№ 16
гр. Търговище, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Христина Ив. Сярова
при участието на секретаря Валентина Ив. Войникова
като разгледа докладваното от Христина Ив. Сярова Гражданско дело №
20213530100016 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.108 от ЗС.
Съдът е сезиран с искова молба от МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ
И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО И ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ДЪРЖАВАТА, чрез М.Ст.Ст.-
Областен управител на област Търговище, упълномощен процесуален представител на
МРРБ, против „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р.н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“ № 14, ет.1, ап.3, представлявано от управителя
Т.Н.К., с предявен ревандикационнен иск за признаване право на собственост и предаване
владение върху ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 73626.507.437.2 с
предназначение – ХАНГАР, депо, гараж, разположен в ПИ с идентификатор 7326.507.437.
В молбата се твърди, че с присъда № 33 от 19.06.2007г. по наказателно дело №
505/2006 г. на Окръжен съд град Търговище подсъдимият М. ИД. АЛ. е признат за виновен
за това, че в периода от 01.01.2000 г. до 31.03.2005 г. в град Търговище, при условията на
продължавано престъпление, чрез използване на неистински документи - фактури и
документи с невярно съдържание, получил от държавния бюджет неследваща му се парична
сума в размер на 1223043,90 лв., за което същият е осъден на пет години лишаване от
свобода и конфискация на 1/2 идеална част от седем броя недвижими имоти, между които и
процесния Монолитен гараж.
Присъдата е потвърдена с Решение № 188/21.12.2007 г., постановено по въззивно
наказателно дело от общ характер № 281/2007 г. по описа на Апелативен съд - град Варна и
Решение № 150/23.04.2008 г. на Върховен касационен съд, предвид което сьщата е влязла в
сила на 23.04.2008 г. Видно от приложената справка от Службата по вписванията в град
1
Търговище присъдата е вписана на 26.09.2011 г.
С влязло в сила на 30.12.2010 г. Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско дело №
240/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, на основание чл. 28 във връзка чл. 4,
ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престьпна
дейност (ЗОПДИППД - отм.), се отнема в полза на държавата от М. ИД. АЛ., МЮЖГ. ОСМ.
АЛ. и СД „Албаш-А., Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително останалата 1/2
идеална част от цитираният по горе недвижим имот, предмет на конфискация с Присъда №
33 от 19.06.2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд - гр. Търговище.
Видно от приложената справка от Службата по вписвания - гр. Търговище на 19.10.2006 г. е
вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на държавата, чрез бившата Комисия за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност върху цитираният недвижим
имот. На 19.06.2008 г. е вписана исковата молба по гр. дело № 240/2008 г. по описа на
Окръжен съд - гр. Търговище, а на 16.06.2011 г. е направено отбелязване по вписаната
искова молба, с което е вписано влязлото в сила Решение № 53/08.20.2009 г. по гр. дело №
240/2008 г.
От приложените към преписката документи се установява, че е било образувано
изпълнително дело № 20118730400081 по описа на Частен съдебен изпълнител Ст. Г., с
длъжник М. ИД. АЛ. и взискател „КТМ ЕКС“ ЕООД. С постановление за възлагане на
недвижим имот от 20.09.2011 г. по същото изпълнително дело, вписано в Службата по
вписванията - гр. Търговище на 27.09.2012 , са възложени на „КТМ ЕКС“ ЕООД 1/2
идеална част от монолитен гараж № 2.
Преди вписването на възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на държавата
19.10.2006г. и вписване на исковата молба по гр. д. № 240/2008 г. (19.06.2008 г.) е налице
следното вписване по отношение на цитираните имоти - на 10.10.2006 г. по молба на ЧСИ и
във връзка с изпълнително дело, по което М. ИД. АЛ. е длъжник, а Х.М.И е кредитор.
Цитираната възбрана няма отношение към изпълнително дело № 20118730400081 по
описа на ЧСИ Ст. А., по което кредитор е „КТМ ЕКС“ ЕООД, респективно към издадените
по същото постановления за възлагане на недвижими имоти.
Считат, че е налице конкуренция на права на собственост между ответното дружество
от една страна и държавата от друга страна, в чиято полза са отнети цитираните имоти с
Присъда № 33 по НОХД № 505/2006г. на Окръжен съд - град Търговище и Решение №
53/08.20.2009 г. по гражданско дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище.
Цитираното постановление за възлагане, чрез което се прехвърля собствеността на имота, е
издадено от ЧСИ Ст. Г. след датата на вписаната от страна на бившата Комисия за
установяване на имущество придобито от престъпна дейност възбрана върху имота
(19.10.2006 г.) и след датата на вписване на исковата молба по гр. д. № 240/2008 г.
(19.06.2008 г.). Постановлението за възлагане от 20.09.2011 г. е вписано на 27.09.2012 г.,
предвид което същото се явява вписано след вписване на Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по
наказателно дело № 505/2006 г. (26.09.2011 г.) и Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско
дело № 240/2008 г. (16.06.2011 г.). От изложеното следва, че издаденото от страна на ЧСИ
2
Ст. Г. постановление за възлагане е непротивопоставимо на придобитото въз основа на
Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. и Решение №
53/08.20.2009 г. по гражданско дело № 240/2008 г. право на собственост на държавата върху
недвижимия имот.
Молят съда да постанови решение с което да признае за установено, че държавата е
собственик на ½ ид.ч. от имота и осъди ответника да предаде собствеността и владението
върху него на осн. чл.108 от ЗС. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа
иска. Претендира разноски.
С отговора ответника счита иска за допустим но неоснователен. Оспорва твърденията
на ищеца в исковата молба. Оспорва всички правни изводи на ищеца в исковата молба,
включително и за непротивопоставимост на Постановление за възлагане на недвижим имот
от 20.09.2011 г. на Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/06 г. на ОС Търговище и
Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС Търговище. Съгласно чл.496, ал.2
от 1 ПК, като купувач на имота, „КТМ ЕКС“ ЕООД от деня на влизане в сила на
постановлението за възлагане е придобило всички права, които длъжникът е имал върху
имота. Считат, че не е налице идентичност между имотите по Присъда № 33/19.06.2007 г. по
н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище и Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г.
на ОС Търговище и процесния имот.
Твърдят, че не е бил спазен срока по чл.115, ал.2 от ЗС за извършване на отбелязване
на влезлите в сила Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище и
Решение № 53/08.12.2009 г. по гр.д.№ 240/2008 г. на ОС Търговище, считано от влизането
им в сила спрямо М. ИД. АЛ., поради което вписването на исковата молба е загубило
действието си.
В случая, преди твърдените вписвания, съответно на 26.09.2011 г. на Присъда №
33/19.06.2007 г. и на 16.06.2011 г. на Решение № 53/08.12.2009 г. е била инициирана
публична продан, постановлението за възлагане по която е вписано в СВ Търговище като
акт № 105, том XIV, дв.вх.рег.№ 7369, вх.рег.№ 7380 на 27.09.2012г. предхождана от
възбрана, като изпълнителен способ върху процесния имот в полза на „КТМ ЕКС“ ЕООД.
Следва да се съобрази, че към датата на Присъда № 33/19.06.2007 г., процесният
имот, понастоящем с идентификатор 73626.507.437.2.2 се е притежавал в СИО от М. ИД.
АЛ. и М.О. А.. В Присъдата не е съобразено, че СИО е без дялова такава, съгласно чл.19 от
действащият тогава Семеен кодекс от 1985г. същата е можело да бъде прекратена със
смъртта на единия съпруг, при развод или при унищожаване на брака или по съдебен ред.
В исковата молба не се твърди, семейната имуществена общност да е прекратена по
някои от начините, изчерпателно посочени в чл.26 от СК от 1985 г. (отм.). След приемането
на сега действащия СК от 01.10.2009 г., семейната имуществена общност се трансформира в
законов режим на общност, по смисъла на чл. 18, ап.1, т. 1 от СК във вр. § 4, ал. 1 от СК,
като и по преуреденият начин на прекратяване на законовия режим на общност не е
посочена възможност, това да става извънсъдебно.
3
Поради липсата на прекратяване на СИО на М. ИД. АЛ. и М.О. А., то Присъда №
33/19.06.2007г. не произвела като последица . конфискация на ½ ид.ч. от имот, понастоящем
с идентифшшврк 73626.507А37.2.2. Аналогична е ситуацията и с Решение № 53/08.12.2009
г., тъй като съгласно същото отнемането на 1/2 ид.ч. от имот, понастоящем с идентификатор
73626.507.437.2.2 от М. ИД. АЛ. и М.О. А., е постановено без преди това да е налице
прекратяване на съпружеската имуществена общност между тях по някои от изчерпателно
посочените начини в чл.27 от СК (в сила от 1.10.2009 г.). Молят съда да отхвърли иска.
Твърдят, че дружеството е невладеещ собственик на имота. В съдебно заседание
процесуалният представител поддръжа отговора. Претендират разноски.
Съдът след преценка на представените и събрани в хода на делото писмени
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
От приложените с исковата молба писмени доказателства се установява, че с Присъда
№ 33 от 19.06.2007г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд град Търговище
подсъдимият М. ИД. АЛ. е признат за виновен за това, че в периода от 01.01.2000 г. до
31.03.2005г. в град Търговище, при условията на продължавано престъпление, чрез
използване на неистински документи - фактури и документи с невярно съдържание, получил
от държавния бюджет неследваща му се парична сума в размер на 1223043,90 лв., за което
същият е осъден на пет години лишаване от свобода и конфискация на 1/2 идеална част от
седем броя недвижими имоти, между които и процесния Монолитен гараж /придобит с
нотар.акт№ 140, том 1, нотар.дело № 243/2000г./
Присъдата е потвърдена с Решение № 188/21.12.2007 г., постановено по въззивно
наказателно дело от общ характер № 281/2007 г. по описа на Апелативен съд - град Варна и
Решение № 150/23.04.2008 г. на Върховен касационен съд, предвид което сьщата е влязла в
сила на 23.04.2008 г. Видно от приложената справка от Службата по вписванията в град
Търговище присъдата е вписана на 26.09.2011 г.
С влязло в законна сила на 30.12.2010 г. Решение № 53/08.20.2009 г. по гражданско
дело № 240/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, на основание чл. 28 във връзка
чл. 4, ал. 1 от Закона за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от
престьпна дейност (ЗОПДИППД - отм.), се отнемат в полза на държавата от М. ИД. АЛ.,
МЮЖГ. ОСМ. АЛ. и СД „Албаш-А., Идаетов и СИЕ“ недвижими имоти, включително
останалата 1/2 идеална част от цитираният по горе недвижим имот, предмет на конфискация
с Присъда № 33 от 19.06.2007 г. по наказателно дело № 505/2006 г. на Окръжен съд - гр.
Търговище (лист 102 от делото).
От приложената справка от Службата по вписвания - гр. Търговище се установява, че
на 19.10.2006 г. е вписана възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на държавата, чрез
бившата Комисия за установяване на имущество придобито от престъпна дейност върху
цитираният недвижим имот. На 19.06.2008 г. е вписана исковата молба по гр. дело №
240/2008 г. по описа на Окръжен съд - гр. Търговище, а на 16.06.2011 г. е направено
отбелязване по вписаната искова молба, с което е вписано влязлото в сила Решение №
53/08.20.2009 г. по гр. дело № 240/2008 г.
4
От изисканото и приложено изпълнително дело № 20118730400081 по описа на
Частен съдебен изпълнител Ст. Г., със страни - длъжник М. ИД. АЛ. и взискател „КТМ ЕКС“
ЕООД, се установява, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 20.09.2011 г. по
същото изпълнително дело, вписано в Службата по вписванията - гр. Търговище на
27.09.2012 , на взискателя „КТМ ЕКС“ ЕООД е възложена 1/2 идеална част от монолитен
гараж № 2, находящ се на ул.Аксаков № 7(лист 73 от делото).
Преди вписването на възбрана за обезпечаване на бъдещ иск на държавата
19.10.2006г. и вписване на исковата молба по гр. д. № 240/2008 г. (19.06.2008 г.) е налице
следното вписване по отношение на цитираните имоти - на 10.10.2006 г. по молба на ЧСИ и
във връзка с изпълнително дело, по което М. ИД. АЛ. е длъжник, а Х.М.И е кредитор.
По делото са приложени скица и данъчна оценка на имота.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
изводи: За бъде уважен искът за предаване владението на недвижим имот с правно
основание чл. 108 от Закона за собствеността, е необходимо ищецът при условията на
пълното и главно доказване да установи посочените в цитираната правна норма
предпоставки, а именно: че е собственик на претендирания имот и че ответникът държи или
владее същия, без да има правно основание за това. Ответникът от друга страна носи
тежестта да установи при същите условия наличието на правно основание за владее или
държи имота.
За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на
собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост
и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за
уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
В случая съгласно представените от страните и изискани от съда писмени
доказателства съдът счита че ищецът доказа правата си на собственик върху ½ ид.ч. от
процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 115, ал.2, изр.2 ЗС, след изтичане на шестмесечния срок
за отбелязване на решението с което искът по чл. 27 и сл. от ЗОПДИППД, вписването на
исковата молба губи действието си, т.е. хипотезата е аналогична на тази на невписана
искова молба. От поведението на ищеца зависи от кой момент ще се прояви ефектът на
вписването. Ако исковата молба е вписана, той ще се ползва от ефекта на вписването от
момента на извършването му. Ако исковата молба не е вписана, но е вписано решението по
нея, ищецът ще се ползва от ефекта на вписването от момента на вписване на решението.
Правното положение е идентично, когато исковата молба е била вписана, но постановеното
по нея решение е представено за отбелязване след изтичане на шестмесечния срок от
влизането му в сила /чл. 115, ал.4 ЗС- действието ще се прояви от момента на вписване на
решението/. Постановеното решение по делото никога няма да стане противопоставимо на
трети лица, ако не бъде представено за вписване, макар исковата молба да е била вписана /
решение № 422 на ВКС от 13.03.2013 година по гр.дело № 223/2012 година/.
5
В случая решението по гр.дело № 53 от 08.12.2009г. постановено по гр.д.№240 по
описа за 2008г. на ТОС с което процесният имот е отнет в полза на Държавата не е вписано
в шестмесечния срок от влизането му в сила, т.е вписването на исковата молба е загубило
действието си. Това решение е вписано на 16.06.2011г., и от този ден е имало действие за
третите лица.
Постановлението за възлагане на процесните ½ ид.ч. от Монолитния Гараж на „КТМ
ЕКС“ ЕООД от ЧСИ Ст. А. е от дата 20.09.2011г., като вписването му е станало на
27.09.2012г. Поради това то не е произвело нужното прехвърлително действие на
собствеността върху процесния недвижими имот преди отбелязване на решението, за
ответното търговско дружество.
Възраженията на ответника, че ищецът не е доказал идентичност на имотите, предмет
на Присъда № 33/19.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 505/2006 г. на ОС Търговище и Решение № 53
08.12.2009 г. по ф.д.№ 240/2008 г. на ОС Търговище и процесния имот, са неоснователни. И
в решението и в присъдата става въпрос на Монолитен гараж, закупен с нотариален акт за
покупко-продажба № 140, том I, рег.№ 2038, дело 243/04.05.2000г. Друг гараж в присъдата и
решението или имот със същия идентификатор няма, поради което за съда няма спор по
отношение на това, че и в двата съдебни акта става въпрос за МОНОЛИТЕН ГАРАЖ / № 2/
с полезна площ 15.12 кв.м. на ул.“Аксаков“ Аз 7, с основа от бутобетон, стени от тухлена
зидария, железобетонен покрив с топло и хидроизолация с граници: от североизток-парцел
11-3705, от югоизток-гараж № 3, от североизток -гараж № 1, от югозапад-място, собственост
на купувача с площ 400 кв.м. с неуредени сметки по регулация, за което по плана на града е
отреден парцел № ХХ-3726 в квартал 183, с граници: улица „Аксаков“, парцел № XIX- 3725
на Б.А. и В.И., закупен с нотариален акт за покупко-продажба № 140, том I, рег.№ 2038, дело
243/04.05.2000г. Имотът по кадастралната карта на гр.Тьрговище е с идентификатор
73626.507.437.2, съгласно скица № 2347/02.06.2008 г. на СГКК- гр.Търговище на стойност
3383.10 лева (актуално данъчна оценка).
По отношение направеното искане за предаване на владението върху идеална част от
имота на ищеца следва да се имат предвид разясненията дадени в ТЪЛКУВАТЕЛНО
РЕШЕНИЕ 3/2020 от 05.01.2022г. на ВКС съгласно което: „Основателността на искането
за предаване на владението на идеална част от недвижим имот в производство по предявен
по реда на чл.108 ЗС иск от съсобственик срещу друг съсобственик, следователно не винаги
е обусловена само и единствено от обстоятелството, че ответникът упражнява фактическата
власт върху целия имот като го владее или държи.
Още повече в отношенията между съсобственици последователно в правната теория и в
съдебната практика се приема, че съсобственикът владее своята идеална част от вещта,
докато върху частта, принадлежаща на друг съсобственик, упражнява държане. Само ако в
исковата молба се твърди, че ответникът-съсобственик е установил самостоятелна
фактическа власт върху целия имот, противопоставяйки това свое намерение на
съсобственика-ищец, последният може да претендира предаване на владението върху
принадлежащата му идеална част от вещта.
6
И тъй като търсената съдебна защита на накърнено гражданско право следва да
съответства на степента и тежестта на неговото нарушение, при извършването на преценка
за основателността на искането за предаване на владението по предявен по реда на чл.108
ЗС иск от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим
имот, съдът следва да вземе предвид съдържащите се в исковата молба фактически
твърдения за релевантните факти и обстоятелства – по какъв начин ищецът твърди, че са
накърнени правата му (правото на владение), кое от правомощията му на собственик е
накърнено. И след като съобрази установените по делото факти и обстоятелства,
включително с оглед защитната теза на ответника, да прецени дали претенцията за
предаване на владението върху притежаваната от ищеца идеална част от съсобствения имот
съответства на естеството на спора между страните, на вида, степента и тежестта на
нарушението на правата на предявилото иска лице, т.е. налице ли са предпоставките за
уважаване на иска и в осъдителната му част. Ако установи, че съдържащите се в исковата
молба фактически твърдения, навеждат на извод, че действията на ответника-
съсобственик не накърняват правото на владение, което ищецът притежава като
елемент от правото на собственост върху съответната идеална част от вещта, както и
ако установените по делото факти и обстоятелства сочат на наличие на решение по
чл.32, ал.1 или ал.2 ЗС за начина, по който следва да бъде използвана общата вещ,
което не допуска личното упражняване на фактическа власт върху идеална част от
вещта, съдът следва да отхвърли искането за предаване владението.“
По делото остана изцяло недоказано въведеното в исковата молба твърдение, че
ответника владее имота. Предвид това, искът по чл. 108 ЗС за предаване владение върху ½
и.ч. от имота следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изводите на съда, и на осн.чл.78 от ГПК и двете страни имот право на
разноски.
Съразмерно уважената част от иска на осн. чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца се дължат
разноски в размер на 225лв.
Съразмерно отхвърлената част от иска на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се
дължат разноски в настоящото производство размер на 175лв.
Ответникът е претендирал и разноски за производства пред окръжен съд, по които
първоинстанционния съд не следва да се произнася, поради липса на компетентност. Следва
да се отбележи само че разноски в полза на ответника са присъдени по в.ч.гр.д. №
102/2021г. на ТОС в размер на 300лв., но не са присъдени по в.ч.гр.д.№ 187/2021г. на ТОС.
След прихващане на двете задължения до размерът на по-малкото от тях ответната
страна следва да заплати на ищеца разноски в размер на 50лв. по компенсация.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна
ЕИК:********* с адрес за призоваване гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“
№ 14, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Т.Н.К., че ДЪРЖАВАТА представлявана от
МИНИСТЪРА НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен
управител на област Търговище е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда
МОНОЛИТЕН ГАРАЖ (№2) с полезна площ от 15.12 кв.м. находящ се в гр.Търговище,
ул.“Аксаков“ № 7, ет.1 с идентификатор 73626.507.437.2, съгласно Схема № 15-823829-
09.09.2020г. на СГКК-гр.Търговище, на осн. чл.108 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ДЪРЖАВАТА представлявана от МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на
област Търговище против на „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна ЕИК:********* с адрес за
призоваване гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“ № 14, ет.1, ап.3,
представлявано от управителя Т.Н.К., иск за предаване на владение върху ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда МОНОЛИТЕН ГАРАЖ (№2) с полезна площ от 15.12 кв.м.
находящ се в гр.Търговище, ул.“Аксаков“ № 7, ет.1 с идентификатор 73626.507.437.2,
съгласно Схема № 15-823829-09.09.2020г. на СГКК-гр.Търговище, с правно основание
чл.108 от ЗС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД гр.Варна ЕИК:********* с адрес за призоваване
гр.Варна, п.к. 9000, р-н Одесос, ул.“Хаджи Димитър“ № 14, ет.1, ап.3, представлявано от
управителя Т.Н.К. да заплати на ДЪРЖАВАТА представлявана от МИНИСТЪРА НА
РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВО чрез Областен управител на
област Търговище, сумата от 50 лв. разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Търговищки окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните, на основание чл. 259, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
8