№ 318
гр. София, 04.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Даниела Дончева
Членове:Димитър Мирчев
Михаил Малчев
при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно търговско дело №
20251001000200 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Булконтракт-2003” ООД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров“ № 13, ет. 6
/чрез процесуален представител адв. Д. от АК-Варна/ против Решение 1458 от 27.10.2024 г.
по т.д. № 145/2024 г. на СГС, с което дружеството-въззивник е осъдено да заплати на ищеца
„Булминвекс-ГБ“ ЕООД с ЕИК: *********, гр. София, ул. „Инж. Б. Огойски“ № 14 сумата от
107 000 лв., представляваща неизплатен остатък от дължима цена за доставена минерална
вода по договор за продажба, дистрибуция и логистика на минерална вода № 004/31.03.2015
г. и във връзка с издадени фактури в периода, от 21.10.2020 г. до 30.11.2020 г., заедно с 10
700 лв., представляващи неустойка за забава, изчислена върху неизплатения остатък от
задълженията, както и съответните сторени съдебно-деловодни разноски.
В жалбата се релевират следните оплаквания за неправилност на решението в
материалноправен и процесуалноправен аспект, както следва: а/ че неправилно е отказано
привличането като трето лице-помагач на страната на въззивника на третото лице
„Софтрейд Груп“ ЕООД с ЕИК: *********, с което се целяло да се установи, че това трето
лице било извършвало плащания към „Булминвекс-ГБ“ ЕООД, с които вместо да се
погасяват задълженията на дружеството-въззивник, се погасявали задължения на на
„Софтрейд Груп“ ЕООД; б/ че били игнорирани доказателства, че в периода 2021-2023 г.
финансовите разчети между ищец и ответник били нулеви, както и че неправилно не били
допуснати направени искания по поставяне на допълнителни въпроси по назначената по
делото в СГС съдебно-счетоводна експертиза, които да установели техните възражения; в/
1
че било игнорирано неправилно направеното своевременно възражение за недължимост на
неустойката, като погасена по давност на основание чл. 111, т. „б“ ЗЗД.
В заключение, се моли САС да постанови решение, с което да отмени Решение
1458 от 27.10.2024 г. по т.д. № 145/2024 г. на СГС и да се отхвърлят изцяло предявените
искове от страна на „Булминвекс-ГБ“ ЕООД. Претендират се разноски
С писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна /ищец в
първоинстанционното производство/ оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
атакуваното решение на СГС било правилно и моли САС да го потвърди. Също претендира
разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Пред
настоящата инстанция не са искани и не са събирани нови доказателства при условията на
чл. 266, ал. 2 ГПК и чл. 266, ал. 3 ГПК.
От материалите по делото САС в настоящия си състав намери следното:
Ищецът „Булминвекс-ГБ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че има
установени трайни търговски отношения с ответника „Булконтракт-2003“ ЕООД по договор
за продажба, дистрибуция и логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г. Посочва, че
в изпълнение на този договор е извършил доставка на минерална вода, но ответникът не е
изпълнил изцяло насрещното си задължение да плати цената на доставените му стоки. С
договор от 24.02.2021 г. „Софтрейд Груп“ ЕООД е встъпил в дълга на купувача до размер от
249490.31 лева, като след извършени от това лице и ответника плащания, са останали
неплатени суми за извършените доставки по договора от 31.03.2015 г. в размер на 175 000
лева главница и 22 237.38 лева неустойка за забава. Посочва, че има сключено със
„Софтрейд Груп" ЕООД споразумение от 04.03.2022 г. за разсрочено плащане на тези суми,
като съгласно погасителният план сумите е следвало да бъдат платени с краен срок
31.12.2022 г. След извършени частични плащания от встъпилото в дълга лице, са останали
незаплатени задължения за извършените доставки в общ размер от 107 000 лева, дължими
по фактури, подробно описани в исковата молба и уточненията към същата, както и и
неустойка за забава по чл. 22 от договора за продажба, дистрибуция и логистика №
004/31.03.2015 г., начислена върху неизплатения остатък по горепосочените фактури за
периода от датата на падежа на съответната фактура до датата на исковата молба /22.01.2024
г./, в общ размер на 10 700.02 лева.
Поддържа, че направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираната неустойка е неоснователно, като счита, че давностният срок
започва да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. Уточнява, че
представените от ответника писма за потвърждение на разчетите от предходните не
установяват погасяване на процесните задължения, тъй като наличието на салдо с 0 по
партидата на ответника се дължи на факта, че след подписване на договора за встъпване в
дълг, считано от 24.02.2021 г. процесното задължение е прехвърлено по салдото на
2
встъпилото в дълга дружество „Софтрейд Груп“ ЕООД. Оспорва и обстоятелството, че
потвърдителното писмо, отнасящо се за периода 01-12.2023 г. е подписано от законния
представител на ищцовото дружество.
Предвид изложеното иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 107 000 лева,
представляваща неизплатения остатък от дължимата цена за доставената минерална вода по
договор за продажба, дистрибуция и логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г.,
във връзка с което са издадени горепосочените фактури, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 10
700.02 лева, представляваща неустойка за забава по чл. 22 от договора за продажба,
дистрибуция и логистика № 004/31.03.2025 г., начислена върху неизплатения остатък по
горепосочените фактури за периода от датата на падежа на съответната фактура до датата на
исковата молба.
Ответникът „Булконтракт-2003“ ЕООД е оспорил предявените искове. Не оспорва наличието
на облигационно правоотношение между страните по договор за продажба, дистрибуция и
логистика на минерална вода № 004 от 31.03.2015 г., но поддържа, че дългът му по този
договор към ищеца е изцяло погасен, поради което в периода от 2021-2023 г. финансовите
разчети на дружествата са нулеви. Прави възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност на претендираната неустойка за забава. Иска от съда да отхвърли исковете, като му
присъди направените по делото разноски.
По делото в първата инстанция са събрани писмени доказателства, както и е прието
заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ).
При съобразяване с правомощията си по чл. 269-271 ГПК, въззивният съд възприе
обжалваното решение на СГС като валидно, допустимо и правилно по следните
съображения:
От приетите по делото в градския съд писмени доказателства се установява, че
между страните е сключен договор за продажба, дистрибуция и логистика от 31.03.2015 г.,
съгласно който ищецът се задължава да произведе и продаде на ответника бутилирана
минерална и газирана вода, на цени, посочени в ценова листа, представляваща приложение
№ 1 към договора. Договорът е сключен за срок от една година от подписването му, но
предвид липсата на писмено уведомление, подадено в този срок, с което някоя от страните
да се е противопоставила на продължаването на действието на договора, то следва да се
счита, е договорът е автоматично продължаван, съгласно постигнатото съгласие за това в чл.
19 от договора. В чл. 22 от договора страните уговарят, че купувачът дължи неустойка в
размер на 0.1 процента от цената на заявката за всеки просрочен ден, но не повече от 10 %,
ако не я заплати в следните срокове: за доставки, реализирани през периода от 01.04.до 30.09
- до 30 календарни дни от датата на издаване на фактурата, а за доставки, реализирани през
периода от 01.10. до 31.03 - до 60 календарни дни от датата на издаване на фактурата.
По делото са представени още и издадените в изпълнение на този договор
3
фактури, кредитни известия и нареждания за експедиция, касаещи процесните доставки. От
съдържанието на тези документи се установява, че процесните доставки са надлежно
извършени от ищеца и остойностените с фактурите стоки са получени от ответника.
На 24.02.2021 г. между ищеца и „Софтрейд Груп ЕООД е подписан договор за
встъпване в дълга, с който „Софтрейд Груп“ ЕООД встъпва като солидарен длъжник в
задълженията на ответника, произтичащи от договора за продажба, дистрибуция и
логистика от 31.03.2015 г., които задължения са описани в приложение № 1 към договора и
са на обща стойност от 249490.31 лева. Нито една от посочените в това приложение фактури
не съвпада с посочените от ищеца в молба - уточнение от 20.02.2024 г. фактури, за които
ищецът уточнява, че обективират доставките, заплащане на които се търси в настоящето
производство. Затова не може да се приеме, че с представеното споразумение за разсрочено
плащане от 04.03.2022 г., подписано от ищеца, ответника и „Софтрейд Груп“ ЕООД
страните са се споразумели да разсрочат плащането на задължения, идентични с процесните
такива.
От заключението на вещото лице В. П. по съдебно-счетоводната експертиза,
която следва да се приеме за компетентно и безпристрастно изготвено, се установява
следното:
Процесните фактури са надлежно осчетоводени в счетоводството на ответника,
като фактурите са включени в дневниците за покупки и по тях е ползван данъчен кредит. В
счетоводството на ищеца е осчетоводено вземане по процесните фактури в размер на 107
000 лева по сметка 411 „Вземания от клиенти“, след което е прехвърлено по сметка 444
„Вземане по съдебни спорове“. При осчетоводяване на вземанията по тези фактури в общ
размер от 107 000 лева са отчетени, както издадените по всяка една от процесните фактури
кредитни известия, така и извършеното от „Софтрейд Груп“ ЕООД плащане чрез
прихващане по една от тези фактури - № **********/21.10.2020 г., в размер на 151.11 лева,
съответно дължимият остатък за плащане е 1182.36 лева. Останалите издадени от ищеца
фактури, по които вещото лице е констатирало извършени плащания от страна на „Софтрейд
Груп“ ЕООД не касаят доставките, заплащане на които търси ищецът в настоящето
производство /процесните доставки /фактури/ и търсената по тях сума е уточнена от ищеца
по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК 20.02.2024 г./ Дължимата от ответника неустойка по чл. 22 от
договора от 31.03.2025 г. за забава в плащането на процесните фактури е посочена в
табличен вид от вещото лице, като сборът от начислените неустойки по тези фактури /по
всяка от тях е достигнат максимално уговореният от страните размер на неустойка 10 %/ е в
размер на общо 10700 лева.
Следователно, писмените доказателства и експертното заключение доказват не
само наличието на валидно облигационно отношение между страните в производството, но
и това, че не е платена цената на доставените стоки. Не са доказани направените с отговора
на исковата молба възражения, че дължимата по процесните фактури сума е платена от
трето за спора лице.
Относно оплакванията във въззивната жалба:
4
Първото е относно това, че неправилно е отказано привличането като трето
лице-помагач на страната на въззивника на „Софтрейд Груп“ ЕООД, с което се целяло да се
установи, че това трето лице било извършвало плащания към „Булминвекс-ГБ“ ЕООД, с
които вместо да се погасяват задълженията на дружеството-въззивник, се погасявали
задължения на на „Софтрейд Груп“ ЕООД. Следва да се посочи, че отказът на
първоинстанционния съд за привличане на подпомагаща страна подлежи на самостоятелно
обжалване пред въззивния съд, чието определение по този въпрос е окончателно /така т. 9, б.
„а“ от ТР № 1/09.12.2013 г. по ТД №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. Няма данни, „Булконтракт-
2003“ ЕООД да се е възползвало от това свое право, поради което не може да се твърди за
процесуални нарушения в тази насока, а за липса на активно процесуално поведение от
ответника пред СГС.
Второто е относно неуваженото възражение за недължимост на претендираната
неустойка поради погасяването й по давност. Безспорно е, че давността за вземания за
неустойка е тригодишна - чл. 111, буква „б“ ЗЗД. Давността почва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, като съгласно чл. 114, ал. 4 ЗЗД, при искове за неустойка за
забава давностният срок започва да тече от последния ден, за който се начислява
неустойката. Правилото на чл.114, ал. 4 ЗЗД се прилага като се зачитат конкретните уговорки
в договора, свързани с настъпването на изискуемостта, както и с възможността неустойката
да е с модалитети /условие, срок и др./. В тези хипотези, изискуемостта на неустойката
настъпва в съответствие с модалитета. С решение № 106/10.12.2020 г. на ВКС по т. д. №
1632/2019 г. на първо т.о. на ТК е прието, че неустойката за забава на парично задължение,
начислявана в определен процент за всеки ден забава, но и при фиксиран максимален
размер на дължимата неустойка, срокът за погасяване по давност на вземането за неустойка
започва да тече от деня, в който начислената неустойка достигне уговорения от страните
максимален размер, а ако главното вземане е погасено чрез изпълнение преди този ден и
неустойката не е достигнала максималния си размер - от последния ден на начисляването й.
В случая главното вземане не е погасено, поради което давността върху претендираното
вземане за неустойка следва да започне да тече от деня, в който начислената неустойка е
достигнала уговорения от страните максимален размер. Този размер е достигнат около 100
дни след датата на падежа на съответната фактура, като предвид обстоятелството, че с най-
ранен падеж от процесните фактури са тези издадени на 21.10.2020 г., чийто падеж настъпва
на 20.12.2020 г., респективно уговорения с договор максимален размер на неустойката по
тези фактури е достигнат на 30.03.2021 г., то следва да се приеме, че към датата на подаване
на исковата молба - 22.01.2024 г., не е изтекъл предвидения в закона тригодишен давностен
срок по отношение на претендираната мораторна неустойка, начислена върху процесните
фактури. Ето защо и това оплакване е неоснователно.
Последният въззивен довод е, че финансовите разчети между страните в
производството били нулеви и неправилно вещото лице не изследвало това не били ли
осъществени плащания за погасяване на дълга от третото лице „Софтрейд Груп“ ЕООД. В
тази връзка следва да се отбележи, че изслушаната пред СГС съдебно-счетоводна
5
експертиза се е съобразила със задачите, поставени от съда и страните и е приета без
възражения в единственото открито съдебно заседание пред първата инстанция. Други
въпроси към вещото лице не са били формулирани от въззивника за извършване на
допълнително заключение, нито пред първостепенния съд, нито във въззивната жалба пред
САС. Поради това, не е налице хипотеза на допуснати процесуални нарушения. Отделно от
изложеното, „Софтрейд Груп“ ЕООД е встъпил в дълга на въззивника към въззиваемото
дружество, поради което претенциите на „Булминвекс-ГБ“ ЕООД могат да бъдат насочени
към който и да е от двамата длъжници за всички дължими, но неплатени суми.
Същевременно, „Булконтракт-2003“ ЕООД не е доказал по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК пълно
и главно правопогасяващите си възражения за плащане на дълга от третото лице „Софтрейд
Груп“ ЕООД, а тази доказателствена тежест е именно за въззивника.
Ето защо, жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение следва да се потвърди
изцяло. В полза на въззиваемия търговец следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК в размер на 540 лв. съгласно представен
по делото списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд, ТО, 15 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 1458 от 27.10.2024 г. по т.д. № 145/2024 г. на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК
„Булконтракт-2003” ООД с ЕИК: *********, гр. София, бул. „Проф. Цв. Лазаров“ № 13, ет. 6
да заплати на „Булминвекс-ГБ“ ЕООД с ЕИК: *********, гр. София, ул. „Инж. Б. Огойски“
№ 14 сумата от 540 /петстотин и четиридесет/ лева юрисконсултско възнаграждение за
втората инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6