Определение по дело №266/2019 на Районен съд - Берковица

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

ГР.БЕРКОВИЦА 11.07.2019 година

 

РАЙОНЕН СЪД- Берковица……………………….гражданска колегия в закрито заседание на 11 юли……....…………………………………… през две хиляди и деветнадесета година……………….…………………………в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА

 

при секретаря ……………………………………и в присъствието на прокурора……………………………..като разгледа докладваното от съдията ФИЛИПОВА……….….…………… гражданско дело 226 по описа за 2019 г……………...……………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

         При проверка на допустимостта и редовността на исковата молба и след изпълнение на процедурата по чл.131 от ГПК, съгласно чл.140 от ГПК, съдът намира за установено следното :

 

         Предявен е иск от Ц.И.С., по който е конституиран като ответник Д.И.С..

 

         Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника сключили граждански брак на 18.04.1998 г. От брака имат три деца - Иван Димитров С., който е пълнолетен, Деница Димитрова С., родена на *** г. и Ивайло Димитров С., роден на *** г.

         Твърди, че след сключване на брака заживели в Берковица, на квартира. Първоначалният семеен живот протичал нормално. Недоразуменията започнали от 2012 г., когато ответникът започнал да злоупотребява с алкохол, да вдига скандали без повод. Тя работела по цял ден, защото била главен източник на доходи за семейството. Ответникът бил сезонен работник, зимата си стоял вкъщи. Скандалите зачестили, като често приключвали с намеса на полицията. През лятото на 2013г. ищцата заедно с детето Деница напуснала семейното жилище и се преместила в друга квартира.  От тогава двамата са и във физическа раздяла и нямат никакви контакти помежду си. Всеки от тях има собствен живот. Понастоящем ищцата живее с друг мъж и има дете, Ивайло, което по презумцията за бащинство е записано с баща – ответника по делото.

Дългата фактическа раздяла, липсата на каквито ида е контакти с ответника я довела до дълбокото и непоколебимо убеждение, че бракът им е изчерпан от всякакъв смисъл и съдържание и че същия следва да бъде прекратен по изключителна вина на ответника.

Моли съда, след установяване на твърдените обстоятелства да постанови решение, с което да прекрати сключения между страните брак по изключителна вина на ответника; да предостави упражняването на родителските права по отношение на децата Деница и Ивайло на нея; да осъди ответника да й заплаща месечна издръжка за детето Деница в размер на 200,00 лева, считано от датата на завеждане на делото, ведно със законната лихва от тази дата, до настъпване на други законоопределени предпоставки за нейното изменение; след развода ищцата да носи предбрачното си фамилно име Петкова. Моли и за присъждане на направените по делото разноски.

 

Ответникът Д.И.С. в предоставения срок по чл.131 ГПК  взема становище по предявения иск, като поддържа, че действително бракът му с ищцата е дълбоко и непоправимо разстроен. Смята, че вината за това е изцяло на ищцата, тъй като преди 6 години самоволно напуснала семейното жилище. Отрича твърденията, че злоупотребявал с алкохол и вдигал скандали; че бил трудово ангажиран само сезонно. Въвежда твърдения за брачни провинения от страна на ищцата. Твърди, че недоразуменията в семейството започнали още през 2011 г., когато ищцата почти всяка събота и неделя пътувала за София, където уж чистела и подреждала новозакупен от шефката й апартамент. Това чистене продължило 7-8 месеца, през което време ответникът полагал грижи за двете им деца и за дома. Скандалите започнали да стават ежедневие, придружени с грози думи, обиди и упреци един към друг. Ищцата се връщала от работа, лягала да спи, а към 21 часа излизала да се разхожда и да гледа витрините на магазините до 1 - 2 часа през нощта.

 

         От твърденията на страните съдът обосновава извода си, че предмет на делото е иск с правно основание чл.49, ал.1 СК.

 

         Прекратяването на брака чрез развод може да бъде допуснато по иск на един от съпрузите или по взаимно съгласие между двамата. В случая е заявено прекратяване по исков ред, поради наличие на дълбоко и непоправимо разстройство в брака. Претендира се произнасяне по въпроса за вината, като всяка от страните е въвела твърдения за брачни провинения от страна на партньора.

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна, поради което се явява допустим за разглеждане.

         На доказване подлежи фактът на “дълбоко” разстройство в брачната връзка, както и фактът, че това разстройство е “непоправимо”.

В производството за развод следва да се предявят всички брачни искове. На доказване от страните подлежат всички заявени от тях брачни провинения. Доказателствената тежест е на страните за фактите, които са заявили.

По отношение на разрешаване на въпроса за упражняване на родителските права, местоживеенето на децата и личните контакти – на доказване подлежат всички факти и обстоятелства, касаещи родителския капацитет на страните, социално – битовите условия, които могат да осигурят за детето; емоционалната привързаност към всеки от тях и лицата от разширения семеен кръг, както и всеки факт, който може да допринесе за правилната преценка за най – добър интерес за детето по смисъла на закона.

Искът за заплащане на месечна издръжка за детето е свързан с доказване на потребностите на детето и с възможностите на дължащия издръжка. Тежестта на доказване в случая е на ищцата.

По въпроса за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, между страните в конкретния случай няма спор.

 

         Следва на страните да бъде разяснена възможността да постигнат споразумение като се обърнат към медиатор или да потърсят друг способ за доброволно уреждане на възникналите конфликти, както и възможността при необходимост да ползват правна помощ, ако имат право на такава.

         Представените писмени доказателства са относими към спорното право и следва да бъдат приети. Основателно е и доказателственото искане за събиране на гласни доказателства за установяване на факта на настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака.

        

С оглед гореизложеното и на основание чл.140, ал.1 и 3 във връзка с чл.146 от ГПК, съдът

 

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПРИЕМА представените писмени доказателства: удостоверение за сключен граждански брак, удостоверение за раждане на детето Деница, удостоверение за раждане на детето Ивайло, удостоверение от ЛПГ, удостоверение за настоящ адрес – 3 броя, удостоверение от НАП, както и представените с отговора трудов договор, копие на трудова книжка.

 

ДОПУСКА  събиране на гласни доказателства в полза и на двете страни.

 

         НАСРОЧВА открито съдебно заседание 02.10.2019 година от 10.45 часа, за която да се призоват страните.

         Същите следва да се явят в съдебно заседание за изслушване на личното им становище.

        

         ДА СЕ ИЗИСКА от Д “СП” – град Берковица, отдел “ЗД” изготвянето на социален доклад, касаещ социално – битовите условия, в които се отглеждат децата; емоционалната им привързаност към всеки от родителите; родителския им капацитет; както и всяка информация, необходима при преценката кому да бъдат предоставени родителските права и какъв режим на лични контакти да бъде определен с другия родител, като се закриля интереса на детето.

                 

         УКАЗВА съгласно чл.46, ал.3 от ГПК, че призовката на единия съпруг не може да бъде връчена чрез другия.

 

         СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад.

         УКАЗВА ВЪЗМОЖНОСТТА  в едноседмичен срок страните да вземат становище.

 

НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

 

         УКАЗВА на страните възможността да ползват правна помощ, ако имат право и необходимост от това.

 

         Копие от настоящото определение да се връчи на страните, ведно с отговорите и становищата им.

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :