19, . 2, ап. 4, чрез пълномощника си- адвокат Г. Т., моли съда да признае за установено по отношение на „С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.”В. Л.” № 20, представлявано от С. И. Ц., че не дължи на „С.” О., ЕИК ..., гр.М., сумата от общо 257.79лв. (двеста петдесет и седем лева и седемдесет и девет стотинки) по заповед за изпълнение на парично задължение № 749/26.01.2012г. и изпълнителен лист по частно гражданско дело № 280/2012г. на PС Б., издадени на основание договор № М00314950 (без дата) за предоставяне на мобилни услуги от Космо Б. Мобайл ЕАД - оператор с търговска марка Глобул - и Договор за цесия на вземания от 17.09.2009г. с Космо Б. Мобайл ЕАД, от която сума: 57.06лв.(петдесет и седем лева и шест стотинки)- главница, представляваща размер на задължения за периода от 10.02.2004г. до 10.03.2004г., сума от 55.73лв. (петдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки)- лихва за забава за периода от 10.03.2004г. до 13.12.2011г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 25.01.2012 г., до окончателното изплащане, както и сумата от общо 145.00лв. (сто четиридесет и пет лева) - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, Г. В. К., ЕГН *, съдебен адрес гр.Б., ул.”А. К.” № 19, . 2, ап. 4, да заплати на „С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.”В. Л.” № 20, представлявано от С. И.Ц., сумата 350.00лв./триста и петдесет лева/, съставляващи разноските пред първоинстанционния съд.

ОСЪЖДА Г. В. К., ЕГН *, съдебен адрес гр.Б., ул.”А. К.” № 19, . 2, ап. 4, да заплати на „С.” О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. М., ул.”В. Л.” № 20, представлявано от С. И. Ц., сумата – 50.00лв./петдесет лева/, съставляваща държавна такса и сумата 300.00лв./триста лева/ за адвокатски хонорар, съставляващи разноски на дружеството жалбоподател пред въззивната инстанция.

Решението на съда не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :