РЕШЕНИЕ
№ 416
гр. Пловдив, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300501505 по описа за 2021 година
Производството е въззивно и е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Д. АНГ. К. с ЕГН **********, с адрес гр.
***** против решение № 260889/18.03.2021 г., постановено по гр.д. № 6328/2020 г. по
описа на Районен съд - Пловдив, IХ гр. състав, с което е отхвърлен предявеният от нея
против „Посейдон Холидейс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление
гр. ***** иск за осъждането на ответника да и заплати сумата от 1 260 лв., подлежаща
на връщане част от заплатената на отпаднало основание сума от 1 954 лв. поради
прекратяването на договор за туристическа услуга за закупуване на самолетни билети
по дестинация София – Доха - Пукет и Пукет – Доха – София, обективиран във
фактура № 3714/12.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
предявяване на иска - 05.06.2020 г. до окончателното й изплащане. Решението се
обжалва с оплакване за неговата неправилност и искане за неговата отмяна и за
постановяване на друго решение по същество, с което искът да се уважи. Претендират
се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна „Посейдон Холидейс“ ООД чрез адв.п Т. К. оспорва
въззивната жалба като неоснователна. Моли първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира заплащането на разноски
за инстанцията.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
1
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от лице, имащо
право на жалба и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е неоснователна по следните съображения:
Ищцата Д.К. е основала иска си на твърдението, че през месец септември 2019
г. е закупила два самолетни билета чрез ответника „Посейдон Холидейс“ ООД за
полети София – Доха - Пукет и Пукет – Доха – София, с дата на заминаване 13.02.2020
г. и дата на връщане 03.03.2020 г., на стойност 1 954 лв., а пътуването следвало да се
осъществи чрез Катарските авиолинии. За осъществената продажба на самолетни
билети ответникът и издал фактура № 3714/12.09.2019 г. Тъй като от средата на месец
януари 2020 г. в медийното пространство се разпространявала информация за
разрастваща се епидемия от Коронавирус и нарастващия брой на заразените лица в
Китай и региона, включително и Тайланд, и тъй като приятелят й попадал в рискова
група, взели решение да отменят пътуването си. Твърди се, че на 05.02.2020 г. ищцата
изпратила електронно съобщение до превозвача за това, че желае да анулира
самолетните билети, но получила отговор, че следва да се обърне към агенцията, от
която е закупила билетите. Поради това на 06.02.2020 г. изпратила електронно
съобщение до ответното дружество с изявление, че анулира закупените самолетни
билети, а последното с протокол от 11.02.2020 г. и възстановило сумата от 694 лв. Тъй
като ответникът не и възстановил пълния размер на заплатената от нея сума, моли за
осъждането му да и заплати сумата от 1 260 лв., представляваща разликата до пълния
размер на заплатената от нея цена на самолетните билети.
С отговора на исковата молба ответникът „Посейдон Холидейс“ ООД е
оспорил иска като неоснователен, като е възразил, че на 17.09.2019 г. е сключил с
ищцата договор за „туристически пакет“ по смисъла на пар. 1, т. 67 от ДР на ЗТ, тъй
като е организирал както закупуването на самолетни билети, така и хотелското
настаняване за посоченото в исковата молба пътуване. Счита, че следва да намерят
приложение уговорките в договора, че в случай, че при анулация се дължат неустойки,
глоби и такси за анулиране на вече издадените самолетни билети, които са част от
пакетната цена на пътуването, се прилагат правилата на съответния превозвач.
Възразява, че за периода на организираното пътуване на са били налице обявени
извънредни обстоятелства и предписания към момента на анулация – нито в България,
нито на международно равнище, а превозвачът отказал да облекчи анулационните
условия и претендираната и невъзстановена на ищцата сума от 1260 лв. представлява
удържана от него глоба за анулацията на полетите.
Искът намира основанието си в нормата на чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД и е за
връщане на получена сума при отпаднало основание за плащането и.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК, регламентираща правомощията на въззивната
инстанция, въззивния съд се произнася служебно по валидността на постановеното от
първата инстанция решение, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. Правомощията на
въззивния съд за проверка на правилността на решението са ограничени до заявените в
жалбите доводи.
С решението си районният съд е приел за установено, че между страните е
сключен договор за туристически пакет № 952 от 17.09.2019 г., с предмет- пътуване до
2
Тайланд, остров Пукет, за периода от 17.02.2020 г. до 03.03.2020 г., за двама души, при
настаняване в хотел с нощувка и закуска. Приел е, че страните са уговорили
туристическият пакет да включва 15 нощувки на база закуска - само хотелско
настаняване, за сумата от 3 711 лв., която пакетната цена не включва самолетни
билети, трансфери, медицинска застраховка и виза.
Съдът е приел за установено още, че въз основа на представена по делото
електронна кореспонденция между страните и проформа фактура № 000000/12.09.2019
г., издадена от „Посейдон Холидейс“ ООД с получател Д.К. за сумата от 1 113 лв. –
депозит за хотелско настаняване и сумата от 1 954 лв. – 2 бр. самолетни билети за
Тайланд за периода от 13.02.2020 г. до 03.03.2020 г. и платежно нареждане от
18.09.2019 г. се установява, че между ищцата и ответната туристическа агенция е
сключен на 12.09.2019 г. договор за предоставяне на туристическа услуга по
закупуване на самолетни билети за дестинация „София-Доха-Пукет“ с дата на
заминаване 13.02.2020 г. и дестинация „Пукет-Доха-София“ с дата на връщане на
03.03.2020 г., както и че ищцата е заплатила в полза на ответника сумата от 1 954 лв., а
последният е закупил два самолетни билета за пътуването на ищцата на посочените
дати от Катарските авиолинии. Първоинстанционният съд е приел за установено, че
ищцата е отправила до ответника изявление по електронна поща на 06.02.2020 г. за
прекратяване на договора за туристическа услуга, по причина развиващото се
разпространение на „Covid-19”. Прекратяването на договора е прието от страна на
ответника, същият се е свързал с доставчиците на съответните услуги – хотелско
настаняване и самолетно пътуване и с Протокол № ********** от 11.02.2020 г. е
възстановил на ищцата сумата от 694 лв. във връзка с анулираните самолетни билети.
Тези фактически констатации и правни изводи не се оспорват с въззивната
жалба и с отговора на същата.
Спорни пред настоящата инстанция са обстоятелствата дали услугата по
закупуване на самолетни билети във връзка с организираната от ответника почивка в
Тайланд е включена в сключения между страните договор за туристически пакет и
приложими ли са спрямо нея уговорките между страните в договора, респективно в
Общите условия към него, както и дали са били налице непредотвратими и извънредни
обстоятелства, обуславящи правото на ищцата за едностранното прекратяване на
договора за туристическа услуга при условията на чл. 89, ал. 5 ЗТ, без същата да дължи
на ответника заплащане на такса за прекратяване.
Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав споделя извода на
първоинстанционния районен съд, че макар и процесните самолетни билети да са били
закупени от ответника във връзка с организираната от него за ищцата почивка в
Тайланд, тази услуга е изрично изключена от предмета на сключения между тях
договор за туристически пакет. Видно от договор № 952/17.09.2019 г. за туристически
пакет на л. 41 от делото на РС, същият съдържа уговорки единствено във връзка с
организираното от ответника за ищцата хотелско настаняване за двама души за
посещение в Тайланд, остров Пукет, за периода 17.02.2020 г. - 03.03.2020 г. В договора
изрично е направена уговорката, че цената на услугата не включва самолетни билети.
Ето защо се приема за правилен извода на районния съд, че така сключеният между
страните договор не следва да намери приложение в отношенията им в спора относно
дължимостта на исковата сума като част от стойността на закупените от ищцата
самолетни билети.
3
Правилен е и изводът в решението, че услугата по закупуване на самолетни
билети от страна на ответника е „свързана туристическа услуга“ по смисъла на § 1, т.
68 а, б. „а“ от ДР към ЗТ, доколкото между страните е сключен писмен договор за
туристически пакет във връзка с настаняването в хотел с нощувка и закуска на двама
души, за същия период и място на пътуване. Приложение намира следователно
нормата на чл. 89 от ЗТ, регламентираща правото на пътуващия да прекрати договора
за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на
туристическия пакет, уреждаща на основание чл.79 от ЗТ и отношенията, породени от
договора за свързани туристически услуги.
Чл. 89, ал.1 от ЗТ предвижда, че пътуващият има право да прекрати договора
за туристически пакет по всяко време преди започването на изпълнението на
туристическия пакет. Според чл. 89, ал.2 от ЗТ, когато пътуващият прекрати договора
съгласно ал. 1, той може да бъде задължен да заплати на туроператора подходяща и
обоснована такса за прекратяване на договора. Ал.4 на чл.89 от ЗТ предвижда, че
когато в договора за туристически пакет не са посочени такси за прекратяване на
договора, размерът на таксата за прекратяване съответства на цената на туристическия
пакет, от която се приспадат икономиите на разходи и приходите от алтернативно
извършване на туристическите услуги. По искане на пътуващия туроператорът
представя обосновка за размера на таксите за прекратяване на договора.
Според чл. 89, ал.5 от ЗТ, пътуващият има право да прекрати договора за
туристически пакет преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да
заплаща никаква такса за прекратяване в случай на непреодолими и извънредни
обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или в
непосредствена близост до него, които засягат значително изпълнението на
туристическия пакет или превоза на пътници до дестинацията. Ал.8 от същата
разпоредба предвижда, че при прекратяване на договора за туристически пакет
туроператорът възстановява на пътуващия всички плащания, след приспадане на
съответните разходи по ал. 2 за прекратяване на договора.
Установено е по делото и не е спорно пред тази инстанция обстоятелството, че
на 06.02.2020 г. ищцата е отправила изявление до ответника за анулиране на
резервацията за хотелско настаняване и самолетни билети, а последният с писмо от
06.02.2020 г. е потвърдил, че анулирането на туристическата услуга е прието. С това
изявление за анулиране на самолетните билети, отправено до ответника по електронна
поща на 06.02.2020 г., една седмица преди полета, ищцата е прекратила едностранно
договора за туристическа услуга. С исковата молба ищцата сочи за причина за
прекратяването на договора нарастващото разпространение на „Covid-19” в региона на
планираната почивка. С писмото, изпратено на електронната поща на ответника
същата не е посочила причини за прекратяването на договора, но видно от писмо на
ответника до КЗП, същият на 01.02.2020 г. е бил устно информиран за желанието на К.
да анулира резервацията именно поради информацията за разпространение на „Covid-
19”. Прекратяването на договора е прието от ответника, който с писмо от същия ден е
отговорил, че анулацията е задействана и очаква възстановяване на сумата след
удръжка на неустойка. Не е спорно, че след като се е свързал с доставчиците на
съответните услуги – хотелско настаняване и самолетно пътуване, ответникът е
възстановил на ищцата сумата от 694 лв. за анулираните самолетни билети. Исковата
сума от 1260 лв. не е била възстановена на ищцата, тъй като е била удържана от
авиокомпанията като глоба за анулация според приложена тарифа за закупените от нея
4
самолетни билети в размер на 355 щатски долара за билет /електронно писмо на л.48 от
делото на РС/.
В първоиинстанционното производство ответникът е представил писмо от
Комисия за защита на потребителите, с която последната го уведомява, че на интернет
страницата на Министерство на външните работи до 13.03.2020 г. и до обявяването на
извънредното положение в Р.България на 13.03.2020 г. няма публикувана информация
за ограничаване на пътуванията до Тайланд. Пред настоящата инстанция е представил
насоки на Министерство на туризма към 26.02.2020 г., според което към този момент
забранени са били само пътуванията до Китай и Италия.
Въз основа на така събраните доказателства съдът приема за неоснователна
претенцията на ищцата за пълно възстановяване на платената от нея на ответника сума
по договора за туристическа услуга – закупуване на самолетни билети за процесното
пътуване. Не се доказа да е налице фактическият състав на нормата на чл.89, ал. ал.5 от
ЗТ, обуславящ правото на пътуващия да прекрати договора за туристически пакет
преди започването на изпълнението на туристическия пакет, без да заплаща никаква
такса за прекратяване, доколкото в случая не са били налице непреодолими и
извънредни обстоятелства, настъпили или случващи се в мястото на дестинацията или
в непосредствена близост до него, които да засягат значително изпълнението на
туристическата услуга или превоза на пътници до дестинацията. Установи се по
делото, че не е била налице забрана или ограничаване на пътуванията до Тайланд за
процесния период поради разпространението на коронавирусна инфекция, поради
което приложение следва да намери нормата на чл. 89, ал.2 от ЗТ, предвиждаща
задължение за пътуващия, който прекрати договора преди започването на
изпълнението на услугата, да заплати на туроператора подходяща и обоснована такса
за прекратяване на договора. Процесната сума е именно такава подходяща и
обоснована такса, тъй като е сумата, невъзстановена от авиокомпанията-превозвач за
анулирането на самолетните билети, закупени от ищцата.
Ето защо обжалваното решение е правилно и като такова следва да се
потвърди.
Предвид неоснователността на жалбата, жалбоподателката ще бъде осъдена да
заплати на въззиваемата страна направените разноски във въззивното производство,
които се констатираха на 400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, видно от
представения договор за правна защита и съдействие. Жалбоподателката е направила
възражение за прекомерност на размера на възнаграждението, което се намира от съда
за неоснователно. Минималният размер на следващото се адвокатското
възнаграждение, определен по правилото на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 318,20 лв. и спрямо този
размер заплатеното от въззиаемата страна възнаграждение за един адвокат не е
прекомерно. Ето защо същото ще се присъди в пълен размер.
По тези съображения Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260889/18.03.2021 г., постановено по гр.д. №
6328/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, IХ гр. състав.
5
ОСЪЖДА Д. АНГ. К. с ЕГН **********, с адрес гр. ***** да заплати на
„Посейдон Холидейс“ ООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр.
***** сумата от 400 /четиристотин/ лв. разноски по делото във въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6