№ 334
гр. П., 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – П., 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно търговско дело
№ 20245001000270 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П. Г. Р. против Решение № 150/
28.03.2024 г. по т. д. № 7/ 2023 г. на ОС – П. в частта, в която предявеният
против З Д Ж Зе“ АД иск за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от
20 000 лв., в частта, в която претенцията за законна лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е отхвърлена за периода
17.12.2021 г. – 16.03.2022 г., в частта, в която претенцията за законна лихва
върху доброволно изплатеното застрахователно обезщетение от 15 000 лв. е
отхвърлена над сумата от 1025 лв.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение в
две насоки: относно размера на присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, като се поддържа, че същото е занижено, тъй като несъответства на
търпените от ищцата болки и страдания от полученото увреждане; относно
началният момент, от който застрахователят е изпаднал в забава и дължи
законна лихва, като се поддържа, че това е денят, в който е предявена
застрахователната претенция. Предвид изложеното иска да се отмени
решението в обжалваните части, вместо което се постанови ново, с което
1
предявените искове се уважат в пълния им предявен размер.
Постъпило е становище от въззиваемият З Д Ж Зе“ АД, с което оспорва
въззивната жалба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира следното от
фактическа и правна страна:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което са
допустими.
П. Г. Р. е предявил против З Д Ж Зе“ АД обективно кумулативно
съединени искове по чл. 432, ал. 1 КЗ: за сумата от 35 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ за
претърпени неимуществени вреди от настъпило на 28.11.2021 г. ПТП, за
сумата от 3002. 79 лв. – обезщетение за имуществени вреди от
произшествието, ведно със законната лихва върху тях, считано от 17.12.2021
г., за сумата от 1400 лв. – законна лихва върху доброволно изплатеното
застрахователно обезщетение от 15 000 лв. за периода от 17.12.2021 г. до
17.11.2022 г.
Решението в частта, в която предявеният иск за неимуществени вреди е
уважен за сумата от 20 000 лв., искът за имуществени вреди - за сумата от
3002. 79 лв., както и в частта, в която претенцията за законна лихва върху
доброволно изплатеното застрахователно обезщетение от 15 000 лв. е уважена
за сумата от 1025 лв., е влязло в сила поради необжалването му от ответника,
поради което по отношение на предпоставките по чл. 477, ал. 1 КЗ за
ангажиране отговорността на застрахователя за причинените от процесното
ПТП вреди е налице сила на пресъдено нещо. Висящността на производството
е запазена само по отношение размера на обезщетението за неимуществени
вреди и на законната лихва.
Според съдържащите се в ППВС № 4/1968 г. разяснения
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт не е абстрактно понятие, а предпоставя
винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При
определяне справедлив размер на обезщетението за претърпени болки и
страдания вследствие на телесни увреждания следва да се съобразят редица
2
критерии като брой и характера на уврежданията, срока за възстановяване,
претърпените физически болки и неудобства в ежедневието, последиците във
физическото и психическо състояние на пострадалия.
От приетата по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че
вследствие на процесното произшествие ищцата е претърпяла закрито
счупване на горния крайник на тибията (голям пищял) в ляво (счупване на
външния страничен кондил на големия пищял на лявата подбедрица); закрито
счупване на горния край на раменната кост (хумерус) в ляво. Според експерта
болката, претърпяна от ищцата в първите 20-25 дни след инцидента, била най
- силна – 8 - 9 от 10 степени по скалата на болката, като впоследствие е
започнала да намалява, като към момента на прегледа е непостоянна и не
оказва влияние на ежедневните дейности. Възстановителният процес при
ищцата е протекъл в период от 7-8 месеца (по-дълъг от обичайния 4-6 месеца)
в болнична и извънболнична среда, като в крайна сметка е възстановен обема
на движение на лява раменна и коленна става. Оздравителният процес не е
забавен по медицински причини, но е налице забавяне по отношение на
започването на рехабилитационните процедури. За периода от 2018 г. до 2022
г. ищцата неколкократно е пролежавала в болнично заведение.
По делото са събрани и гласни доказателства. Разпитана като свидетел е
В. Н. С., която заявява, че познава ищцата от около 6-7 години. През м.
ноември била блъсната от автомобил в ж.к. „Т.“, вследствие на което се
наложило да претърпи оперативна интервенция и да остане на болнично
лечение. След като била дехоспитализирана, ищцата се преместила в нает от
дъщеря й апартамент в гр. Б., който бил в съседство с апартамента на дъщеря
й, тъй като не можела да се обслужва сама. Свидетелката поддържала
ежедневна връзка с ищцата по телефона, тъй като пострадалата била самотна
и имала нужда от подкрепа. Споделяла, че я боли. След инцидента ищцата не
била същия човек, трудно ходила, избягвала да посещава събития в С. г. на П.,
където преди често ходили, тъй като й било трудно заради терена и стълбите.
Впоследствие лека - полека започнали отново да ходят на събития, ищцата
посещавала и гимнастика. Ищцата изразявала притеснения дали ще може да
се възстанови, чувствала се в тежест на близките си. По време на престоя си в
гр. Б. имала възможност да се храни самостоятелно, но не можела да извършва
други дейности като къпане – това се случвало с помощта на дъщеря й и
3
инвалидния стол. След инцидента ищцата вече не можела да плува, а преди
обичала да го прави. Имала промяна и ментално, налагало се да й се обяснява
повече.
Св. М П Р – син на ищцата - сочи, че непосредствено след инцидента
майка му била в състояние на паника и страх, преди не я бил виждал толкова
уплашена. Страхувала се, тъй като дежурният лекар казал, че трябва да бъде
веднага оперирана под пълна енестезия. Притеснявала се дали въобще ще
оцелее, изпитвала много силни болки. След операцията майка му била
закарана в гр. Б. при сестра му, тъй като се налагало да й се оказват постоянни
грижи и помощ. Раните й били огромни, ищцата си мислила, че въобще няма
да се оправи. От обездвижването кракът й отслабнал. Майка му дълго време
била на легло. Психически инцидентът й се отразявал много зле, тъй като не
искала да бъде в тежест на близките си. След завръщането си в П. започнала
рехабилитация, но заради епидемиологична обстановка се наложило да бъде
преустановена. След това продължила процеса в гр. Х.. Ищцата се оплаквала
от болки, изпитвала затруднения при качване на стълби. По-късно с оглед
препоръки за долекуване свидетелят и майка му били в С. б., където
процедурите оказали благоприятно влияние. Цялото преживяване се отразило
зле на майка му, която обичала да посещава различни събития, да бъде част от
културния живот на града, но заради инцидента се наложило да ги
преустанови за период от време, а когато започнала отново да ги посещава,
вече подбирала внимателно активностите, притеснявала се да пътува сама с
автобус.
При тези данни по делото съдът намира, че определеното от окръжния
съд обезщетение в размер на 35 000 лв. е занижено и не съответства на
интензитета на претърпените болки и страдания от ищцата. Окръжният съд не
е преценил според тяхната тежест и значение всички обстоятелства, които са
се отразили негативно върху психиката и начина на живот на ищцата. Болките
и страданията са функция на характера и тежестта на полученото травматично
увреждане, а в случая се касае за две отделни травматични увреждания, тежки
по своя характер – закрито счупване на горния крайник на тибията в ляво
(счупване на външния страничен кондил на големия пищял на лявата
подбедрица); закрито счупване на горния край на раменната кост в ляво.
Видно от експертното заключение за период от 20 – 25 дни след операцията
ищцата е чувствата изключително силни болки – от порядъка на 8 – 9 от 10
4
степенната скала на болката. Възстановителният процес продължил по – дълъг
период от обичайния: 7 – 8 месеца вместо 4 - 6, през който ищцата не е могла
да се обслужва сама, била на легло, което е наложило да се премести да живее
известно време близо до дъщеря си в гр. Б., за да може да я обгрижва.
Първоинстанционният съд не е отчел, че дори към настоящия момент да е
възстановен обема на движение на рамото и крака ищцата продължава да
чувства болки и доскомфорт при движение, в която насока е представената с
въззивната жалба Епикриза от 08.12.2023 г. на М – филиал Х., където е
постъпила с оплаквания за болки в крака и раменната ключица, като е
изписана с констатация за подобрение по отношение на болковия синдром и
обем на движение. Получените увреждания са променили за продължително
време начина на живот на ищцата, която заради трудностите при ходене е
ограничила своите контакти и обичайни занимания – посещение на културни
прояви в С. г. на П., като в своето ежедневие се е налагало да разчита на
помощта на своите близки. Претърпяният пътен инцидент несъмнено
представлява силен стресогенен фактор, който е провокирал негативни
психични и емоционални преживявания у ищцата - страх, несигурност,
безпокойство, депресивност, безнадеждност, които за продължителен период
от време са оказали негативно въздействие върху нейната психика. При тези
обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че обезщетение в размер на
50 000 лв. в най - пълна степен съответства на степента и продължителността
на претърпените от ищцата болки и страданията и ще й позволи да понесе и
да преодолее по - леко психическите травми от увреждането. Изложеното
налага обжалваното решение да се отмени в тази част, вместо което се
постанови ново, с което на ищцата се присъдят допълнително 15 000 лв. за
неимуществени вреди.
Въззивната жалба е основателна в частта по отношение на началният
момент на законната лихва. Относно началния момент на законната лихва
върху застрахователното обезщетение - от уведомяване на застрахователя,
респективно отправяне на застрахователната претенция или от изтичане на
сроковете по чл. 497, ал. 1 КЗ, е налице произнасяне на ВКС (Решение № 128
от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о.), според което в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429
КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
5
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя. Следователно с уведомяването на застрахователя на
17.12.2021 г. той е изпаднал в забава от тази дата, от който момент дължи
законна лихва върху присъденото обезщетение. Поради това решението да се
отмени в частта, в която претенцията за законна лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди е отхвърлена за периода
17.12.2021 г. – 16.03.2022 г. – датата на постановяване на изричния отказ на
застрахователя -, като се постанови ново, с което законната лихва се присъди
за посочения период.
При това положение основателен се явява и предявеният иск за
обезщетение за забава върху доброволното изплатеното застрахователно
обезщетение в размер на 15 000 лв., което за периода 17.12.2021 г. до
17.11.2022 г. възлиза на 1400 лв. Обжалваното решение следва да се отмени в
частта, в която предявеният по чл. 86 ЗЗД е отхвърлен над сумата от 1025 лв.,
като се постанови ново, с което се уважи за разликата до 1400 лв. а именно със
сумата от 375 лв.
По разноските:
С оглед частичната отмяна на решението същото следва да се ревизира и
в частта на разноските.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът З Д Ж Зе“ АД следва да
заплати по сметка на ОС – П. ДТ в размер на 2176. 11 лв. съобразно общия
размер на уважените искове от 54 402. 79 лв., както и заплатените от
бюджетните средства на съда разноски за вещи лица в размер на 500 лв.
Съобразно допълнително уважената във въззивното производство част
на предявения от П. Г. Р. иск от 15 000 лв. ответникът З Д Ж Зе“ АД следва да
заплати на „А. ЗЗ и П. Д.“ адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, т. 1
ЗА за оказано безплатно процесуално представителство на ищцата съобразно
фактическата и правна сложност на спора в размер на още 974. 93 лв. за
производството пред първата инстанция (общо за първата инстанция в размер
на 2470 лв.) и в размер на 1500 лв. за въззивното производство съобразно
допълнително уважената част на иска или общо за двете инстанции в размер
на 3970 лв.
6
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 150/ 28.03.2024 г. по т. д. № 7/ 2023 г. на ОС – П.
в частта, в която предявеният от П. Г. Р. против З Д Ж Зе“ иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата от
20 000 лв.; в частта, в която претенцията за законна лихва върху присъдените
обезщетения за имуществени в размер на 20 000 лв. и за неимуществени вреди
в размер на 3002. 79 лв. е отхвърлена за периода 17.12.2021 г. – 16.03.2022 г.; в
частта, в която претенцията за обезщетение за забава върху доброволно
изплатеното застрахователно обезщетение от 15 000 лв. е отхвърлена над
сумата от 1025 лв.; както и в частта на разноските, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З Д Ж Зе“ АД да заплати на П. Г. Р. допълнително 15 000
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
ПТП, настъпило на 28.11.2021 г., ведно със законната лихва върху нея,
считано от 17.12.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Д Б Ж и З“ АД да заплати на П. Г. Р. законна лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. и за
имуществени в размер на 3002. 79 лв. за периода 17.12.2021 г. – 16.03.2022 г.
ОСЪЖДА „Д Б Ж и З“ АД да заплати на П. Г. Р. допълнително сумата
от 375 лв., представляваща обезщетение за забава върху доброволно
изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 15 000 лв. за периода
17.12.2021 г. – 16.03.2022 г.
ОСЪЖДА ЗАД „Д Б Ж и З“ да заплати по сметка на ОС – П. ДТ в
размер на 2176. 11 лв., както и разноски за вещи лица в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д Б Ж и З“ на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на
А. ЗЗ и П. Д.“ адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално
представителство на П. Г. Р. в производството пред ОС – П. и АС – П. в размер
на 3970 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8