Решение по дело №148/2020 на Районен съд - Тетевен

.                                        Р Е Ш Е Н И Е №

                                      

                                       Град Тетевен 08.09.2020г.

 

                                      В ИМЕТО НА НАРОДА

           

         Тетевенски районен съд- първи състав в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди и двадесета  година в състав:

       

      Председател: Ани Георгиева

       При секретаря: Петя Георгиева

     

        Като разгледа докладваното от Председателя НАХ Дело № 148 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

               

           Производство с правно основание чл.59 от ЗАНН.

 

           Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 295р-6786/07.05.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-Ловеч , с което, на

А.М.С. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание "глоба", в размер на 300, 00 лева,  на основание на чл.209 а ал.1 от ЗЗ.  За това ,че на 27.04.2020г около 14,45 ч в гр. Тетевен ,ул. „ Хр. Ботев”№3 пред сградата на РУ МВР-Тетевен   се намирал на открито обществено място и не е поставил  защитна маска на лицето си в условията на обявената  в Р.България Извънредно положение с решение от 13.03.2020 на НС  и въведена противоепидимилогична мярка   по  чл.63 ал.1 от Закона за здравето със Заповед  РД -01-197/11.04.2020 г.,т.9  на МЗ, с която се допълва Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на МЗ, с която на всички лица които се намират на обществени места  /открити/закрити/ са длъжни да поставят защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и устата , с което виновно жалбоподателя е нарушил чл. 209а ал.1 от ЗЗ .

           В жалбата се излагат твърдения незаконосъобразност и неправилност обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на процесуалните правила, които ограничават съществено правото на защита на санкционирания субект. Иска се отмяна на НП.

         В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован  се явява  , въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява , не се  представлява.

         Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото писмени и гласни доказателства-разпита на свидетелите Ц.И.Ц. , Г.И.А. , П.В.П. ,Й.И.М.  , счита за установено от фактическа страна следното:

          На 27.04.2020 г., около 14:45ч. в гр. Тетевен на ул. „Христо Ботев”№3 жалбоподателят С. е бил без предпазна маска пред сградата на полицейското управление в гр. Тетевен поради което св. А. поискал от жалбоподателя личната карта за да му съставят АУАН , жалбоподателят  бил забелязан,че е без предпазна маска и от   св.  Й.М. . От своя страна С.  бил заявил ,че тази заповед била отпаднала , но дал личната си карта  и заминал .  В съдебно заседание от дата 20.07.2020г. /л.35,ред 6/ жалбоподателя  заявява ,че е бил без предпазна маска .Св. А. в показанията си твърди ,че жалбоподателят не бил изчакал да му бъде предявен АУАН , поради което се наложило 2-3 дни да го търсят за да му върнат личната карта /л.46 /.На процесната дата св. Ц.Ц. *** където изчаквали автобусите от Плевен и Ловеч ,  с оглед представители на медицинските служби да проверят пътниците за температура, а св. П.П. бил в управлението.Св. Авравом се обадил на св. Ц. след като свърши на автогарата да дойде в управлението , тъй като много актове се пишели . Когато пристигнал в управлението св. А. дал на св. Ц. личната карта на жалбоподателя , казал му че С. влязъл в управлението без маска/л.35/ , отказал е да се подпише и е оставил личната карта  и заминал някъде. Св. П.П. , който е свидетел по акта  потвърждава ,че когато съставяли АУАН на жалбоподателя същия липсвал пред сградата на РУ , свидетелят не е присъствал при установяване на нарушението/л.34,ред 30/ , тъй като не е виждал жалбоподателя пред сградата на РУ   . От своя страна св. Й.М. , който на процесната дата е бил оперативен дежурен и след като е съставен АУАН бил поканен да подпише същия като свидетел при отказа .

      С оглед на гореизложеното на жалбоподателя бил съставен от св.Ц.   АУАН за нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр. във вр. с чл.63  ал.1 от ЗЗ . В текста на АУАН  е описано е  цитираната Заповед  № РД -01-197/11.04.2020 г.т.9  на МЗ без да се посочи  дали е изменена или допълнена към датата на установяване на нарушението.

        Жалбата е подадена в законо-установения срок, от процесуално легитимиран субект и е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна.

          АУАН е подписан от актосъставителя и свидетеля П. , който не е присъствал при установяване на нарушението/л.34,ред 30/   при съставянето на АУАН   жалбоподателя не е присъствал, но същия е подписан от свидетел при отказ да се подпише АУАН  .

        Първо : Нормата на чл. Чл. 40 от ЗАНН  предвижда ,че АУАН  се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението. Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.  По делото се установява ,че свидетелят по акта не е присъствал при извършване или установяване на нарушението , в случая следва да се приложи ал.3 на чл.40 на ЗАНН ,а именно при невъзможност да се състави акт в присъствие  на свидетели на нарушението , той се съставя в присъствието на двама други свидетели, т.е АУАН е подписан само от един  свидетел ,който не е присъствал при извършване /установяване на нарушението , което е процесуално нарушение . От друга страна св. Й.М. , който е свидетел на нарушението се е подписал като свидетел по отказа да се подпише акта . В случая е допуснато съществено процесуално нарушение .

       Второ : Съобразно чл. 43. ал.4 от ЗАНН, когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. В настоящият случай АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя , не е  спорно по делото ,че същия при поискване е предоставил личната си карта , но не е присъствал при съставянето на АУАН . В случая обаче АУАН не е предявен, факта ,че жалбоподателя е предоставил личната си карта и е заминал  не означава ,че същия отказва да подпише АУАН и не освобождава административно наказващия орган да спази процедурата по предявяване на АУАН . Също така съставянето на АУАН, предявяването на същия и връчването на препис от него, представляват отделни действия в административно наказателното производство, като за всяко от тях са предвидени съответните правила. Така, чл.40 от ЗАНН визира съставянето на акта, разпоредбата на чл.43 от ЗАНН  - урежда предявяването му, което се установява с подписа на лицето, сочено като нарушител, а разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН предвижда начина на връчване на препис от АУАН на нарушителя.

         Трето : В хода на административно наказателното производство  безспорно е установено обстоятелството, че в разрез с изискванията на чл.43, ал.5 от ЗАНН на нарушителя не е връчен и  препис от АУАН, а е посочено единствено, че той отказва да го подпише. Доколкото в ЗАНН е  предвидена възможност нарушителят да откаже да подпише АУАН и това следва да се удостовери с подписа на един свидетел,  в конкретния случай АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя и не е предявяван съобразно изискванията на ЗАНН. За пълнота на изложението , предявяването на АУАН за подпис , респективно отказ на лицето да го подпише не изключва в никакъв случай задължението за връчване на препис, тъй като това са две последователни и самостоятелни действия. Не се твърди и не се доказва да има отказ от получаване на препис  от АУАН . От тълкуването на чл.43, ал.5 от ЗАНН се обосновава извод, че на нарушителя се връчва препис от акта независимо дали на същият е положен подписа му или е оформен при отказ и това е така с оглед съблюдаване правото на защита на наказаното лице и с оглед възможността същото да се запознае с административно нарушение което му се вменява с изготвения в негово присъствие акт и с оглед възможността да предяви в три дневен срок от изготвянето и връчването му, възражение пред административно наказващият орган, съгласно разпоредбата на чл.44 от ЗАНН. Ако се приеме обратната теза и се тълкува закона стеснително, че само при подписване на акта от сочения за нарушител, на същия се предоставя препис от него, то това би означавало, че правото на възражения в предвидения от закона 3-дневен срок би могло да се упражни отново само в случай на подписване на акта от нарушителя, но не и при отказ да бъде подписан.Нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН е въведена като гаранция за спазване правото за защита на нарушителя срещу нарушението, изразяващо се в това същият да получи екземпляр от акта, който да му даде яснота относно нарушението и защитата срещу него. Не случайно и към АУАН е предвидена разписка касаеща връчването на препис от него, която следва да се оформи независимо и без значение дали по-горе в акта е положен подписа на нарушителя или отказът на същия е удостоверен с подпис на свидетел, в случая в разписката е записано „отказва”, а по делото няма данни да е връчван препис от АУАН.

      Четвърто :Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП, видно обаче от дата на нарушението ,което  е  27.04.2020г. , е действала изменената вече заповед , тъй като цитираната Заповед РД  197/11.04.2020 г.т.9  на МЗ е с действие до 26.04.2020г. , същата от своя страна е изменена със Заповед  РД -01-.236 от 24.04.2020г. на МЗ , с която срокът на действие е удължен до 13.05.2020г.

       При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че във воденото административно наказателно производство е  допуснато и друго  съществено процесуално нарушение, които го опорочават и водят до отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът намира, че съдържанието на АУАН и НП не отговаря на всички изисквания на закона.

       Съдът намира, че, както в АУАН, така и в НП не са описани всички основни елементи от състава на нарушението, което е визирано в сочената за нарушена разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.

       Както беше посочено по-горе от фактическа страна в текста на АУАН и НП  е налице процесуален пропуск , които с оглед обвинителната функция на този основен за административно наказателното производство документ е съществено .

      Не е посочено ,че Заповед РД  197/11.04.2020 г.т.9  на МЗ е с действие до 26.04.2020г. , същата от своя страна е изменена със Заповед  РД -01.236 от 24.04.2020г. на МЗ , с която срокът на действие е удължен до 13.05.2020г.   

          Съдържанието на Заповед РД  197/11.04.2020 г. т.1 гласи създавам т. 9  на МЗ гласи: "Всички лица , когато се намират в закрити или на открити обществени места (в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.), са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целта на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни, и/или са предназначени за обществено ползване/в т.ч всички места , на които се предоставят обществени услуги/”.  В т. 2 от заповедта е указан нейния срок на действие ,а именно от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. От своя страна в РД -01-236 от 24.04.2020г. на МЗ в т.1 е указано ,че в т.2 от Заповед РД  197/11.04.2020 г. думите „26.04.2020г.” се заменят с „13.05.2020г.”.

       Въпреки това в АУАН и НП  изобщо не е цитирана актуалната към датата на изменението на  Заповед на МЗ с № РД-01-197/11.04.2020 г.,а именно   заповед № РД -01.236 от 24.04.2020г. на МЗ. На практика е налице неяснота и най-вече непълнота на обвинението повдигнато на жалбоподателя със съставения му АУАН, а от там в издаденото Наказателно постановление .    Същият е в обективна невъзможност да разбере срока на противоепидемична мярка, с какъв срок на действие е  нарушил, за да може да ангажира съответната си защита. Настоящият съдебен състав счита, че посочените пропуски в съдържанието на АУАН не могат да санират по реда на чл.53 ал.2  НП  поради сериозното си отражение върху яснотата на обвинението и произтичащото от него право на защита.Наред с това нито в АУАН, нито в НП не е цитиран чл. 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., който създава правна основа изобщо за постановяване на всяка от посочените заповеди и който е единствено обнародван в ДВ. Тоест нарушени са чл. 40ал.1  и ал.3  , чл. 43 ал.4 и ал.5 чл.42 ал.1 т. 5 от ЗАНН  и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН Административно-наказателното производство е строго формално и нарушения от рода на процесното са съществени, като опорочават производството по налагане на административно наказание и водят до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление. Поради всичко изложено, наказателното постановление следва да бъде отменено като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. В този случай безпредметно се явява обсъждането на въпросите за материалната законосъобразност на НП, както и за  приложението на чл. 28 ал.1 б. „а“ ЗАНН.

            Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 от ЗАНН, съдът

                              Р Е Ш И :

            ОТМЕНЯ Наказателно постановление№ 295р-6786/07.05.2020г., издадено от Директора на ОДМВР-Ловеч, с което  на А.М.С. с ЕГН ********** *** на основание чл.209а ал. 4 пр.2  във вр. с чл. 209а ал.1 от Закона за здравето е наложено административно наказание "глоба", в размер на 300, 00 лева.

             Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

 

Районен съдия: