Р Е
Ш Е Н
И Е
/неприсъствено/
№ 250 18.01.2019 г. Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, I-ви гр.
състав в открито съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на секретаря Цвета
Тошева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3310 по описа
на ПРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. с член 415, ал.1 ГПК и член 207, ал. 1, т.2 от КТ и член 86
ЗЗД.
Ищецът „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК *********, чрез
пълномощника си адв. А.С. е предявил против Б.Ю.Т. с ЕГН ********** *** **** № *,
вх. *, ет. *, ап. * иск за признаване за установено в отношенията между
страните съществуването на парично вземане, представляващо главница от
24 628,75 лева установена при инвентаризация липса на стоки – материални
ценности на работодателя, ведно със зак. лихва върху тази сума, считано от
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 16.10.2017г. до окончателното й
изплащане. Претендират се разноските по заповедното и исковото производство.
Ищецът твърди, че между
страните е съществувало ТПО, по силата на което ответникът е работил на
длъжността продавач-консултант в предприятието на ищеца, с място на работа –
обект в гр. ***. При извършена инвентаризация от работодателя на
стоково-материалните ценности, заведени на ответника се установила липса на
стоки. Изпълняваната от ответника длъжност била отчетническа, поради което и на
осн. член 207, ал. 1, т. 2 от КТ той отговаря пред работодателя за установените
липси в пълен размер. Ищецът е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, издадена била съответната заповед, която била
връчена на длъжника при условията на член 47, ал. 5 от ГПК и му били дадени
указания да предяви иск за вземането си.
Препис от исковата молба е редовно
връчен на ответника на 07.11.2018година, чрез служител на дружеството, в което
работи ответника, като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът
е бил редовно призован за първото заседание на 16.01.2019 година, като в
изпратеното до същия съобщение, изрично е вписано, че при неподаване в срок на
писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично
искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание
ответникът не е изпратил представител, като няма направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Препис от определението, с което е насрочено делото,
е редовно връчен на страните, като със същото на всяка от тях отново са
разяснени последиците по чл. 238, ал. 1 и сл. от ГПК.
В съдебно заседание ищецът, чрез
пълномощника си адв. С., е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът намира, че в настоящия
случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба
в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото
заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно
направено, като от представените с исковата молба писмени доказателства – трудов
договор, длъжностна характеристика, заповед за извършване на инвентаризация на
ответника, инвентаризационен опис от 25.08.2017г., протокол за излишъци и липси
от 25.08.2017г., у-ние за актуално състояние, за да може да се направи извода
за вероятната основателност на иска.
Ето
защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в
разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се
постанови такова решение, с което предявеният иск да се уважи изцяло.
Ищецът
претендира направените по заповедното и исковото производство разноски за държавна
такса и адв. възнаграждение, за които представя списък. Същите, възлизат на общата сума от 2485,20
лева. С оглед изхода на спора същите
следва да се възложат в тежест на ответника.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК ********* и Б.Ю.Т. с
ЕГН ********** *** ****№ *, вх. *, ет. *, ап. * съществуването на парично
вземане в размер на сумата от 24 628,75 лева, представляваща равностойност
на установени на 25.08.2016г. липси на стоки, в резултат на извършена
инвентаризация на ответника, в качеството му на работник на длъжност „***“ в „Балкам
Груп“ ЕООД, за което е съставен инв. опис и протокол за излишъци и липси от
25.08.2017г., ведно със законната лихва върху сумата от 24 628,75 лева,
считано от 16.10.2017г. до окончателното
й изплащане, за които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16459 от 2017г. на ПРС, ХХІІ гр.с.
ОСЪЖДА
Б.Ю.Т. с ЕГН ********** *** ****№ *, вх. *, ет. *, ап. * съществуването на
парично вземане от 24 628,75 лева, представляваща равностойност на
установени да заплати на „Балкам Груп“ ЕООД с ЕИК ********* разноски по
заповедното и исковото производство в размер на 2 485,20 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по
реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ Анета Трайкова
Вярно с оригинала: Ц.Т.