Р Е Ш
Е Н И Е-352
Гр.В.
14.12.2020
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският
окръжен съд гражданско отделение в открито заседание на двадесет
и пети ноември две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : А. П.
Членове :1.Г. Й.
2.Д. В.
при
секретаря В. У. ....................................
и с участието на прокурора.....................................................................
изслуша
докладваното от съдията Й. гр. дело №528
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
С решение №
517/14.08.2020 г. постановено по гр.д. № 3175/2019 г. на Районен съд – В.
е осъдена С.К.Т. с ЕГН ******* да заплати на К.И.Ц. с
ЕГН ******сумата в общ размер от 3779,90 лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от непозволеното увреждане, причинен пожар на
11.03.2019 г.,ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането -11.03.2019г.
до окончателното плащане, като претенцията над присъдения размер до пълния
претендиран такъв до сумата от 4 065.00 лева е отхвърлена като неоснователна и недоказана.
Осъдена е С.К.Т.
с ЕГН ******** да заплати на К.И.Ц. с ЕГН ****** сумата в общ размер от 1 732,50
лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи от плододаването на
унищожения от пожара на 11.03.2019 г. орех за срок от пет години, ведно със
законната лихва, считано от деня на увреждането - 11.03.2019 г. до
окончателното плащане.
Осъдена е С.К.Т.
с ЕГН ******** да заплати на К.И.Ц. с ЕГН ******* разноски по делото в общ
размер от 981,16 лева.
Осъден е К.И.Ц.
с ЕГН ******* да заплати на С.К.Т. с ЕГН ********** *** разноски по делото в
общ размер от 25,33 лева.
Така постановеното от
първоинстанционния съд решение е обжалвано от С.К.Т. с ЕГН ********** с адрес:с*** чрез адв.
М.В. Г. от АК-В. със съдебен адрес *** партер, офис №6 .
Твърди се ,че
постановеното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
постановено в нарушение на процесуалните и материални норми, както и в
противоречие със задължителната за съдилищата практика. поради следното.
Твърди се ,че съгласно разпределената доказателствена
тежест и събраните по делото доказателства писмени и гласни ищеца не бил доказал
да е претърпял претендираните имуществени вреди и пропуснати ползи, респективно
решението на ВРС е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Въззивникът твърди ,че е възстановила напълно всички имуществени вреди
от настъпилият на 11.03.2019 г. пожар, подменяйки изгорелия покрив с напълно
нов и измазана напълно стена, което се установявало от свидетелските показания
на С. Ф. и А. Р. и изявленията на ищеца в исковата молба.
Поддържа се ,че претендираната от ищеца и присъдената
с решението на ВРС обща стойност от 2747лв. за движими вещи - бидони 7бр. по
80л., проходна врата от чам, входна врата от чам, врата пистолет със
стъклопакет от ПВЦ, 2бр.портални врати, талпи, кофражни дъски, ламперия от чам,
2бр.портални врати, вентилатор трифазен, тестомесачка, алуминиева „Миеле“,
7бр.луксозни пейки тип“сепаре“дървени с дамаска дълги по 2м., е неправилно
присъдена. По делото не се доказало тези вещи към датата на пожара 11.03.2019г.
да са били в подпокривното пространство на изгарялия покрив и да са изгорели
при пожара. Тези вещи не били собственост
на ищеца. Свидетелите В. П. и Е. М. посочват, че преди седем години са качвали
на тавана вещи, без да ги индивидуализират, които вещи са били собственост не
на ищеца, а на трето лице- на дъщерята и зетя на ищеца, както и че тези вещи са
били от ресторант „Мистик“. Първо ищецът не бил собственик на посочените вещи.
Второ вещите не били индивидуализирани в достатъчна степен ,позволяваща тяхната
оценка, не били посочени белези, като - вид, марка, година на закупуване,
състояние на вещите към 11.03.2019 г., за електроуредите не било посочено дали
са били работещи или не, както и капацитет на тези вещи. Вещото лице при
разпита в съдебно заседание от 15.07.2020г. заявило, че вещите са оценявани от
него като употребявани ,но не бил взел в предвид марка, модел, капацитет, тъй
като нямало данни. Електроуредите -трифазен вентилатор и тестомесечка „Миеле“
били оценени като работещи, въпреки ,че по делото нямало такива данни нито в
исковата молба ,нито от свидетелските показания. Вещото лице било заявило , че
е взело предвид амортизация на вещите , което било абсурдно твърдение с оглед
обстоятелството, че на същите не била посочена година на производство или
закупуване, за да може да бъде определена евентуално някаква остатъчна стойност.
С. П. и М. заявили, че ищецът е сменял врати на къщата си и апартамента в гр.В.
и че старите врати били пренесени, но не установявали и не индивидуализирали
тези стари врати и портални врати, след като били демонтирани и били стари дали
изобщо са били годни за употреба и били ли са налични и в подпокривното
пространство към датата на пожара. Респективно заключението на вещото лице Р. И.
се явявало изцяло необосновано, изградено на предположения. Предвид изложеното
ВРС, позовавайки се на едно напълно необосновано заключение ,бил постановил
неправилно, необосновано и незаконосъобразно решение. Не на последно място, ако
вещите са собственост на юридическо лице-търговец, каквито данни изнасяли разпитаните
ищцови свидетели В. П. и Е. М., вещите били от ресторант „Мистик“ и имали балансова
стойност и за същите имало счетоводни данни в счетоводството на търговеца.
Предвид изложените по-горе съображения единственият извод бил, че ищецът не бил
претърпял и не бил доказал претендираните имуществени вреди досежно движимите
вещи, а решението се явявало неправилно. Житейски нелогично било посочените
движими вещи, ако са съхранявани в подпокривното пространство, изложени под
влиянието на атмосферните условия и вредители по дървесината в продължение на
цели седем години, да са годни.
Евентуално, ако тези движими вещи са били в
подпокривното пространство ,то те били напълно негодни за употреба, вторични
отпадъци и евентуално съдът следвало да
приложи разпоредбата на чл.162 от ГПК.
Относно
уваженият от ВРС иска за пропуснати ползи се поддържа ,че решението е незаконосъобразно, неправилно, необосновано
решение и в противоречие на материалноправите и процесуални норми, както и на
задължителната за съдилищата практика –сочи се решение № 297/09.02. 2016 г по гр. дело №
1202/2015 г. на ВКС III ГО.Ореховото дърво не било в период на плододаване,
поради което нямало пропуснати ползи за ищеца от плододаването на ореха за
период от 5години.
Първо, в исковата молба самият ищец бил направил
изявление, че ореховото дърво е било на повече от 80 годишна възраст, а в
поставената на вещото лице задача е посочено да даде заключение за добива на
15-20 годишно орехово дърво. Вещото лице инж. В. С.. М. -лесовъд бил дал
заключение , че орехът е на повече от 50 годишна възраст „...дървото е над 50 -годишво
както и че „..едно орехово дърво на
15-20 години дава 40 - 55 кг. орехи средно 45 кг на година“ . Принципно било
видно, че в заключението е налице несъответствие между взетата за база възраст
„15-20 годишно дърво“ и относително установената възраст на трайното насаждение
„над 50 годишно орехово дърво“. Принципно било недопустимо определяне на
плододаване на трайно насаждение съотнесено към различна възраст на
насаждението от установената.
ВРС бил уважил иска на ищеца за пропуснати ползи от
плододаването на орехово дърво въз основа на заключението на в.л.В.М., което
заключение в частта за средния добив и оценката било изцяло незаконосъобразно и
необосновано.
Незаконосъобразно ВРС бил формирал извода, че
претенцията за възмездяване на пропуснати ползи от плододаване на орехово дърво
се доказвала от заключението на в.л.М. което ВРС възприело изцяло. ВРС бил обосновал решението
си изцяло със заключението на в.л.М. че ореховото дърво е над 50 годишно, че
едно орехово дърво на 15-20 години дава 40 - 55 кг. орехи средно 45кг на
година. Рандеманът бил средно 55% или 45 кг. на година. От тях щели да се добият 24,75кг. орехови ядки при средна
цена 14 лв./кг. или 42,75кг х 14.00лв. се равнявали на 346,50лв., като според
вещото лице за пет години сумата е 1732.50лв.
Твърди се ,че ВРС бил възприел хипотетичните стойности
на вещото лице М. без да провери , обсъди и съобрази, че заключението на вещото
лице не се основават на Наредба за базистни цени на трайните насаждения
/НБЦТН/.РС-В. не бил приложил задължителен за прилагане нормативен акт, именно
Наредбата за базистни цени на трайните насаждения /НБЦТН/, приета с
ПМС№151/30.07.1991г.,изм. ДВ бр.81/2003г, приложима когато на обезщетение
подлежи пропусната полза от плододаване при унищожена овощна култура.
Сочи се ,че ВРС не бил приложил установен и възприет с
нормативен акт период на същствуване и експлоатация на едно орехово дърво,
както и методика на оценка, поради което бил постановил едно изцяло
незаконосъобразно решение при нарушение на материалноправните и
процесуалноправните норми. Съгласно Чл. 1.ал.1, т.5 от НБЦТН по тази наредба се
определят базисните цени на трайните насаждения при нанесени вреди и щети на
трайни насаждения. Съгласно Чл. 3. НБЦТН
с оценката се осигурява възстановяване
на разходите за създаване и отглеждане на трайните насаждения и обезщетяване за
нереализираните доходи от тях. С наредбата в чл.4 бил определен и периодът на
съществуване на трайните насаждения, който се разделя на: 1. младенчески
период, който включва годините на създаване и отглеждане до встъпване в
плододаване и 2. период на експлоатация, който включва годините на плододаване.
Чл. 5. т.1 визирала, че овощни култури и овощни маточни насаждения се оценяват
съгласно приложение № 1 ,в колона 8 на приложението била посочена
продължителността на периода на експлоатация на съответния вид в години.
Съгласно чл.11, ал.3 НБЦТН силно закържавели
насаждения, дървета, храсти, растения и др. независимо от възрастта им, както и
такива, които са завършили плододаващия период, се оценяват само като материал
за отопление, строителство, мебели и др. по съответните действащи изкупни
пазарни цени към момента на извършване на оценката.
В Приложение № 1, към чл. 5, т. 1 от НБЦТН под номер
10 бил посочен овощен вид „ОРЕХИ“, като в колона 8, като продължителност на
период на плододавене бил определен 40 години.
Поддържа се ,че било безспорно , че решението е
неправилно и незаконосъобразно и че ищецът не бил претърпял и не би претърпял пропуснати
ползи от плододаването на ореховото дърво за 5 години , тъй като същото било на
повече от 50 години и не плододавало поради завършил плододаващ период съгласно
НБЦТН и заключението на в.л.В.М. в частта за определяне възрастта на орховото
дърво.
Поддържа се ,че при разглеждане на делото и постановяване на
решението си ВРС бил допуснал нарушение на служебното начало ,закрепено в чл.7
от ГПК, като не бил предприел процесуални действия по отстраняване на
посочените по-горе противоречия.Компетентността на съда била служебна да
прецени по кой именно въпрос са необходими специални знания на вещо лице -
както в хода на процеса,така и при решаващата си дейност,когато възприема
дадено заключение.
Сочи се ,че така постановеното от ВРС решение е в
противоречие със задължителната за съдилищата практика- решение № 297/09.02.
2016 г по гр. дело № 1202/2015 г. на ВКС III ГО.
С оглед на горното се иска да бъде постановено решение,
с което да се отмени Решение №517/14.08.2020г., постановено по
гр.д.№3175/2019г. на РС-В. .
Претендират се направените пред двете инстанции
разноски.
Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител
адв.Л. И. поддържа,че въззивната жалба е неоснователна.
Видинският
окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено по хода на делото следното :
Делото пред районния съд е образувано
по искова молба от К.И. *** чрез адв. Л. И. против С.К.Т. ***, с която са
предявени искове за причинени имуществени вреди и пропуснати ползи от
непозволено увреждане.
Твърди се от ищеца, че е собственик на дворно място,
съставляващо УПИ XX-1065 в кв. 25 по плава на с. А., от 720 кв.м. ведно с
построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90.00 кв.м., двуетажна стопанска сграда, лятна кухня
и гараж.Поддържа се, че на 11.03.2019г. ответницата е запалила тревата в
собствения си двор, съседен на ищеца. Огънят се е разгорял и е обхванал имота
на ищеца като напълно е унищожил втория етаж на стопанската постройка и
намиращия се в имота орех.
Твърди се също, че ответницата е поела ангажимент да
възстанови повредите и е отремонтирала втория етаж на стопанската постройка, но
някои от унищожените от пожара вещи не били възстановени , както следва:
1. улуци - 64 линейни метра, материал ПВЦ -
910.00 лева
2. маи - дърво 80 кв.м. - 300.00 лева ;
3. навес /дървен, покрит с ондулин 15
кв.м./-100.00 лв.;
4. бидони /7 бр. по 80 литра/ пластмаса -
175.00 лв.;
5. проходна врата от чам /210 х 90 см./-
20.00 лв.;
6. входна врата от чам /210 х 90 см./ -
250.00 лв.;
7. врата пистолет със стъклата ПВЦ /210 х 90
см./ - 200.00 лв.,
8. талпи - 6 броя по 4 линейни метра всяка -
90.00 лв.;
9. кофражни дъски /1 куб. м./ - 250.00 лв.;
10. ламперия, чам /50 кв.м./ - 200.00 лв.;
11. портални врати 2 бр., дървена, стандартна -
600.00 лв.;
12. вентилатор, трифазен - 50.00 лв.;
13. тестомесачка, алуминиева, марка „Миеле“ -
150.00 лв.;
14. луксозни пейки, тип „сепаре“, дървени, с
дамаска, 7 броя, дълги 2 м - 980.00 лв.;
15. капаци - 85 броя и 4 завършващи - от печена
глина 40х 20 см общо 250.00 лева.
16. почистване - 500.00 лева
17. самолетни билети - 2 броя по 215.00 лева
един или общо 430.00 лева.
Поддържа се също, че пожарът е унищожил
80 годишен орех и същият не може да бъде използван, поради което ищецът е лишен
от плодовете му и така реализира пропуснати ползи в размер на 450.00 лева
годишно или за 5 години 2250.00 лева.
Иска се от Съда да постанови решение, с което да осъди
ответницата да заплати на ищеца сумата от 5455,00 лева. представляваща
претърпени загуби и сумата от 2250.00 лева, представляваща пропуснати ползи от
вредата, ведно със законната лихва, считано от деня на настъпване на вредата до
окончателното плащане. Претендират се и разноските по делото.
Ответницата редовно уведомена, чрез упълномощен
процесуален представител в законния месечен срок е подала отговор на исковата
молба, с който е оспорила исковите претенции като неоснователни. Наведени са
доводи, че не отговарят на истината твърденията в исковата молба, че втория
етаж на селскостопанската постройка е напълно унищожен, както и ореха. Посочено
е, че от пожара е унищожена единствено покривната конструкция и е опушена част
от стена. Ответницата била възстановила напълно всички имуществени вреди,
подменяйки изгорелия покрив с напълно нов и измазана напълно стена. Първият
етаж на постройката бил непокътнат. Ищецът не бил заявявал други претенции.
Ответницата оспорва, че дължи и обезщетение за унищожен орех, като твърди, че
орехът е изсъхнал и не е плододавал, както и че не е унищожен при пожара.
С протоколно определение от 15.07.2020г. на основание
чл. 214 от ГПК по искане на ищеца съдът е допуснал намаление в размера на
исковите претенции, както следва:
-
искът за претърпени загуби да се счита предявен за сумата от 4 065.00 лева,
включваща:
1. улуци - 633.60 лв.;
2. маи - 181.50 лв.;
3. навес /дървен, покрит с ондулин 15 кв.м./
-217.80 лв.;
4. бидони /7 бр. по 80 литра/ - 105.00 лв.;
5. проходна врата от чам /210 х 90 см./-
200.00 лв.;
6. входна врата от чам /210 х 90 см./ -
250.00 лв.;
7. врата пистолет /210 х 90 см./ - 200.00
лв.,
8. талпи - 72.00 лв.;
9. кофражни дъски /1 куб. м./ - 250.00 лв.;
10. ламперия, чам /50 кв.м./ - 200.00 лв.;
11. портални врати /2 бр., 300 х 400 см, всяка х
300.00 лв./ - 600.00 лв.;
12. вентилатор, трифазен - 50.00 лв.;
13. тестомесачка, алуминиева, марка ,.Миеле“ -
120.00 лв.;
14. луксозни пейки, тип „сепаре“, дървени, с
дамаска, дълги 2 м /7 бр. х 100.00 лв./ - 700.00 лв.
Искът за пропуснатите ползи да се счита предявен за сумата
от 1 732,50 лева.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства,
назначени и изслушани са съдебно оценъчни експертизи.
От данните по делото, съдът намира ,че от фактическа страна не се спори,че ищецът е собственик на дворно място, съставляващо УПИ XX-1065 в
кв. 25 по плана на с. А.от 720 кв.м. ведно с построените в имота масивна
двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 90.00 кв.м., двуетажна стопанска
сграда, лятна кухня и гараж, видно от представения нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 134, том II, рег. № 5664, дело № 272/2002г.
на нотариус Н. А..Не се оспорва също, че ответницата е съседка на ищеца, както
и че на 11.03.2019г. вследствие на запалена от нея трева, е възникнал пожар,
който се е разпространил в имота на ищеца, видно от представеното удостоверение
от 09.05.2019г., изд. от РС „ПБЗН“ – В.
От представената справка относно установяване на
предполагаемите причини за възникнало произшествие, изд. на 11.03.2019г. от
инспектор Д. Д. от РС „ПБЗН“ – В., се установява, че от пожара е унищожена
покривна конструкция от 100 кв.м. на двуетажна спомагателна постройка, домашно
имущество и ЖП траверси - 20 броя. Посочено е също, че покривната конструкция е
изградена от дървени елементи и е отделена от помещенията на първия етаж със
стоманобетонна хоризонтална конструкция. Сградата е предназначена за живеене и
складиране на вещи и фураж. Покривната конструкция е напълно унищожена.
Установено е също, че гори и орех, както и че са унищожени горими части от
домашно имущество.
Пред първоинстанционниясъд са разпитани свидетелите С.
Ф., А. Р.,Е. М.,Д. Д. и В. П. ,съществената част от показанията на които е
пресъздадена в мотивите на районния съд.
Поради констатирани противоречия в свидетелските
показания на свидетелите Е. М. и А. Р., на основание чл. 174 от ГПК съдът е
постановил извършване на очна ставка относно установяване на обстоятелствата
във връзка със заплащането на капаците, дали ищецът е доволен от ремонта, както
и относно това имало ли е вещи в подпокривното пространство, както и имало ли е
навес в двора до къщата, както и дали дървото е било плододайно.
Вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза
след изслушване на свидетелските показания и оглед на място, е дало заключение
за стойността на вещите, предмет на исковата претенция, изчислени като употребявани,
както и за стойността на спорните елементи от новопостроения покрив.
Вещото лице по назначената съдебно-оценъчна експертиза
на ореха, след оглед на място е дало заключение за възрастта на ореха, както и
за добивът му и стойността на продукцията за една година и за пет години.
При така
установената фактическа обстановка Съдът намира за установено от правна страна
следното :
Въззивният съд не може да се произнася по основания за
неправилност на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба,
освен в случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната
правната квалификация на предявените искове и на насрещните права и
възраженията на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата
правни изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна съдебна
практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд, постановени по
реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д. 212/2011 г. IV г.
о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г. о., решение №
385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е
валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.
Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в преклузивния срок, от
надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба се явява
основателна, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За успешното провеждане
на иска следва да се установят елементите на сложния фактически състав на
института на непозволено увреждане, а именно да е налице противоправно деяние ,
в резултат на това деяние да са причинени вреди, вредите да са причинени
виновно и да е налице причинна връзка между деянието и настъпилите вреди.
Отговорността на ответника би могла да бъде ангажирна при положение, че бъде
установена причинната връзка между противоправното и виновно поведение и
настъпилият вредоносен резултат.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИСКА ЗА ПРИЧИНЕНИ ИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ
Въззивната инстанция приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, а именно: деяние, противоправност на деянието, вина,
причинна връзка и вреди, поради което счита, че предявения иск за заплащане на
обезщетение за причинени имуществени вреди е основателен,а решението на районния
съд в тази му част –за правилно.
Не е спорно, че ответницата е запалила трева в двора
си, вследствие на което е възникнал пожар, който е обхванал второстепенната
постройка на съседния имот, който е на ищеца. Пожарът е ликвидиран от два екипа
на РСПБЗН – В. От пожара е изгоряла цялата покривна конструкция на втория етаж
от постройката, както и навес и дърво - орех. Разпитаните свидетели установяват
и складираните вещи, които са унищожени от пожара. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между деянието и настъпилите за ищеца вреди.
Не се спори също, че ответницата е поела разходите по
възстановяване на покрива на изгорялата постройка и този факт се установява от
всички разпитани свидетели. Спорно е дали ответницата е възстановила покрива в
първоначалния му вид с всички елементи.
Районният съд е констатирал, че в заключението си
вещото лице Р. И. в сумата от 1318.00 лева е включил стойността на улуците -
633.60 лева. стойността на майте и капците - 181.50 лева, стойността на навеса
- 217.80 лева и стойността на сачака - 285.10 лева.Съдът приел за установено ,
че сачакът е платен изцяло от ответницата и поради това сумата от 285.10 лева
ще следва да се извади от посочения сбор от 1318.00 лева. Така дължимата сума
от ответницата за улуци, маи/капаци и навес с ондулин възлиза общо на 1032.90
лева и тази сума е присъдена с обжалваното съдебно решение .Районният съд
подробно е анализирал свидетелските показания и противоречията между
свидетелските показания на свидетелите В. П. ,Е. М.,А. Р. и С. Ф. ,като
мотивите в тази им част са логични ,последователни и почиващи на събрания
доказателствен материал,поради което напълно се споделят и от въззивната
инстанция.Районният съд правилно е кридитирал показанията на свидетеля С. Ф. тъй като този свидетел е
извършил възстановяването на покрива и разполага с най-пълна и детайлна
информация относно извършените строителни работи ,цената им и лицето,извършило
плащанията. От показанията на останалите свидетели обаче се установи, че за
улуците е платил ищецът, а не ответницата,поради което въззивната инстанция
намира за правилен извода на първоинстанционния съд ,че
ответницата следва да заплати на
ищеца стойността на улуците, които според заключението на вещото лице възлизат на
633.60 лева, както и стойността на маите и капаците, които според заключението
на вещото лице са в размер на 181.50 лева.
Решението в тази му част е обжалвано ,но не са
изложени каквито и да било доводи относно неговата неправилност ,нито пък се
оспорват направените от районния съд правни изводи относно достоверността на
свидетелските показания ,поради което и с оглед на изложените по-горе правни
съображения решението в тазу му част следва да бъде потвърдено.
Ищецът твърди ,че бил складирал на втория етаж на
изгорялата сграда различни по вид вещи ,които били изгорели при пожара ,които
вещи са подробно описани и оценени от вещото лице Р. И. (л.83 от делото)на 2747 лв.,а районният съд е осъдил ответника да
заплати стойността на тези вещи.Решението в тази му част е изцяло обжалвано
,като са изложени подробни мотиви ,изразяващи се най-общо в оспорване на
собствеността на ищеца и в това,че вещите не са подробно индивидуализирани и
оттам неправилно оценени.Въззивната инстанция намира доводите на жалбоподателя
за неоснователни ,а решението на районния съд за правилно поради следното :
От свидетелските показания на свидетелите В. П. и Е. М.
безспорно се установява, че ищецът е бил
складирал на втория етаж на изгорялата сграда различни по вид вещи, които са
индивидуализирни по основните им белези. Двамата свидетели заявяват ,че са
участвали при складирането на вещите и индивидуализират вещите по основните им
белези ,поради което техните показания следва да бъдат кредитирани .Вещото лице
е дало заключение за стойността на всяка вещ по средни цени, като употребявани
вещи ,поради което не може да се споделят доводите на въззивника ,че заключението му е необосновано .Неоснователни
са развитите във въззивната жалба доводи относно това ,че вещите не били в
сградата ,тъй като свидетелят Д. Д. ,изготвил справката относно установяване на
предполагаемите причини за възникналото произшествие /л.58 от делото/ е
категоричен ,че в подпокривното проистранство е имало изгорели вещи ,от които
били останали само металните части .Свидетелят не може да индивидуализира
вещите ,тъй като те били напълно изгорели и тъй като покривната конструкция
била паднала върху тях.
Въззивната инстанция намира за необходимо да
отбележи,че съгласно задължителната съдебна практика - постановени по реда на чл.
290 ГПК решения на ВКС /решение № 133 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 5247/2013 г.
на ВКС, III г. о., решение № 253 от 2.07.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г., IV г.
о.; решение № 454 от 11.06.2010 г. по гр. д. № 342/2009 г. на III г. о.;
решение № 175 от 6.06.2011 г. по гр. д. № 1242/2010 г. на ВКС, III г. о. и др./
при наличие на доказателства за основателност на иска, съдът не може да го
отхвърли по съображения, че няма достатъчно данни за неговия размер. Той е
длъжен, съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК да определи размера по своя преценка или като вземе заключението на вещо
лице.С оглед на горното въззивния съд приема ,че районният съд е действал
законосъобразно ,като при доказана основателност на иска е ползвал заключението
на вещо лице .Принципът за пълно възстановяване на причинените вреди (Чл.45 ГПК )и
процесуалното правило на Чл.162 ГПК налагат категоричния извод ,че искът следва
да бъде уважен ,макар и вещите да не са напълно индивидуализирани като се
определят цени за вещи от средно качество и като се отчете амортизацията на
вещите .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕТЕНЦИЯТА ЗА ПРОПУСНАТИ ПОЛЗИ
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за
всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може
да бъде платимо еднократно и периодически.
Безспорно е установено от събраните писмени и гласни
доказателства, че в двора на ищеца е имало орех, който е изгорял от пожара.
Преди пожара орехът е давал плодове, а след това - не.В този смисъл са
показанията на свидетеля В. П. (л.66 от делото ),който заявява ,че преди пожара дървото плододавало и К.
и жена му всяка година продавали орехи .Свидетелят Е. М.,който е съсед ,заявява
,че преди пожара орехът раждал и че ищецът събирал плодове от ореха ,които били
„доста“.В обратна насока са показанията на свидетеля А. Р. (л.68 от делото),който твърди ,че орехът бил изсъхнал още преди пожара
.Въззивният съд не дава вяра на показанията на свидетеля А. Р.,тъй като същият
очевидно е в близки отношения с ответницата ,която му е давала пари да се
разплаща с майсторите ,от друга страна най-достоверни са оказанията на свидетеля
Е. М.,който е съсед на ищеца и е имал най-пълна представа за плододаването на
ореха.Вещото лице не отразява в заключението си констатации орехът да е страдал
от различни болести .Според едни автори пределната възраст за плододаване на
ореха е 200-300 години ,а според други 300-400 години.Срещат се обаче и орехови
дървета ,които плодовават на много по-голяма възраст .Така в Крим и Тбилиси се
намират три дървета по над 1 000 години с обиколка на дънера от 19 до 23
метра,които все още плододават задоволително (Учебник по овощарство „Българска помология“ ,т.2
Земиздат,С. ,1960 г.).С оглед на горното съдът намира
,че възраст на дървото над 50 години според вещото лице и около 80 г.според
свидетеля А. Р. и според ищеца е много далеч от крайната за плододаването
възраст и при условие ,че дървото се развива върху плодородна почва и добри
климатични условия Съдът не намира основания да не кредитира показанията на
свидетелите В. П. и Е. М.,които са категорични ,че преди пожара орехът
плододавал добре .
Въззивната инстанция приема ,че възрастта на ореха е
по-скоро около тази,посочена от свидетеля А. Р. .Международното дружество по
овощарство (ISA) е изработило формула за определяне на възрастта на дърветата (фактор на растежа). Тази формула дава много приблизителни изчисления
,тъй като темповете на растеж на дърветата зависят значително от условията, като например от наличието
на вода,от климата, почвените
условия, конкуренцията за светлина
,болести и пр. Според формулата възрастта
на дървото може да се изчисли ,като диаметърът (в инчове) се умножи по
неговия фактор на растежа, който е определен по видове и за ореха е 4,5 .В
конкретния случай вещото лице е определило диаметъра на дървото (64 см.) и съгласно
твърде приблизителната формула ,изработена от Международното дружество по
овощарство (ISA) възрастта на дървото ,макар и много приблизително,е над 100 години .
От заключението на вещото лице В. М. се установява, че
дървото е над 50 годишно. Към момента на огледа на дървото вещото лице
констатирало,че дървото е изсъхнало, без
кора в дънерната част на стъблото и че не плододава. Вещото лице е посочило, че
едно орехово дърво на 15-20 години дава средно 45 кг/ година. Рандеманът е
средно 55% или 45кг./година. От тях ще се добият 24.75 кг. орехови ядки при
средна цена 14 лв./кг., или 24.75 кг. х 14.00 лева се равнява на 346.50 лева.
Според вещото лице за пет години сумата е 1732,50 лева.Според въззивната
инстанция фактът,че дървото е на значително по-голяма възраст (80-100 години ) не променя крайния резултат ,тъй като съгласно
помологията орех на такава възраст е в началната фаза на плододаването и възрастта
на дървото не се отразява върху последното .
Налице е пряка причинно-следствена връзка между
изсъхването на ореха и пожара, причинен от ответницата, както и че вследствие
на това, орехът вече не дава плодове. Вещото лице е посочило в съдебно заседание,
че така както е унищожено дървото не може да дава плодове, а средната
продължителност на живота на ореха е до 300 години. Плодовете, които е давал ореха
според вещото лице са средно 24,75 кг. орехови ядки. Именно това е пропусната
полза за ищеца, която се равнява на 346.50 лева годишно, а за пет години сумата
е 1732.50 лева.
Правилен е изводът на районния съд ,че няма пречка да
бъдат обезщетявани бъдещи вреди/ пропуснати ползи, стига тяхното настъпване да
е сигурно, а размерът - установим, а в случая това е така.
Във въззивната жалба са развити подробни доводи
относно това ,че оценката на пропуснатите ползи не трябва да се извършва от
вещото лице въз основа на пазарните цени на ореховите ядки ,а по реда и при условията
на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения и че съгласно Приложение
№ 1, към чл. 5, т. 1 от НБЦТН под номер 10 е посочен овощен вид „орехи“, за които в колона 8 като продължителност на период на
плододавене бил определен 40 години.Развива се доводът ,че решението е неправилно
и незаконосъобразно , тъй като ищецът не
бил претърпял претърпял пропснати ползи
от плододаването на ореховото дърво за 5 години , тъй като същото било на
повече от 50 години и не плододавало
поради завършил плододаващ период съгласно НБЦТН и заключението на
в.л.В.Марков в частта за определяне възрастта на орховото дърво.Цитира се и
решение №297/09.02.2016 г. по гр.д.№1202/2015 г. на ВКС ,Трето ГО ,което било в
горния смисъл.
Въззивният съд намира горните доводи за неоснователни
поради следното :
В цитираното решение на ВКС действително се приема ,че
при обезщетяване на пропуснати ползи в резултат на непозволено
увреждане,включително за случаите на обективна отговорност , приложение намира
принципът за пълна репарация на всички преки и непосредствени вреди , но
пропуснатите ползи за собственика от плодовете на унищожена вещ за бъдеще време
се обезщетяват само , ако ще настъпят със сигурност. В Тълкувателно решение № 3
от 12.12.2012 г. по тълкувателно дело № 3 от 2012 г. на ОСГТК на ВКС принципно
е изтъкнато , че трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото ,
която сигурност не се предполага, освен при установена по нормативен ред
презумпция за настъпването й. Принципът на пълното обезщетяване на
имуществената вреда изисква съизмеряване с пазарна оценка на стойностите, но
пазарът не е безусловен определител за сигурност при настъпването на пропуснати
ползи, оценявани занапред . Когато за целите на обезщетението ,при определена
категория пропуснати ползи законодателно е нормиран начина на определянето им ,
съвместяващ принципите и критериите за оценка , възприетата с нормативен акт
методика е приложима . Това се отнася и за подзаконови нормативни актове , в
частност Наредбата за базистни цени на трайните насаждения, приета с
ПМС№151/30.07.1991г,изм. ДВ бр.81/2003г, когато на обезщетение подлежи
пропусната полза от плододаване при унищожена овощна култура .
В конкретния случай обаче следва да намери приложение
оценката на вредите съгласно заключение на вещо лице ,тъй като дървото е в
двора на урегулиран поземлен имот (Чл.10
ал.3 от Наредбата за базистните цени на
трайните насаждения)-в този смисъл е и горното решение
№297/09.02.2016 г. по гр.д.№1202/2015 г. на ВКС ,Трето ГО .Принципът за пълно
обезщетение на вредите (neminem ledere)
е основен принцип на гражданското право ,закрепен не само в гражданските закони
(ЗЗД ,ЗОДОВ и мн.други),но и на конституционно ниво.Всички подзаконови
нормативни актове ,които противоречат на закона и конституцията ,не следва да
бъдат прилагани съгласно Чл.15 ал.3 Закона за нормативните актове.Цените
,посочени в Наредбата за базистните цени
на трайните насаждения,не са актуализирани от двадесет години и поради това не
граничат с действителните пазарни цени ,а от друга страна ,възприетото от
наредбата становище,че ореховите дървета не плододават след 50 годишна възраст
не кореспондира с научните основи на помологията,както бе посочено
по-горе.Определеният от наредбата метод за обезщетяване не позволява да се
извърши пълно обезщетяване на всички вреди ,както постановява решение
№297/09.02.2016 г. по гр.д.№1202/2015 г. на ВКС ,Трето ГО .
Неоснователен е доводът на въззивника С.Т. относно това ,че не била доказана
собствеността на вещите ,тъй като вещите са се намирали във владение на ищеца в
собствения му имот и същият е упражнявал върху тях необезпокояван владелчески
правомощия .
С оглед на гореизложеното обжалваното решение следва
да бъде потвърдено.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
С оглед изхода на делото въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на ответната страна направените по делото
разноски.Тъй като възнаграждението на процесуалния представител на въззиваемата
страна –адв.Л. И. е определено по реда и при условията на Чл.38 ал.1 т.2 от
Закона за адвокатурата ,то въззивникът С.Т. следва да бъде осъдена за заплати
на адв.Л.И. адвокатско възнаграждение ,което съдът на основание Чл.7 ал.2 т.3
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя на 500
лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване ,тъй като
районният съд е уважил два обективно съединени иска ,всеки един на цена под
5 000 лв./чл.280 ал.1 т.1 ГПК/.
Водим от горното и на основание Чл.271 Съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 517/14.08.2020 г. постановено по гр.д. №
3175/2019 г. на Районен съд – В. .
ОСЪЖДА С.К.Т. с ЕГН ********* да заплати НА АДВОКАТ Л. И. от Видинската адвокатска
колегия адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1/
2/