О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Ловеч, 03.08.2022 г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в закрито съдебно заседание на трети август две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
като разгледа докладваното от
съдия Вълков адм.дело №
246/2022 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Административното дело е образувано по жалба от „Илко“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Троян 5600, ул.
Радецки № 3Б, представлявано от Ю.Г.Д. срещу Решение № 32-196094/15.06.2022 г.,
издадено от Директора на ТД Митница
Русе, с което е отказал да приеме декларираната митническа стойност на стоката,
определил е нова митническа стойност, коригирал е елементи от данни и е
задължил търговското дружество да заплати съответстващите до размера на
митническото задължение и ДДС дължими държавни вземания.
С жалбата е направено особено
искане за спиране на предварителното изпълнение на оспореното Решение на
основание чл. 166, ал.4 от Административно
процесуалния кодекс (АПК).
Съдът намира, че това искане не е
предявено пред надлежен орган.
Съгласно чл.45, §1 от Регламент (ЕС)
№952/2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза, подаването на жалбата
няма суспензивен ефект спрямо оспорваното решение. Според чл.45, §4 от
регламента, държавите членки осигуряват процедурата на обжалване. Това
означава, че оспорването на решението се
извършва на основание чл.220 и сл. от Закона за митниците (ЗМ).
В чл.221, ал.1 от ЗМ е
регламентирано, че обжалването на решението по чл.19б не спира неговото изпълнение.
В ал.2 е постановено, че изпълнението на решение по чл.19б може да бъде спряно
по искане на заинтересовано лице от Директора на Агенция „Митници” при
обосновано съмнение за несъответствие на оспорваното решение с разпоредбите на
митническото законодателство или когато може да бъде нанесена непоправима вреда
на заинтересованото лице. Според чл.221, ал.3 от ЗМ, когато с решението по чл.19б се установяват
митническо задължение и/или други публични държавни вземания, неговото
изпълнение може да бъде спряно от органа, който го е издал, ако в срока за
обжалване на решението бъде предоставено обезпечение в размер на главницата и
лихвите. Обезпечението може да бъде паричен депозит или банкова гаранция. За
срока на спирането се дължи законна лихва. В ал.4 е регламентирано, че
решението, с което се отказва спиране на изпълнението, може да се обжалва по
реда на АПК. Съгласно ал.5, обжалването спира изпълнението на решение, с което
се установяват задължения, произтичащи от прилагането на международна
конвенция, към която Република България се е присъединила и длъжници са
гарантиращите организации, определени с акт на Министерския съвет.
С разпоредбите на чл.221, ал.1-5
от ЗМ е регламентирана процедурата по искане за спиране на процесното решение.
В случая не намира приложение разпоредбата на чл.221, ал.5 от ЗМ, тъй като
търговското дружество жалбоподател не е гарантираща асоциация.
Предвид изложеното съдът намира,
че искането за спиране попада в хипотезата на чл.221, ал.2 от ЗМ, в която
компетентен да се произнесе по искането за спиране на изпълнението на
оспореното решение е Директорът на Агенция „Митници”.
След произнасянето на
административния орган, в случай, че е отказано спиране на изпълнението на
процесното решение, дружеството може да оспори решението по реда на АПК,
предвиждащ съдебен контрол и двуинстанционност на обжалването – пред съответния
Административен съд и след това пред Върховния административен съд (ВАС).
Цитираното в жалбата тълкувателно
решение №5 от 08.09.2009г. на ВАС е постановено с оглед противоречивата съдебна
практика по прилагането на разпоредби на отделни закони, които допускат
предварително изпълнение на невлезли в сила общи и индивидуални административни
актове, но не предвиждат изрично, че съдът може да постанови различно от
допуснатото предварително изпълнение, т.е. когато законодателят не е предвидил в
специален закон обжалване на допуснатото по силата на закона предварително
изпълнение пред съда. В тълкувателното решение ВАС е застъпил второто
становище, като е приел, че общата норма на чл.166, ал.2 от АПК е приложима
спрямо актовете на административните органи, за които по силата на закон е
допуснато предварително изпълнение, тъй като няма правна норма, с която да е
изключен съдебният контрол върху законовото разпореждане за предварителното
изпълнение.
В случая специалният ЗМ предвижда
изричен ред и компетентност за обжалване на допуснатото по силата на този закон
предварително изпълнение (чл.221 от ЗМ), който ред предпоставя първоначално
разглеждане и произнасяне по направеното искане за спиране от Директора на
Агенция „Митници”. Решението на този орган да откаже спиране на предварителното
изпълнение подлежи на обжалване по реда на АПК, т.е. пред съда, първоначално
пред съответния Административен съд, а след това и пред ВАС, в случай, че страната не е доволна
от съдебния акт на Административния съд.
На основание чл.130, ал.4, изр.
1-во от АПК, производството по делото в частта на искането за спиране на
изпълнението на оспореното Решение на Директора на Териториална дирекция
Митница Русе следва да се прекрати и да се изпрати на надлежния орган за
произнасяне с оглед специалната разпоредба на чл.221, ал.2 от ЗМ – Директора на
Агенция „Митници”.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Илко” ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Троян, ул. „Радецки”
№3Б, чрез управителя Ю.Г.Д. в частта й, с която е поискано спиране на
изпълнението на Решение
№ 32-196094/15.06.2022 г.на Директора на Териториална дирекция Митница Русе.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в тази част.
ИЗПРАЩА
на Директора на Агенция Митници копие от
жалбата, в която е обективирано направеното особено искане от жалбоподателя за
спиране на изпълнението на оспореното решение за произнасяне по него.
Определението
може да бъде обжалвано с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от съобщаването му.
Препис
от него да се изпрати на жалбоподателя и на Директора на Агенция Митници.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: