Решение по дело №2727/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 605
Дата: 17 октомври 2022 г. (в сила от 17 октомври 2022 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20221100602727
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 14 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 605
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Биляна М. Вранчева

Стефан Милев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора А. Б. Н.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602727 по описа за 2022 година
По настояване на осъдения М. М. Д. (ЕГН: **********), неговият служебен
защитник (адв. Б. К.) е подал по реда на гл. XXI НПК въззивна жалба срещу
протоколното Определение № 10866/28.06.2022 г. по н.ч.д. № 6378/22 г. на СРС (НО,
131 с.), с което по реда на чл. 306, ал.1, т.т.1-2 НПК е било извършено поредно
групиране на наказанията му в едно общо и най-тежко (чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК)
и е постановено изтърпяването му при първоначален строг режим.
Жалбоподателят формално не оспорва самото групиране, кумулирало в едно
общо, най-тежко, наказание (2 години лишаване от свобода и глоба от 1000 лв.)
отделно наложените санкции по три от последните влезли в сила спрямо Д. присъди
(по н.о.х.д. № № 16957/19 г., 1486/29 г. и 4442/20 г., всички – по описа на СРС), а е
недоволен от строгия режим, при който следва да го изтърпи (с претенция същият да
бъде изменен в „общ“) и „присъединената“ (по негови твърдения) парична глоба от
1000 лв. – доводи, дословно преповторени в откритото заседание пред въззивната
инстанция.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна.
СГС намери, че следва да потвърди обжалваното определение. Служебно
проверената му (извън оплакването в жалбата) част не разкрива нарушения на
материалния закон, защото наказанията и по трите последно влезли в сила присъди на
Д. са за „множество престъпления“, налагащи групирането им при условията на чл. 25,
ал.1, вр. чл. 23, ал.1 НК и определянето на най-тежкото от тях (лишаването от свобода
за 2 години и глоба от 1000 лв. по н.о.х.д. № 16957/19 г. на СРС) като „общо“. Тук
жалбоподателят изобщо не е прав в твърдението си, че кумулативната глоба по н.о.х.д.
№ 16957/19 г. следва да се счита за „присъединена“ (в каквато насока е едно от
1
възраженията), защото „присъединяването“ по чл. 23, ал.3 НК е възможно само когато
глобата е определена като основно наказание по някои от осъжданията, включени в
групата. В случая двете години лишаване от свобода и глобата от 1000 лв. (н.о.х.д. №
16957/19 г.) съставляват едно „…комплексно наказание, което не може да бъде
механично разделяно на две отделни наказания и по отношение на тях да се прилага
чл. 23, ал.3 НК“ (р.86/22-I н.о.). Следователно - въпросът да стане ли цитираната глоба
част от общата санкция изобщо не е поставен на дискрецията на съда, защото тя
фигурира като елемент (макар и допълнителен) на изначално по-тежкото наказание,
което е следвало да погълне останалите (по-леки).
Неоснователно е оспорен и строгият режим, определен от СРС за първоначално
изтърпяване на наказанието. За да иска облекчаването му към „общ“, жалбоподателят
се позовава на изключението по чл. 57, ал.3 ЗИНЗС, но твърдението, че осъденият „не
е с висока степен на обществена опасност“ нито е аргументирано с конкретни доводи,
нито подкрепено от доказателствата по делото. Достатъчно е да се посочи броят на
отделните му осъжданията до този момент – общо осем (макар и част от тях да са
групирани) и фактът, че по всички влезли в сила присъди след 2011 г. ефективното му
наказване с лишаване от свобода е било съпровождано от първоначален строг режим
на изтърпяване, т.е. от вече извършена преценка, че за Д. компромисът по чл. 57, ал.3
ЗИНЗС няма как да бъде направен. Няма и логика в сега провежданото поредно
групиране по чл. 306, ал.1, т.1-2 НПК тази преценка да се преразглежда, защото с
увеличаване на броя на извършените престъпления нараства също и обществената
опасност на дееца.
Във връзка с всичко изложено и съобразно чл. 338 НПК, СГС, НО, ІІ в.с.:

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно Определение № 10866/28.06.2022 г. по н.ч.д. №
6378/22 г. на СРС (НО, 131 с.).
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2