Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София 01.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
І ГО, 9-ти състав, в публичното съдебно заседание на 22 ноември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 2326 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.) вр. с чл.86 ал.1 ЗЗД.
Ищецът твърди в ИМ, че на
21.04.2015 г. на посоченото място бил спрял л.а. с включени аварийни светлини и
и до отворената предна лява врата бил ударен неговият баща от водача на
посочения лек автомобил, който в нарушение правилата за движение причинил смъртта
на наследодателя му. Претендира заплащане исковата претенция представляваща
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпилото
ПТП, причинило смъртта на баща му на 21.04.15 г., по механизма в ИМ ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 21.04.2015г. до окончателното изплащане и
направените разноски.
В срока за отговор на ИМ ответникът
не оспорва наличието на валиден застрахователен договор за риска „Гражданска
отговорност“ по отношение на процесния лек автомобил, но оспорва иска за
неимуществените вреди по основание и размер. Оспорва твърдения в ИМ механизъм
на настъпване на ПТП, наличието на виновно и противоправно поведение у
застрахования от него водач. Прави възражение за съпричиняване от страна на
починалия баща на ищеца. Моли съдът да отхвърли иска като неоснователен,евентуално
да намали обезщетението. Претендира и разноски.
Третото лице помагач Г.Е.Й.
излага писмено становище в което сочи, че иска е частично основателен и заявява
възражение за съпричиняване от страна на бащата на ищеца.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:
Няма спор по делото,че ответникът
е застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на л.а „Сеат Ибиса“ с рег.№ *******
управляван от Г.Е.Й..
От приложените: констативен протокол за ПТП,
протокол за оглед на ПТП, скици на местопроизшествието и НОХД № 164/16
г.ОС-Русе се установява следния механизъм на ПТП-то: На 21.04.2015 г. в гр. Русе по бул. „Христо
Ботев“ с посока на движение към гр.Варна се движел л. а. „Сеат Ибиса“, с рег. № *******, управляван от Г.Е.Й. в дясната пътна
лента, със скорост от 48,6 км/ч., в условията на ясно време, суха пътна
настилка и добра видимост. В автомобила й нямало други пътници. Лявата пътна
лента била свободна, а в дясната, непосредствено преди л.а. управляван от Г.Й.,
се движели два неустановени леки автомобила. В същата пътна лента, до тротоара,
преди бензиностанция на ОМВ - „Чародейка“, намираща се в гр.Русе, на
бул.“Христо Ботев“, бил спрян лек автомобил “Фолксваген Поло“ с рег. № P *******, управляван от пострадалия Д. Ц. Н.. Автомобилът бил с включени аварийни
светлини, с отворена предна лява врата, а водачът Н. бил излязъл от него и
стоял изправен от лявата му страна. В неговият автомобил нямало други пътници.
Водачът на л. а. „Сеат Ибиса“ не възприел навреме спрелия автомобил и го
блъснал. Ударът възникнал между предната дясна част на л.а. „Сеат Ибиса“ и
задната лява част на л.а „Фолксваген Поло“. В резултат на удара л.а.“Фолксваген
Поло“ се завъртял по посока на часовниковата стрелка и се изместил с предната
си част върху тротоара, в посока - ж.к.“Дружба“3. В резултат на удара Н. паднал
на платното за движение, вляво от своя лекия автомобил и получил тежка
черепно-мозъчна травма. Бил приет за лечение в МБАЛ-Русе в тежко общо
състояние. По време на лечението му възникнало генерализирано възпалително
усложнение-сепсис с гноен менингоенцефалит и той починал.
С присъда № 21/18.04.2016 г., постановена по НОХД
164/2016 г. по описа на ОС-Русе,Г.Е.Й. е призната за виновна, че на 21.04.2015г.,
в гр. Русе, при управление на МПС – л. а. „Сеат Ибиса“ с с рег. № *******,
нарушила правилата за движиение по пътищата: чл.20 ал.2 ЗДвП и по
непредпазливост причинила смъртта на Д. Ц. Н. от гр.Русе, поради което и на
осн. чл. 343, ал. 1 б.,"в", вр. с чл. 342, ал. 1 от НК е била осъдена
на 1 година лишаване от свобода, отложено на осн. чл. 66 НК за срок от три
години.
В.л. Т. по назначената САТЕ установи,че към момента на настъпването на
ПТП-то пред л.а. „Сеат Ибиса“ с с рег. № ******* се движел трети неустановен
л.а. който извършил маневра заобикаляне
на спрелия л.а. “Фолксваген
Поло“ с рег. № P ******* от лявата му
страна.Водачът на Ибисата който се е движел преди удара със скорост 54 км./ч. е
имал възможност да забележи спрелия автомобил
от достатъчно разстояние и също
да го заобиколи.
От показанията на св. Ц.- съпруга на ищеца,преценени по
реда на чл. 172 ГПК се установява, че преди настъпване на смъртта на свекъра й,
същият е бил 40 дни в кома, а ищецът е бил денонощно в болницата, като се е грижел
за баща си, сменял е памперси. Смъртта на свекъра й се е отразила много тежко на ищеца, родителите
му са били разведени и той е живял само с баща си до 26 годишна възраст в едно
домакинство. Между ищецът и баща му са съществували силни чувства на обич,
привързаност и взаимопомощ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226, ал.1 КЗ
(отм.):
Съгласно
разпоредбата на чл. чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), увреденият от деликт, причинен от
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност”, има право да иска
обезщетение за претърпените вреди пряко от застрахователя. За да възникне правото
по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) следва да се установи, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на лице, застраховано по задължителна застраховка „ГО“,
са настъпили вреди, които са покрит риск
по застрахователния договор.
Безпорно е че ответникът е
застраховател по задължителната застраховка „ГО“ на л.а „Сеат Ибиса“ с рег.№ *******
управляван от Г.Е.Й. както и че ПТП-то е настъпило по вина на водача
на лекия автомобил „Сеат Ибиса“- Г.Е.Й.. За деянието, дееца, вината и
противоправността, съдът зачете обвързващата сила на влязлата в сила присъда съгласно чл. 300 ГПК относно деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. Безпорно се установи, че в резултат причинната връзка с
това ПТП е настъпила смъртта на наследодателя на ищеца на 03.06.2015г.
След като поведението на застрахования водач е
виновно и противоправно, а вредите към трети лица са покрит риск по застраховката,
съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят дължи плащане на
застрахователно обезщетение за причинените от застрахования водач имуществени и
неимуществени вреди.
Следователно искът е доказан
по основание.
В резултат на ПТП-то на ищеца са му
причинени неимуществени вреди - болки и
страдания, изразяващи се в загубата на баща му.
Относно
размера на неимуществените вреди съдът съобрази с указанията в ППВС № 4/68г. и
в ППВС № 17/63г. и отчете загубата с интензивността на болките; възрастта на ищеца
към датата на ПТП – почти 43 г.; възрастта на починалия му баща- 63 г.; близките
им отношения и социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП
и към настоящия момент. Предвид всички
тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди възлиза на сумата от 120 000 лв. или уважава изцяло
иска, ведно със законната лихва от 21.04.2015
г.(датата на смъртта)
Относно възражението за съпричиняване.
Ответникът
и третото лице-помагач на ответника са възразили, че починалия с поведението си
е съпричинил резултата, без обаче да са посочени конкретни действия или
нарушения. Съпричиняването от страна на пострадалия се изразява в конкретно
поведение, което да е в причинна връзка с настъпилите вреди. Обстоятелството че
автомобила е бил спрян при положение, че в района на спирането съгласно
заключението на в.л.Т. няма пътни знаци, забраняващи спирането,
обстоятелството, че предходния движещ се неустановен л.а. пред Ибисата е
заобиколил спрелия и с отворена врата автомобил сочат, че от страна на починалия
липсва каквото и да е нарушение. Ответникът не доказа такова конкретно
поведение, поради което съдът приема направеното възражение за неоснователно и
недоказано.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът, който обаче е
освободен от заплащане ДТ и разноски, поради което такива не се присъждат.
Процесуалният
представител на ищеца адв.Н. има право на адвокатско възнаграждение с оглед предявената претенция по реда на чл. 38, ал.2 ЗА за осъщественото
безплатно представителство в общ размер на 3 930
лева, които следва да му бъдат присъдени изцяло.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС направените разноски – 500
лв. и следващата се ДТ – 4 800 лева
или общо 5 300 лева на основание чл.78, ал.6 ГПК.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Ц. Д.Ц. ЕГН ********** с адрес ***,
чрез адв. Д.Й.Н. - САК, с адрес: ***, офис 101, на основание чл.226,ал.1 КЗ(отм.) сумата от 120 000 лева - застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, в резултат настъпило ПТП на 21.04.2015г.
ведно със законната лихва от 21.04.2015г. до окончателното й изплащане, КАТО УВАЖАВА иска
изцяло.
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. Д.Й.Н. САК, с адрес: ***, на
основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 3 930 лева, адв. възнаграждение
ОСЪЖДА „З.К.Л.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на СОФИЙСКИЯ ГРАДСКИ СЪД на основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 5 300 лева ДТ и изпратен депозит за в.л.
РЕШЕНИЕТО постановено при участието на Г.Е.Й. - ТРЕТО ЛИЦЕ –
помагач на
ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването
на преписа.
СЪДИЯ: