РЕШЕНИЕ
№ 482
гр. Варна, 28.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20233110200245 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на Д. И. М. от гр. Варна, ЕГН **********, чрез адв. Й. А., против НП
№ 21-0819-000558 от 02.03.2021год. на началника на група в сектор „ПП“ при
ОД на МВР Варна, с което са му били наложени адм. наказания глоба в
размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест
месеца на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП за нарушаване нормата на чл.
140, ал.1 от същия закон.
В жалбата си въззивникът сочи, че НП е неправилно и
незаконосъобразно. Излага доводи както за липса на субективна
несъставомерност на вмененото му нарушение, така и за допуснато
нарушение на принципа „ne bis in idem“. Отделно от това излага становище и
за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Моли НП да бъде отменено като отправя
искане и а присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява.
Същият се представлява от надлежно упълномощен защитник в лицето на
адв. Кристина Костадинова, която заявява, че поддържа жалбата и оспорва
фактическите констатации отразени в НП, а във фазата по съществото на
делото пледира за отмяна на НП на основанията изложени в жалбата.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание представител не се явява. По делото са постъпили писмени
1
бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище за
неоснователност на жалбата. Счита че нарушението е безспорно доказано и
моли съда потвърди НП. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на алтернативност отправя искане за
определяне на адвокатско възнаграждение за ответната страна в по-нисък
размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за датата на
съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
На 17.08.2020год. в 18:10ч. с техническо средство/система SD2D0013
било установено и заснето движение на л.а. „Фиат Пунто“ с рег. № В 7363РА
на бул. „Осми Приморски полк“ на място с координати 43.212442, 27.924091.
Установено било, че за МПС-то нямало сключена застраховка „ГО“ и на
въззивника като негов собственик бил издаден ЕФ Серия Г № 0024643.
Извършена проверка в АИС КАТ „Регистрация“ и било установено, че
автомобила е с прекратена регистрация по чл. 143, ал.10 от ЗДП от
18.12.2019год.
На 18.12.2020год. мл. Инспектор в сектор ПП Катя Любенова изготвила
докладна записка до Началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна в която
посочила, че извършеното на 17.08.2020год. в гр.Варна деяние съставлявало
престъпление по чл. 345, ал.2 вр. ал.1 от НК и предложила материалите да се
регистрират като ЗМ и да се изпратят на ВРП по компетентност. Горното
било направено. Образувана била преписка ЗМ № І-482/2020год., която била
изпратена във ВРП.
С постановление от 23.02.2021год. прокурор при ВРП отказал да
образува наказателно производство по преписката като е приел, че няма
данни за извършено престъпление.
На 02.03.2021год. началника на група в Сектор ПП издал атакуваното
НП като посочил в него, че въззивника е нарушил разпоредбата на 140, ал.1
от ЗДП, тъй като на 17.08.2020год., в 18:10ч. в гр.Варна, по бел. „Осми
Приморски полк“, на място с координати 43.212442,27.924091, управлявал
собствения си л.а. „Фиат Пунто“ с рег.№ В7363РА като автомобилът бил със
служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал.10 от ЗДП от
18.12.2019год. В НП наказващия орган посочил, че същото се издава на
основание постановление № 1597/2021год. от 23.02.2021год. по описа на
Районна прокуратура Варна за отказ от образуване на наказателно
производство по ЗМ № 482/2020год. по описа на сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР Варна. С постановлението АНО наложил на въззивника санкция
на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДП – глоба в размер на 200лв. и лишаване
от правоуправление за срок от шест месеца.
2
Като писмени доказателства към АНП са приложени заповед № 8121з-
515/14.05.2018год. на министъра на вътрешните работи, Заповед №
8121з/825/19.07.2019год. на същия министър, постановление на прокурор при
ВРП от 23.02.2021год. с което е отказано образуване на наказателно
производство, ЕФ Серия Г № 0024643 издаден от ОД МВР Варна, разпечатка
от проверка за валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ справки от АИС КАТ, декларация по чл. 188 от ЗДП
изходяща от Д. И. М., сведение от същото лице, докладна записка изходяща
от мл. инспектор Катя Любенова, писмо изходящо от началник сектор „ПП“
адресирано от ГФ, писмо от ИД на Гаранционния фонд, уведомление по чл.
574, ал.10 от КЗ адресирано от Д. М., справка за изпратени писма от ГФ към
собственици на МПС за липсваща застраховка „ГО“ Справка относно
извършена проверка по преписка рег.№ ЗМ№ 482/2021год. по описа на сектор
ПП при ОД МВР Варна, справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са служебно изискани от
съда и съответно представени и приети справка от началника на сектор ПП
при ОД на МВР Варна рег.№ 819000-10410 и приложени към нея 2бр. справки
от АИС „КАТ“, както и материалите по пр. преписка № 1597/2021год. по
описа на ВРП включващи материалите по ЗМ № І-482/2020год. по описа на
сектор „ПП“ ОД на МВР Варна.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни
изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване поради
което и е допустима.
Съдът в изпълнение на задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на
административнонаказателното производство констатира следното:
Наказателното постановление № 21-0819-000558/02.03.2021год. е
издадено от компетентен орган и в срока по чл.34 от ЗАНН.
В случая НП е съставено в хипотезата на чл. 36, ал.2 от ЗАНН при
3
наличие на акт на прокурора за отказ да се образува наказателно
производството срещу въззивника за същото деяние.
В същото време обаче съдът констатира, че в НП липсват факти
свързани със субективната страна на вмененото на въззивника нарушение.
Посочено е само, че автомобилът бил с прекратена регистрация на основание
чл. 143, ал.10 от ЗДП от определена дата като липсват факти досежно това
наясно ли е бил въззивника с факта на прекратяване на регистрацията и то
точно на тази дата.
Съдът намира, че посоченото по-горе нарушение на процес. правила е
съществено такова и е достатъчно основание за отмяна на НП, тъй като води
до грубо нарушаване правото на защита на въззивника.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност съдът прецени че НП е било издадено и в нарушение на
материалния закон по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ЗДП по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Според разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.
Разпоредбата на чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства също регламентира
служебно прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от
Гаранционен фонд за това, че не е сключена задължителна застраховка. Както
в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.18б, ал.2 от Наредбата обаче е
регламентирано задължение за уведомяване на собственика за служебно
прекратената регистрация.
В случая по делото не е спорно, че към 17.08.2020год. въззивникът е
собственик и управлявал МПС-то описано в НП, заснето да се движи по бул.
„Осми приморски полк“.
Няма спор и по отношение на това, че към датата на нарушението
автомобилът описан в НП е бил със служебно прекратена регистрация.
Към преписката обаче липсват доказателства, а и в хода на съдебното
следствие не са ангажирани такива от страна на АНО за субективната страна
4
на нарушението.
В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, че
въззивника като собственик на МПС-то е бил уведомен за служебно
прекратената регистрация. Напротив видно от постъпилото по делото писмо
от началника на сектор ПП рег.№ 819000-10410/2023год. в него изрично е
посочено, че собственика на автомобила не е бил уведомен за прекратената
регистрация по реда на чл. 18б, ал.2 от Наредба № І-45/24.03.2000год.. Нещо
повече липсват доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по
реда на чл. 574, ал.10 от КЗ за липса на застраховка. В тази връзка следва да
се отбележи, че видно от материалите по АНП и от тези по пр. преписка
1597/2021год., приобщени като доказателства по настоящото дело,
уведомление по чл. 574, ал.10 от КТ е било изпратено до въззивника, но
липсват данни то да е било връчено. По-важно обаче е друго. Дори и
въпросното уведомление изпратено от ГФ да е било получено от собственика
на автомобила (в случая въззивника), то не дерогира задълженията на
органите на МВР да го уведомят за прекратената служебно регистрация, а
доказателства за такова уведомяване, както бе посочено по-горе по делото
И след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била
известна на въззивника към дата на нарушението посочена в НП, то няма и
как да се приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава на
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДП. В горната насока е налице константна
практика на АС Варна по идентични казуси - Решение № 2117/07.11.2019год.
на АС Варна по КНАХД № 2127/2019год.; Решение № 1784/03.10.2019год. на
АС Варна по КНАХД № 1791/2019год.; Решение № 655/09.06.2020год. на АС
Врана по КНАХД № 546/2020год.; Решение № 2476/17.12.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2126/2019год.; Решение № 1832/09.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2020/25019год.; Решение № 1788/03.10.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 2032/2019год., Решение № 1375/04.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1344/2019год.; Решение № 1526/19.07.2019год. на АС
Варна по КНАХД № 1520/2019год., Решение № 1410 от 5.10.2020 г. на АС -
Варна по КНАХД № 1826/2020г., Решение № 1632 от 08.12.2021год. по
КНАХД № 2342/2021год.; Решение № 302 от 9.03.2023г. по КАНД №
2910/2022г.; Решение № 1705 от 16.12.2022г. по КАНД № 2498/2022г. и мн.
други.
За съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени
признаците както от обективна, така и от субективна страна и липсата на
който и да е от тези признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на
извършеното. Нещо повече точно на липсата на субективна съставомерност е
приел и прокурора в постановлението си за отказ да образува наказателно
5
производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК.
Следва да бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал.3 от ЗДП
(идентично по състав с престъплението по чл. 345, ал.2 от НК - преценката за
това дали се касае за нарушение или за адм. нарушение се прави единствено с
оглед степента на обществена опасност на деянието) е формално, на просто
извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено
само умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл
предполага дееца да съзнава всички елементи от обективната страна на
състава на престъплението (нарушението) – в случая, че МПС-то е с
прекратена регистрация от определена дата. Липсата на знание за който и да е
от обективни признаци на състава на престъплението (нарушението)
изключва умисъла за извършването му поради фактическа грешка на дееца
съобразно разпоредбата на чл.14, ал.1 от НК.
Фактът, че застраховката не е била платена сам по себе си не може да
обуслови извод за наличие на пряк умисъл, съответно за съзнаване, че
регистрацията на МПС-то е била прекратена, най-малкото защото
прекратяването на регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДП става след
постъпване на уведомление от гаранционния фонд, което се предхожда от
уведомяване от страна на фонда на собственика на МПС-то, че застраховка не
е била платена и в 14 –дневен срок от изпращане на уведомлението (а не от
уведомяването) следва да се представят доказателства за плащане. Ако такива
не постъпят в срока, ще бъдат предоставени данни на МВР за предприемане
на мерки по прекратяване на регистрацията. Ще бъде ли изпратено
уведомление от гаранционния фонд до собственика и кога, ще бъдат ли
изпратени данни за непостъпили доказателства за платена застраховка и кога,
ще бъде ли извършено служебното прекратяване на регистрацията и кога, са
факти които водачът на МПС (дори и да е собственик на МПС-то) дори не
може да предположи единствено и само на база липсата на валидна
застрахователна полица. Точно за това и в ЗДП, както и в специалната
наредба е предвидено нарочно задължение за съответни служби да уведомят
собственика за прекратената служебно, на това основание, регистрация, за
разлика от служебното прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143,
ал.15 от ЗДП, която настъпва по силата на закона, с изтичането на 2 месечен
срок от придобиването на МПС-то, и за което служебно прекратяване не е
6
предвидено нарочно уведомяване на собственика. Отделен е въпроса, че да се
приеме, че с факта на незаплащане на застраховката собственика на МПС-то
съзнава и служебното прекратяването на регистрацията на същото на
конкретна дата, каквото становище застъпват някой съдилища, при изрично
вменено задължение на администрацията (в случая службите на МВР) да
уведоми собственика на автомобила за прекратената служебно регистрация,
би означавало да се толерира явна злоупотреба с репресивни правомощия от
администрация, която сама е нарушила закона (не е изпълнила вменените й
задължения да уведоми собственика на МПС-то за прекратената служебно
регистрация) и е допринесла за извършване на деяние покриващо от
обективна страна признаци на нарушение.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
издадено в нарушение на закона, същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
Що се касае до изложеното в жалбата становище за допуснато от страна
на АНО на нарушение на принципа „ne bis in idem“ („не два пъти за едно и
също нещо“), то не се споделя от съда. Посоченият принцип е класически в
наказателното правораздаване и въвежда забрана окончателно осъденото или
оправдано лице да бъде наказвано повторно за същото деяние. Той
препятства повторението на наказателно производство, приключило с
окончателно решение като нарушението му предполага провеждането
едновременно на две производства с наказателен характер. В случая това не е
така. Ако и да е било преценено от полицейските органи, че са налице данни
за престъпление и преписката да е била изпратена на прокурора, то такова
производство изобщо не е било образувано, още по-малко пък е приключило
с влязъл в сила акт по отношение на деянието и отговорността на дееца.
Точно в този смисъл е цитираното в жалбата ТР № 3/2015год..
По отношение на изложеното в жалбата становище за приложението на
чл.28 от ЗАНН съдът с оглед изложеното по-горе становище за
незаконосъобразност на НП намира за безпредметно да прави подробен
коментар по този въпрос.
По разноските.
С оглед крайния изход на делото съдът счете, че разноски на
въззивника се дължат съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал.1, от ЗАНН, вр.
чл. 143, ал.1 от АПК.
7
В случая въззивникът е представил доказателства за направени
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480лв. с ДДС (400лв. без
ДДС). В тази насока са представените договор за правна защита и съдействие
удостоверяващ плащане на посочената сума в брой на 14.03.2023год. и
препис от удостоверение за регистрация по ЗДДС. И като взе предвид, че
договорената и заплатена от въззивника сума за адвокатско възнаграждение
без ДДС равна на минималното адвокатско възнаграждение за този тип дела
определен в чл. 18, ал.2 вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредбата №1 от 09.07.2004год.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съдът счете, че
направеното от страна на процес. представител на въззиваемата страна искане
за определяне на разноски в по-нисък размер се явява неоснователно, а на
въззивника следва да бъдат присъди разноски за адвокатско възнаграждение в
пълен размер – 480лв. с ДДС. Посочената по-горе сума следва да бъде
заплатена на въззивника от ОД МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН варненският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0819-000558 от
02.03.2021год. на началник група в ОДМВР Варна, С-р „пътна полиция“,
Варна, с което на Д. И. М. ЕГН **********, с пост. адрес гр.Варна, м.
„Траката“ – 1 272, на основание чл. 175, ал.3 пр.1 от ЗДП са били наложени
адм. наказание глоба в размер на 200лв., както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушаване нормата на чл.140, ал.1 от
ЗДП.
ОСЪЖДА ОД на МВР Варна да заплати на Д. И. М. ЕГН **********, с
пост. адрес гр.Варна, м. „Траката“ – 1 272, сума в размер на 480лв. с ДДС
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8